Мотиви по НОХД №1950/2017г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н. с.
Плевенската р.п. е
повдигнала обвинение против Д.Р.Ц. ***, ЕГН ********** за това, че на 31.01.2017 г. в околностите на гр.Плевен, *
причинил на Е.Н. *** телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говора, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129
ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Представителят на РП-Плевен поддържа
обвинението срещу подсъдимия Д.Р. Ц. за
извършено престъпление по чл. чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Счита същото за доказано
по категоричен и несъмнен начин с оглед събраните по делото доказателства. Моли
съда да постанови осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде определено
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а
именно лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изтърпяване на основание
чл. 66, ал. І от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок. Счита, че това
по вид и размер наказание би способствало за осъществяване целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Частният обвинител Е.Н.М.
лично и чрез адв. Г.А. от ПлАК
пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Ц..
Излага подробни доводи в подкрепа на обвинителната теза. Относно вида и размера
на наказанието се присъединява към предложението на представителя на РП-Плевен.
Защитникът на подсъдимия Д.Р.Ц. - адв. Х.Н. от ЛАК пледира
за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Взема становище, че от събраните в хода на
проведеното наказателно производство доказателства не може да се направи
обоснован и категоричен извод, че подсъдимият Ц. е автор на престъплението, за кото му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Излага подбробни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда, ако
счете, че са налице доказателства за извършено от подсъдимия Ц. престъпление от
общ характер, то да квалифицира последното като такова по чл. 129, ал. ІІ от НК.
Подсъдимият Д.Р.Ц. поддържа
изразеното от защитника му становище. В правото си на лична защита оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. При осигуреното му от съда
право на последна дума завява: „Искам обвинението да отпадне. Не се чувствам
виновен. Не съм хулиган. Не съм наранявал никой физически. Не се считам за
виновен“.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Р.Ц. е роден на *** ***, живее в същия
град, *, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,
ЕГН **********.
На 31.01.2017 година след 19:00 часа, свидетелят Е.Н.М. (конституиран в
качеството на частен обвинител в настоящото производство) се прибирал с личния
си автомобил към вилния си имот, находящ се в * в землището на гр. Плевен. Било
тъмно, а част от маршрута представлявал отклонение от главния път Плевен-с.
Брестовец, което било, заледено и допълнително стеснено поради образуваните
снежни преспи с дълбочина около 40 сантиметра. Отбивайки по описаното
отклонение, свидетелят М. забелязал спрян лек автомобил, марка „Сеат“, който значително затруднявал преминаването предвид
лошите пътни условия характерни за зимния сезон на годината. Свидетелят М.
спрял с включен двигател и фарове на автомобила, изчакал няколко секунди, но
след като не последвало преместване на автомобила - марка „Сеат“,
подал светлинен сигнал, а когато и последният останал без ответна реакция, М.
привел в движения лекия си автомобил и предприел трудна и рискована маневра -
заобикаляне. При извършването и видял от предната врата на заобикаляния
автомобил да излиза подсъдимия Д.Р.Ц., когото до този момент не познавал.
Свидетелят М. свалил предното стъкло и отправил към подсъдимия репликите:
„Колега, не се спира така. Ще се засили някой и ще те удари!“, на които
подсъдимият гневно и арогантно отвърнал: „Ти ли ще ми кажеш къде ще спирам.
Какъв си ти? Това е отбивка!“. Пострадалият му казал, че това не е отбивка, а
отклонение, в резултат на което подсъдимият нанесъл удар с ритник по дясна,
задна врата на управлявания от М. автомобил. Свидетелят М. спрял на разстояние
от около 2 метра и слязъл, за да види има ли причиинени
щети от агресивното поведение на Ц..
