Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на тринадесети
април през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3673 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 01.08.2019 г. СРС, 168 с-в, по гр.д.№ 45498/18
г. е признал за установено, че Р.Б.Б. дължи на
„Т.С.“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 и чл.150 ЗЕ сумата от 1 892,95 лв., главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ул. „******№ ********абонатен № 025495 и отразена
в общи фактури № **********/30.09.2015 г., № **********/31.08.2016 г. и №
**********/31.08.2017 г. и сумата от
11,66 лв.-главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-14.03.2018 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение от 22.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 17115/18 г. на СРС, 168 с-в, като е
отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата
над 1 892,95 лв. до пълния предявен размер, представляващ стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.01.2015 г. вкл. като погасен
по давност и исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 230,12
лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 15.11.2015 г.-27.02.2018 г. и за сумата 1,40
лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение от 15.11.2015 г. до 27.02.2018 г.
като неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за
разликата над 1 892,95 лв. до пълния предявен размер, иска за мораторна лихва
върху тази главница за сумата от 230,12 лв. и за сумата от 1,40 лв. за
мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.Въззивникът излага доводи, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява въз основа на Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, с които се регламентират отношенията между потребителите и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.Твърди, че в раздела на ОУ-„Заплащане на ТЕ“ /чл.32,
ал.1/ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като поддържа становище, че задължението
на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца за
доставка на топлинна енергия.Излага доводи, че първоинстанционният съд не е
съобразил, че задължението за плащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на издаването, а сумите по общите фактури са станали изискуеми съответно
на 15.11.2015 г.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Р.Б.Б. оспорва
същата.Излага доводи, че падежът на задължението е предвиден в Общите условия и
издаването на общите фактури не променя факта на дължимост на сумите по
първоначалните фактури.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 14.03.2018 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Б.Б. за сумата от 2 540,71
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и сума за реално потребена топлинна
енергия, отразена в общи фактури № **********/30.09.2015 г., №
**********/31.08.2016 г. и № **********/31.08.2017 г.; сумата от 230,12 лв.-законна лихва за
забава от 15.11.2015 г. до 27.02.2018 г., както и 11,66 лв., представляваща
сума за дялово разпределение и 1,40 лв.-законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2015 г.-27.02.2018 г. със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че
ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по
ч.гр.д.№ 17115/18 г. на СРС, 168 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание &, т.2а от
ДР на ЗЕ ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди в
качеството й на собственик на следния топлоснабден имот- апартамент № 8 в
гр.София, ул. „******№ *********.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.В чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.Ответницата е използвала
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е
погасила задълженията си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 2 540,71
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и сума за реално потребена топлинна
енергия, отразена в общи фактури № **********/30.09.2015 г., №
**********/31.08.2016 г. и № **********/31.08.2017 г.; сумата от 230,12 лв.-законна лихва за
забава от 15.11.2015 г. до 27.02.2018 г., както и 11,66 лв., представляваща
сума за дялово разпределение и 1,40 лв.-законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2015 г.-27.02.2018 г. със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Със заявление вх.№ 3024362/14.03.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Б.Б. за
процесните суми.На 22.03.2018 г. СРС, 168 с-в, по ч.гр.д.№ 17115/18 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 11.06.2018 г.Исковата молба е подадена на 10.07.2018 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
Видно от нотариален акт № 76 по н.д.№ 69/2008 г. Р.Б.Б. е
собственик на апартамент № 8 в гр.София, ул. „******№ *********.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е
установено, че етажната собственост, в която се намира процесният имот, не е
сключила договор с ФДР за извършване на дялово разпределение на доставената
топлинна енергия, въпреки че има техническа възможност за това.Разпределението
на топлинната енергия се е извършвало от ищцовото дружество-доставчик на
топлинна енергия.Ответницата е разполагала в жилището с отоплителни
тела-радиатори, на които не са монтирани разпределители и един водомер за
отчитане на БГВ.Стойността на потребената топлинна енергия за процесния период
възлиза на 2 732,11 лв., а за периода м.02.2015 г.-м.04.2017 г.-на
2 084,35 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Ю.Н.е
установено, че след заплащане на сумата от 224,33 лв. размерът на неплатената
главница за топлинна енергия възлиза на 2 540,71 лв., а на дяловото
разпределение-11,66 лв.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че от тази
сума следва да се приспадне сумата от 114,71 лв.-платена сума за същия период и
главницата е в размер на 1 969,65 лв.Размерът на неплатената главница за
топлинна енергия за периода 01.02.2015 г.-30.04.2017 г. е 2 084,35 лв.Законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение до
27.02.2018 г. възлизат на 340,86 лв., съответно 1,40 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди и е уважил иска за
непогасените по давност суми, а за периода м.05.2014 г.-м.01.2015 г. и за
сумата от 647,76 лв. е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
като погасен по давност.По отношение на мораторната лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът е приел, че ответникът не е изпаднал в забава поради поради
липса на доказателства на коя дата са публикувани на интернет страниците на
продавача общите фактури за процесния абонатен номер месечните сметки в сайта
на дружеството.Претенцията за мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение е отхвърлена поради липса на доказателства за отправена покана от кредитора до ответника.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и приложими към процесния период, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.По делото липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са публикувани на
интернет страницата на ищцовото дружество.При това положение погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване на
задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена
доставката на топлинната енергия. Неоснователно е оплакването на
въззивника-ищец, че съдът не е съобразил срока за плащане по общата
фактура.Сумите по тази фактура са начислени за предоставена топлинна енергия
през процесния период и датата на издаване на фактурата и посоченият в нея срок
за плащане не се отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и върху
момента на изискуемостта на вземанията.
Цитираните във въззивната жалба клаузи на чл.32, ал.1 от
Общите условия от 2008 г. относно изпадане на купувачите на топлинна енергия в
забава не са приложими към процесния период.
Ответникът не дължи и мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не се
съдържат, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.Съдът намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, заявено
от въззивника-ищец с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и
предвид обстоятелството, че размерът на договореното и платено в брой
адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивника-ищец /500 лв./ е над
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.08.2019 г. на СРС, 168 с-в,
по гр.д.№ 45498/18 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Р.Б.Б. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
300 лв. /триста лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.