№ 359
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513633 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №20161913 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело №10090/2020г. по
описа на СРС, ГО, 65 с-в са отхвърлени предявеният от Е. А. Г. с ЕГН:********** и К. А. К.
с ЕГН:********** против Д. Р. Д. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.42,б.“б“ вр.
чл.25,ал.1 от ЗН, за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от
10.01.2011год.,вписано с номер от вх. Per. № 5772/13.02.2014год.,акт № 74 от 2014год.,том
II, № 4085/13.02.2014год. от описната книга на Служба по вписванията София и
предявеният от Е. А. Г. с ЕГН:********** и К. А. К. с ЕГН:********** против Г. К. М. с
ЕГН:********** и Р. С. В. с ЕГН:********** иск за допускане на съдебна делба на
недвижими имоти: Дворно място е площ от 445кв.м. ,съставляващо онази част от имот с
пл.сн.№364 в кв.ЗЗ по плана на Локорско-голяма София, която е при съседи на частта:
Б.А.Ю., Д.Ф.Б., път и дере по НА №153,том II,дело №225/1981г. на нотариус П., а по скица
на поземлен имот №15-522617/19.06.2020г. на СГКК-София съставляващ поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.480, с.Локорско, община Столична, обл.София по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо
поземления имот от 07.11.2013г., с адрес с.Локорско, район Нови Искър, бул.“******* с
площ от 573кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване,номер по предходен план 480, кв.ЗЗ, парцел XVII, съседи:
44224.5806.479; 44224.5806.481; 44224.5806.432; 44224.5806.240; 44224.5806.477,
ведно с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, съставляваща съгласно
скица на сграда №15-522697/19.06.2020г. на СГКК- София сграда с идентификатор
44224.5806.480.1, с.Локорско, община Столична, обл.София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-5/13.01.2012г. на ИД на АГКК,
последно изменение засягащо поземления имот от 07.11.2013г. ,с адрес на поземления имот
с.Локорско, район Нови Искър, бул.“*******, площ 76кв.м., брой етажи- 2, брой
1
самостоятелни обекти в сграда- няма данни, предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна, стар номер- няма, номер по предходен план- няма. Отхвърлен е и
предявеният от Е. А. Г. и К. А. К. против Д. Р. Д. иск за допускане на съдебна делба на
недвижим имот: Дворно място е площ от 445кв.м. ,съставляващо онази част от имот с пл.сн.
№364 в кв.ЗЗ по плана на Локорско-голяма София, която е при съседи на частта: Б.А.Ю.,
Д.Ф.Б., път и дере по НА №153,том II,дело №225/1981г. на нотариус П., а по скица на
поземлен имот №15-522617/19.06.2020г. на СГКК-София съставляващ поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.480, с.Локорско, община Столична, обл.София по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо
поземления имот от 07.11.2013г., с адрес с.Локорско, район Нови Искър, бул.“******* с
площ от 573кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване,номер по предходен план 480, кв.ЗЗ, парцел XVII, съседи:
44224.5806.479; 44224.5806.481; 44224.5806.432; 44224.5806.240; 44224.5806.477.
Допуснато е извършването на съдебна делба между Е. А. Г., К. А. К. и Д. Р. Д. на недвижим
имот- ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 44224.5806.480.1,
с.Локорско, община Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
5/13.01.2012г. на ИД на АГКК с РЗП по външни конструктивни очертания 250,80кв.м.,
състояща се от първи етаж- ЗП измерена по външните конструктивни очертания 76,20кв.м.,
изпълнен в груб строеж на 53%, без довършителни видове СМР; С. височина на
помещенията 2,30м; гараж: самостоятелен вход, извън входа на жилищните помещения;
втори етаж: ЗП- 87,30м2; С. височина 2,50м; довършителни видове СМР изпълнени на 87%,
с баня, преддверие- усвоено с площ 3,10кв.м.; тавански етаж: ЗП 87,30кв.м., изграден в груб
строеж; В подпокривното пространство със скатен покрив са обособени две жилищни
помещения със С. височина 2,00м в ниската част и 2,70м във високата част на етажа, която
сграда е построена в поземлен имот с идентификатор 44224.5806.480, с.Локорско, община
Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-5/13.01.2012г. на ИД на
АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 07.11.2013г., с адрес в с.Локорско,
район Нови Искър, бул.“*******, площ от 573кв.м., с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер
по предходен план: 480, кв.ЗЗ, парцел XVII, съседи: 44224.5806.479; 44224.5806.481;
44224.5806.432; 44224.5806.240; 44224.5806.477, с адрес на поземления имот с.Локорско,
район Нови Искър, бул.“*******, при дялове: 1/6 идеална част за Е. А. Г., 1/6 идеална част
за К. А. К.а и 4/6 идеални части за Д. Р. Д.. На основание чл.537,ал.2 от ГПК е отменен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот №25, том І, рег.№1713, дело №20 от
2014г. на нотариус Пиринка П.а №157 на Нот.Камара В ЧАСТТА, в която Д. Р. Д. е признат
за собственик по завещание на 2/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в
с.Локорско, общ.Столична, район Нови Искър, ул.“*******, а именно: Жилищна сграда-
еднофамилна, на два етажа и сутерен, с идентификатор 44224.5806.480.1, със застроена
площ от 50,40кв.м. (с 40% от покрита тераса) и застроен обем 415 куб.метра, заснета в
кадастъра заедно с терасата с площ 76кв.м., която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.480, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и
начин на трайно ползване- ниско застрояване, заснет в кадастъра на площ от 573кв.м., номер
по предходен план: УПИ XVII-480 от кв.ЗЗ по плана на с.Локорско, при съседи: ПИ с
идентификатори 44224.5806.479, 44224.5806.481, 44224.5806.432, 44224.5806.420 и
44224.5806.477.
Срещу така постановеното решение, в частта с която е допуснато извършването на
делба между Е. А. Г., К. А. К. и Д. Р. Д. на триетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 44224.5806.480.1, с.Локорско, община Столична, обл.София, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Д. Р. Д.. Жалбоподателят
поддържа, че сградата не е триетажна и не е съсобствена между страните. Неправилно
вещото лице и съдът приели, че сутеренният етаж е самостоятелен етаж, тъй като
2
преобладаващата му част е под нивото на терена. Сградата, макар и изградена по време на
брака между А. и Й. К.и, била изградена по време на трайна фактическа раздяла между тях,
изцяло със средства на праводателката на жалбоподателя Й.К. и с полагане на личен труд и
средства от жалбоподателя Д. Д.. От момента на смъртта на А. К. през 2002г. до смъртта на
Й.К. през 2013г. сградата била владяна изцяло само от праводателката на жалбоподателя.
Отблъскването на владението на ищците било установено от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а искът за
делба на жилищната сграда- отхвърлен. Не претендира разноски.
Ответниците по въззивната жалба на Д. Д.- Е. А. Г. и К. А. К., в подадения в срок
отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Твърдят, че сградата е
триетажна съгласно заключението на вещото лице, изградена е по време на брака (без да е
била налице фактическа раздяла) и е възникнала като СИО. Твърдят също така, че
независимо то факта че след смъртта на А. К. сградата е ползвана само от Й.К., последната
не е преобърнала държането на техните идеални части във владение и не е демонстрирала
пред тях, че владее сградата само за себе си. Молят въззивната жалба на Д. да бъде
отхвърлена, а решението потвърдено в тази част.
Подадена е и въззивна жалба от Е. А. Г. и К. А. К. срещу решението в частта, с която
е отхвърлен предявеният от тях против Д. Р. Д. иск за делба на дворно място с площ от
445кв.м., съставляващо онази част от имот с пл.сн.№364 в кв.ЗЗ по плана на Локорско-
голяма София, която е при съседи на частта: Б.А.Ю., Д.Ф.Б., път и дере по НА №153,том
II,дело №225/1981г. на нотариус П., а по скица на поземлен имот №15-522617/19.06.2020г.
на СГКК-София съставляващ поземлен имот с идентификатор 44224.5806.480, с.Локорско,
община Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на ИД
на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 07.11.2013г., с адрес
с.Локорско, район Нови Искър, бул.“******* с площ от 573кв.м. Жалбоподателите излагат,
че в проведеното на 22.04.2021г. открито съдебно заседание и след приемане заключението
на вещото лице по СТЕ са уточнили исковата молба по отношение на дворното място, което
не е съобразено от първоинстанционния съд. Твърдят, че процесното дворно място е с
идентификатор 44224.5806.480 и не е общинска собственост, а при събирането на
доказателства в тази насока били допуснати съществени процесуални нарушения- въпреки
оспорването съдът не открил процедура по реда на чл.194 от ГПК. Твърдят също така, че
дворното място е придобито по давност от праводателите на страните А. и Й. К.и през
периода на строителството на сградата от 1985г. до 2000г. Молят решението в тази част да
бъде отменено и да бъде допуснато извършването на делба на дворното място. Не
претендират разноски.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба на Е. А. Г. и К. А. К., ответникът по
нея Д. Р. Д. я оспорва като неоснователна. Твърди, че дворното място е лична собственост
на праводателката му Й.К. като придобито като обезщетение за отчужден неин имот преди
сключване на брака с А. К.. Моли въззивната жалба на Е. А. Г. и К. А. К. да бъде
отхвърлена, а решението- потвърдено в тази част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
3
Решението е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
По въззивната жалба на Д. Р. Д.:
От приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по
СТЕ, което не е оспорено от страните (въпреки обратното твърдение във въззивната жалба)
се установява, че сградата е триетажна, като първият етаж е на нивото на терена със С.
височина 2,30 метра. Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че сградата е изградена по време на брака между А. и Й.
К.и през периода от 23.07.1982г.- датата на сключване на брака съгласно представеното по
делото удостоверение за граждански брак, до настъпването на смъртта на А. К. на
04.10.2002г., въз основа на представено по делото разрешение за строеж №4/24.10.1985г. на
името на Й.К. съобразно одобрен проект за жилищна сграда в УПИ XVII, кв.ЗЗ по плана на
с.Локорско, ул.“******* (с резолюция от 20.04.1989г. на кмета на с.Локорско разрешението
за строеж е презаверено с отбелязване, че къщата не е построена). Поради това по
отношение на сградата намира приложение разпоредбата на чл.19 от СК от 1985г.(отм.) и
въведената с тази разпоредба оборима презумпция за обща бездялова съсобственост.
Твърденията на жалбоподателя, че сградата е била изградена по време на трайна фактическа
раздяла между съпрузите и изцяло със средства на праводателката му Й.К., както и с
полагане на личен труд и средства от самия него, не се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетелите К.-И. и Л. се установява, че
както ищците, така и техният наследодател са участвали с труд и средства в строежа на
къщата, а показанията на свидетелите на ответника- жалбоподател не изключват приноса на
А. Й.. Следователно въведената с разпоредбата на чл.19 от СК от 1985г.(отм.) презумпция
не е оборена и сградата е възникнала в режим на СИО между А. и Й. К.и.
С настъпването на смъртта на А. К. през 2002г. върху сградата е възникнала
съсобственост между Й.К. и ищците Е. А. Г. и К. А. К.. Доколкото не се спори, че в къщата е
живяла само Й.К., то тя е владяла своите идеални части и е държала идеалните части на
останалите съсобственици. Принципно, когато съсобственик упражнява фактическа власт
върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да превърне държането във
владение съсобственикът, който се позовава на придобивна давност следва да докаже, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги
свои (т.е.- превърнал е държането във владение), като тези действия следва да са доведени до
знанието на другите съсобственици (в този смисъл ТР №1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК
на ВКС). За да послужи като основание за придобиване на недвижим имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В тежест
на жалбоподателя Д. в случая е да установи с позволените от закона доказателствени
средства, че праводателката му Й.К. и самият той са извършили ясни и недвусмислени
действия, чрез които са превърнали държането на идеалните части на съсобствениците Е. А.
Г. и К. А. К. във владение в своя полза, които действия да са доведени до знанието на
последните и съответно- това владение е било постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно за период повече от 10 години. По делото обаче не са събрани
доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установяват, че Й.К. е
превърнала (трансформирала) държането във владение и е владяла целия имот само за себе
си като собственик. Напротив, от подадените както от нея, така и от ответника Д. данъчни
декларации се установява, че същите са считали ищците за съсобственици на къщата.
Следователно възражението за притежаване на правото на собственост върху целия имот
поради изтекла придобивна давност е неоснователно.
4
По въззивната жалба на Е. А. Г. и К. А. К.:
С представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение №153, том II, дело №255/1981г. от 30.03.1981г.
наследодателката на ответника Д.- Й. Р.а Стоянова е призната за собственик на празно
дворно място от 445кв.м., съставляващо част от имот с пл.№364, кв.33 по плана на
с.Локорско. Със Заповед №РД-34-1234 от 19.05.1981г. на СГС-ИК част от този имот е
отчуждена, като Й. Р.а Стоянова е обезщетена с отстъпено право на строеж за жилищни
нужди върху петно №16, заедно с 530/16000 идеални части от кв.ЗЗ по плана на селото.
Праводателите на страните по делото А. и Й. К.и са сключили граждански брак на
23.07.1982г. Съгласно релевантната към този момент разпоредба на чл.13, ал.2 от СК от
1968г.(отм.ДВ, бр.41 от 28.05.1985г.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от ГПК принадлежат на съпруга, който ги
е придобил. Следователно дворното място е лична собственост на Й.К. и е останала такава и
след сключването на брак между нея и наследодателя на ищците А. К., поради което ищците
не са наследили части от този имот след смъртта на последния.
Видно от гореизложеното, решението на СРС в обжалваните му части не страда от
посочените във въззивните жалби пороци. Ето защо жалбите следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните части.
По отношение на разноските:
Страните не претендират разноски.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20161913 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело
№10090/2020г. по описа на СРС, ГО, 65 с-в в обжалваните му части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5