Констатирал, че имало единствено отпечатък на обувка, но поради изпитаното
възмущение попитал подсъдимия: “Какво ти е виновна колата на тебе?“. В този
момент подсъдимият отворил предна, лява врата на автомобила си, от където
извадил чук и размахвайки го отвърнал към свидетеля М. с думите: „Ти ли ще ми
кажеш? Сега ще ти счупя главата!“. Свидетелят М. изпитал силен страх и
притеснение от тази реакция на подсъдимия, която при това принадлежала на лице от
мъжки пол на млада възраст и видимо физически по-силно от него, поради което тръгнал
към автомобила си. Стигайки до дясна задна врата се на моторното превозно
средство се обърнал и видял че подсъдимия го е застигнал и замахва с чука.
Подсъдимият Ц.нанесъл удари с чука в областта на главата на М., след което се
отдалечил от мястото на инцидента в посока с. Брестовец, от където предприел
управление ***. Стигайки до отклонението, където възникнал инцидента,
подсъдимият погледнал през прозореца, видял, че автомобилът на пострадалия е
още там и без да се запознае със състоянието на М. и евентуалната му нужда от
помощ се отправил към дома си. Непосредствено след нанесените удари от подсъдимия
Ц., за момент пострадалият М. не съзнавал какво се е случило, но когато се
опомнил, видял, че е на земята, че от носа му виси парче тъкан, че по ръцете му
имало изцапване с кръв, че якето му е скъсано, както и че му е избита наскоро
поставена мостова конструкция, заедно с един от носещите я зъби. Пострадалият успял да влезе в автомобила си и
потеглил към вилата си в местността плочата. Не успял да се обади на съпругата си –
свидетелката Т.А.М., която по това време била в жилището им в гр. Плевен, тъй
като установил, че мобилният му телефон не е в джоба му. Докато пострадалият
измивал кървавите следи от инцидента на чешмата, съседът му – свидетелят Д.М.М. се отбил да го види и лично възприел състоянието на М.
непосредствено след инцидента. Двамата заедно отишли на мястото на извършване
на инкриминираното деяние и след като намерили телефонния апарат, свидетелят М.
отишъл на работа, а пострадалият се обадил на съпругата си – свидетелката Т.М.,
която го придружила до ЦСМП-Плевен, където на пострадалия била оказана
медицинска помощ. Били уведомени полицейските органи, по повод на което било
образувано и проведено досъдебно производство. На 01.02.2017 година
пострадалият посетил Катедра „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – гр. Плевен, където бил прегледан от съдебен
лекар – д-р П. Д., а поради причинената му вреда, изразяваща се в избиване втори,
горен ляв зъб, ведно с наскоро поставена мостова конструкция се обърнал за
помощ към стоматолог – свидетелят Г.П.Б..
В хода на проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, като съгласно даденото по същата заключение на М.
са причинени: множество охлузвания, насинявания по лицето, разкъсно-контузна
рана на носа, счупване на мост на горните зъби от трети горен десен до трети
горен ляв зъб с мостоносител втори горен ляв зъб,
който е прясно избит. Причинени са болки и страдания с разстройство на здравето
- временно и неопасно за живота. Счупването на голям преден горен мост и
избиването на мостоносителя му - втори горен ляв зъб
/прясно избит/ е довело до трайно затрудняване на храненето и говора - повече
от месец, отоци и насинявания двустранно по лицето, охлузване на горната устна,
насинявания, охлузване по лявата ръка - лакът и гривнена
става.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по категоричен
и несъмнен начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Е.Н.М., Р. Р.И., Г.П.Б.,
Т.А. М., Д.М.М. и Б.Б.К.,
като логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за
делото факти. Съдът съобрази, че свидетелят М. в известна степен би могъл да
бъде считан за предубеден от изхода на делото, доколкото е конституиран в
настоящото производство и като частен обвинител, но след като намери, че показанията
му се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал
намери, че следва да бъдат приети с доверие.
Показанията на свидетеля М. съдържат информация относно всички
релевантни за делото факти. Същият ясно и недвусмислено посочва, че деянието е
извършено на 31.01.2017 година
околностите на гр. Плевен, а именно *, а негов автор е подсъдимият Д.Р.Ц..
