№ 9614
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110167592
по описа за 2022 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на
ответника ЗАД "ОЗК-З." АД, ЕИК *******, да заплати на ищеца ЗД "Б.И." АД, ЕИК
*******, сумата в размер на 2 790,28 лева, представляваща непогасена сума за изплатено от
него застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по преписка по щета №
**********, ведно с 15 лева ликвидационни разноски, представляващи имуществена вреда,
вследствие на ПТП, станало на 10.12.2021 г., в гр. София, ж.к. „СЛ.“, Б „Б“, по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка „Р Т“, с рег. № *******, който при излизане напред ударил МПС марка
„Д.Д.“, с рег. № ******, застрахован при ищеца и му нанесъл вреди, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено З. по застраховка „Автокаско“, е
настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 10.12.2021 г., в гр. София, ж.к. СЛ.,
Б.Б., водачът на лек автомобил марка „Р Т“, с рег. № *******, застрахован при ответното
дружество, при излизане напред ударил МПС марка „Д.Д.“, с рег. № ******, застрахован
при ищеца и му нанесъл вреди. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол за
ПТП между водачите, от който било видно, че вината за процесното ПТП е на водача на лек
автомобил марка „Р Т“, с рег. № ******* – Я. Д.. Твърди, че щетите са на стойност 2 775,28
лева, както и че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение
на посочената стойност, като сторил и ликвидационни разноски. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
1
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Прави искане съдът да осъди
ответника да му заплати описаната сума, ведно с лихва върху главницата от исковата молба.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва всички щети да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Счита, че искът е
предявен в завишен размер. Прави искане предявеният иск да бъда отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че 1/ МПС марка „Д.Д.“, с
рег. № ******, е било застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка
„Автокаско“; 2/ лекият автомобил марка „Р Т“, с рег. № ******* е бил застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3/ че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 775,28 лева.
Наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС се установява и от представения по делото препис от застрахователна
полица № *******/22.04.2021 г., от която е видно, че лек автомобил „Д.Д.“, собственост на
„Б.С.“ АД, е застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ със срок на
застрахователното покритие от 22.04.2021 г. до 21.04.2022 г.
Не е спорно между страните, че на 10.12.2021 г. около 14,25 часа в гр. София, жк
„СЛ.“, Б „Б“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Р Т“, с рег. № *******,
и МПС марка „Д.Д.“, с рег. № ******.
Горното обстоятелство се потвърждават от представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 10.12.2021 г. Съгласно данните от последния, на
посочената дата в 14,25 часа в гр. София, жк „СЛ.“, Б „Б“, е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „Р Т“, с рег. № *******, с водач Я. Д., и МПС марка „Д.Д.“, с рег. №
******, с водач Р. Д.. Видно от т. 12 от представения протокол за ПТП, както и от
съставената в протокола скица на пътната обстановка и ПТП, за лек автомобил марка „Р Т“
ПТП е настъпило при завиване наляво, а за МПС "Д.Д." – че е бил в паркирано/спряло
състояние, като е изготвена схема на ПТП, отразени са видими щети по л. а. "Д.Д." – „задна
броня, зад. врата, престилка шар.“. В забележка е отбелязано, че водачът на лек автомобил
марка „Р Т“ е виновен за ПТП. Протоколът е подписан от двамата водачи без възражения.
На 13.12.2021 г. собственикът на увредения автомобил „Д.Д.“ – „Б.С.“ АД е
депозирал уведомление за причинените му щети пред „Б.И.“ АД по процесната застраховка
"Автоаско". По образуваната щета №**** е съставен е опис на претенцията от 13.12.2021 г.
Изготвен е и доклад № **********03/14.02.2022 г. по процесната щета.
Между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 775,28 лева.
2
От заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице С. С., което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че ПТП е настъпило механизма,
описан в исковата молба. При изслушването си пред СРС вещото лице разяснява по реда на
чл. 200, ал. 2 ГПК, че от характера и степента на уврежданията на автомобила, застрахован
при ищеца, следва категоричен извод, че лек автомобил „Д.Д.“ е бил в покой при настъпване
на удара.
При това положение се налага извод за установеност на следния механизъм на
ПТП: на 10.12.2021 г., в гр. София, ж.к. „СЛ.“, Б „Б“, при извършване на маневра завиване
наляво водач на лек автомобил марка „Р Т“, с рег. № *******, удря паркираното МПС марка
„Д.Д.“, с рег. № ******.
Констатира се, че щетите по л. а. "Д.Д." се намират в причинна връзка с
процесното ПТП. Към датата на застрахователното събитие – 10.12.2021 г. стойността,
необходима за възстановяване на увреденото МПС по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 2880,20 лв.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Р. Д., посочен в съставения двустранен
констативен протокол като водач на л. а. "Д.Д.". Свидетелят депозира показания, че си
спомня за ПТП, настъпило през м. декември 2021 г. в зеленчуковата Б в жк „СЛ.“.
Процесното ПТП настъпило с участието на камион при извършване на маневра. Заявява, че
не си спомня механизма на ПТП. При така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т. ч. и по застраховка "Каско"/;
плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане
от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и
причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се установява
от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, заключението на
АТЕ и показанията на свидетеля Д., с оглед на което неоснователно се явява възражението
3
на ответника за недоказаност на механизма на произшествието.
Като е предприел маневра за завиване наляво, без да се увери, че зоната на
траекторията на превозното средство е свободна, водачът на МПС "Р Т" е осъществил
противоправно деяния, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при
ищеца по силата на имуществена застраховка "Автокаско" автомобил.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. В нарушение на това правило водачът на
МПС „Р Т“ при извършване на маневра не е осъществил контрол върху управлявания
автомобил, поради което е настъпило ПТП с участие на спрян лек автомобил „Д.Д.“.
Доводът на ответника, че липсват данни за образувано административно –
наказателно производство срещу извършителя на деянието за извършено нарушение, е
неотносим. Обстоятелството дали за е образувано подобно административно – наказателно
производство е ирелевантно за предмета на настоящото производство.
Не се спори между страните, че към момента на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответника по силата на застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател,
при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите, респ.
срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", са изрично
определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на
договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата
вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество
от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
2880,20 лв.
4
Тази сума надвишава изплатеното застрахователно обезщетение. Третото лице,
респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му отговорност, не може да
бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В
този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Претендираният размер на ликвидационните разноски – 15 лв. е в рамките на
обичайните в практиката размери, а ответникът не е възразил срещу него, поради което
сумата, за която се уважава иска, следва да се увеличи с тази сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 411,61 лв. разноски по делото (111,61 лв. държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. възнаграждение на свидетел и 150 лв. депозит за
АТЕ).
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, гр. София, ул. „СВ.С. № 7, ет. 5, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „ДЖ.Б.“ № 87, на основание чл. 411
КЗ сумата от 2 790,28 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско“ по преписка по щета № **********, ведно с 15
лева ликвидационни разноски, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП,
станало на 10.12.2021 г., в гр. София, ж.к. „СЛ.“, Б „Б“, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „Р Т“, с
рег. № *******, който при излизане напред ударил МПС марка „Д.Д.“, с рег. № ******,
застрахован при ищеца и му нанесъл вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 12.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, гр. София, ул. „СВ.С. № 7, ет. 5, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „ДЖ.Б.“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 411,61 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6