№
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
при секретаря Анастасия Митева, разгледа Гр.д. № 260
по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Д.Й.М.-Й. ***
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й със Заповед № 62/24.10.2017 г. на Кмета на
Община Каварна за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- Директор на Исторически
музей гр. Каварна и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода 25.10.2017 г. до 24.04.2018 г., в
размер на 10960.59 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата
Д.М.
излага, че е заемала длъжността
Директор на Исторически музей гр. Каварна, на която длъжност е назначена със
заповед № 55/13.12.2005 г. и подписано допълнително споразумение №
35/30.06.2015 г. Твърди, че със заповед № 62/24.10.2017 г. на Кмета на община
Каварна, трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ, във връзка със Заповед № 1043/24.10.2017 г. на Кмета на Община Каварна,
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ. Ищцата
счита, че неоснователно и незаконосъобразно й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”, поради което и незаконосъобразно и неправилно е
прекратено трудовото правоотношение за заеманата от нея длъжност.
Твърди, че в нито едно от
посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение седем
нарушения, които работодателят е счел за извършени в периода 31.05.2016 г. –
31.05.2017 г., не е допуснала нито увреждане на имущество на работодателя, нито
разходване на средства за необичайни и нетипични за музея дейности. Твърди, че
описаните в заповедта фактически обстоятелства са явно неправилно възприети и
интерпретирани от работодателя в противоречие с представените писмени обяснения
и доказателства.
Оспорва по същество всяко едно
от описаните в заповедта нарушения, както и изразеното от работодателя
становище, че във всеки от посочените случаи е извършила „нецелесъобразно и
незаконосъобразно разходване на публични средства за необичайни и нетипични дейности
за музея”.
Твърди, че законоопределеният
едногодишен срок за налагане на наказание по посочените нарушения в пункт 2, 3,
5, 6 и 7 е изтекъл към датата на издаване на заповедта.
Оспорва твърденията на
работодателя, че визираните в уволнителната заповед нарушения са открити от
него с връчването на окончателния доклад за извършване на одитен
ангажимент за даване на увереност, връчен му на 31.08.2017 г. Твърди, че
даденото от нея писмено становище във връзка с констатациите по предварителния одитен доклад е от 23.08.2017 г. и е подадено с копие до
Кмета на Община Каварна, от което следва извода, че към посочената дата
работодателя е знаел за всеки един от посочените в заповедта случаи.
Твърди още, че не е спазена
процедурата във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение, т.к. по
искането за издаване на разрешение или отказ за уволнение до Инспекцията по
труда не е постъпил отговор. С изложените мотиви моли за отмяна на атакуваните
заповеди, възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и присъждане
на обезщетение за оставянето й без работа за максималния шестмесечен срок.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Не оспорва твърденията на ищцата, че преди уволнението е
заемала длъжността директор на Исторически музей Каварна въз осн. на сключен трудов договор № 55/13.12.2005 г., като й
че със Заповед № 62/24.10.2017 г. на кмета на Община Каварна, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр.
със Заповед № 1043/24.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ на кмета на Община Каварна, е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
Твърди, че процесните
заповеди са законосъобразни тъй като са издадени при спазване на императивните
разпоредби на КТ и след спазване на предвидената процедура. Поискани са и са
приети обяснения от служителя, съгласно чл. 193 от КТ. Спазен е срока за
налагане на наказанието по чл. 194 КТ, считано от връчване на окончателния одитен доклад на работодателя, от който доклад
работодателят е установил осъщественото дисциплинарно нарушение. Оспорва
твърденията на ищцата, че работодателят е узнал за нарушенията на 23.08.2017
г., като в случай, че горното бъде възприето от съда като дата на узнаване,
твърди, че законоопределения двумесечен срок за
налагане на дисциплинарно наказание изтича на 24.10.2017 г., поради
прекъсването на срока на 16.10.2017 г. с оглед ползването от ищцата на разрешен
отпуск по чл. 157, ал.1, т. 4 от КТ. С изложените мотиви пледира за отхвърляне
на ищцовата претенция като неоснователна и присъждане
на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Относно иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание
„уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите
задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се явява
съответно.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че
ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника на длъжност Директор на исторически музей гр. Каварна, съгласно трудов
договор № 55/13.12.2005 г. и подписани допълнителни споразумения, последното от
които № 35/30.06.2015 г.
