№ 1543
гр. Варна, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900044 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. И. М. и Г. И. М.,
чрез пълномощника им адв. С. З., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу „Юробанк България“ АД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 26 000 лева, частичен
иск от 106 835.05 лева, представляващи разлика между действително
заплатени суми по сключения между страните Договор за кредит №
HL33441/06.02.2008 г. в лева по фиксинга на БНБ за швейцарски франк в деня
на плащането на всяка вноска и стойността на вноските по фиксинга на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита за периода месец
ноември 2017 г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата.
По предварителните въпроси:
В производството по гр. дело № 9599/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна при допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на иска чрез
увеличение на неговия размер, на осн. чл. 104, т. 4 от ГПК, съдът с
протоколно определение № 6031 от 29.11.2022 г. е прекратил производството
по гр. дело № 9599/2020 г и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност
на Варненски окръжен съд, на осн. чл.118, ал. 2, във вр. с чл.104, т. 6 от ГПК.
След образуване на делото пред ОС – Варна, поради липсата на доклад
в първоинстанционното производство и неяснота досежно броя и вида на
предявените искове, настоящият състав неколкократно е оставял без
движение производството за отстраняване на горните ясноти, както и за
потвърждаване на действия, извършени без представителна власт.
Нередовностите по исковата молба са отстранени с уточняващи молби
вх.№ 3403/08.02.2023 г., вх.№ 3470/09.02.2023 г., вх.№ 3782/13.02.2023 г. и
вх.№ 4165/16.02.2023 г.
Производството по делото е спряно на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК с
Определение № 575/13.04.2023 г. до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение №
418/13.02.2023 г., постановено в.гр.д. № 2457/2022 г. по описа на Апелативен
съд – София. Последното е факт с постановено Определение от 18.10.2023 г.
1
на СЕС по дело С-117/2023 г., достъпно в сайта на СЕС.
Поради отпадане пречките по хода на делото, производството ще бъде
възобновено, като продължи от етапа, на който е било спряно. Липсата
изобщо на доклад по делото до момента, налага изготвяне на проект за доклад
от настоящата инстанция и предоставяне на страните възможност за
становище, включително по правната квалификация.
Съдът съобрази, че в исковата молба пред ВРС е формулирано искане за
допускане на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за
установяване, че ответника ги е въвел в заблуждение относно клаузите на
договора и последиците, при сключването му. По това искане липсва
произнасяне в производството пред Районен съд – Варна.
С оглед всички уточнения пред настоящата инстанция, включително
относно това какъв иск се предявява, на ищците се бъде дадена възможност
да потвърдят дали желаят събиране на гласни доказателства.
Необходим е преразпит на вещото лице, изготвило повторната
експертиза в производството пред ВРС с оглед задължението на съда по чл.
162 от ГПК.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 44/2023 г. по описа на ОС
Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД предявен от Д. И. М., и Г. И. М., и двамата от гр. Варна /в
условия на активна солидарност/ против „Юробанк България“ АД, гр. София
за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 26 000 лева,
частичен иск от 106 835.05 лева, представляващи разлика между
действително заплатени суми по сключения между страните Договор за
кредит № HL33441/06.02.2008 г. в лева по фиксинга на БНБ за швейцарски
франк в деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските по
фиксинга на БНБ за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита за
периода месец ноември 2017 г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да посочат
недвусмислено, с оглед уточнената осъдителна претенция, поддържат ли
искането, отправено в първоначалната ИМ за събиране на гласни
доказателства като изрично обосноват защо поддържат искането.
ДОПУСКА преразпит на вещото лице А. В. К., изготвило повторната
ССЕ в производството по гр.д. № 9599/2020 г. по описа на ВРС по следните
въпроси:
1. Изрично да посочи дали заключение вх. № 19298/23.03.2022 г. /том 2-ри,
л. 500 и сл. от делото на ВРС/, е идентично със заключение вх. №
62011/12.09.2022 г. /том 2-ри, л. 559 и сл. от делото на ВРС/ и ако не – в
2
какво се изразява разликата /напр. въпроси, отговори и т.н./.
2. В рамките на дадените от вещото лице отговори на Допълнителни
въпроси към експертизата от страна на Ищеца, а именно въпроси 4,
5, 6, 8 и 9, ДА ОТГОВОРИ в съдебно заседание какви са сумите по всеки
от поставените въпроси, но за процесния исков период м. 11.2017 г. –
11.08.2020 г. включително.
УКАЗВА на ищците да внесат депозит за преразпита на вещото лице в
размер на 70 /седемдесет/ лева, в тридневен срок от получаване на
съобщението с представяне на доказателства за това по делото в същия срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение, съдът ще
постанови принудително събиране на сумата по реда на чл. 77 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а
именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва
да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е
обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от
насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл.
234 от ГПК.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 11.12.2023г. от 15.00 часа , за която дата и час да се призоват
страните с връчване на препис от определението и проекто-доклада по делото
и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните следния проекто-доклад:
Ищец: Д. И. М. и Г. И. М.
Ответник: „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
В исковата молба, ищците чрез общия им пълномощник твърдят, че по
силата на Договор за кредит № HL33441/06.02.2008 г., обезпечен с ипотека
върху недвижим имот ответникът е предоставил на ищците, в качеството им
на кредитополучатели сумата от 49 211 евро като недопустимо, при
погасяването му, кредитора преизчислява размера на отпуснатия кредит и
месечните вноски, в швейцарски франкове, като прилага определен от него
курс шв. франк, който от сключването на договора до момента на депозиране
на иска се е увеличил значително. Сочи, че банката събира под формата на
месечни вноски сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и
усвоена в евро, в резултат на което главницата се е увеличила, вместо да
3
намалява, а договорения лихвен процент е бил многократно едностранно
увеличаван. В тази връзка са посочени конкретни клаузи от договора,
свързани с предмета му, ползването и издължаването на кредита,
превалутирането и дължимата лихва (чл. 1, ал. 2 и ал. 3; чл. 2, ал. 1 и ал. 3;
чл.3, ал.1 и ал. 5; чл. 13, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2), за които ищците твърдят
че са нищожни, както и не следва да се прилагат в отношенията между
страните. Претендират, че в качеството им на потребители в отношенията им
с банката следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП,
както и Директива 93/13/ЕИО от 05/04/1993 г., като изброяват конкретните си
основания за неравноправност на договорните условия, свързани основно с
липсата на предоставена информация преди сключване на договора относно
икономическите последици и риска, свързан с обменния курс. Сочи се също
липса на съгласие за сключване на договора въвъ връзка с размера на кредита
в шв. франкове, тъй като на кредитополучателите и до момента им е известна
единствено отпуснатата сума в евро. Претендират, че е нищожно и съгласието
за поемане на валутния риск, тъй като е получено вследствие въвеждане на
потребителя в заблуда. Ищците излагат, че банката им е предложила
значително по-ниска лихва за кредита в шв. франкове без да им разясни
очакваните курсови разлики и последствия от тях. Сочи се, че липсват
предварително оповестяване на риска от курсовете разлики, респективно
договарянето на валутно обвързано кредитиране не може да се приеме за
индивидуално. В клаузата на чл. 23 от договора, представляваща декларация
за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от банката курс, не
са ясно посочени факторите, от които зависи това увеличение. Позовават се
на практика на СЕС. Претендира се, че и клаузите на допълнителните
споразумения са неравноправни, тъй като са довели до съществени изменения
на първоначалните уговорки по договора за кредит, което е резултирало в
начисляване на допълнителни лихви и увеличаване на погасителните вноски.
Твърди се, че промяната в условията е налагана. Не на последно място се
твърди, че допълнителното споразумение не е представено на
кредитополучателите да се запознаят с него, нито са могли да повлияят върху
съдържанието му. Твърдят, че в резултат на гореописаните действия банката е
събрала суми, в размер значително над договорения и дължим, поради което
се е обогатила неоснователно.
Относно неравноправния характер на клаузите, предвиждащи правото
на банката едностранно, без договаряне с потребителя да променя лихвата на
непредвидено в договора основание сочат конкретно чл. 3, чл. 2 и чл. 24.
Останалите клаузи, чиято нищожност се претендира, уреждат
превалутирането на кредита и риска от промяната приложимия курс – чл. 1;
чл. 2 и чл .23.
Поради изложените съображения заявяват и приетата за разглеждане
осъдителна претенция.
Правна квалификация на правата: чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
Становището на ответника в депозирания отговор е за неоснователност
на иска. Твърди, че по силата на Договора за кредит, страните са постигнали
съгласие банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на
равностойността в шв. франкове на 49 211 евро. Твърди, че съгласно чл. 3, ал.
1 за усвоеният кредит, кредитополучателите дължат на банката годишна
лихва в размер на 6,15 %, която се изчислява, като към сбора на БЛП за
жилищни кредити в шв. франкове, валиден за съответния период, който към
4
момента на сключване на договора е 4,5 % се прибави съответната договорна
надбавка. Сочи, че в деня на усвояване на кредита страните подписват и
Приложение № 1 от договора, представляващо неразделна част от него, в
което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски
франк на кредитора, както и конкретно определения съобразно този курс
размер на кредита в швейцарски франкове. Излагат, че датата на усвояване на
кредита също се удостоверява чрез подписване на приложение и в случая е
08.02.2008г. Приложимият към тази дата курс купува за швейцарски франк на
кредитора към евро е бил 1,63319, поради което и ответникът твърди, че
предоставеният и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит е 80 371
швейцарски франка. Усвоеният кредит в шв. франкове по сметка на
кредитополучателите, посочена в договора, се превалутира служебно от
кредитора в евро по курс „купува“ за шв. франк към евро на кредитора.
Поддържа се, че ищците сами са избрали сключването на договора в шв.
франкове, като са били запознати с условията на кредита, приели са ги, което
се установява от подписаните договор и придружаващите го документи.
Изложено е, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 11.03.2008 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД, ЕИК ********* и ответника вземанията му по процесния
договор за кредит, са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД, който ги е прехвърлил обратно на ищеца с Договор за цесия от 25.10.2017
г. Твърди се, че ищците са уведомени, че вземанията по процесния договор за
кредит са обратно прехвърлени на ответника.
Счита, че искът е неоснователен, поради неоснователност на
твърденията за неравноправност на клаузите от договора, определящи, че
същият е отпуснат във валута шв. франкове и погасяването му се дължи в
същата. Сочи, че оспорените клаузи на чл. 1, чл. 2 и чл. 23 от договора,
попадат в приложното поле на чл. 145 от ЗЗП. Твърди, че същите са
индивидуално уговорени, съставени на ясен и разбираем език. Излага, че
търговските курсове на банките зависят от фиксинга на БНБ и че банките
оповестяват търговските си курсове публично всеки ден, поради което в деня
на усвояването на кредита няма как приложимият курс „купува“ да е бил
неизвестен на кредитополучателите, следователно и точният размер на
кредита в шв. франкове. Счита, че банката е изпълнила задължението си да
уведоми кредитополучателите за възможни промени в обменните курсове с
оглед валутния риск като подчертава, че поведението на банката може да бъде
преценявано само с оглед момента на сключване на договора, при отчитане
на обстоятелствата, които банката е могла да знае към този момент и което е
от естество да се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Позовава се на практика на СЕС. Сочи, че чл. 21 от договора дава възможност
на кредитополучателите да предоговарят валутата, съответно вноските си по
кредита във всеки един момент, още повече, че това им е предлагано от
самата банка на 29.07.2013 г. с предложение „Мемо“, което ищците изрично
са отказали. Относно твърденията за неравноправност на чл. 3 от договора,
моли да се вземе предвид константната практиката на ВКС, а досежно чл. 12
от договора за кредит, настоява, че няма връзка с размера на БЛП или лихвата
по кредита, а се отнася до правото на банката едностранно да определя своите
такси за финансови услуги и комисионни.
Относно действителността на допълнителни споразумения твърди, че
част от тях представляват преструктуриране на просрочените задължения на
5
кредитополучателите. Другата част от тях са сключени по молба на
кредитополучателите с цел да се намали вноската и да могат да обслужват
редовно кредита без значителни затруднения – т.е. по-благоприятни са за
ищците. Поддържа се, че прогласяването на нищожността им ще доведе до
утежняване на положението на ищците. В условията на евентуалност, ако
съда прецени че в част от допълнителните споразумения е налице
анатоцизъм, ответникът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
294, ал. 2 от ТЗ.
Не се спори относно възникване на договорното правоотношение както
и неговите основни параметри.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищците е да докажат, че са извършени плащания в към
ответника, които са в повече от дължимото по договора, както и размерът на
надвнесената, според тях, сума.
В тежест на ответника е да докаже индивидуалното договаряне на
клаузите по договора, включително касателно превалутирането на кредита,
увеличаването на лихвените проценти, уговорките за начина на погасяване на
кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условия по
кредитите. В тежест на ответника е да установи и обективираните в отговора
на исковата молба твърдения, както и останалите правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите
възражения, включително, че има валидно правно основание за получаване и
задържане на търсената от ищците сума.
Указва на страните, че по въведените твърдения са ангажирали
доказателства.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно се произнася по
неравноправност на клаузите в договори с потребители.
Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за запознаване и
становище в съдебно заседание.
Да се връчи препис от уточняваща молба с вх.№ 8670/05.04.2023 г. от
ищците на ответника по делото „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за сведение.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6