№ 114
гр. Ямбол , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на адв. Ц. от АК-Ямбол, в качеството на пълномощник на ИВ. Г. ИЛ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.Ямбол, ул.„***” № 7, вх.Б, ап.56 срещу
Наказателно постановление № 1679а-1365/23.02.2021 г. на Директора на ОД
на МВР - Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.209а, ал.2 от
Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение на чл.209а, ал.2, във връзка с чл. 63, ал.4 от Закона
за здравето във връзка с т.11 на част I от заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-
718/18.12.2020 г. С жалбата се иска от съда да отмени наказателното
постановление, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаването на НП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез
упълномощен защитник адвокат поддържа жалбата, като изтъква доводи за
нарушаване на материалния и процесуалния закон при издаването на НП,
поради което пледира за неговата отмяна. Претендират се и направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на наказателното
1
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.209а, ал.2, във връзка с чл. 63, ал.4 от
Закона за здравето във връзка с т.11 на част I от заповед РД-01-
677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена
със заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., изразяващо се в това, че на 23.01.2021
г. в 21.00 часа в гр.Ямбол, в клуб-ресторант „Култ“, находящ се на ул.„К.М.“
№ 8, като управител на заведение за хранене и развлечение по смисъла на
чл.124 от Закона за туризма, допуска и обслужва клиенти на същото, с което
не изпълнил задължение, въведено в т.11 на част I от заповед РД-01-
677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със
заповед РД-01-718/18.12.2020 като противоепидемична мярка по чл.63,ал.4 от
Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на актосъставителя И. и на свид. Т., както и на приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не е описано точно, ясно и конкретно в
какво именно се изразява нарушението и обстоятелствата при които същото е
извършено и/или установено. Липсата на такъв основен реквизит от ЗАНН е
достатъчно да обуслови незаконосъобразност на наказателното
2
постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление се сочи, че на
посочената дата жалбоподателят, като управител на заведение за хранене и
развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, е допускал и
обслужвал клиенти на същото, с което не е изпълнил задължение, въведено с
т.11, на част I от заповед РД-01- 677/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-718/18.12.2020
г., като противоепидемиологична мярка по чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
но в двата документа не описано какво точно задължение не е изпълнил от
цитираната заповед на министъра на здравеопазването. Така описани,
обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика относно
извършеното нарушение. Не е посочено конкретното изпълнително деяние на
лицето, сочено за нарушител, не е посочено и неизпълнението на кое
задължение се приписва конкретно на административно-наказаното лице.
Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното
деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това
би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице,
каквото безусловно в случая е накърнено. Още при съставянето на акта
трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на
административно привлечения от фактическа страна, както и да се посочат
нарушените разпоредби. Това е така, защото съставеният акт има и тази
функция - официално обвинение в извършване на правонарушение.
Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта
и тази възможност следва да му бъде осигурена. Още повече, че в процесния
АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, а в обжалваното НП, като такава е посочена чл.209а, ал.2 от Закона
за здравето, т.е. налице е несъответствие между посочените за нарушени
законови разпоредби. Допуснатите процесуални нарушения са от категорията
на съществените, неотстраними в настоящата съдебна фаза на
административно-наказателното производство, което във всички случаи
обуславя отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен.
На следващо място, адмнистративнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция, без да се излагат факти в наказателното
3
постановление, че същият е извършил нарушението като едноличен търговец
или юридическо лице, така както предвижда разпоредбата на чл.209а, ал.2 от
Закона за здравето. В случая както е наложено административното наказание
на И. следва да е глоба, т.к. по делото не са налице данни жалбоподателят да е
извършил нарушението като едноличен търговец или юридическо лице.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява
частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в
тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2
възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест
на въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 1679а-1365/23.02.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Ямбол, с което на ИВ. Г. ИЛ., ЕГН: **********,
живущ в гр.Ямбол, ул.„***” № ***, на основание чл.209а, ал.2 от Закона за
здравето е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева
за нарушение на чл.209а, ал.2, във връзка с чл. 63, ал.4 от Закона за здравето
във връзка с т.11 на част I от заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-718/18.12.2020
г.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Ямбол да заплати на ИВ. Г. ИЛ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.Ямбол, ул.„***” № 7, вх.Б, ап.56
4
направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5