Установява се от приложения към делото окончателен одитен доклад (стр.70-95), че въз основа и в съответствие с
утвърдения годишен план за одитните ангажименти на
звеното за вътрешен одит към община Каварна и уведомително писмо изх. №
РД-01-2941/31.05.2017 г. до директора на Исторически музей гр. Каварна, одиторски екип в състав С.И.С. и М.Д.Е. са извършили планов
вътрешен одит със задача : „Проверка на дейността на второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити – Исторически музей гр. Каварна, Община Каварна. В доклада е
записано, че проверката е обхванала периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2017 г.,
като одитът е започнал през месец юни и към 08.Август е приключило извършването
на проверките във връзка с одита (стр.73 от делото). В част IV. „Допълнителна
част” (стр. 90 от делото), е вписано, че след връчване на предварителния одитен доклад в законоустановеният
определен от вътрешните одитори срок, в деловодството
на Общината е постъпило писмено становище от Д.Й. ***-01-4535/23.08.2017 г. Същото
е приложено на стр. 141 от делото и от него е видно, че ищцата в определения от
вътрешните одитори срок е депозирала становище и
възраженията си по направените констатации, изводи и препоръки в одитния доклад, адресирано до екипа от вътрешни одитори при община Каварна, с копие до кмета на Община
Каварна.
По делото не се представиха доказателства относно
датата на връчване на предварителния одитен доклад на
ищцата и определения от одиторите срок за становище
по него, но от съдържанието на окончателния доклад и датата на депозираното
становище, следва извода, че това е станало в периода 08.08.2017 г. –
23.08.2017 г. От показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел М.Е.-
одитор, се установи, че предварителният доклад е
връчен на М. с уведомително писмо, с което й е даден 14 – дневен срок за
възражения, в който срок същата е депозирала такива.
След разглеждане на възраженията направени от ищцата, одиторите са изготвили окончателния одитен
доклад, който са представили на кмета на Община Каварна с писмо вх. №
РД-01-4677/31.08.2017 г.
С писмо рег. индекс РД-05-134/31.08.2017 г. кметът на Община Каварна е изпратил
окончателния одитен доклад на ищцата, връчен й на същата
дата, срещу подпис.
С писмо, изх. № РД-01-4865/08.09.2017 г., кметът на
Община Каварна е изискал писмени обяснения от Д.М., във връзка с нарушения на
трудовата дисциплина, установени с окончателен одитен
доклад, за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ,
изразяващо се в увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства, които нарушения обхващат периода
31.05.2016 г. до 31.05.2017 г.
С писмо вх. № РД-01-4865/11.09.2017 г. Д.М. е
депозирала подробни писмени обяснения, към които е приложила писмени
доказателства във връзка с тях.
Със Заповед № 1043/24.10.2017 г. за налагане на
дисциплинарно наказание, във връзка с докладна записка с изх. № РД-4865/10.10.2017 г. на юрисконсулта на Община Каварна,
на Д.Й.М.-Й., на длъжността „Директор на исторически музей гр. Каварна“ е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Съгласно заповедта на М. е
наложено най-тежкото наказание „уволнение“, тъй като е нарушила чл. 187,
ал. 1, т. 9 от КТ, а именно увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. В заповедта е
посочено, че нарушенията са открити от работодателя с окончателен доклад за
извършване на одитен ангажимент
за даване на увереност, изпратен и връчен на ищцата на 31.08.2017г.
Със Заповед № 62/24.10.2017 г. на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. със Заповед № 1043/24.10.2017 г. на кмета на Община
Каварна за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 187, ал. 1,
т. 9 от КТ, след получено писмо с вх. № РД-01-5656/13.10.2017 г. на
Председателя на СО Община Каварна, за липса на членство и след изтичане на
срока за отговор на отправено искане за издаване на разрешение или отказ за
уволнение с изх. № РД-01-4865/16.10.2017 г. до Инспекцията по труда гр. Добрич е
прекратено трудовото правоотношение, считано от 25.10.2017 г. с Д.Й.М.-Й., на
длъжност „Директор на исторически музей гр. Каварна“. Като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В заповедта е вписано, че на служителя следва да се изплати обезщетение на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск 18
работни дни в размер на 1425.55 лева.
От представената по делото Заповед № 966/10.10.2017 г.
