№ 239
гр. Сливен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230104608 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1, вр. чл.
422, вр. чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК, с цена на иска 542,09 лева.
В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен между „А 1 България“ ЕАД и
М. С. Д., Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
№ М5922290 и приложения към него (Договор *********), за периода от 06.05.2020 г. до
04.10.2020 г. е било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружество. Сочи се, че
ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно
договора и Общите условия на „А 1 България” ЕАД и е натрупал задължения в размер на
261,42 лв. - непогасена сума за предоставени услуги.
На 13.09.2020 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, Договор №
********* бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно Договора и
Общите условия на „А 1 България” ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 280,67
лв.
От страна на „А 1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3665/2022 г.
на PC - Сливен. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, било
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от М. С. Д..
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът М. С. Д. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от
542,09 лв., представляваща сбор от сумите:
- 261,42 лв. (двеста шестдесет и един лева и 42 ст.) - цената на месечни абонаментни
1
такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.04.2020 г. до
08.09.2020 г. (период на изискуемост на задължението от 06.05.2020 г. до 04.10.2020 г.),
начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги
със системен партиден № М5922290, приложенията към него и Общите условия;
- 280,67 лв. (двеста и осемдесет лева и 67 ст.) - неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на чл. 54.12 от ОУ и
начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложение № 1 към Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден № М5922290;
- 109,95 лв. (сто и девет лева и 95 ст.) - моратроната лихва, начислена върху общата
сума 542,09 лв. и формирана от сумите:
- 55,15 лв. - мораторна лихва върху сумата от 261,42 лв., представляваща
претендирана като цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги, за периода от 02.06.2020 г. до 16.08.2022 г.,
- 54,80 лв. — мораторна лихва върху сумата от 280,67 лв., представляваща начислени
неустойки за периода от 14.09.2020 г. до 16.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на образуване на
ЧГД № 3665/2022 г. по описа на PC – Сливен.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор - възражение от ответника, в
който възразява срещу иска на „А 1 България“. Счита същия за неоснователен поради факта,
че са прекратили договора без да го уведомят. Твърди, че е изтекъл срок на 5 годишна
давност от 07.02.2018 г.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от процесуален
представител, който моли съда да уважи предявения иск.
В с.з. ответникът редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли иска,
като счита, че давността също е минала.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 07.08.2018 г. между „А 1 България“ ЕАД и М. С. Д. е сключен Договор №
********* за електронни съобщителни услуги с партиден № М5922290.
На 13.09.2020 г. договорът е прекратен по вина на ответника. Начислени са
неустойки в общ размер на 280,67 лв.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3665/2022 г. на PC - Сливен. В хода
на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение от М. С. Д..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
2
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като ищецът не
разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен
иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и
оспорено право.
В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от
сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги от 07.02.2018 г.
Представените и приети по делото писмени документи – договор, , допълнителни
приложения към договора и фактури за начислени стойности на ползвани и незаплатени
услуги действително установяват налични облигационни отношения между страните за
исковия период от време и доколкото ответника не доказа за този период плащане по
фактури от 12.05.2020 г., 12.06.2020 г., 13.07.2020 г., 12.08.2020 г. и 14.09.2020 г. на обща
стойност 261.42 лева и тази сума се дългжи, ведно със законна лихва в размер на 55.15
лева.
Претенцията на ищеца по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в размер на 280.67 лева подлежи
на отхвърляне.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката
обезщетителна функция. Понастоящем, за да възникне вземане за неустойка в полза на
мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки – договорно
неизпълнение от страна на абоната и прекратяване на договора за мобилни услуги,
доколкото размера на неустойката се определя като сбор от месечните абонаментни такси
дължими за периода от датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения
срок. Основанията за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в
приложените по делото Общи условия, като съгласно чл. 54. 12 договорът се счита за
едностранно прекратен от доставчика, в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според
3
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с
него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора
суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането
за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказа в полза на ищеца да е
възникнало действително вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в общ размер на 280.67 лева, поради което исковата
претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да се
остави без уважение. Неосонвателен се явява и предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната главница в размер на 54.80
лева за периода от 14.09.2020 г. до 16.08.2020 г.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 261.42 лева главница за предоставени съобщителни
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на с,мата и мораторна лихва в размер
на 55.15 лева, начислена върху главницата за периода от 02.06.2020 г. до 16.08.2020 г.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по девност,
тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
изтекъл три годишния срок предвиден в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД . Първата издадена фактура за
просрочено засдължение е от 12.05.2020 г., а производството по чл. 410 от ГПк е
образувано по заявление от 24.08.2022 г.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените в производството разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на в размер на 50 внесена държавна такса и 50 лева юриск.
възнаграждение и разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна
такса и 50 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ******, че ДЪЛЖИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, сума в общ размер от 542,09
лв., представляваща сбор от сумите:
4
- 261,42 лв. (двеста шестдесет и един лева и 42 ст.), представляваща цената на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период
от 09.04.2020 г. до 08.09.2020 г. (период на изискуемост на задължението от 06.05.2020 г. до
04.10.2020 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден № М5922290, приложенията към него и Общите
условия;
- 55.15 лв. (петдесет и пет лева и 15 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 02.06.2020 г. до 23.08.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2185 от
24.08.2022 г. по ч.гр.д. № 3665/2022 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 за признаване
за установено по отношение на ответника М. С. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес
******, че дължи сумата 280.67 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договора и
мораторна лихва в размер на 54.80 лева за периода 14.09.2020 г. до 16.08.2022 г. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 разноски в исковото производство в размер на 100 лева и разноски
в производството по ч.гр.д. № 3665/2022 г. на СлРС в размер на 75 лева..
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5