№ 123
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Димитър Фикиин
С. Милев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А. А. – Т., повереник на частния обвинител и
граждански ищец П. В. П. по НОХД № 4052/2023 г. по описа на СГС, против определение
от 23.01.2024 г. на СГС, НО, 19 състав, с което на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т.
4 НПК е прекратено наказателното производство по НОХД № 4052/2023 г. по описа на
съда.
В частната жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен в гражданската
част и подлежи на отмяна. Развиват се доводи, че действително в хода на съдебното
производство са събрани доказателства, че подс. Б. Н. С. е починал на 15.12.2023 г. и
съобразно чл. 79, ал. 1 т. 1 НК, това е обстоятелство изключващо възможността за
наказателно преследване. Изтъква се, че с оглед настъпилата смърт на подсъдимия,
образуваното наказателно производство следва да се прекрати в наказателноправен аспект,
но не и в гражданската част - по отношение на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск. Развиват се доводи, че това е така, защото в НПК липсва
изрична норма, която да ограничава правото на пострадалия да получи защита и санкция в
Наказателен процес чрез института на гражданския иск, независимо от възникналите пред
първоинстанционния съд основания за неговото прекратяване относно търсенето на
наказателната отговорност. Подчертава се обаче, че доколкото в НПК не са налице
специални правила в случаи като настоящия, то приложение следва да намерят разпоредбите
1
на ГПК съобразно препращащата разпоредба на чл. 88, ал.1 от НПК. Следва да се вземе
предвид, че съобразно нормата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре производството
продължава с участието на правоприемника, както и това, че към момента данни за
правоприемници на подсъдимия не са налице, а е в тежест и ангажимент на ищеца е да
посочи правоприемниците на ответника.
Подчертава се, че съгласно разпоредбата на чл. 79 от НК се погасява единствено
наказателното преследване и така се заличават само наказателноправните последици от
деянието, докато гражданскоправните - остават. Според повереника, прекратявайки
производството и по гражданския иск, СГС е ограничил правата на гражданския ищец да
получи произнасяне по гражданската си претенция, приета за разглеждане в наказателния
процес, а допуснатото нарушение е отстранимо чрез отмяна на определението в частта, с
която е прекратено производството в гражданската част и връщане на делото за ново
разглеждане в тази част.
Изразява се и несъгласие с тълкуването, което СГС прави на нормата на чл. 307 НК, а
именно, че законът свързва произнасянето по гражданския иск със съществуващ и
конституиран жив участник в процеса - подсъдим в производството, и че за гражданският
ищец не съществува пречка за предявяване на граждански иск отделно пред граждански съд.
Като контрамотив на изложеното становище е подчертано задължението на Република
България като член на ЕС, произтичащо от Рамково решение от 15.03.2001 г., касаещо
правното положение на жертвите от престъпленията.
В заключение е отправно искане за отмяна на протоколно определение от 23.01.2024
г., постановено по НОХД № 4052 по описа на СГС за 2023 г., с което първоинстанционният
съд на основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратил
производството по цитираното дело, в гражданската му част, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. А. А. – Т., повереник на
гражданския ищец и частен обвинител П. П., поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения. Развива доводи, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в разрез с ТР №1/04.02.2013 г. на ОСНК на ВКС и в
противоречие с практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 1 от Конвенцията.
В заключение е отправно искане да се приеме, че първоинстанционният съд следва да
се произнесе по предявения граждански иск и атакуваното определение, като
незаконосъобразно, да бъде отменено в частта, с която е прекратено производството по
предявения граждански иск
Представителят на Софийската апелативна прокуратура предлага жалбата на
повереника на гражданския ищец и частен обвинител да бъде уважена, като основателна, а
определението на първата инстанция в частта за прекратяването на производството по
гражданския иск, да бъде отменено, като неправилно. Прокурорът счита, че когато преди
постановяване на присъдата наказателното производство бъде прекратено на основание чл.
79, ал. 1, т. 1 НК, първоинстанционният съд дължи произнасяне по приетия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за
2
установено следното.
С определение от 23.01.2024 г., постановено по НОХД № 4052/23 г. по описа на СГС е
прието, че въз основа на представените по делото доказателства се установява, че
подсъдимият в производството Б. Н. С. е починал на 15.12.2023 година. Настъпилата смърт
на лицето, съобразно нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от НК, е обстоятелство изключващо
възможността за наказателно преследване. Това обуславя и прекратяване на образуваното
наказателно производство, предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, във връзка с
разпоредбата на чл. 289, ал. 1 от НПК.