се установява, че на Д.М. е разрешено ползването на 1 ден отпуск по чл. 157,
ал. 1, т. 4 от КТ, на дата 16.10.2017 г.
Установява се от представената Заповед № 149/29.02.2016
г. на Кмета на Община Каварна, че на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА,
във вр. с т. 14
от Решение № 37/2016 г. по Протокол № 5/29.01.2016 г. на Общински съвет Каварна,
са определени второстепенните разпоредители с бюджет на звената, които са на
бюджетна издръжка от Община Каварна, като в т. I. 3 е посочен Исторически музей
Каварна.
От писмото с изх. № 21-00-51/10.03.2016 г. на
Министерството на културата, изпратено до кмета на Община Каварна и Директора
на ИМ Каварна, се установява, че при проверката, извършена след подаден сигнал
в Министерството на културата, отнасящ се до управлението на ИМ Каварна, не са
открити системни или груби нарушения на Закона за културното наследство и
подзаконови нормативни актове. В доклада са дадени препоръки, свързани с
повишаване нивото на сигурността в музея и подобряване на физическото съС..ие на движимите ценности,
съхранени в ИМ Каварна. Доклада от извършената проверка е приложен към гр. дело
№ 774/2017 г. КРС (стр. 249-262).
Видно е от Заповед № РД-06-42/22.05.2017 г., че Директора
на Исторически музей Каварна, на осн. чл. 17, ал. 1 и
2 от Правилника за устройството и дейността на ИМ Каварна, във връзка с
професионалния празник на музейните работници и във връзка с успешно провеждане
на инициативата „Нощ на музея” е наградил всички служители на ИМ Каварна с
посещение на туристически обекти през периода 26.05.2017 г. до 29.05.2017 г., в
гр. Синая, Румъния, като транспортните разходи са за
сметка на ИМ Каварна.
По делото са разпитани свидетелите Р.С.П. и Р.С.Р.–
водени от ищцовата страна и свидетелите П.В.П.и Т.П.Т.–
водени от ответната страна. И четиримата свидетели дадоха непротиворечиви
показания относно проведената екскурзия през периода 26.05.2017 г. до 29.05.2017 г., в Румъния,
като посочиха, че за същата са били уведомени от директора на ИМ Каварна, не им
е била връчвана заповед за командировка и не са се разписвали в заповедна книга
или на самата заповед. На въпросната екскурзия са присъствали 10-12 човека,
предимно от музея, пътуването са извършили с един служебен и два лични
автомобила, като не им е известно кой е заплатил горивото на автомобилите.
Свидетелят Р. даде показания, досежно ремонта на
повредените при пожар тоалетни в ПАР Калиакра, като заяви, че той първи е
установил нанесените щети и е уведомил директора на музея. Впоследствие
тоалетните са били отремонтирани, като ремонт е
продължил около месец. Знае и за извършения ремонт на Яйлата
през 2016 г., изпълнен от външна фирма, изразяващ се в шпакловка, измазване, боядисване,
шкурене,
лакиране и пр. Наблюденията на свидетеля били лични и непосредствени,
т.к. във връзка с работата си посещавал по три пъти на ден обекта и е виждал
работещите по ремонта. Свидетелят знае и за извършваната работа от С.. Р. и С..
С.., които преди започване на туристическия сезон, са били ангажирани с
боядисване на парапетите и поставянето на указателните табели.
В противовес на последните показания, свидетелите В. и
Т., заявиха, че не им е известно лицата С.. С.. и С.. Р. да са извършвали
каквато и да е работа ПАР Калиакра и Яйлата. И двама
свидетели заявиха, че към музея има назначени общи работници, които са
извършвали поддръжката на обектите, косене на тревата, оборка, боядисване, и
пр.
Във връзка със спорния по делото въпрос, кога
работодателят е узнал за извършените от ищцата нарушения, станали повод за
издаване на уволнителната заповед, по делото бяха разпитани одиторите
извършили одитната проверка - С.И.С. и М.Д.Е.. От
показанията на св. С. се установи, че проверката е била възложена от кмета на
общината, като директорът на ИМ е бил уведомен с писмо относно времето и
предмета й. Уведомяването на директора, че е изготвен предварителен доклад и че
има право да вземе становище по него, станало с вътрешен документ на одитния екип адресиран до директора на ИМ Каварна. След
изтичане на срока за даване на становище е изготвен окончателния доклад, който
бил връчен на второстепенния разпоредител
- ИМ Каварна, чрез кмета. Свидетелят заяви, че кметът е запознаван
„периодично” и „текущо” с хода на проверката и направените констатации, както и
че му е предоставен предварителния доклад. Свидетелят заяви, още че преди да
бъде изпратен на директора на ИМ Каварна, предварителният доклад е бил
предоставен първо на кмета. На една от провежданите ежеседмична оперативка, когато одиторите са докладвали, че приключват с предварителния
доклад на ИМ (както вече бе установено това
е станало най-късно на 08.08.2017 г.), кметът е поискал да види
предварителния доклад. От показанията на свидетеля се установи, че формата и
вида на предварителния доклад е същата като на окончателния, с тази разлика, че
в последния след всяка констатация е обсъдено постъпилото възражение от ищцата
и е вписано тяхното становище, че потвърждават констатациите по предварителния
доклад, т.е същите остават непроменени.
От показанията на свидетеля Е. се установи също, че
кметът е запознат с предварителния доклад, но не с официален документ, като
констатациите по същия са били коментирани подробно. Свидетелят си спомня,
че целия предварителен доклада е четен
на глас в кабинета на кмета, като всяка констатация е коментирана и разисквана
с кмета и със заместник кмета. Това се е
случило преди връчване на предварителния доклад на директора М.. Въпреки, че
резултатите от проверката не са окончателни, съобразно практиката в общината,
кметът винаги бил уведомяват за резултатите от проверката. След това
предварителният доклад бил изпратен на директора на ИМ Каварна с уведомително
писмо, с което му е даден 14 дневен срок за възражения и датата на
представянето им, което уведомление било подписано от директора, че е получено.
След изпълнение на посочената процедура одиторите
изготвили окончателния доклад, в който взели отношение по всяко едно
възражение.
По делото и изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата за последния напълно отработен месец е 1725.00 лв., а размерът на БТВ за
един ден – 90,79 лв. Размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ, вещото лице е
изчислило в общ размер на 10960.59 лв., а по периоди както следва: за периода
от 25.10.2017 г. до 27.10.2017 г. – 181.58 лв.; за периода от 27.10.2017 г. до
08.11.2017 г. – 519.74 лв., при съобразяване /приспадане/ на получено
възнаграждение от Д.М., по срочен трудов договор с „*** 2012” ЕООД; за периода
от 08.11.2017 г. до 24.04.2018 г. – 10259.27 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
При оспорване законността на
уволнението ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да уволни работника/служителя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не
може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да
се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши
принципът на диспозитивното начало в гражданския
процес и съдът ще се произнесе извън сезирането /в този смисъл - решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на ВКС, IV ГО, решение № 174/13.10. 2016 год. по гр .д. № 659/2016 год. на III г. о. на ВКС и др. /. Решението
по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти,
които опорочават или погасяват спорното потестативно
право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива.
Пороците на уволнението
въведени от ищеца в настоящото производство се отнасят до две групи:
1/. неспазване на сроковете по
чл. 194 КТ;
2/. доводи по същество – не
били извършени твърдените нарушения.
Относно твърдението за
процедурно нарушение по чл. 194, ал. 1 КТ:
"Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ,
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение /решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1036/2011 г., IV г. о./. Когато в докладна записка нарушението по чл.
187, т. 3 КТ е очертано в неговите съществени признаци и същото е адресирано до
съответния дисциплинарно наказващ орган, то срокът по чл. 194, ал. 1 КТ започва
да тече именно от свеждането на тези докладни записки до знанието на субекта на
дисциплинарната власт /решение № 207/ 24.06.2016 г. по гр. д. № 1123 / 2016
г. на IV г. о. на ВКС/. Макар и фактически различно, съдът асоциира примера
с докладните записки с издадения предварителен одитен
доклад, сведен до знанието на органа на дисциплинарна власт /решение № 209/ 21.01.2019 г. по гр. д. № 87
/ 2018 г. на III г. о. на ВКС/ , поради следното:
По делото се установи с
достатъчна категоричност /от показанията на самите одитори/,
че предварителният одитен доклад е предоставен на
кмета непосредствено след неговото изготвяне на 08.08.2017 г., като при
представянето му е обсъждан и коментиран по всяка една от констатациите от
кмета, одиторите и заместник кмета, преди да бъде
връчен на ищцата за становище и възражения в 14 дневен срок. Вземайки предвид
датата на която ищцата е входирала своите възражения
по доклада, и показанията на одитора Е., че в
съпроводителното писмо към доклада се посочва дата до която възраженията следва
да бъдат депозирани пред одиторстия екип (в подкрепа на тази практика е и протокол за
връчване на предварителен доклад по предходна проверка – стр.23 от гр.д.
№774/2017 на КРС), може да се направи извод, че предварителния доклад е
връчен на ищцата вероятно на 09.08.2017 г., като преди това е предоставен за
запознаване на кмета, т.е. най-късно на 09.08.2017 г. кмета е бил запознат с
констатираните от одиторите нарушения послужили като
основания за издаване на уволнителната заповед.
По делото е представено
заверено вярно с оригинала копие от окончателен одитен
доклад с вх. № РД-01-4677/31.08.2017 г. по описа на Община Каварна за даване на
увереност със задача: „Проверка на дейността на Исторически музей гр.Каварна”. Процесната заповед е издадена именно въз основа на
окончателния одитен доклад. От съдържанието на същия
се установява по безспорен начин, че всяко едно от дисциплинарните нарушения е
подробно, изчерпателно и детайлно описано в него. От показанията на старши
вътрешния одитор С.С., се
установи, че съдържанието на констатациите по предварителния доклад е идентично
с тези на окончателния.
Действително предварителният одитен доклад не е приет по делото. Въпреки това св. С.С. - старши вътрешния одитор,
изготвил одитния доклад, поясни, че разликата между
предварителния и окончателния доклад се изразява в това, че във втория са
обсъдени възраженията на ищцата, като констатациите са останали непроменени.
Кредитирайки показанията на свидетелите
С. и Е. и взимайки предвид съдържанието на окончателния одитен
доклад, както и това, че одиторите не са отразявали
нови нарушения или извършвали качествени промени в така нар. „окончателен одитен доклад“, съдът намира, че и в предварителния такъв
се съдържа изчерпателна, подробна и детайлна информация относно извършителят на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
дисциплинарно нарушение. Ето защо съдът приема, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ
за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече от 09.08.2017 г.
датата, на която предварителният одитен доклад е бил
изготвен и с него е запознат кмета на община Каварна.
Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск
или участва в стачка. Не се спори между страните, а и от представената заповед
№ 966/10.10.2017 г. се установява, че ищцата на дата 16.10.2017 г. е ползвала 1
работен ден отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ.
Спиране на срока принципно в
правото означава, че при определени юридически факти, настъпили в правния мир,
срокът, бил той положителна предпоставка /необходим за пораждане или погасяване
на едно право/ или отрицателна /необходим за погасяване, преклудиране
на едно право/, не тече за времето на проява на причиняващия спирането
юридически факт. Съдът намира, че с оглед представеното доказателство следва да
се приеме, че срокът по чл. 194 КТ е бил спрян и не е текъл на 16.07.2017 г.,
като от 17.10.2017 г. е продължено неговото течене.
При положение, че
дисциплинарно наказващият орган е узнал най-късно на 09.08.2017 г. за
дисциплинарните нарушения, то 2-месечният срок е изтекъл на 09.10.2017 г., към
този срок следва да се добави обаче 1 ден, през който ищцата е била в законоустановен отпуск. Сборът определя и крайната
дата, на която е изтекъл двумесечният срок за налагане на дисциплинарно
наказание, а именно 10.10.2017 г. вкл.
В рамките на двумесечния срок
по чл. 194, ал. 1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва
не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или
служителя / решение № 175/ 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1259/2012 г.,
ІІІ г. о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на
ІV г. о. на ВКС/. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ,
субективното потестативно право на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се препятства.
Доколкото заповедта за
дисциплинарно нарушение е връчена на 24.10.2017 г., съдебният състав намира, че
срокът за налагане на дисциплинарно наказание на Д.Й. М.-Й. е изтекъл, с което
и се е препятствала възможността за налагане на наказание по „откритите
нарушения“. С оглед така извършеното процедурно нарушение и неспазване на
законовия срок, уволнението е незаконно и следва да бъде отменено въз основа на
посоченото основание.
При така изложените мотиви
съдът не следва да се занимава с въпроса извършени ли са нарушенията посочени в
заповедта за уволнение или не, и да обсъжда събраните доказателства досежно това обстоятелство.
