РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Перник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500688 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260944/06.08.2021 г. по гр.д. № 2596/2019 г. на РС - Перник Л.С. е
осъден да заплати на Е. Т. сумата 4 068,54 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 08.02.2018
г., ведно със законната лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът е отхвърлен в частта за сумата над 4068,54 лв. до пълния предявен
размер 20000 лв.
Със същото решение, постановено при участието на трето подпомагащо лице и
ответник по обратния иск – ЗК „УНИКА“ АД, последното е осъдено да заплати на Л.С.
сумата 4 068,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № **** за причинени
неимуществени вреди на Е. Т., от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната
лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 376,34 лв. – разноски за производството, при условие, че Л.С., заплати на ищеца Е.
Т., тези суми.
Е.Т. е обжалвала решението в частта, в която е отхвърлен частично предявеният от
същата иск. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, но неправилно е приел, че ищцата е получила
1
обезщетение от застраховател за процесното събитие и съответно е приспаднал размера му
от определеното й обезщетение. По отношение на правилността и законосъобразността на
решението излага доводи по същество срещу формираните изводи от първоинстанционният
съд, като счита, че не са отчетени всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от ЗК „УНИКА“ АД, като
се изразява становище за неоснователност на жалбата, а присъденото обезщетение за
прекомерно завишено. В молба с вх.№ 276826/18.10.2021 г. ЗК „УНИКА“ АД е уточнило, че
в депозирания отговор на въззивната жалба е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба.
Доводите в нея са за неоснователност на иска поради липсата на безспорно доказана вина на
водача на л.а., респ. за съпричиняване на ПТП от водача на л. а. марка "Ситроен", модел
"Джъмпер", както и в определения размер на обезщетение в размер от 6000лв. като счита
същия за прекомерно завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД., а
първоинстанционното решение счита за неправилно. Прави се искане за постановяване на
съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове срещу дружеството за
горницата над 3000 лв. до определения размер от 6000лв. В условията на евентуалност се
иска намаляване на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от Е.Т. по депозираната
насрещна въззивна жалба.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът Л.С. не е обжалвал решението в частта, в
която частично е уважен предявеният срещу него иск.
Като въззиваем по жалбата на Е. Т., Л.С. оспорва жалбата й и се солидаризира с
насрещната жалба на ЗК „УНИКА“ АД, като иска потвърждаване на решението и
претендира разноски за въззивното производство.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът, с оглед предмета на спора, очертан от въззивните жалби, доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните пред РС писмени и гласни доказателствата, както и от
приетата пред РС съдебно - автотехническа експертиза, че на 08.02.2018 г. около 17, 15 часа
е настъпило ПТП при движение на л. а. марка "Ситроен", модел "Джъмпер" в посока от
****, управлявано от Л. Р., като ищцата при ПТП е била пътник в л. а. марка "Ситроен",
което при преминаване на кръстовището на **** при забранен сигнал на светофара с
включена светлинна и звукова сигнализация, е ударен от л. а. "Ауди", модел "АЗ",
управляван от Л. С., който е навлязъл от ул. "Урса" в посока **** на зелен светлинен
сигнал. Настъпването на ПТП е в резултат на неспазване на предимство от страна на водача
на л. а. "Ауди", модел "АЗ", което се установява и от обстоятелството, че протоколът за ПТП
е подписан от ответника Л.С. в качеството му на участник в ПТП, поради което същият се
ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е
2
удостоверено с подписа на ответника- нарушил е правилата за движение, в резултат от което
по описания в протокола за ПТП механизъм е предизвикал процесното ПТП. В случая е
налице частен свидетелстващ документ, който важи срещу своя издател- ответника Л.С.
като неизгоден за него, и при положение, че липсват доказателства установяващи
неавтентичността му /арг. от чл. 180 ГПК/, поради което възраженията на жалбоподателя ЗК
„УНИКА“ АД в противен смисъл са неоснователни.
