Номер 145017.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502195 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 43939/07.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2380/16.06.2020г.
по гр.д. № 17631/2019г. на ВРС, 47св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Х.
М. Х. , ЕГН **********, от с. Лопушна, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „Дванадесета“ № 2,
сумата от 1971.41 лева /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд - 282 часа, за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляването на положен
нощен труд, с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР. сумата от 258.30 лева /двеста петдесет и осем лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до 28.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Излагат се твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган
съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на
чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на
държавните служители по трудово праоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди,
че е налице изрична норма, уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излагат се съображения ,
че посочения от закона текст е съобразен с чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на
1
Европейския парламент и Съвета от 4.11.2003г. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на
положен от ищеца нощен труд.Твърди, че през процесния период са действали специални
законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено ,че работните
часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.
Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143.
Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не
дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са
предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време
на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални
придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със
спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а
именно ЗМВР.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 324.99лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/167.55лв. и 128.93 лв./ лихва за забава в размер на 47.30лева/сбор от дължимата сума за
първо и второ тримесечие на 2018г.- 21.70 лв. и 25.60 лева/съгласно заключението на
вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение, като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба,
моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага
аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент
1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба излага твърдения за неоснователност на
въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
2
Производството е образувано по искова молба на Х. М. Х. , ЕГН ********** срещу
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да
заплати сумите, както следва: главница от общо 1971.41 лева /хиляда деветстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд - 282 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. сумата от 258.30 лева /двеста
петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 28.10.2019 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор в РУ-Провадия при ОД на
МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че през същия период е положил
и не са му заплатени общо 240.24 часа извънреден труд, след преизчисляването на
положения от него нощен труд с коефициент 1.143.
Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки
правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните
си правоотношения с ищеца за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.
Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи
специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на
положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства/кадрова справка-л.16 от дело/,че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът – Х. М. Х. , през периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. е полагал труд на длъжност мл.инспектор в РУ-Провадия при ОД МВР Варна,
която дирекция е на структурно подчинение в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани
болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за
претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. общо 1971 часа.Видно от същото
ищецът е отработил извънреден нощен труд, които не са преизчислявани с
коефициент - 1.143. Останали незаплатени се общо 282 часа, като размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1971.41
лв.Мораторната лихва за забава е в общ размер на 258.30лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на
положения нощен труд през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията
от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.
ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142,
ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си
4
задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода
се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на
положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
5
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
За пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено,
както за присъдената главница в размер на 1971.41 лева, за акцесорната претенция за законна
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда , така и за мораторна лихва в размер
на 258.30 лева.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450.00 лева с ДДС,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.Съда
намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената
на иска с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2380/16.06.2020г. по гр.д. № 17631/2019г. на ВРС,
6
47св.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Х. , ЕГН **********, от с. Лопушна, общ. Дългопол,
обл. Варна, ул. „Дванадесета“ № 2 сумата от 450.00/четиристотин и петдесет/ лева с ДДС,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7