Искът по чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ ще се уважи поради изложените по-горе доводи за процедурно нарушение.
Относно иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по
главния иск основателен се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „Директор
на Исторически музей – гр. Каварна”. В случая не е налице пречка за
възстановяване ищцата на работа, тъй като не се спори по делото, че същата е
работила по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на
който да е изтекъл.
Относно иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ:
Отговорността на работодателя
по чл. 225, ал. 1 от КТ е договорна, като правото на обезщетение възниква за
работника/служителя при наличието на три кумулативни предпоставки: 1)
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин
на работодателя; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; и 3) причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без
работа /тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС/.
Идеята на исковете с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е работодателят да възмезди работникът за
времето, в което е останал без работа поради уволнението. Обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника за определен вид
имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който
същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Поради това
съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и
пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи.
Съдебната практика е изяснила
въпроса прекъсва ли се причинната връзка между незаконното уволнение и
търпените вреди (неполучено трудово възнаграждение), ако в 6 месечния период
след уволнението работникът е започнал работа при друг работодател.
Хипотезите са разграничени
според това, дали в шестмесечния срок незаконно уволненият работник е започнал
работа при друг работодател по срочен или по безсрочен трудов договор. В първия
случай първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на
изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена - и обезщетение по чл.
225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното
уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната /решение
№ 169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2009 г., IV г. о. и решение
№944/07.12.2009 г. по гр. д. № 5022/2008 г. на IV г. о. на ВКС/.
От представените по делото
копие от трудова книжка на ищцата и справка от ТД на НАП Варна се констатира,
че в същите е отразено прослужено време в ОА Каварна - ИМ Каварна от 13.12.2005
г. до 25.10.2017 г., като след това отбелязване в трудовата книжка е налично
само още едно такова за прослужено време и трудов стаж в „*** 2012” ЕООД от 27.10.2017
г. до 08.11.2017 г. Сключеният с „*** 2012” ЕООД договор е срочен такъв по чл.
68, ал. 1, т. 1 КТ, поради което и след прекратяването му не се прекъсва
причинно-следствената връзка между уволнението с процесната
заповед и оставянето на ищцата без работа, като ответника отговаря за
оставянето на ищцата без работа след прекратяването на срочното ТПО до
изтичането на 6-месечния уреден в закона срок. Предявеният от ищцата иск по
време и размер съответства изцяло на изчисленията направени от вещото лице по
изготвената ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, за
дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ в общ размер на 10960.59 лева,
поради което и следва да бъде уважен в неговата цялост.
По отговорността за
разноските:
Ищцата претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв. съобразно представения списък на
разноските и приложен към същия договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Каварненски РС
държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за
отмяна на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за присъждане на
обезщетение за периода на оставане без работа – 438,42 лева или общо 598,42
лева. В негова тежест ще се възложат и разноски за ССчЕ
заплатени от бюджета на съда в размер на 443.00 лева.
Така мотивиран, Каварненският районен Съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Д.Й.М.-Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 62 от 24.10.2017 г. на Кмета
на Община Каварна – ***, с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във вр. със
Заповед № 1043/24.10.2017 г. на кмета на Община Каварна, за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 25.10.2017
г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Й.М.-Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност – „ДИРЕКОР
НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГР. КАВАРНА”.
ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
– ГР. КАВАРНА, ЕИК *********, с адрес гр. Каварна, ул. „Черноморска” 1Б,
представляван от П.Н.Г., да заплати на Д.Й.М.-Й., ЕГН **********, с адрес ***:
- на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ,
сумата от 181.58 лева - обезщетение за
периода от 25.10.2017 г. до 27.10.2017 г.; сумата от 519.74
лева - обезщетение за периода от 27.10.2017 г.
до 08.11.2017 г.; сумата от 10259.27 лева - обезщетение за периода от 08.11.2017 г. до 24.04.2018 г., в които периоди Д.Й.М.-Й.
е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2019 г. до
окончателното изплащане;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600.00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
– ГР. КАВАРНА, ЕИК *********, с адрес гр. Каварна, ул. „Черноморска” 1Б,
представляван от П.Н.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка за държавни такси на Каварненски районен съд
сумата от 598,42 лева - държавна такса върху уважените искове, както
и сумата от 443.00 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза,
платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 04.02.2020 г., на осн.
чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………