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът
на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установяват от
представената мед. документация пред РС и съдебно – медицинската експертиза пред РС. В
СМЕ се описват следните травматични увреждания, стоящи в пряка - причинно следствена
връзка с ПТП от 08.02.2018 г.: мозъчно сътресение и контузия на дясна раменна става. По
време на престоя й в болницата й е било назначено и проведено медикаментозно лечение, с
препоръка да продължи след изписването й, проведени са прегледи с невролог на 21.03.2018
г., 16.04.2018 г. и 14.08.2018 г. При леките травми болките и страданията са интензивни в
първия ден до няколко дни след травмата, като постепенно отшумяват до 3-4 седмици, а при
по-тежките са интензивни първите седмици и продължават до няколко месеца след
травматичния момент. Възстановителният период на контузията на раменната става при
нормално протичане е 2-3 седмици. При ищцата възстановителният период е продължил
близо 6 месеца според издадените болнични листове.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на
чл. 45 ЗЗД - установени са причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични
увреждания от ПТП на 08.02.2018 г., причинено от противоправно поведение на ответника
Л.С. като водач на моторно превозно средство, застрахован по риска задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника ЗК „УНИКА“
АД. Вината на ответника Л.С., съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а по настоящето дело, такова обратно доказване не е проведено, поради което
възраженията и доводите на жалбоподателя ЗК „УНИКА“ АД в противен смисъл са
неоснователни. С оглед на това, искът по чл. 45 ЗЗД срещу ответника Л.С. е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе
предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. С оглед на това
се отчитат характерът и степен на увреждането, претърпените болки и страдание и
продължителността и интензитета на страданието, описани от СМЕ /мозъчно сътресение и
контузия на дясна раменна става, като при злополуката и след това ищцата е изпитала болки
и страдания в областта на дясна раменна става с невъзможност да движи раменната става и
в областта на главата, довело до главоболие и замайване, напрежение, безсъние и
безпокойство/. Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата - контузията на дясна
раменна става е довело до обездвижване на крайника за период от около 2-3 седмици,
амозъчното сътресение е довело до напрежение, безсъние и безпокойство, като
възстановителният период е продължил близо 6 месеца, което от своя страна е довело до
3
непълноценност в битовия и социален живот на ищцата. Обстоятелствата, че уврежданетоне
е довело до функционален дефицит на дясна раменна ставаи в областта на главата/Нервна
система - без огнищна неврологична симптоматика в момента. Нормален неврологичен
статус. Без отпадна неврологична симптоматика. Настъпили усложнения - няма/, както и
възрастта на ищцата към увреждането /59г./. Това, че самото негативно изживяване, като
болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността
им, са естествена последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като всеки
човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и контузия на
дясна раменна ставаизживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от
ищеца болки и страдания, което е потвърдено и от гласните доказателства. Освен
посочените морални измерения на болката и страданията на ищеца, се отчитат и
конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП. Също
и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен
вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са
фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи
обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 6 000 лв.
С оглед изложеното и във връзка с уврежданията, както и последиците от тях,
променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в психически аспект,
въззивният съд намира, че размерът и обхватът на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. е определен в съответствие с чл.
52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията и доводите на
жалбоподателя Е. Т. и жалбоподателя ЗК „УНИКА“ АД, че размерът е занижен, респ.
завишен са неоснователни.
Ответникът Л.С. в отговора по чл. 131 ГПК е направил общо /бланкетно/ възражение
за съпричиняване, без да сочи конкретните обстоятелства, от които извежда приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приравни
на надлежно сезиране с възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по което съдът дължи произнасяне с
решението си.
Възраженията на жалбоподателя ЗК „УНИКА“ АД за съпричиняване на ПТП от
водача на л. а. марка "Ситроен", модел "Джъмпер", не е направено в отговора на обратния
иск по чл. 131 ГПК, а е едва с въззивната жалба и съгл. чл. 266, ал. 1 ГПК са преклудирани.
Същите са и неоснователни, тъй като възражението за съпричиняване на ПТП от водача на
л. а. марка "Ситроен", модел "Джъмпер", не е правнорелевантен факт по настоящото дело,
тъй като противоправното поведение на третите лица не съставлява съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. В същата хипотеза искът
на пострадалия срещу делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде
отхвърлен частично по съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица, защото
при солидарните задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Същото важи и когато
4
пострадалият насочва претенцията си срещу застрахователя на делинквента.