С достатъчни яснота и конкретика този свидетел описва
поведението на извършителя, механизма на осъществените противоправни действия,
както и настъпилите от тях последици. Изяснява се че подсъдимият е отправил
язвителни реплики и заплахи към пострадалия, а именно: „Ти ли ще ми кажеш къде
да спирам?!; Какъв си ти?; Ти ли ще ми кажеш?; Сега ще те убия!; Сега ще те
смажа!; Сега ще ти счупя главата!“. Описва арогнатното
му действие, изразяващо се в ритане на задна лява кола на автомобила на
пострадалия с крак и яростно нанесените удари с чук в областта на главата на М..
Фактът, че когато пострадалият се е опомнил е бил сам, предполага бързото отдалечаване
на подсъдимия от мястото на инцидента без да се интересува от състоянието на М.
и необходимостта да му бъде оказана помощ. Свидетелят М. възпроизвежда свои
преки впечатления относно състоянието на пострадалия М., непосредствено след инцидента.
Заварил е М. на мивката да измива кръв от лицето си. Видял е че от носа му виси
тъкан и е „с избити зъби“. Именно този свидетел е придружил пострадалия до
мястото на извършване на деянието, където и намерили мобилния апарат на М..
Свидетелката Т.А.М. пресъздава своите лични впечатления от вечерта на 31.01.2017
година, когато придружила съпруга си – пострадалия М. ***. Лично е видяла
следите от нанесените върху съпруга и травматични увреждания същата вечер. Твърденията
и: „беше видимо окървавен …..част от
носа му висеше, беше с избити зъби“ изцяло кореспондират с показанията на свидетелите
М. и М. и намират опора в приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Медицинско
удостоверение за пред съда 40/17, издадено от д-р Д. и копие от регистъра за
извършени прегледи в Катедра „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен, поради което същите намира същите
изцяло за достоверни и убедителни и изключва каквото и да е съмнение, същите да
са повлияни от близката и родствена връзка с пострадалото лице. Свидетелят Г.П.Б.
е оказвал стоматологична помощ на свидетеля М. ден-два преди инцидента и след
последния. Твърди, че първоначално му е поставил мостова конструкция, която се
е крепяла на 5 зъба, а след инцидента му е направил нова, поради избит преден
зъб. Пострадалият му е показал старата мостова конструкция, която била
неизползваема не само поради факта, че била счупена, а и поради новата ситуационна проблематика.
От показанията на свидетелите Р.
Р.И. и Б.Б.К. се установява, че за извърщеното спрямо Е.М. противоправно деяние, същият е
сигнализирал полицейските органи. Описват конкретно извършени
оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които е установен авторът на
престъплението. Свидетелят К. е посетил мястото на престъплението заедно с
пострадалия М. и съпругата му – свидетелката Т.М., където намерили избитата
мостова конструкция. Спомня си и изречената в този момент реплика на
свидетелката М.: „Толкова пари даде за тая коронка, а виж какво стана…“.
В подкрепа на обсъдените по-горе гласни доказателства са и приобщените
към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: заверено копие от фактура 141/03.02.2017г., Лист за
преглед на пациент от 31.01.2017г., ведицинско
удостоверение за пред съда № 40/17, извлечение от регистъра за извършени
прегледи в Катедра „Съдебна медицина“ пре УМБАЛ „Д-р
Г. Странски“ – гр. Плевен.
Настоящият съдебен състав
кредитира заключението на вещото лице д-р
П. Т. по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, изслушана в хода на съдебното следствие като обективна и обоснована. От заключението
на д-р П. Т. (стр. 19-21 в ДП) безспорно се установява, че на М. са причинени:
множество охлузвания, насинявания по лицето, разкъсно-контузна
рана на носа, счупване на мост на горните зъби от трети горен десен до трети
горен ляв зъб с мостоносител втори горен ляв зъб,
който е прясно избит. Причинени са болки и страдания с разстройство на здравето
- временно и неопасно за живота. Счупването на голям преден горен мост и
избиването на мостоносителя му - втори горен ляв зъб
/прясно избит/ е довело до трайно затрудняване на храненето и говора - повече
от месец, отоци и насинявания двустранно по лицето, охлузване на горната устна,
насинявания, охлузване по лявата ръка - лакът и гривнена
става.
