№ 120
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110205651 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД, гр.София,
представлявано от Изпълнителния директор В. А.. срещу наказателно
постановление № 2449/2021/28.03.2022г. на Директора на Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване” /МРР/ в Агенция „Митници”, с
което за нарушение на чл.126а, ал.1 вр. чл.81а ЗАДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на
основание чл.128, ал.2 вр. чл.126а, ал.1 ЗАДС. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление лицензираният складодържател
„БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД не е предоставил ново обезпечение към Банкова
гаранция за режим отложено плащане на акциз 961DG11132960002 от
23.10.2013г., издаден от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, обезпечаващ всяко
задължение за заплащане на акциз от лицензирания складодържател
„БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД, при управлението на данъчен склад с
идентификационен номер BGNCA00374001, находящ се в с.Чирен, местност
“Слатина/Лъките”, поземлен имот № 000179, община Враца, област Враца.
1
Жалбоподателят оспорва НП като твърди, че при издаването му били
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон –
липсвала материална компетентност на актосъставителя, било извършено
нарушение на чл.42, т.3, пр.2 ЗАНН – не било посочено мястото на
нарушението, и била неясна правната квалификация на нарушението в
наказателното постановление. Прави възражение за прилагане на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление №
2449/2021/28.03.2022г. на Директора на ЦМУ като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания и
моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Представя писмена защита.
Въззиваемият Директорът на АМРР се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, поддържа наказателното постановление и
моли същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу наказателното постановление е депозирана в срок. Нередовността на
връчването би имала значение при релевирани доводи за неспазване на 7
дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение № 5159/20.07.2015г. по д.№
3367/2015г. по описа на Административен съд София-град, XIII касационен
състав/. В случая жалбоподателят „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД е упражнил
законоустановеното си право да сезира съда, като депозира въззивната жалба,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установява безспорно, че „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД бил лицензиран
складодържател, съгласно притежавания лиценз № 543 за управление на
данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00374001. Дружеството
имало учредена Банкова гаранция за режим отложено плащане на акциз
2
961DG11132960002 от 23.10.2013г., издаден от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД. Срокът на гаранцията бил продължаван с поредни ежегодни удължения, с
ежегодни обезпечения. Последното действащо обезпечение било със срок на
валидност до 18.10.2021г. „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД следвало да представи
в ЦМУ не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното
действащо обезпечение за данъчния склад, т.е до 05.10.2021г, ново
обезпечение, което Дружеството направило на 14.10.2021г. /пет дни преди
изтичане на срока на действие на предходното обезпечение/, което се явявало
закъснение от девет дни във връзка с предвидения в чл.81а, ал.1 ЗАДС срок.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 1727/01.11.2021г., връчен надлежно на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД, в който административното нарушение било
субсумирано под правната норма на чл.81а, ал.1 и чл.126а, ал.1 ЗАДС.
Нарушителят не възразил при връчване на АУАН. Не се възползвал от
правото да представи писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз
основа на АУАН административнонаказващият орган издал наказателно
постановление № 2449/2021/28.03.2022г., с което на основание чл.128, ал.2
вр.чл.126а, ал.1 ЗАДС наложил на „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД имуществена
санкция в размер на 500 лв.