Що се отнася до предявения в наказателното производство граждански иск е прието,
че в принципен план, съобразно точка 1 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г., е мислимо
същия да се разглежда в наказателното производство. Същевременно, обаче,
първостепенният съдебен състав застъпва становището, че настъпилата смърт на
подсъдимия погасява възможността за участие на страна в производството, доколкото
наказателното производство по отношение на него е прекратено. А отделно, подсъдимият не
е страна с качество на граждански ответник, поради което и не следва да се дирят
евентуални негови наследници, които в хода на процеса да встъпят в това производство.
Първоинстанционният съд отделно тълкува и нормата на чл. 307 от НПК, в която се
сочи, че съдът се произнася по гражданския иск при основания, при които подсъдимият бива
признат за невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, тоест по аргумент от тази разпоредба законът като да
свързва произнасянето по гражданския иск със съществуващ и конституиран жив участник в
процеса - подсъдим в производството.
Посочено е, че за охраняване правата на гражданския ищец не съществува
процесуална пречка при прекратяване на това производство, гражданския иск да бъде
предявен отделно пред граждански съд, съобразно волята на ищеца, като предявяването в
това производство запазва последиците, а именно спирането на давността по отношение на
гражданския иск.
Софийският апелативен съд намира, че атакуваното определение на първата
инстанция, в частта, с която е прекратено производството и по отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, е незаконосъобразно
и постановено в разрез със задължителното тълкуване, залегнало в ТР № 1/04.02.2013 г. на
ОСНК на ВКС
С определение от 21.09.2023 г. СГС, НО, 19 състав по НОХД № 4052/23 г. е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения срещу Б. Н. С. от П. В. П.
граждански иск в размер на 500 хил. Лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението. П. В. П. е бил конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Веднъж приет за съвместно разглеждане обаче, гражданският иск придобива своя
самостоятелност и не трябва да бъде подценяван и да се възприема като такъв с
второстепенно значение. Нужно е да се подчертае, че гражданската отговорност в
3
наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателната
отговорност на дееца. Компетентността на всички съдебни инстанции в съответните етапи
на съдебната фаза на наказателния процес включва отделно произнасяне по гражданския
иск, независимо от въпросите, разглеждани във връзка с наказателната отговорност в
присъдата, респективно решението. Поставя се и въпроса дължи ли се произнасяне по
приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес, когато в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът
прекрати наказателното производство, поради настъпване на някое от основанията по чл. 79,
ал. 1 НК.
В конкретния случай, видно от материалите по делото е настъпила смърт на деца,
преди постановяване на присъдата от първата инстанция. Естествено при смърт на дееца
липсва наказателноотговорно лице по материалното правоотношение с държавата. В тази
хипотеза, както впрочем и при останалите, се заличават единствено наказателноправните
последици от извършеното деяние, докато гражданскоправните остават, защото деликтът
съществува в правния мир и въпросът за отговорността за обезщетяване на причинените с
него вреди трябва да бъде решен, при положение, че давността за вземането не е изтекла. С
оглед липсата на правила в НПК относно съдбата на гражданския иск при настъпване на
смъртта на подсъдимия – ответник по иска – приложими са съответно разпоредбите на ГПК,
отнасящи се до правните последици от юридическото събитие на смъртта на ответника –
уредени в чл. 227 и чл. 230, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре или
юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с
участието на правоприемника. Въпросът за установяване на правоприемника не е предмет
на официалното начало. Съобразно чл. 230, ал. 2 ГПК, при смърт на ответника, ищецът е
длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите
им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за
призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение
делото се прекратява. Естествено, ако наследниците на починалия подсъдим са направили
отказ от наследство, производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск в
наказателния процес, също следва да бъде прекратено.
Предвид на всичко изложено Софийският апелативен съд намира, че определението на
първата инстанция в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, тъй като първостепенният съд дължи произнасяне по приетия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, независимо от това, че в хода на
процеса е настъпила смъртта на подсъдимия.
По изложените дотук съображения СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 с-в
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично определение от 23.01.2024 г. на СГС, НО, 19 състав, с което на
основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК е прекратено производство по НОХД №
4052/2023 г. по отношение на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския градски съд и за произнасяне по
приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5