М О Т И В И
към Присъда № 8 от 03.11.2015г. по НОХД № 115/2015г. по описа на Районен съд град
Чирпан
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия А.И.М. за това, че на 03.09.2014г. на АМ „Тракия”, км.170, в землището на
Община Братя Даскалови, обл.Стара Загора, чрез използване на МПС – автомобил
„Гранд Чероки” с рег.№ СА 5051 МХ и техническо средство (шлауфка-маркуч) е
направил опит да отнеме чужди движими вещи: 60 литра дизелово гориво на обща
стойност 156 лева от владението на Д.Г.Б. - МОЛ при „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив,
ЕИК:*********, водач на товарен автомобил, марка „Мерцедес Актрос 2544 Л” с
рег.№ РВ 3202 МС, собственост на „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини и е било извършено при условията
на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 и 2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка
с чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимия А.И.М., както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият не дава обяснения в
съдебно заседание, като с последната си дума заявява, че не е извършил
престъплението в което е обвинен.
Защитникът
на подсъдимият в хода на съдебните прения пледира подсъдимия да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът,
като взе предвид събраните писмени и гласни доказателства, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.И.М. е роден на ***г***, обл.Ямбол,
ул.Ангел Кънчев № 3, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
На 02.09.2014г. Началника на РУП Чирпан
утвърдил план-разчет провеждане на полицейска операция, във връзка със
зачестилите кражби на дизелово гориво от паркирали камиони на АМ „Тракия”, на територията,
обслужвана от РУП Чирпан. В изпълнение на плана за времето от 21.30 часа на
02.09.2014г. до 08.30 часа на 03.09.2014г. осем служители на РУП Чирпан,
разпределени в четири групи, следвало да извършат секретни постове, като респ.
задържат лица, осъществяващи на кражби на дизелово гориво на АМ „Тракия”, а петата
група следвало да извърши евентуалните процесуално-следствени действия.
След полунощ на паркинг на км.170 от южната
страна на АМ „Тракия”, в землището на общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора,
спрял товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2544 Л”, с рег.№ РВ 3202 МС,
собственост на „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив, ЕИК:*********. Автомобилът бил
управляван от свидетеля Д.Г.Б., работещ по трудов договор като шофьор на
товарен автомобил към същото дружество и материално отговорно лице при
„Инсайт-5” ООД гр.Пловдив. Свидетелят Б. се прибирал с товарният автомобил в
гр.Чирпан, след извършен курс и спрял за почивка на посоченият паркинг на км.170
от южната страна на АМ „Тракия”. Свидетелят Б. паркирал товарния автомобил
успоредно на пътното платно, северно от края на асфалтовото покритие, в близост
до бетонова цилиндрична коруба (пръстен), използвана като място за събиране на
отпадъци. След това св.Б. слязъл от автомобила, огледал го, прибрал се в
кабината му и заспал.
Малко след това, участващите в
полицейската операция служители на РУП Чирпан, свидетелите Т.П.К., Р.М.К., С.Т.Т.,
С.В.С., Н.И.Б., Г.П.Г., М.З.Д. и Е.Е.К., отишли до посоченият паркинг на км.170
на АМ „Тракия”, намиращ се откъм южната част на магистралата. Там видели
паркираният товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2544 Л” и решили да извършат
наблюдение на паркинга и на превозното средство, като с цел осъществяване на
поставената им задача, се разположат на секретни постове. За целта се разделили
по двама на четири групи, след което се укрили на четири различни места в
канавките, както и зад треви и храсти, извън пътното платно от всички страни на
товарният автомобил.
Докато полицейските служители
осъществявали наблюдението на процесният паркинг, на същият спрели за кратко
камион, а след това й лек автомобил, шофьорите на които слезли за кратко от
превозните средства по физиологични причини, след което отново се качили на
моторните превозни средства (МПС) и потеглили.
Около 01.30 ч. на 03.09.2014г.
