Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1133
град Пловдив, 02.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1058 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Н.Р.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-107/27.04.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба против Разпореждане № ********** /Протокол №
2146-15-197/12.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което е спряна считан от 03.02.2020 г. отпуснатите лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка за чужда помощ.
В открито съдебно заседание – жалбоподателят
се представлява от адв. И.Н., който поддържа жалбата по изложите в нея
съображения, претендира разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
С
Решение № 2153-15-107/27.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
оставена без уважение жалба - вх.№1012-15-111/08.04.2020 г. на Н.Т. против Разпореждане
№ ********** /Протокол № 2146-15-197/12.03.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 95,
ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е спряна личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и добавка за чужда помощ, получавани от
жалбоподателя.
С Разпореждане № **********/20.07.1991
г. на Н.Р.Т., считано от 04.05.1991 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от отм. Закон за пенсиите (ЗП), при
зачетен осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд - 00 години,
02 месеца и 22 дни; от трета категория труд - 26 години, 00 месеца и 04 дни, а
на основание чл. 35, ал. 2 от отм. Правилника за прилагане закона за пенсиите
(ППЗП) осигурителен стаж от трета категория труд - 26 години, 03 месеца и 17
дни.
Пенсията на Т. е е
била определена от полученото трудово възнаграждение 14258,30 лв. за времето от
01.04.1988 г. до 31.03.1991 г. по приложеното удостоверение обр. УП-2 №
313/14.05.1991 г., издаден от фирма "Братя Торови" гр. Пещера.
Със заявление - вх. № 25390/17.05.2000
г. Н.Т. е направил искане за преизчисление на пенсията за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 99, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж, положен преди и
след пенсионирането, и с осигурителен доход за друг тригодишен базисен период,
като в тази връзка с Разпореждане № 59/31.07.2000 г. пенсията за осигурителен
стаж и възраст е преизчислена, считано от 17.05.2000 г, като е бил зачетен
осигурителен стаж от втора категория - 07 години, 03 месеца и 18 дни и
осигурителен стаж от трета категория - 29 години, 01 месеца и 04 дни.
Съгласно разпоредбата на Чл. 95. (1)
(Предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) от
КСО Пенсията се спира: 1. по искане на лицето; 2. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г.); 3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си
повече от 6 месеца; 4. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)
когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната
по размер; 5. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) когато
пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на
работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в
сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се
издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че
няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на
спирането.
Чл. 96. (1) Пенсията се прекратява,
когато: 1. пенсионерът почине; 2. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена
или персонална пенсия, или е осиновено; 3. преживелият съпруг, който получава
наследствена пенсия, встъпи в брак; 4. отпадне основанието за получаването й; 5.
(нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) когато пенсионерът не се
яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността,
след като е служебно повикан.
В настоящия случай, не се установява приложимост на нито една от хипотезите визирани в разпоредбите на чл. 95, ал. 2 вр.чл.96, ал.1 от КСО.
Формално се твърди, че в ТП на НОИ
Пловдив е постъпила информация за приобщени писмени доказателствени средства
(пенсионни досиета) по образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура -Пловдив, и
в частност пенсионно досие на Н.Р.Т. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Наличието на образувано досъдебно производство
и висяща прокурорска преписка, по която е приобщено като доказателство
пенсионно досие на Н.Т., по никакъв начин не кореспондират с основанията
посочени в чл.96, ал.1 от КСО. Наведените възражения от страна на ответника, че
по отношение на жалбоподателя е налице неприключил процес по проверка на
осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето, са неотносими
към конкретния спор, а и в случая не е установено, че към 03.02.2020 г. пенсията
на Н.Т. е била определена в по-голям или
в по-малък размер от действително дължимия.
Няма основание да се приеме, че размерът
на пенсията в Разпореждане №
59/31.07.2000 г . е бил определен без да са били налице доказателства за
посочения в него осигурителен стаж и доход и че е определен неправилно в
по-голям размер. Наличието на образувано досъдебно производство не може да се
тълкува във вреда на жалбоподателя.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че в развилото се административното производство, административният
орган е следвало да съблюдава принципите на чл.6 „съразмерност“ и чл.13 „последователност и предвидимост“ от АПК.
Анализът
на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице
елементите от фактическия състав, при който възниква правото на административния
орган да постанови разпореждане за спиране на отпусната пенсия..
При посочения изход на
спора, на жалбоподателя Т. се дължат
извършените разноски по производството, а те се констатираха в размер на 708
лв. – възнаграждение за един адвокат.
Възражението за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
съдът намира за неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в обоснован и справедлив размер, съответстващ на правната и фактическа сложност на делото и
определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-107/27.04.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № ********** /Протокол №
2146-15-197/12.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ)
и добавка за чужда помощ, получавани от жалбоподателя.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ Пловдив да заплати на Н.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, разноските по делото в размер на 708лв. /седемстотин и осем лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: