№ 285
гр. гр. Добрич, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Надя Г. Славова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно гражданско дело №
20233200500551 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Б., ЕИК *********, с
административен адрес гр. Б., пл. „21 септември“ №6, представлявана от Н.А.
– кмет, срещу решение №74/12.06.2023г. по гр.д. №228/2022г. по описа на
РС-Б., с което Община Б. е осъдена да заплати на „Дженерали
застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков №68, сума в размер на 1053,51 лева
(хиляда петдесет и три лева и 51 стотинки), от които 1038,51 лева главница и
15,00 лева ликвидационни такси, дължима по застрахователно обезщетение
по регресна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 11.05.2022г., до окончателното изплащане на
вземането, за вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2021г. в с. К., общ. Б., по
ул.“Ч.“, настъпило с МПС т.а.“***“ с рег. №***, управляван от Д. Г. Д. от гр.
В..
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради
погрешен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Счита, че
при правилен прочит на доказателствата по делото може да се стигне
единствено до следните изводи: че валидността на СУМПС на посочения за
водач е била изтекла, означаващо, че обезщетението е заплатено
неправомерно и право на регрес не е възникнало; че не е доказано мястото, на
което е настъпило процесното ПТП; че не е индивидуализира конкретната
1
шахта, чийто капак е причинил вредата, ведно с нужните данни за това кой е
неин собственик и я стопанисва, което пък водело до недоказаност на
отговорността на Общината като ответник. Въз основа на тези оплаквания
иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените срещу
въззивника искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна – „Дженерали застраховане”АД, ЕИК *********, чрез
ю.к. Р. К..
ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, имаща
правен интерес от обжалване, в срока по чл. 259 от ГПК и против съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е правилно, поради следните съображения:
Производството пред Районен съд Добрич е образувано по искова молба
на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, чрез ю.к. Р. К., в
която ищецът твърди, че с полица с №0312200855030438 от 20.12.2020г.
между него и „Белвю“ ООД е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ за т.а. *** с ДК №***, с период на покритие от 20.12.2020г. до
19.12.2021г., при уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно
приложимите по застраховката общи условия на застрахователя. На
05.08.2021г., около 20:15 часа в село К., при движение по ул. „***“, водачът,
Д. Г. Д., на застрахования т.а. ***, преминава през необезопасен и
необозначен, разместен и деформиран капак на отводнителна шахта в
компрометиран участък от пътното платно, вследствие на което по
автомобила възникват вреди по задна дясна гума и джанта. След уведомяване
на застрахователя от страна на застрахованото дружество, е образувана
ликвидационна преписка №*********, по която е извършен оглед, опис и
оценка на вредите по застрахования т.а. , като сумата, дължима за
обезщетяване на настъпилите вреди е определена в размер на 1038.51 лева.
Същата е заплатена на застрахованото лице с преводно нареждане
№201ВО02134002W6 от 06.12.2021г. Твърди се, че са извършени и разходи
по администриране и приключване на ликвидационната преписка в размер на
15,00 лева. Твърди се, че причина за възникване на инцидента е станал
необезопасен участък от пътно платно, поради което стопанинът на пътя, а
2
именно Община Б., е бил отговорен за поддръжката на пътя в състояние,
позволяващо безопасно и безаварийно пътуване. Със своето бездействие по
осигуряване на тази поддръжка и изправност, именно Община Б. е станала
причина за възникване на инцидента, поради което на осн. чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ в полза на заплатилия обезщетение застраховател, суброгирал се в
правата на пострадалия, е възникнало регресно право срещу бездействащия
стопанин на пътя, за сумата на заплатеното от него обезщетение. С покана
изх. №*********/21.03.2022г. ищецът уведомил ответника за възникналите в
негова полза права, като поканил същия за заплати доброволно дължимите
суми, а с писмен отговор с вх. №310В009568/12.04.2022г. му било отказано по
съображения, че не Община Б. е собственик на компрометирания капак на
шахта и не тя е задължена за нейната поддръжка. С тези твърдения
„Дженерали застраховане” АД е поискал осъждането на ответника Община Б.
да заплати на ищеца сумата от 1053,51 лева, представляваща регресна
претенция по чл. 410, ал. 1 от КЗ, изплатена по щета №*********, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника Община Б., ЕИК *********,
с адрес гр. Б., пл. „21-ви септември“ №6, представляван от Н.А. – кмет, чрез
ю.к. Р. К., е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявеното искане. Основните
възражения на ответника са в насока за недоказаност на факта на настъпило
ПТП, времето и мястото на настъпването му, както и вида на шахтата и
нейния собственик. Възразява, че не той е правния субект, който е задължен
на поддържа и стопанисва тази шахта, поради което не той дължи обезвреда
на възникналите вреди. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на застраховането.
Уважаването на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с
чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко
предпоставки, които следва да са налице кумулативно: наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и
застрахователя - ищец, настъпване на застрахователното събитие и заплащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.
Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и
предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител),
настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Доказване на виновно поведение не е необхоД., тъй като
3
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
В настоящия казус от събраните по делото доказателства се установява,
че тези предпоставки са налице.
Между увреденото лице и застрахователя е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на МПС" към
05.08.2021г., датата на настъпване на застрахователното събитие. Този факт
се установява от приложената към исковата молба застрахователна полица
№0312200855030438 от 17.12.2020г. с период на покритие 20.12.2020г. до
19.12.2021г.
От представеното с исковата молба преводно нареждане се установява,
че на 06.12.2021г. е заплатена стойността на извършения ремонт на увредения
автомобил по експертна оценка на застрахователя.
Следователно застрахователят, който е платил обезщетението е встъпил
в правата, които застрахованият има срещу възложителя за възложената от
него работа, при и по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне – чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД,
следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка
между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В
случая се твърди за наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на
Община Балчик по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя в тази хипотеза е необхоД.
наличието на осъществен фактически състав на деликт с необходимите
елементи: деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС №9/1966г.).
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
водача на МПС, Д. Г. Д., от приложеното към исковата молба искане за
оценка на вреди от 06.08.2021г. и от приетата по делото САТЕ, се установява,
че мястото на възникване на ПТП е в село К., при движение по улица „***“.
В настоящия случай безспорно се установява, а и липсва спор между
страните, че улица „***“ в село К., Община Б., е общински път по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 от Закона за пътищата, задължение на Община Б. е да осъществява
4
дейностите по поддържането му, в т.ч. да обозначи неравностите по него с
необходимите пътни знаци. Тази дейност общината осъществява чрез
служителите си или други привлечени лица и доколкото не е изпълнено
посоченото задължение, то тя носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди на автомобила. В конкретния случай, именно
бездействието на Община Б. по поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП, поради което ответникът носи
отговорност за причинените вреди.
Като неоснователно настоящата инстанция приема възражението на
ответника в отговора на исковата молба, пренесено като оплакване и в
подадената въззивна жалба, че не е установен субектът, задължен да
поддържа техническата изправност и да осигурява безопасна употреба на
процесната шахта. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за
водите, определя като публична общинска собственост „водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези,
които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К
операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или на
сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на
търговските дружества или на сдруженията за напояване“, и в частност
„уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в
урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на
общината“, с изключение на тази, които са държавна собственост, а чл. 141,
ал. 1, т.1 от същия закон задължава собствениците на водностопанските
системи да осигуряват поддържането им в техническа изправност.
Общините са длъжни да изпълняват правомощията си по управление на
имотите и вещите общинска собственост с грижата на добър стопанин (чл. 11
от ЗОС). Когато общината не предприеме предписано от закона действие или
го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Наличието на канализационна шахта на уличното
платно с компрометирано и нестабилно покритие (капак), категорично
изключва тези общински вещи да се управляват с грижата на добър стопанин.
Причината за повредата на капака на ревизионната шахта, разположена
на пътната настилка е без значение за ангажиране на деликтната отговорност
на ответника, доколкото не се твърди, нито пък установява, да са били налице
извънредни и изключителни обстоятелства за възникналата неизправност,
изключващи отговорността ѝ.
Без значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че
дейности по чл. 198о от Закона за водите за поддържане на водностопанската
система са били или не са били възложени на ВиК оператор с предвидения в
чл. 198п, ал.1 от Закона за водите договор. Наличието на допълнително
възложено задължение от общината към оператор да експлоатира и поддържа
5
публичните общински активи, не би било в състояние да освободи ответника
от вменените му със закон задължения, а единствено би могло да ангажира
паралелна отговорност на оператора за обезвреда на вредите, причинени на
пострадалото лице.
Налице е и причинна връзка между деянието и вредата. Това се
установява от съдебно – автотехническата експертиза, изпълнена от вещото
лице инж. Е. Ж.. В същата е описан механизмът на ПТП, а именно: при
движение по улица „***“ в с. К., при достигане на мястото на
произшествието, товарният автомобил „***“ с ДК №***, преминава със
задното си дясно колело през отводнителна шахта, на която капака е бил
изместен, при което е последвал удар на външния борд на гумата джантата в
края на отводнителната шахта, в резултат на което са били повредени задната
дясна джанта по външния ръб и задната дясна гума по външния борд до
степен на невъзможност за възстановяването им. В отговора си по
поставената му втора задача, вещото лице е посочило, че вредите на
автомобила са в пряка и непосредствена последица от произшествието.
Относно размера на вредите - съгласно заключението на САТЕ
стойността на вредите по увредения автомобил, по пазарни цени към датата
на настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 1038,51 лева.
Следователно искът е изцяло основателен, ведно с 15 лв. ликвидационни
разноски - общо за 1053.51 лева.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението на
въззивника за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, чрез необсъждане на своевременно заявено възражение за липса на
правоспособност за управление на МПС у водача на т.а. „***“ към датата на
процесното ПТП – на страница 6 от обжалваното решение, в абзац пети,
районният съд е изложил своите съображения защо приема, че водачът на
автомобила, Д. Г. Д., е бил правоспособен и е притежавал валидно СУМПС,
като настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от районния
съд. Видно от приобщената справка, изготвена от Сектор „Пътна полиция“
при ОД-МВР В., находяща се на лист 105 от първоинстанционното
производство, към датата на ПТП водачът е бил правоспособен и с валидно
свидетелство за управление на МПС, като не са налице данни същото да е със
статут отнето.
В обобщение, като неоснователно се оценява оплакването във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд необосновано е уважил
регресната претенция на ищеца, като е приел за установени част от
предпоставките за уважаване на иска без изводите му да съответстват на
доказателствата по делото. Настоящият съдебен състав на окръжен съд счита,
че при постановяване на решението, районният съд аргументирано, въз
основа на пълен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е достигнал до правилния извод за наличие на всички
предпоставки за реализиране на регресната отговорност по чл. 410, ал. 1, т. 2
6
от КЗ.
Изложените от настоящата инстанция съображения съвпадат с крайните
изводи на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед на неоснователността на въззивната жалба и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски, на въззиваемото дружество се
дължат сторените пред окръжен съд разноски, като на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал.1 НЗПП, съдът ги определя в
размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Добрич
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/12.06.2023г., постановено по гр.д.
№228/2022г. по описа на Районен съд Б..
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., ЕИК *********, с адрес гр. Б., пл. „21-ви
септември“ №6, представляван от Н.А. – кмет, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков №68, сума в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7