Застрахователят не може да възразява за съпричиняване на вредите от трето лице, защото
това е от значение само в отношенията между него, делинквента и третото лице, но не и в
отношенията между застрахователя и пострадалия. По този въпрос съдебната практика е
установена с решение № 17/06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС, Решение №
146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о., ГК. В заключение липсва
основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определеното обезщетение, в какъвто
смисъл са и крайните изводи в обжалваното решение. Без значение за крайния изход на
спора е обсъждането от първоинстанционния съд на съпричиняване на ПТП от трето лице,
след като определеното по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетение не е намалено от
първоинстанционния съд на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя-ищец Е. Т., че РС неправилно е
приел, че ищцата е получила обезщетение за процесното събитие и съответно е приспаднал
размера му от определеното й обезщетение. При доказателствена тежест на ответниците Л.
С. и ЗК „УНИКА“ АД, не се установява заплатено на ищцата обезщетение за репариране на
същите вреди от деликта. Напротив – от писмо № 92-00.239 от 11.08.2020г. на Комисията за
финансов надзор /л. 140 от първоинстанционното дело/ се установява липсата на плащания
на ищцата на застрахователното обезщетение на същите вреди от деликта. Не води до
различен извод писмо от ЦСПМ – Перник /л. 136 от първоинстанционното дело/, което
съдържа данни за сключен на 19.12.2017 г. от ЦСПМ – П. с ОЗК "Застраховане" договор за
застраховка "Гражданска отговорност", и представени преводни нареждания за плащане на
застрахователни две премии по същата застраховка, втората от които в размер на сумата
1931, 46 лв., платена на 28.03.2018 г.
Видно от посочените в преводното нареждане от 28.03.2018 г. наредител - ЦСПМ –
П. и получател- ОЗК "Застраховане", както и основанието за плащане – застр. ГО на МПС за
2-ро, посочената в него сума 1931, 46 лв. не представлява заплатено на ищцата
застрахователно обезщетение за репариране на вреди от процесния деликт, а плащане от
застраховащия ЦСПМ – П. на застрахователя ОЗК "Застраховане" застрахователна втора
премия по същата застраховка, поради което тази сума не следва да се приспада от
определеното по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на
6000 лева. Решението на ПРС в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 4
068,54 лева до посочената сума от 6000 лв. следва да се отмени и да се постанови друго
такова, с което искът да се уважи до посочената сума от 6000 лв. В останалата му част
решението, с което искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 6000 лв. до предявения
размер от 20000 лв. следва да се потвърди.
По обратния иск с пр. основание чл. 435 КЗ:
При уважаване в по-голям размер на главния иск настъпва вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения под евентуалност обратен иск - макар и да липсва
съответна въззивна жалба от ответника по този иск, въззивната жалба по главния иск
поддържа висящността на производството и по евентуалния иск (арг. чл. 271, ал. 2 ГПК) –
5
регресната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от обема на
отговорността на делинквента.
Установява се от застрахователна полица № **** наличието на застрахователно
правоотношение за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за л. а. "Ауди АЗ" с рег. № **** между Л.С. като застрахован собственик
на МПС и застрахователя ЗК "Уника" АД към момента на настъпване на процесното ПТП –
08.02.2018 г., представляващо покрит риск по договора. Поради това ответникът по главния
иск - ищец по обратния иск, като собственик на МПС, се явява застрахован по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.
477, ал. 2 КЗ, във вр. с параграф 1, т. 2, изречение второ от ДР на КЗ.
Приетото по –горе за причинени на ищцата по главния иск - увредено лице по
смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, неимуществени вреди от настъпването на застрахователно
събитие - ПТП на 08.02.2018 г., причинено от ответника по главния иск - ищец по обратния
иск Л.С. като водач на МПС, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответника ЗК „УНИКА“ АД с покритие към датата на
увреждането, както и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
обосновава, че са налице предпоставките за уважаването на претенцията по чл. 435 от КЗ.