Съдът
обсъди дадените от подсъдимите обяснения, като отчете, че същите освен
доказателствено средство, са и средство на защита. След като съпостави и
прецени същите с останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намери, че същите са изолирани и нелогични, поради което са
израз единствено на предприетата защитна теза и не следва да бъдат кредитирани
с доверие. Твърдението на подсъдимия Ц., че е нападнат пръв с палка от
пострадалия не намира опора в доказателствения
материал по делото. Изложената фактическа обстановка в представеното като
доказателство по делото постановление на РП-Плевен по ДП № 545/2017 година,
която съдържа индиция за това, не се споделя от
настоящия съдебен състав, тъй като не се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие по настоящото дело доказателства. Това противоречие
не е преодоляно от проведената очна ставка между подсъдимия и пострадалия в
съдебно заседание на 15.02.2018 година. Съдът намира за достоверни обясненията
на подсъдимия в частта, в която посочва, че след инцидента се е придвижил с
автомобила си в посока с. Брестовец, а след това обърнал и погелил
към гр. Плевен, като минавайки покрай инкриминираното място видял, че
автомобилът на пострадалия е още там, а последният не се виждал, както и че без да спре е продължил към дома
си в ж. к. „Сторгозия“ в гр. Плевен. В тази част обясненията му са логични и съответстват с фактите, изложени от свидетеля М.,
който твърди, че след на нанесените му удари с чук от подсъдимия, известно време не е бил в
съзнание, но когато се опомнил бил на земята и пр., като не посочва на мястото
да е имало друти лица.
От правна страна:
При тази установеност на фактите съдът намира, че подсъдимият Д.Р.Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. І-ва,
т. 12 вр. с чл. 129, ал. ІІ от НК, като на 31.01.2017 г. в околностите на гр.Плевен, *
причинил на Е.Н. *** телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говора, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Безспорно е
от доказателствата по делото, че свидетелят Е.Н.М. е претърпял увреждане, имащо
характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Деянието
е извършено чрез действия от страна на подсъдимия Д.Р.Ц., който нанесъл удар посредством
чук по главата на Е.Н.М.. Последният е претърпял телесно увреждане – избиване
на зъб (втори, горен, ляв), което е довело до трайно затрудняване храненето и
говора – повече от месец и следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 129,
ал. ІІ от НК.
Деянието е
извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл удар с чук в
областта на главата на пострадалия. Подсъдимият Ц. добре е знаел, че извършва
акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на М. и че
употребява сила, но независимо от това, същият е извършил тези си действия,
добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от
вида на действително причиненото. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към
осъществяване на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и
желаейки настъпването на негативния резултат. Деянието по чл. 129, ал. ІІ от НК
е извършено от подсъдимият Ц. по хулигански подбуди, т.е. налице е
квалифицирания състав на чл.131, ал.І, т.12 от НК. За да се прецени дали
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, от значение са всички
обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не само обективно
причиненото нараняване. Нанасянето на удар от страна на подсъдимият Ц. над
свидетеля М. без какъвто и да е било
повод и причина и без да бъде провокиран по какъвто и да е начин от пострадалия,
както и цялостното поведение на подсъдимия по време и след нанасянето на
удара води до извод, че хулиганското
поведение и подбуди са били налице при причиняване на средната телесна повреда
на пострадалото лице. Данните, установени по делото за причината, мястото на
деянието и механизма на нанасянето на удара над пострадалия, който от своя
страна не е дал повод на подсъдимия да извърши действия по причиняване на
телесната повреда, установяват допълващия субективната страна на състава
елемент. Освен това, по делото липсват доказателства, сочещи за лична вражда
между подсъдимия Ц. и пострадалия М., за да е формиран личен мотив в дееца за
нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди. Доказателствата по делото
сочат, че между подсъдимия Ц. и свидетеля М. преди инцидента не са съществували
лични взаимоотношения. Деянието е извършено от подсъдимия по хулигански
подбуди, тъй като неочаквано, на публично място на отклонение от главен път в *
в гр. Плевен, без да бъде провокиран от свидетеля М., от стара вражда или пък
пострадалият да го е предизвикал в този момент, е нападнал свидетеля М.,
отправял е към него псувни, заплахи, обидни реплики и му е нанесъл удар в
областта на главата. Налице е грубо нарушаване на обществения ред, тъй като не
е прието някой да напада другиго с причина или не, на обществено място, както е
в конкретния случай. Действително, извършеното от подсъдимия деяние е било
насочено преди всичко пряко срещу телесната неприкосновеност на пострадалия М.,
но едновременно с това подсъдимият е демонстрирал и едно явно неуважение към
обществото и незачитане на общоприетите норми за поведение. Съзнавал е, че се
намира на обществено място, но въпреки това е започнал да се саморазправя с
пострадалия, без да се съобразява не само с неговите интереси, но и с интересите на членовете
на обществото.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия М. е извършено
от подсъдимия Ц. чрез действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Тези действия предизвикват възмущение и неодобрение. При
всички тези изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на
подсъдимия могат да бъдат квалифицирани единствено като действия,
осъществени по хулигански подбуди с причиняване на средна телесна повреда.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието
"телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм
вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински
аспект понятието "телесна повреда" съдържа медико-биологичната
характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е
претърпял от външния вредоносен фактор.
Правното
понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната
характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен
характер на деянието, както и субективния елемент /вината в съответен вид и
форма/. Казано с други думи, правното понятие "телесна повреда" е
по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за
телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и
нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по време на
посегателството. От анализа на заключенията на вещото лице, изготвило
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че
в конкретния случай се касае за разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
С оглед установените по
делото факти, съдът намира, че подсъдимият Д.Р.Ц. е осъществил фактическия
състав на чл. 131 ал.І т.12 вр. чл.129 ал. ІІ от НК,
тъй като от обективна страна са налице следните предпоставки: 1. Причинена е
средна телесна повреда; 2. същата е извършена по хулигански подбуди; 3.
деянието е извършено при пряк умисъл.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК, като подсъдимият Д.Р.Ц. е съзнавал
обществено-опасния характер на извършеното, предвиждал е последиците от него и
е искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в
страната правов ред.
По определяне на наказанието:
При определяне наказанието на подсъдимия Ц. съдът съобрази санкционната
разпоредба на чл. чл.131, ал.І, т.12 във вр. с чл.
129, ал.ІІ от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет
години.
Съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство високата степен на
обществена опасност на деянието, както и многобройните смекчаващи такива, а
именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му заетост, семейното
му положение, липсата на настъпили значителни вредни последици. Поради
изложеното съдът намери, че и най-лекото предвидено наказание в приложимата
санкционна разпоредба би се оказало несъразмерно тежко, поради което определи и
наложи на подсъдимия Д.Р.Ц. наказание при условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК, а именно една година и два месеца лишаване от свобода. След като съобрази,
че наказанието ще способства за постигане целите на наказанието, установени в
чл. 36 от НК и без да бъде изтърпяно ефективно от осъдения и на основание чл.
66, ал. І от НК отложи изтърпяването му с 3-годишен изпитателен срок.
Като причина за извършване на престъпното деяние съдът констатира
незачитането на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия.
По направените по делото
разноски:
При
този изход на делото и на основание чл. на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Р.Ц. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 102,90 лева, от
които 50,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 52,90 лева по сметка на ОД
на МВР – Плевен.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимия Д.Р.Ц., със снета по-горе самоличност да заплати на частния
обвинител Е.Н.М. сумата от 800,00лв, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези доводи, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: