Определение по дело №1342/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1849
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100501342
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                 /                2020г.

                              

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание  в състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ :          КОНСТАНТИН И.

                                                                МАЯ НЕДКОВА

 

разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д. № 1342/ 2020г. и взе предвид следното:

 

Производството пред въззивния съд е по жалба от С.Н.Г. в качеството му на заинтересована страна- баща на детето И. Станчев Г., предявена от пълномощник- адвокат Е.Я., с която оспорва решение № 25/ 10.02.2020г. по гр.д.№ 900/ 2019г. на Районен съд- Девня, относно постановеното настаняване на детето И.С.И., в приемно семейство на посочените лица за срок от една година , считано от влизане на решението в сила. Според жалбоподателя решението е постановено при непълнота на доказателствата и при отсъстващи предпоставки на чл.25, т. 2 от ЗЗДт. Като биологичен баща има желание и материално-битови условия за самостоятелно отглеждане на детето. При тези обстоятелства счита, че наложената мярка на закрила- настаняване в приемно семейство, за срок от една година, не съответства на най-добрия интерес на детето, което следва да бъде отглеждано в семейна среда от  биологичните родители.

Искането е за отмяна на постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да се прекрати настаняването на детето в професионалното приемно семейство. 

В отговор е депозирано становище от Дирекция“Социално подпомагане“-Вълчи дол, представлявана от директора Николина Парушева. Позовава се на обстоятелства, при които е предприета мярка за закрила със заповед № ЗД/ Д-В-123/ 23.05.2019г. след получен сигнал от медицинско лице към МБАЛ“ Св.Анна“-гр.Варна . На 28.05.2019г. в ГРАО  към Община Варна е подадена заявление от С.Н.Г. за припознаване на детето и по-късно удостоверение за раждане, в което е записано с имена  И. Станчев Г.. В тримесечен срок от подаване на заявлението С.Г. е посещавал многократно детето и  ОДЗ към ДСП , Вълчи дол , го е информирал за нормативната уредба и сроковете за реинтеграция на детето в биологичното семейство . От негова страна е подадено заявление за реинтеграция № СЛ / Д-В-ВД / 212-005 от 17.09.2019г. за връщане на детето в семейна среда.

                Становище от назначеният особен представител не е изразено.

                По допустимостта на производството:

Районен съд-Девня е сезиран с искане от Дирекция „Социално подпомагане“- Вълчи дол, за определяне мярка на закрила по отношение на детето И.С.И., родено на ***г., чрез настаняването му в приемно семейство за срок от една  година, на основание чл. 28 във връзка чл. 25, т.3 от Закона за закрила на детето.

С определение № 1854/ 26.06.2019г.  като заинтересована страна е конституирано детето И.С.И., чрез назначен особен представител. Не са конституирани, но са призовани в същото качество- приемните родители и рождената майка за  проведеното на 17.09.2019г. съдебно заседание, и С.Г. за  проведеното на 22.10.2019г. съдебно заседание. Преписи от решението са връчени на всички посочени лица.

Жалбата е подадена от бащата на детето, легитимиран по удостоверение за раждане, издадено на 28.08.2019г., в срока по чл. 28, ал. 6 ЗЗакрД.

Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Производството по Закона за закрила на детето е охранително, провежда се по правилата на специален закон при строго определено участие на страните, за разлика от правоотношенията за родителски права, обхванати от Семейния кодекс, които се разглеждат в състезателен исков процес. 

                Законът за закрила на детето изрично, с разпоредбата на чл.26, ал.1 и 2, предвижда, че по мярката- настаняване на дете в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане в приемно семейство, социална услуга- резистентен тип, или специализирана институция,  се произнася съда, когато е сезиран с  искане на дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя.  До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

                Съгласно чл.28, ал.3 от ЗЗакрД искането се разглежда незабавно с участието на органите или лицата, направили  искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл.15. Независимо дали е страна- вносител на искането, Дирекция „Социално подпомагане“ е длъжна да осигури представител, на основание чл.15, ал. 5 от ЗЗакрД. Според вида на търсената защита по чл.28, ал.1 във вр.чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето, и наличието на противоречие между интересите на представляван и представител, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК процесуалното представителство на детето се осъществява от назначения особен представител. 

Целта на производството е защита правата и интересите на детето, при което съдът преценява обстоятелствата по целесъобразност. Постановеното в това производство решение е акт на спорна съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Подлежи на изменение при промяна на обстоятелствата, ако това е в интерес на детето- чл. 28, ал.7 ЗЗакрД.  

Съобразно цитираната нормативна уредба родителят няма качеството на главна страна, инициатор на производството за настаняване на детето по съдебен ред и съответна активна процесуална легитимация да иска отмяна на решението за настаняване, на основание чл.28, ал.6 от ЗЗакрД.  В подкрепа на това заключение са постановените от касационния съд определения - О.153/ 08.06.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1991/ 2015г., II г.о.,ГК;О. 139/ 31.05.2016г. на ВКС по гр.д.№ 1895/ 2016г. , I г.о.,ГК; О. № 348/ 09.07.2015г. на ВКС по гр.д.№ 2507/ 2015г. , I г.о.,ГК; и  определение 193 / 25.03.2011г. на ОС- Велико Търново, по гр.д.№ 355/ 2011г.

В заключение, жалбоподателят като  родител на малолетния И.Г. не е легитимиран да обжалва решението на съда постановено на  основание чл.28 вр. чл.25, ал.1от Закона за закрила на детето. Недопустимостта на жалбата обуславя извод за прекратяване на образуваното пред ВОС производство.

                Съответно на изложените мотиви съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1342/ 2020г. ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя,  ДСП- Вълчи дол,и назначеният особен представител на детето – адвокат Г.М.. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :            1.

 

                                                                                                             2.