На осн. чл. 435 КЗ за ищеца по обратния иск Л. С. като застрахован възниква вземане срещу
застрахователя за застрахователно обезщетение до размер на 6 000 лв. за заплатеното
обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди. С оглед това, че
определеният от въззивния съд размер на дължимото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 6000лв., обратният иск е основателен до
този размер, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в тази
част, като регресният иск бъде уважен до посочената сума от 6000 лв.
С оглед на всичко гореизложено, въззивната жалба на ЗК „УНИКА“ АД е
неоснователна, а въззивната жалба на Е. Т. е частично основателна.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски по първоинстанционното производство общо
1850 лв., които се дължат съразмерно с уважената част от иска, или 555 лв., от които с
настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата 178,66 лв. /разликата между
дължимите на осн. чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете разноски от 555
лв. и присъдените с първоинстанционното решение разноски от 376, 34 лв./.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника Л. С. разноски по първоинстанционното
производство /претендираните и доказани от последния разноски по иска по чл. 45 ЗЗД са
565 лв.- заплатено адв. възнаграждение/, а именно – за сумата от 54,56 лв., съставляваща
разликата между дължимите на основание чл.78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска разноски от 395,50 лв. и присъдените от РС разноски от 450, 06 лв.
Жалбоподателят Е. Т. претендира и доказва разноски по въззивното производство
6
общо 820 лв., които се дължат съразмерно с уважената част на въззивната жалба /1931, 46/ и
целия обжалваем интерес /15931,46/, или 99,41 лв.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ЗК „УНИКА“ АД, на последния
не се дължат разноски по въззивното производство.
Като въззиваеми Е. Т. и ЗК „УНИКА“ АД не доказват разноски за осъществяване на
защита по подадената от другата страна въззивна жалба, поради което на въззиваемите Е. Т.
и ЗК „УНИКА“ АД в това им качество не се дължат разноски за адвокатско, съотв. за ю.к.
възнаграждение по въззивното производство.
Въззиваемият Л.С. претендира и доказва разноски по въззивното производство 565
лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в
който е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които
се дължат съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба на Е. Т. /14000/ и целия
обжалваем интерес /15931,46/, или 496,50 лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260944/06.08.2021 г. по гр.д. № 2596/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта, в която е отхвърлен главният иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД от Е.
Х. Т., ЕГН: ********** срещу Л. В. С.., ЕГН ********** за сумата над 4068,54 лв. до
6000лв.; в частта за осъждане на Е. Х. Т. да заплати на Л. В. С.. разноски за
първоинстанционното производство - над сумата от 395,50 лв. до 450,06 лв.; в частта, в
която евентуалният обратен иск с пр. осн. чл. 435 КЗ от Л. В. С.., ЕГН ********** срещу ЗК
"УНИКА" АД, ЕИК ********* е уважен в размер от 4068, 54 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. В. С.., ЕГН ********** от ****, да заплати на Е. Х. Т., ЕГН:
********** от ****, на основание чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от 1931,46 лв. /разликата
между уважения с първоинстанционното решение размер от 4068,54 лв. до уважения с
настоящото решение размер от 6000 лв./, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 08.02.2018
г., ведно със законната лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и да й заплати още 178,66 лв. - разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ЗК "УНИКА" АД, ЕИК *********, ****, да заплати на Л. В. С.., ЕГН
********** от ****, на осн. чл. 435 ЗК, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК допълнително сумата от
1931,46 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 4068,54
лв. до уважения с настоящото решение размер от 6000 лв./, представляваща застрахователно
7
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна
полица № **** за причинени неимуществени вреди на Е. Х. Т., ЕГН: **********, от ПТП,
настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, ПРИ УСЛОВИЕ, че Л. В. С.., ЕГН **********,
ЗАПЛАТИ на Е. Х. Т., ЕГН: **********, ТЕЗИ СУМИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260944/06.08.2021 г. по гр.д. № 2596/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. В. С.., ЕГН ********** от ****, да заплати на Е. Х. Т., ЕГН:
********** от ****, сумата 99,41 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. Х. Т., ЕГН: ********** от ****, да заплати на Л. В. С.., ЕГН
********** от ****, сумата 496,50 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на ЗК "УНИКА" АД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ответника Л. В. С.., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8