№ 101
гр. *, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №561/27.11.2024година постановено по гр.д.№ 751 от
2024година са отхвърлени предявените от Н.К., ЕГН ********** с адрес: гр.*,
обл.*, кв.,,*‘‘ бл.*, ет.*, ап.* срещу Су ,,*“-гр.*, обл.*, ул.,,*“ №* обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на труда и чл. 224, ал.1, вр. чл. 8 от КТ със следните
искания, отправени до РС-*:
- Да бъде признато уволнението й за незаконно и да бъде отменена
Заповед № 191/06.02.2024 г. на Директора на СУ,,*‘‘гр.*- като
незаконосъобразна;
- Да бъде възстановена на предишната работа преди уволнението ,,*“/,,*-
*“ в Су ,,*- гр.*;
- Да й бъде изплатено обезщетение в размер на 3 994,74 лв. за 6 месеца за
времето от 09.02.2024 г. до 09.08.2024 г., през което е останала без работа
заради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.03.2024 г. до окончателното изплащане;
- Да й бъде заплатена сумата от 720 лв.- обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 16 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане и са присъдени
направените в производството разноски.С решението съдът е присъдил и
направените в процеса съдебни разноски.
1
Това Решение е обжалвано от Н.К. - ЕГН ********** гр.* обл.* кв“*"
бл.* ет.* ап.*,чрез адв.С. Г. - АК – * като неправилно, поради нарушение на
материалния закон, с твърдения за допуснати съществено нарушения на
съдопроизводствените правила, необосновано, субективно и пристрастно.
Моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно и да
постановите друго решение, с което да уважи предявените от нея обективно
съединени искове по чл.344 ал.1 т.1. т.2 и т.З от КТ. като признаете
уволнението й за незаконно и отмени Заповед №191/06.02.2024 г. на С'У”*“
гр.* като незаконосъобразна; да я възстановите на предишната работа ..*/*- *”
в Су ..*“ гр.*; на основание чл.225 ал.1 и ал.2 КТ /чл.344 ал.1 т.З КТ/ да осъди
ответника да й заплати обезщетение в размер на 3994.74 лв. за 6 месеца
оставане без работа за времето от 09.02.2024 г. до 09.08.2024 г.. ведно със
законната лихва върху тази сума. считано от 27.03.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и да й присъдите направените разноски по водене на делото
пред двете съдебни инстанции, поради следните съображения:
В жалбата си твърди, че уволнителната заповед е незаконосъобразна,
издадена е в нарушение на разпоредбите на чл.193 ал.1. чл.194 ал.1. чл.125
ал.1, чл.189 ал.1, чл.8 ал.1 и чл.ЗЗЗ ал.1 т.4 от КТ. Твърди, че не е извършила
виновно описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения и
освобождаване й от работа на посочените в тази заповед основания е
незаконосъобразно и неправилно наложено.
В жалбата са изложени изключително подробни доводи защо не са
извършени описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина в
резултат на което е постановена обжалваната заповед.
Горното се подържа и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателката адв.К. А..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемата страна Су „*“, с адрес: град *, ул. „*” №*, представлявано от
директора Г.Г. с изложени доводи за нейната неоснователност. Отговора също
е изключително подробно мотивиран защо заповедта е законосъобразна и
защо всички възражения на жалбоподателката са неоснователни.Моли съда да
потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата
страна подържа изцяло отговора на въззивната жалба и моли съда да остави
същата без уважение.
В първоинстанционното производство е постановено и
Определение №1682/12.12.2024година в производство по чл.248 от ГПК с
което като е оставена като неоснователна молбата на Н.К. с вх.
№13825/02.12.2024година за изменение на горното решение в частта за
разноските.
По делото е постъпила и въззивна частна жалба вх.
№14407/16.12.2024година подадена от Н.К. чрез адв.С. Г. срещу Определение
№1682/12.12.2024година по гр.д.- 751/2024година по описа на РС * с
изложени доводи за незаконосъобразност.Моли съда да отмени същото като
незаконосъобразно и се произнесе по същество като уважи направеното
2
искане.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната
жалба от адв.К. А. процесуален представител Су“*“ гр.* с изложени доводи за
неоснователност на жалбата.Моли съда да потвърди атакуваното определение
като законосъобразно.
Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и доводите на
страните, приема следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени от надлежна страна в
процеса- ищец в първоинстанционното производство в предвидения от закона
срок, а разгледани по същество са неоснователни.Съображенията на МОС за
това са следните:
Решението и определение на първоинстанционния съд са валидни,
допустими и правили.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на
труда и чл. 224, ал.1, вр. чл. 8 от КТ.
За да постанови атакуваното решение и отхвърли исковите претенции
като неоснователни МРС е приел , че обжалваната Заповед е правилна и
законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при спазване на всички законови изисквания на КТ за установяване и
налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение” поради
нарушение на трудовата дисциплина. Изложени са подробно мотиви и правни
основания. Преди издаване на оспорената заповед за уволнение работодателя -
директора на СУ * * е преодолял и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, като
на ищцата Н.К. е поискано да декларира дали се ползва от закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 1 от КТ, като същата е отказала да го получи и документите са
оформени по съответния законов ред.
МРС е приел, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 344.
ал. 1. т. 2 от КТ - иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност е неоснователен. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 от
КТ е в зависимост от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за
отмяна на уволнението като незаконно и отмяната му. След като главният иск
за признаване на уволнение за незаконосъобразно и отмяната му е
неоснователен, то неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на
заеманата преди длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без
работа..
МРС се е произнесъл и по иска по чл. 224. ал. 1 от КТ - да се присъди
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 16 дни за 2023 година в
размер на 720 лева, като е отхвърлил същия.Видно обаче от доказателствата
по делото е направено оттегляне на същия от ищцата с изрична молба от
11.09.2024година/л.118/ от делото/ и изрично постановено определение с
протокол от съдебно заседание от 25.09.2024година с което производството по
3
делото в тази част е прекратено.В тази част решението следва да бъде
обезсилено ,тъй кат е постановено по непредявен иск.
По отношение останалите изводи на първоинстанционния съд досежно
отхвърляне на исковите претенция, същите напълно се споделят от
настоящата инстанция и при условията на чл.272 от ГПК МОС препраща към
тях, като допълнително излага следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че Н.К. е
работила при въззиваемия по трудово правоотношение с Трудов договор №
2/14.09.2021 година на длъжност „*”.
Установено е че на 06.02.2024година е издадена Заповед №191 за налагане
на дисциплинарно наказание с която на основание чл.190, ал.1т.2,3,4 и 7 от
КТ във връзка с чл.187,ал.1т.3 и т.10 от КТ във вр. с чл.188 от КТ и
чл.56,ал.4,ал.9, чл.57,т.3,т.9 и чл.65 от Правилата за вътрешния трудов ред за
учебната 2023/2024година на Су „*“ гр.* на ищцата е наложено наказание
уволнение.В заповедта подробно са изложени и описани извършените
нарушения на ищцата в размер на седем страници.
На 09.02.2024 година ищцата е получила оспорената заповед, като на
известието за доставяне лично си е изписала имената и се е подписала.
По тази фактическа обстановка не се спори.
Предмет на спора между страните е незаконосъобразна ли е така
издадената заповед, какви нарушения са допуснати, ако са налице такива и
следва ли да се възстанови жалбоподателката на заеманата преди уволнението
длъжност и какво обезщетение следва й се изплати.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но
преценено с оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от
ищцата в исковата молба или впоследствие в хода на процеса .Съдът в
съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес е
обвързан от искането на ищеца (чл. 6, ал. 2 ГПК). Следователно в
производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът следва да се произнесе само по
доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение, посочени от
ищеца. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се определят от конкретните
аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него
незаконосъобразност на уволнението му.Законосъобразността на уволнението
се изследва от съда само в рамките на правния спор, така както е очертан от
твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на първото
заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на съответното
уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда
по непредявен иск, т. е. постановяване на недопустимо решение (чл. 270, ал. 3,
изр. 3 ГПК).
От приложената по делото уволнителна заповед е видно, че
работодателят е наложил на жалбоподателката наказанието дисциплинарно
уволнение на основание чл.190,ал.1 ,т.2- за неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни, т.3 за системни нарушения на трудовата
4
дисциплина, т.4-за злоупотреба с доверието на работодателя или за
разпространяване на поверителни за него сведения и т.7-други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.Наличието само на едно от описаните
нарушения е достатъчно да се издаде уволнителната заповед.Не е необходимо
същите комулативно да са осъществени.В случая обаче работодателят
претендира да са извършени всичките нарушения на трудовата дисциплина
описани в обжалваната заповед.
По отношение на първия състав на нарушението-неявяване на работа в
продължение на два работни дни изискването на закона е за продължителност
от два последователни работни дни, които могат да бъдат разделени от
почивни дни или официални празници.
По отношение на системните нарушения на трудовата дисциплина е
необходимо да се установи, че работникът или служителят е извършил три или
повече нарушения на трудовата дисциплина, като е без значение вида и
тежестта на извършеното нарушение.Достатъчно е за отделните нарушения да
не е налагано дисциплинарно наказание, или ако е наложено, то още да не е
заличено.
От приложените по делото писмено доказателства се установява, че
едно от нарушенията, които е допуснала е жалбоподателката е неявяване на
работа в продължение на два работни дни-на 31.01.2024г, на 01.02.2024г, на
.02.02.2024г. и на 05.02.2024година
Видно от представения болничен лист № Е20232635381 същият е за
времето от 17.01.2024 година до 30.01.2024 година и е издаден на 16.01.2024
година. Болничния лист е представен пред работодателя своевременно и е
входиран с вх. № 212/17.01.2024 година.
По делото е представен и болничен лист № Е20240317390 за времето от
31.01.2024 година до 19.02.2024 година, като е издаден на 01.02.2024
година. Болничния лист е представен пред работодателя извън
законоустановения срок и е входиран с вх. № 250/06.02.2024 година.
Съгласно разпоредбата на Чл. 9, ал. 2 от Наредба за медицинската
експертиза: „Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да
уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му“.
Видно от представения втори болничен лист същият е издаден на 01.02.2024
година ден - четвъртък - работен ден. Датата на която е следвало да бъде
представен пред работодателя от страна на жалбоподателката е от 02.02.2024
година до 05.01.2024 година включително. Видно от пощенското клеймо този
болничен лист е изпратен по пощата от жалбоподателката едва на дата
06.02.2024 година, тоест след законоустановения срок- когато вече е било
установено нарушението и издадена уволнителната заповед.
На 31.01.2024 година, 01.02.2024 година,02.02.2024 година и на
05.02.2024 година включително жалбоподателката не е се явила на работа и не
е представила документи за уважителни причини за това в
законоустановените срокове, не е уведомила работодателя за издадения втори
болничен лист и на практика е осъществила състава на чл.190,ал.1,т.2 от КТ.
Действително в първоинстанционното производство е разпитан свидетеля
5
Н.К.-съпруг на жалбоподателката, който твърди, че за втория болничен лично
на 02.02.2024 година след 17:00 часа се е обадил на директора Г., за да му
каже, че болничния се продължава.МОС намира, че тази показания на
свидетеля не следва да се кредитират, тъй като той е съпруг на
жалбоподателката, заинтересован от изхода на делото и освен това е налице в
разминаване на твърденията му.Болничния лист към датата на която твърди,
че е разговарял с директора на училището 02.02.2024 година е бил вече
издаден, а не както свидетеля твърди, че още не бил издаден и може би това
ще се случи на следващия ден.
Ето защо МОС приема че нарушението на чл.190,ал.1,т.2 от КТ е
осъществено и доказано от работодателя.
По отношение системните нарушения на трудовата дисциплина в т.1,2,3,4
, 5 и 6 в уволнителната заповед подробно са описани редица извършени
нарушения на трудовата дисциплина от Н. К., за които има подадени докладни
от свидетелстващи за това лица и извършени проверки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че при откриване на всяко едно от нарушенията описани в 8- те точки в
заповедта, е извършена проверка, като работодателя е изпълнил стриктно
задълженията си преди налагане на дисциплинарното наказание, е изискал
писмени обяснения от работника за всяко едно нарушение и го е описал в
заповедта
От събраните по делото доказателства се установи по един безспорен и
категоричен начин нарушението по точка I, че жалбоподателката не е
почиствала и дезинфекцирала за времето от 19.10.2023 година до 27.10.2023
година физкултурния салон и прилежащите му сервизни помещения съгласно
графика на учебните часове, както и че на 03.07.2023 година е направила
аудиозапис на проведено Общо събрание на колектива.