Съдът приема:
Акт за установяване на административно нарушение № 1727
/01.11.2021г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
2449/2021/28.03.2022г. на Директора на Дирекция МРР в ЦМУ на Агенция
„Митници” е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, от
компетентен орган, на основание чл.128, ал.2 ЗАДС и Заповед № 3АМ-
1084/02.08.2021г. на Директора на Агенция „Митници“. Съдът намира, че
АУАН и НП притежават необходимото съдържание за реализиране правото
на защита на нарушителя в пълен обем – посочени са времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението, дължими по чл.42, т.3 и т.4,
респ. чл.57, ал.1, т.3 ЗАНН и конкретизирани в достатъчна степен. Както в акт
за установяване на административно нарушение № 1727/01.11.2021г., така и в
обжалваното НП, текстовото описание на констатираното нарушение е
идентично като е посочено, че с представянето на новото обезпечение на
датата 14.10.2021г. вместо до 05.10.2021г., е осъществен съставът на
3
административното нарушение по чл.81а, ал.1 и чл.126а, ал.1 ЗАДС. Поради
тази причина съдът приема, че както при съставянето на акт за установяване
на административно нарушение № 1727/01.11.2021г., така и при издаване на
обжалваното наказателно постановление, нарушителят е бил запознат с
обстоятелствата по нарушението, за което е санкциониран, и неговото право
на защита не е било нарушено в нито един етап от административното
производство.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 2449/2021/28.03.2022г. от Директора на Дирекция „МРР” в
ЦМУ на Агенция „Митници” не са извършени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно чл.126а, ал.1 вр. чл.81, ал.1 ЗАДС, административно
нарушение е непредставянето на ново обезпечение в срок от 14 дни преди
изтичане на предходното обезпечение, обезпечаващо всяко задължение за
заплащане на акциз от лицензирания складодържател при управлението на
данъчен склад.
Такова е представено в срок от 5 дни преди изтичането му, поради
което период на необезпеченост на задължението за заплащане на акциз не е
бил налице.
Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи"
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Общото понятие на административното нарушение е
дефинирано в чл.6 от ЗАНН. В разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН,
законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни"
нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28
от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява
4
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган
всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а
означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на
наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. Това задължава съда да провери налице ли са
предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай,
визирани в чл.28 от ЗАНН. Съгласно препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от
НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. В случая деянието не е резултатно, поради
което вреди не могат да бъдат обсъждани. В настоящия случай извършеното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
В подкрепа на изложеното следва да се отбележи, че чл.53, ал.2, т.2
от ЗАДС предвижда, че лицензът за управление на данъчен склад се отнема,
ако обезпечението е престанало да бъде валидно. Т.е. наличието на валидно
обезпечение е предпоставка за упражняване на дейността по управление на
данъчен склад, поради което и законово са въведени стриктни изисквания във
връзка с осигуряването на такова.
Като допълнителен аргумент следва да се посочи и разпоредбата
на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, която дефинира маловажните случаи на нарушения
на чл.126а от ЗАДС. Съгласно последната "маловажни случаи по ал.1 са тези,
5
при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв." Видно от представеното обезпечение в размер на 67485,00
лв. и по аргумент от чл.77, ал.2 от ЗАДС двойният размер на акциза в
настоящия случай многократно надвишава определения в чл.126б, ал.2
максимален размер, квалифициращ нарушението като маловажен случай.
Съгласно чл.126а ЗАДС законодателят е предвидил налагане на
административно наказание „имуществена санкция” за юридическо лице в
размер – от 500 лв. до 2 000 лв. Съдът приема, че административно-
наказващият орган е наложил адекватно на нарушението наказание, като е
определил неговия размер – 500 лв. – минимално предвидения в закона
размер, поради което не подлежи на ревизиране.
Наказателно постановление № 2449/2021/28.03.2022г. от Директора на
Дирекция „МРР” в ЦМУ на Агенция „Митници” като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията от страна на административнонаказващия орган
за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, такива следва да
бъдат присъдени, на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.27е НЗПП.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2449/2021
/28.03.2022г. от Директора на Дирекция „МРР” в ЦМУ на Агенция
„Митници”, с което на „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД със седалище и адрес:
гр.София, ... представлявано от Изпълнителния директор В. А.. за нарушение
на чл.126а, ал.1 ЗАДС вр. чл.81а ЗАДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., на основание чл.128, ал.2 вр. чл.126а, ал.1 ЗАДС.
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД със седалище и адрес:
гр.София, ... представлявано от Изпълнителния директор В. А.. да заплати на
ЦМУ на Агенция „Митници” разноски по делото в размер на 120 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
6
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7