РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Силистра , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет И. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело №
20203420101450 по описа за 2020 година
Ищецът П. В. Д., с ЕГН **********, в качеството си на земеделски
производител, от гр.С., бул. В. Т. № , вх. ““, ет., ап. , чрез процесуалния си
представител адв. М.Д., моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 1872.00 лв., представляваща стойността на
продаден от нея на ответника 2,340 т слънчоглед реколта 2020 год., за което е
подписана Фактура № ********** / 24.09.2020 год., както и сумата от 18.20
лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за
периода 09. 10. 2020 г. – 12. 11. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски по производството, включително и разноските
за обезпечителното производство за обезпечение на бъдещ иск, ведно със
законната лихва върху всички присъдени разноски, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
Ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М. е подал
писмен отговор, с който оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени. Счита, че представеното от ищеца писмено доказателство –
фактура не доказва реалното изпълнение на договора, както и наличието на
приемане на стоката от страна на купувача. Твърди, че ищцата не е доставила
и реално не е предала стоката. В условията на евентуалност, в случай че съдът
приеме, че е налице доставка, то твърди, че стоката не отговаря на
договореното качество или на средно такова, тъй като съдържала примеси и
1
зарази.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.327 и чл.294 от ТЗ.
Между страните по делото е сключен договор за покупко – продажба
на слънчоглед реколта 2020 год., по силата на който ответникът е бил
задължен да заплати на ищеца стойността на получените количества.
Размерът на задължението, количеството и вида на стоката, както и
предаването й се удостоверява с представената по делото двустранно
подписана фактура № ********** / 24.09.2020 год. Съгласно общата норма на
чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е
необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон.
Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и
правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими съгласно
чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/, не предвиждат законово изискване за писмена
форма. При спор между страните, наличието на документ е необходимо, но за
доказване на сделката. Фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване – в този смисъл е трайната практика на ВКС, застъпена в редица
решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В контекста на
съдържанието на задължителната съдебна практика на ВКС и доколкото
процесната фактура № ********** / 24.09.2020 год. на стойност 1872.00 лева
е двустранно подписана и оформена с имената на двете страни, е налице
основание за плащането на цената на стоката по фактурата на посочената в
нея стойност. Фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане
на цената следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и
отразяването й в счетоводствата на страните.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. Въпреки възраженията на ответника, по
делото не се събраха никакви доказателства за наличието на друга уговорка,
включително и такава, за представяне на съпътстващи документи относно
доставката или качеството на стоката. Голословните твърдения на ответника
относно недоброто качество на стоката и наличието на зарази / също
неконкретизирани / не е в състояние да ангажира съда и предвид липсата на
доказателства за своевременно извършено възражение в този смисъл, съдът
приема, на основание чл. 324 от ТЗ, че стоката отговаря на изискванията за
качество и с приемането й е одобрена от купувача.
2
Стоката е предадена на 24. 09. 2020 год. и не са представени
доказателства за плащането й на продавача.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за
заплащане на главница в размер на 1872.00 лева е основателна и следва да
бъде уважена изцяло. Искът за заплащане на мораторна лихва също следва да
се уважи, тъй като изискуемостта на задължението е възникнала още при
получаване на стоката, за която е издадена фактурата и не е уговорен срок за
изпълнение на задължението различен от установения в чл. 327 ТЗ. Размерът
на това задължение не се оспорва от ответника и се установява от
представената от ищеца справка, съобразно която, дължимото обезщетение за
забава за периода 09. 10. 2020 год. – 12. 11. 2020 год. е в размер на 18.20 лева,
поради което и съдът уважава претенцията в предявения й размер.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски,
които, според представените по делото доказателства пред тази инстанция са
в размер на 995.88 лева и включват разноските и за обезпечаване на исковете.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М. да
заплати на П. В. Д., с ЕГН **********, в качеството на земеделски
производител, от гр.С., бул. В. Т. № , вх. ““, ет., ап. сумата от 1 872.00 /
хиляда осемстотин седемдесет и два / лева, представляваща стойност на
продаден на ответника 2,340 т слънчоглед реколта 2020 год., за което е
издадена фактура № ********** / 24.09.2020 год., ведно със законната лихва
от 13. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забава в
размер на 18.20 / осемнадесет лв. и 20 ст./ лева за периода 09. 10. 2020 г. –
12. 11. 2020 г.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Д. № , ет. офис , представлявано от управителя М. И. М. да
заплати на П. В. Д., с ЕГН **********, в качеството на земеделски
производител, от гр.С., бул. В. Т. № , вх. ““, ет., ап. сумата от 995.00 /
деветстотин деветдесет и пет / лева – разноски по делото, ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на влизане на решението по гр.д. № 1450 /
2020 г по описа на СРС в сила до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3