От показанияата на свидетеля Т.Й. се установява по безспорен начин
горните нарушения.Тези показания се потвърждават и от свидетеля Г.Н. който
е * при установяване на нарушенията, но е бивш директор на училището
.Същия установява, че, когато е назначил жалбоподателката на работа,
започнала да работи съвсем добре се държала се прилично и това продължило
около 7-8 месеца .Свидетелят лично често е ходил във физкултурния салон да
играе тенис с учениците и също му е направило впечатление лошата
хигиената в салона. Установява се от показанията му, че само един път във
връзка със състезание е било почистено както трябва.
Установено е по делото, че на 18.10.2023 е напуснала работното си място
без разрешение на прекия си ръководител.
Това нарушение е установено от Д.Н. * при СУ „*“ за което пред
директора е депозирана Докладна вх. № 132/04.12.2023 година. Нарушението
е установено и чрез преглед на камерите в СУ „*“ град * за което е съставен
Констативен протокол № 8 от 04.12.2023 година.
С Писмена покана изх. № 38/11.01.2024 година от жалбоподателката е
поискано писмено обяснение на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за допуснатото
нарушение. В дадения срок е подадено Обяснение вх. № 203/12.01.2024
6
година .
От показанията на разпитаните по делото свидетели обаче не се
установи за това отсъствие жалбоподателката да е получила разрешение от
директора.Свидетелката Н. се установява, че има ред в училището и се подава
писмено заявление входирано се в счетоводството след което си получават
заповед от директора за съответния отпуск.
По делото е установено и че на 06.12.2023 година и на 07.12.2023
година жалбоподателката К. през работното си време не е извършвала
служебните си задължения и не е почиствала санитарната част на първия етаж
и медицинския кабинет и санитарния възел към него.За това работодателят е
сезиран с докладна вх. № 134/04.12.2023 година от медицинската сестра П.П..,
че Н.К. не почиства и дезинфекцира по установения ред медицинския кабинет
и санитарния възел към него от повече от един месец за което към докладната
приложен снимков материал.Същата сигнализира директора и за това, че К.
отправя клетви и думи на 09.11.2023 година пред медицинската сестра П. по
отношение на *ката Д.Н. „да си купи свещички, но не от църковните“.
Директора на училището е предприел незабавни мерки по установяване
на изложеното в докладната. На 06.12.2023 година и на 07.12.2023 година - два
поредни дни е извършена текуща проверка по спазване на трудовите
задължения на помощния персонал и е установено, че дейностите по
почистване на санитарната част на първия етаж не са извършвани от Н.К.,
като за посочените дати задълженията не са изпълнени-района е непочистен,
нехигиенизиран и не поддържан.
С Писмена покана заведена в дневника за изходяща поща с изх. №
27/11.12.2023 година на Н.К. е поискано писмено обяснение на основание чл.
193, ал. 1 от КТ.
В дадения срок е подадено обяснение заведено с вх. № 139/11.12.2023
година, от което е видно, че същата твърди, че почиства ежедневно
санитарните възли, включително измиване и претриване на кабинет -
медицински специалист.
От показанията на св. П. П. се установява, че тя многократно я е карала
да почиства, но Н. К. е отказвала. Също така се установява, че тя е проверила
при домакинката относно наличие на почистващи материали и е установила,
че такива се доставят редовно на *ките. Това се потвърждава и от показанията
на св. П.П... В показанията си св. Н.К. съпруг на ищцата твърди, че Н.К. е
закупувала препарати от магазина и той я е карал на работа в училището и тя
слиза в училището с препаратите.
При извършена текуща проверка по спазване на трудовите задължения
на помощния персонал на 10.01.2024 година е извършено непосредствено
наблюдение на спазване на работното време от помощния персонал след 15:30
часа и е установено че Н.К. е напуснала работното си място в 15 часа и 43
минути. За проверката е съставен Констативен протокол № 12/10.01.2024
година.
Работното време за длъжността която заема госпожа К. е от 07:00 часа
до 12:00 часа и от 13:00 часа до 16:00 часа с един час обедна почивка от 12:00
7
часа до 13:00 часа. Нарушението се установява и чрез преглед на камерите в
СУ „*“ град *.
С Писмена покана изх. № 42/15.01.2024 година от жалбоподателката е
поискано писмено обяснение на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за допуснатото
нарушение.
При извършена текуща проверка по спазване на трудовите
задължения на помощния персонал на 11.01.2024 година е извършено
непосредствено наблюдение на спазване на работното време от помощния
персонал след 15:30 часа и е установено че Н.К. е напуснала работното си
място в 15 часа и 41 минути. За проверката е съставен Констативен протокол
№ 13/11.01.2024 година.
С Писмена покана изх. № 43/15.01.2024 година от жалбоподателката е
поискано писмено обяснение на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за допуснатото
нарушение. Същата е запозната с текста на поканата и е отказала да го
получи в присъствието на двама свидетели, които са удостоверели с подписите
си отказа й - господин Г.Н. - * * и М.И. - счетоводител.
На 12.01.2024 година жалбоподателката, е допуснала отново нарушение,
като на посочената дата е напуснала работното си място без разрешение на
прекия си ръководител с 15 минути по-рано. За проверката е съставен
Констативен протокол № 14/12.01.2024 година.
От събраните по делото гласни доказателства е установено, че
жалбоподателката К. създава напрежение сред колектива за продължителен
период от време, говори вулгарни неща по отношение на П.П.. - домакин в
училището, както и по отношение на други *и и служители на
училището.Същата проявява агресия по отношение на Д. Н. * * по *, която се
е превърнала в психически тормоз над нея. Намесва се в работата на учебния
процес, като влиза в часовете, непрекъснато отправя заплахи към *ите в
училището, че ще вика медии да ги снимат, постоянно ги записва с телефона
си без тяхното знание и разрешение. Установено, че К. постоянно изземва
управленски функции, като се намесва в неща извън нейната компетентност
на хигиенист, като държи сметка на *ите по отношение на работата им.
Създава и несъществуващи проблеми в училище с учениците на
самостоятелна форма и техните родители, като при извършени проверки от
РУО * предизвикани от нея се установява, че няма нарушения.
Всички тези нарушения се установяват от подадените на 15.01.2024
година докладни от служителите П.П.. домакин и Д. Н. - * * по *. От тях се
установява, че тези нарушения, продължават от дълъг период от време, като
поведението на жалбоподателката е станало нетърпимо от последните месеци.
При така направения разбор на доказателствата по делото МОС
намира, че безспорно е установено наличието на системни нарушения на
трудовата дисциплина от страна на жалбоподателката, същата е отсъствала в
продължение на два последователни дни от работа без да уведоми
работодоателя или да му представи в законовия вудневен срок издаден
болиничен лист и е злоупотребявала с доверието и имиджа на училището в
което е работила.
8
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира ,че не се
налице условия за отмяна на първоинстанционното решение.Издадената
уволнителна заповед е законосъобразна и работодателян е спазил всички
законови изисквания при налагане на дисциплинарното наказание.С оглед на
това МРС е постановил едно законосъобразно решение, което по реда на
въззивния контрол следва да бъде потвърдено с изключение на произнасянето
по иска с правно основание чл.224 от Кт, в която част следва да бъде
обезсилено.
По отношение на въззивната частна жалба МОС намира същата за
неоснователна .Правилно съдът е приел и че за всеки иск се дължи
възнаграждение на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно цитирания
текст: „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете“. Правилно съдът прилагайки разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата е присъдил претендираното от ответника възнаграждение в пълен
размер за всички предявени искове.
Възражението на пълномощника на ищцата за прекомерност на
възнагражденията е неоснователно. Размерите на всички възнаграждения са
съобразени с минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този анализ на доказателствата МОС намира жалбите за
неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение и
потвърдени атакуваното решение и определение.
С оглед изхода на делото жалбоподателката дължи на въззиваемата
страна разноски за настоящата инстанция в размер на 2277лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №561/27.11.2024година постановено по гр.д.
№ 751 от 2024година В ЧАСТТА, В КОЯТО Е отхвърлен предявения от Н.К.,
ЕГН ********** с адрес: гр.*, обл.*, кв.,,*‘‘ бл.*, ет.*, ап.* иск срещу Су ,,*“-
гр.*, обл.*, ул.,,*“ №* С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 224, ал.1, вр. чл. 8 от КТ
да й бъде заплатена сумата от 720 лв.- обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 16 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане като недопустимо..
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение
№561/27.11.2024година постановено по гр.д.№ 751 от 2024година.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1682/12.12.2024година по гр.д.-
751/2024година по описа на РС *.
9
ОСЪЖДА Н.К., ЕГН ********** с адрес: гр.*, обл.*, кв.,,*‘‘ бл.*,
ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Су ,,*‘‘-гр.*, обл.*, ул.,,*“ №*сумата от общо 2
277 лв.-деловодни разноски за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от обявяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10