подсъдимият М., управлявайки джип, марка „Гранд Чероки” с рег.№ СА 5051 МХ,
собственост на брат му Г.И.М., навлязъл в паркинга на км.170, на АМ „Тракия” от
запад, след което спрял превозното средство успоредно на платната на
магистралата на около 20-30м. от задната част на товарният автомобил. Изгасил
светлините на автомобила си, изчакал в него известно време, след това слязъл от
автомобила, огледал се отново и тръгнал към товарния автомобил „Мерцедес Актрос
2544 Л”, като минал от дясната му страна. Подсъдимият М. отишъл до резервоара
на товарният автомобил, осветил го с източник на светлина, развъртял капачката
на резервоара и я изместил встрани. След това се върнал до джипа „Гранд
Чероки”, отворил багажника, от където извадил две пластмасови туби, всяка с
вместимост 30 литра и найлонова, гумена, шлауфка-маркуч, с диаметър 25 мм. и
дължина 175 см. След това подсъдимият взел тубите и маркуча, отишъл до
резервоара на товарния автомобил „Мерцедес Актрос 2544 Л” и започнал действия
по източване на дизелово гориво от резервоара в тубата, посредством маркуча. В
този момент, свидетелят К. се изправил и извикал силно - „Стой! Полиция!”. След
като чул полицейското разпореждане, подсъдимият М. грабнал тубите и маркуча и
побягнал към автомобила си „Гранд Чероки”. Малко преди подсъдимият да достигне
до джипа, намиращите се в близост до превозното средство полицейски служители К.
и Б., излезли от прикритието си и му препречили пътя. Същите разпоредили на
подсъдимия да спре и да легне на земята, при което той оставил на земята двете
туби, без капачки и маркуча, легнал на земята, след което бил задържан от
полицейските служители, които му поставили белезници. При извършеният от
свидетеля Н.Б., личен обиск по ЗМВР на подсъдимия, във всеки джоб на долнището,
с което бил обут, били намерени и иззети по една пластмасова капачка, с винт за
туба.
След като чул шума навън,
свидетелят Б. излязъл от кабината на товарния автомобил „Мерцедес”, видял
струпалите се хора, отишъл при тях и разбрал, че са полицейски служители, които
са задържали водача на джипа „Гранд Чероки”, при опит да източи гориво от
резервоара на управляваният от него товарен автомобил. Свидетелят Б. огледал
превозното средство и установил, че капачката на резервоара е отвъртяна и
изместена встрани от гърловината на резервоара. Проверил съдържанието на
резервоара и установил, че няма липсващо гориво, като в резервоара имало останали,
около 250-300 литра, дизелово гориво.
На местопроизшествието била
извикана разследващо-оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествие. При огледа се констатирало, че вратата на багажника на джипа
била отворена, като в багажника била намерена празна найлонова синя туба, с
вместимост 30 литра и мирис на дизелово гориво.
С Протокол за доброволно предаване
на РУП Чирпан от 03.09.2014г. подсъдимият А.И.М. предал доброволно на полицейски
служител от РУП Чирпан - 1 брой саморъчно направена отвертка от метал и 1 брой
синя пластмасова туба с вместимост 30 л. – празна.
С протокола за оглед на
местопроизшествие от 03.09.2014г. на РУП Чирпан били иззети найлонова туба синя
с вместимост 30 литра марка „KEMIRA” без капачка, найлонова туба зелена с
вместимост 30 литра марка „KEMIRA” без капачка и найлонова гумена
шлауфка-маркуч, прозрачен жълт с диаметър 25 мм и дължина 175 см. всички с
мирис на дизелово гориво.
Докато траели следствените
действия на мястото на произшествието, полицейският служител М.З.Д. провел
разговор с подсъдимият М., при който последният му казал, че е родом от Е., че
е лежал в затвора за кражба на нафта („..за нафта..”), че го е яд за случая, както
и че с кражба на 30-40 литра нафта, няма да се оправи, но го е направил поради
липса на средства („..от глад..”).
В този смисъл са и показанията на
св.К., от които се установява, че подсъдимият му казал, че е от Е., че минавал
и сбъркал, след което отказал да разговаря.
След това подсъдимият А.И.М. бил
задържан в РУП Чирпан със Заповед от 03.09.2014г. за срок от 24 часа, считано
от 01.30 часа на 03.09.2014г. като бил освободен в 23.00 часа на 03.09.2014г.
Видно от заключението на
назначената стоково-оценъчна експертиза, стойността на 60 литра дизелово
гориво, възлиза на сумата от 156 лева.
От изисканата справка за съдимост
рег.№ 622/20.07.2015г. с приложени към нея 7 бр. бюлетини за съдимост на подсъдимия
А.И.М. се установява, че същият е бил осъждан за извършени престъпления от общ
характер, както следва:
1. С Присъда № 23 от 24.04.1990г.
по НОХД № 36/1990г. на РС Е. за извършено на 30.12.1988г. престъпление по чл.
255 т. 2 вр. чл. 252 ал. 1 вр. чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК и
чл. 54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода; за извършено през
периода м.01.1989г. – 03.03.1989г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5
вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 26 ал. 1 и 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 1
година лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Присъдата е влязла в сила на 09.05.1990г.
2. С Присъда № 35 от 25.09.1990г.
по НОХД № 86/1990г. на РС Е. за извършено на 13/14.08.1989г. престъпление по
чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл.
63 ал. 1 т. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим. На основание чл. 69 ал. 2 от НК освобождава изцяло от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено за
срок от 3 години, наложено с присъда по НОХД № 36/1990г. на РС Е.. Присъдата е
влязла в сила на 10.10.1990г.
Наказанието изтърпяно от
30.11.1990г. до 19.07.1991г. в затвора Бургас.
3. С Присъда № 25 от 19.03.1999г.
по НОХД № 25/1999г. на ВС Сливен, потвърдена с Решение № 414 от 10.11.1999г. на
ВКС на РБ, за извършено на 22.10.1998г. престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1
т. 3, 4 и 5 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на
3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъдата е влязла в
сила на 10.11.1999г.
С Определение № 17 от 11.01.2000г.
на ВС Сливен, потвърдено с Определение № 1 от 16.02.2000г. на Военно-апелативен
съд, е допусната кумулация на наказания по НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен и НОХД
№ 25/1999 г. на ВС Сливен, като е определено едно общо наказание в размер на 3
години лишаване от свобода.
С Определение № 218 от
11.09.2001г. на РС Нова Загора е присъединено изцяло наказанието в размер на 5
години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 246/2000г. на РС Нова Загора към
общото наказание по НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен и НОХД № 25/1999г. на ВС
Сливен с Определение № 17/2000г.
С Определение № 77 от 20.04.2004г.
на РС Е. е определено едно общо наказание по НОХД № 25/1999г. на ВС Сливен ,
НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен, НОХД № 148/2003г. на РС Е., като е определено
едно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.
25 ал. 2 от НК е приспаднато времето от 09.05.1995г. до 17.11.1996г., през
което е бил задържан под стража и фактически изтърпяното наказание лишаване от
свобода, считано от 31.07.2000г. до влизане в сила на определението – от
10.05.2004г.
4. С Присъда № 17 от 21.04.1999г.
по НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен, потвърдена с Решение № 692 от 16.11.1999г. на
ВКС на РБ, за извършено на 11.09.1994г. престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален общ
режим. Присъдата е влязла в сила на 16.11.1999г.
С Определение № 17 от 11.01.2000г.
на ВС Сливен, потвърдено с Определение № 1 от 16.02.2000г. на Военно-апелативен
съд, е допусната кумулация на наказания по НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен и НОХД
№ 25/1999 г. на ВС Сливен, като е определено едно общо наказание в размер на 3
години лишаване от свобода.
С Определение № 218 от
11.09.2001г. на РС Нова Загора е присъединено изцяло наказанието в размер на 5
години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 246/2000г. на РС Нова Загора към
общото наказание по НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен и НОХД № 25/1999г. на ВС
Сливен с Определение № 17/2000г.
С Определение № 77 от 20.04.2004г.
на РС Е. е определено едно общо наказание по НОХД № 25/1999г. на ВС Сливен ,
НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен, НОХД № 148/2003г. на РС Е., като е определено
едно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.
25 ал. 2 от НК е приспаднато времето от 09.05.1995г. до 17.11.1996г., през
което е бил задържан под стража и фактически изтърпяното наказание лишаване от
свобода, считано от 31.07.2000г. до влизане в сила на определението – от
10.05.2004г.
Условно предсрочно освободен с
Протокол от 25.08.2004г. на ОС Бургас – със 7 месеца 23 дни условно.
Наказанието изтърпяно от
23.08.2000г. до 25.08.2004г. в затвора Бургас.
5. С Присъда № 128 от 17.04.2001г.
по НОХД № 246/2000г. на РС Нова Загора за извършено на 31.07.2000г.
престъпление по чл. 195 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 и 4 вр. чл. 17 ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 5 месеца лишаване от свобода; признат за невинен и оправдан по
чл. 195 ал. 4 вр. ал. 1 т. 7 от НК; за извършено на 31.07.2000г. престъпление
по чл. 216 ал. 3 вр. ал. 1 пр. 2 и чл. 54 от НК е осъден на 5 години лишаване
от свобода, като е оправдан за разликата до 85916 лв. На основание чл. 23 ал. 1
от НК е наложено общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода при строг режим. Зачита предварително
задържане, считано от 31.07.2000г. до влизане в сила на наказанието. Присъдата
е влязла в сила на 18.05.2001г.
Условно предсрочно освободен с
Протокол от 25.08.2004г. на ОС Бургас – със 7 месеца 23 дни условно.
Наказанието изтърпяно от
23.08.2000г. до 25.08.2004г. в затвора Бургас.
6. С Присъда № 118 от 14.11.2003г.
по НОХД № 148/2003г. на РС Е. за извършени през периода 25/26.06.1994г. –
24/25.01.1995г; 25/26.06.1994г.; 04/05.10.1994г.; в края на м.октомври 1994г.;
24/25.01.1995г.; 24/25.01.1995г. престъпления по чл. 195 ал. 1 т. 3, 4, 5 и 7
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 28 ал. 1 от НК и чл. 65 от НК е осъден на
1 година и 4 месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 59
ал. 1 от НК зачита предварително задържане, считано от 09.05.1995г. до
17.11.1996г. Присъдата е влязла в сила на 02.12.2003г.
С Определение № 77 от 20.04.2004г.
на РС Е. е определено едно общо наказание по НОХД № 25/1999г. на ВС Сливен,
НОХД № 17/1999г. на ВС Сливен, НОХД № 148/2003г. на РС Е., като е определено
едно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.
25 ал. 2 от НК е приспаднато времето от 09.05.1995г. до 17.11.1996г., през
което е бил задържан под стража и фактически изтърпяното наказание лишаване от
свобода, считано от 31.07.2000г. до влизане в сила на определението – от
10.05.2004г.
Условно предсрочно освободен с
Протокол от 25.08.2004г. на ОС Бургас – със 7 месеца 23 дни условно.
Наказанието изтърпяно от
23.08.2000г. до 25.08.2004г. в затвора Бургас.
7. С Протоколно определение от
13.03.2009г. по НОХД № 654/2009г. на РС Бургас за извършено на 05.11.2008г.
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 и 2, т. 5 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и Б от НК при приложение
на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 13.03.2009г.
Наказанието e изтърпяно на
09.10.2009г. в Затвора Бургас.
Изложените фактически
обстоятелства, съдът прие за установени, въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства:
Изцяло от показанията на
свидетелите Т.П.К., С.В.С., С.Т.Т., Е.Е.К., М.З.Д., Р.М.К., Н.И.Б. и Г.П.Г.,
които кредитира с доверие, тъй като се основават на преките и непосредствени
възприятия на полицейските служители, участвали при задържане на подсъдимия и
очевидци на инкримираното деяние.
Изцяло от показанията на
свидетелите В.А.Д. и В.П.Д., които кредитира с доверие, тъй като се основават
на преките и непосредствени възприятия на полицейските служители, участвали при
първоначалните действия по документиране и установяване на инкримираното
деяние.
Изцяло от показанията на свидетелите
Д.Г.Б., шофьор на превозното средство и Г.В.Т.,
съсобственик в ощетеното дружество „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив, собственик на товарен
автомобил, марка „Мерцедес Актрос 2544 Л”, с рег.№ РВ 3202 МС, на които
показания дава вяра, тъй като се основават на преките им и непосредствени
възприятия и кореспондират, както помежду си, така и с показанията на другите
свидетели.
Изцяло от показанията на
свидетелите Г.А.Г. и Н.М.Н., поемни лица при
извършеният на 03.09.2014г. оглед на местопроизшествие, тъй като фактите
свидетелите са възприели непосредствено, показанията им са логични и
кореспондират с останалите доказателства.
Изцяло от план-разчет УРИ 375р-2778/02.09.14г.
(л.12 от ДП), справка рег.№ 9258/03.09.2014г. (л.15 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л.17 от ДП), заповед за задържане на лице от 03.09.2014
г. (л.18 от ДП), протокол за личен обиск на лице от 03.09.2014 г. (л.19 от ДП),
разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 03.09.2014 г. (л.20 от ДП),
справка от централна база – КАТ по рег. № СА5051МХ (л.21 от ДП), справка от ТР
от 03.09.2014г. (л.22 от ДП), решение за издаване на регистрационен документ №
09-РД-290-00/16.01.2013г. (л.23 от ДП), свидетелство за регистрация част І на
специален автомобил „Мерцедес Актрос 2544 Л” (л.25 от ДП), пътен лист на автомобил
„Мерцедес Актрос 2544 Л” (л.26 от ДП), трудов договор № 18/01.11.2013г. (л.27
от ДП), фотоалбум (л.30-32 от ДП), справка за съдимост (л.92-94 от ДП), стоково-оценъчна
експертиза СОЕ (л.115-116 от ДП), характеристична справка (л.100 от ДП) и
справка на РУП Е. (л.15 от ДП), справка от КАТ Стара Загора (л.21 от ДП), декларация
за СМПИС (л.91 от ДП), справка за съдимост рег.№ 622/20.07.2015г. с приложени
към нея заверени копия от бюлетини за съдимост и съдебни актове на А.И.М. –
извлечение от влязла в сила присъда № 25/19.03.1999г. по НОХД № 25/1999г. по
описа на Сливенски военен съд,
извлечение от влязла в сила присъда № 128/17.04.2001г. по НОХД № 246/2000г.
по описа на НЗРС, извлечение от влязло в сила споразумение по НОХД № 654/2009г.
по описа на РС Бургас, уведомление за изтърпяно наказание № 76/09/25.01.2010 г.,
протокол № 218 от 11.09.2001г. по НОХД № 246/2000г. по описа на НЗОС, Определение
№ 17/11.01.2000г. по НОХД № 17/1999г.
В хода на съдебното следствие са събрани
и други доказателства, които съдът счита, че са неотносими към предмета на
доказване, поради което й не следва да бъдат обсъждани.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият А.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. „а” от НК,
тъй като на 03.09.2014г. на АМ „Тракия”, км.170, в землището на Община Братя
Даскалови, обл.Стара Загора, чрез използване на МПС – автомобил „Гранд Чероки”
с рег.№ СА 5051 МХ и техническо средство (шлауфка-маркуч) е направил опит да
отнеме чужди движими вещи: 60 литра дизелово гориво на обща стойност 156 лева
от владението на Д.Г.Б. - МОЛ при „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив, ЕИК:*********,
водач на товарен автомобил, марка „Мерцедес Актрос 2544 Л” с рег.№ РВ 3202 МС,
собственост на „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини и е било извършено при условията на опасен рецидив.
От обективна страна с
престъплението си подсъдимия е засегнал обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост, респ.
правото на владение и държане върху движими вещи.
Изпълнителното деяние е било осъществено
от подсъдимия, чрез действия насочени пряко, към прекратяване на упражняваната
към момента на престъплението, фактическа власт върху предмета на
престъплението – дизеловото гориво, представляващо чужда движима вещ (арг.от
чл.110 от ЗС), без съгласието на владелеца на вещта Д.Г.Б., водач на товарният
автомобил, марка „Мерцедес Актрос 2544 Л” с рег.№ РВ 3202 МС и материално
отговорно лице при „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив, ЕИК:*********, собственик на
превозното средство, която вещ, има стойност, изчислима в пари (156 лева, към
момента на инкримираното деяние). След това, подсъдимият е целял да установи своя
фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението, с намерение
противозаконно да я присвои и да се разпореди с нея в свой или чужд личен
интерес, така както намери за добре.
В случая, с предприемането на
фактически действия, насочени към отнемането на вещта от владението на
собственика, изразяващи се в предвижване с процесното превозно средство до
мястото на престъплението, в оглед на обстановката и на товарният автомобил, в приготвяне
на съдове за преливане на гориво (два броя туби с вместимост 30 литра) и
техническо средство за източване на горивото (шлауфка-маркуч), в развъртане на
капачката на резервоара на товарен автомобил, марка „Мерцедес Актрос 2544 Л” с
рег.№ РВ 3202 МС, собственост на „Инсайт-5” ООД гр.Пловдив и нейното отместване,
встрани от гърловината на резервоара, в поставяне на техническото средство (шлауфка-маркуч)
в резервоара на превозното средство и отпочване на действия по източване на
гориво (виж показанията на свидетеля-очевидец Р.К.), подсъдимият е започнал пряко
и непосредствено изпълнение на престъплението, като изпълнителното деяние е
останало недовършено, поради независещи от него причини - намесата на
полицейските органи.
В резултат на тази намеса от органите
на реда, упражняваната върху вещта фактическа власт не е била прекъсната от
подсъдимия и не са настъпили целените от него обществено опасни последици. В
случая се касае за недовършен опит, тъй като при кражбата промяната във
фактическата власт върху вещта, настъпва със самото довършване на деянието.
Налице са и по-тежко квалифициращи
признаци на престъплението за подсъдимия, тъй като на първо място несъмнено за
извършване на деянието е било използвано МПС, тъй като автомобил „Гранд Чероки”
с рег.№ СА 5051 МХ, представлява пътно превозно средство, снабдено с двигател
за предвижване (съобр. параграф 6, т.11 от ДР за ЗДвП), което е било обективно
необходимо за приближаването, превоза на отнетите вещи и отдалечаването на дееца
от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху вещите,
предмет на престъплението.
На второ място, използваната от
подсъдимия гумена шлауфка-маркуч, с диаметър 25 мм. и дължина 175 см. представлява
техническо средство, по смисъла на чл.195, ал.1, т.4, предложение 2 от НК, тъй
като има характеристиките на създаден от човека предмет, без който в
конкретният случай, престъплението не би могло да бъде извършено, тъй като служи
за отнемане на горивото, чрез осигуряване на достъп до вътрешността на резервоара
и източване на горивото (на „принципа на скачените съдове”, съгласно който
течността по тръбичката преминава
от съда с по-високо ниво до този с по-ниско ниво, докато нивата се изравнят) от
резервоара до тубите, като съгласно Постановление № 6/71г. на Пленума на ВС, не
е необходимо техническото средство да е било специално пригодено за извършване
на кражбата.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия А.И.М. се
установява, че е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.„а” и б.”б” от НК, след като е бил осъждан по НОХД № 654/2009г.
на РС Бургас, по което му е било наложено наказание в размер на една година
„лишаване от свобода” при първоначален строг режим, изтърпяно на 09.10.2009г. в
Затвора Бургас.
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъплението е било извършено
виновно при форма на вината - пряк умисъл.
Подсъдимият А.И.М. е съзнавал, че
прави опит да отнеме чужди движими вещи, които не му принадлежат, без
съгласието на собственика им, като е имал намерение да ги присвои, което
обуславя извода, че той е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимият, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете ниската стойност на предмета на престъплението
(по-малък от размера на една минимална работна заплата, към момента на
извършване на деянието), както и че престъплението е останало във фазата на
опита.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете останалите осъждания на подсъдимия - необхванати от
правната квалификация на престъплението, както и лошите му характеристични
данни, които го очертават като личност със завишена степен на обществена
опасност.
При опит изпълнителят се наказва с
наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се вземе предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради което деянието е
останало в стадия на опита – в случая, както беше посочено по-горе в мотивите, изпълнителното
деяние е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - намесата на
полицейските органи.
Водим от изложеното, съдът наложи
на подсъдимия А.И.М. наказание, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, в предвиденият от закона
минимум - три години „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът намери, че посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, както и че никое от
тях не е изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, което да обуслови
определянето на наказанието „Лишаване от свобода” под минимума от три години.
На основание чл.53, ал.2, б.„а” от НК, съдът
отне в полза на Държавата - 1 бр. саморъчно направена отвертка от метал, 1 бр.
синя пластмасова туба с вместимост 30 литра, 1 бр. найлонова туба синя за 30
литра марка „KEMIRA” без капачка, 1 бр. найлонова туба зелена за 30 литра марка
„KEMIRA” без капачка, 1 бр. найлонова гумена шлауфка-маркуч прозрачен жълт с
диаметър 25 мм и дължина 175 см.
На основание чл.59, ал.2 вр.ал.1
от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето, през което подсъдимият А.И.М.
е бил задържан по реда на ЗМВР на 03.09.2014 г. за 24 часа, като на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК, един ден задържане, следва да се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът присъди в тежест на А.И.М. да заплати направените по делото разноски в
размер на 281.98 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Чирпански районен съд.
Съдът счете, че с наложеното
наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
ІV. ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на
подсъдимият и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: