Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 12.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ Х.
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 580 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000527 от 02.05.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на С.Х.С. ***, административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, а на основание Наредба № І-2539 на МВР са му били отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят С., който го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата не са изожени аргументи, въз основа на които жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изразява становище по делото.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.И.Т. и П.П.П., съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 17.04.2019 г., около 14:45 часа, жалбоподателят С.Х.С. управлявал специален автомобил марка ********, собственост на ******** по ул.”Цар Освободител” в с.Александрово, област Ловеч, с посока на движение към гр.Летница. На кръстовището с бул.”3-ти март” бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Ловеч – свидетелите И.Т. и П.П.. При проверката свидетелите констатирали, че в задната част на автомобила, на мястото за поставяне на регистрационна табела е била поставена друга регистрационна табела с ******, за която след справка в сектор „Пътна полиция” се установило, че е издадена за лек автомобил ******, собственост на В.А.В., ЕГН : **********. Номера бил изтъркан, като върху него с черна боя бил изписан номер *****. Свидетелят Т. сочи, че съобщил тези обстоятелства на дежурния ОДЧ и че същия, след консултация с дежурния прокурор му заявил, че няма да се образува досъдебно производство, а за установеното следва да бъде съставен АУАН.
Въз основа на тези указания свидетелят Т. съставил на С.С. АУАН бланков № 194047 /л.6/, на който като свидетел очевидец бил посочен и се подписал П.П.. Свидетелят Т. квалифицирал действията на С. като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В графата „възражения” по акта, жалбоподателят С. вписал, че не е поставял той табелата и не може да посочи кой я е поставил.
Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да се били представени писмени възражения.
Така описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган приел, че с действията си по управлението на автомобила С.С. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП санкция глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, а на основание Наредба № І-2539 на МВР са му били отнети 8 контролни точки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.7-8/.
След внимателна преценка на ангажираните по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил регистриран с регистрационен № *****, което обстоятелство се потвърждава и от писмените доказателства по делото – справка от информационния масив на КАТ /л.22/. Пак в обстоятелствената част на постановлението е отразено, че регистрационните табели са били поставени на определените за това места, но в задната част, на определеното за регистрационна табела място е била поставена такава с рег.№ ВТ 8401 ВА, върху която саморъчно е изписан с боя действителния регистрационен номер на автомобила – *****. Видно от справката на л.20 от делото, с тази регистрационна табела ******е бил регистриран лек автомобил ******, собственост на В.А.В. от ******, област Велико Търново.
От така описаните в постановлението обстоятелства не става ясно на първо място, какво изпълнително деяние от обективна страна се вменява, че е извършил жалбоподателя – дали, че е поставил регистрационна табела, издадена за друго МПС или изписването с боя върху нея на действителния регистрационен номер на автомобила.
В първата хипотеза, в случай, че наказващият орган е приел като изпълнително деяние на нарушението служенето с регистрационна табели издадена за друго МПС, то ще липсва въобще извършването на административно нарушение, тъй като в ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му липсва норма, която изрично да забранява подобно поведение. Същото представлява единственно и само престъпление, визирано в нормата на чл.345, ал.1 от НК. И при това положение, ако това е било възприетото от наказващия орган деяние, то на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е следвало същият да прекрати административнонаказателното производство и изпрати материалите по случая на съответния прокурор.
Във втората хипотеза – изписването с боя върху поставената в задната част на автомобила регистрационна табела на действителния регистрационен номер, то това ще е нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП, съответно приложимата за това нарушение санкционна норма е тази по чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП. Но тъй като самото изписване е върху табелата издадена за друго МПС и с оглед принципа, че наказателната отговорност поглъща административнонаказателната такава, то отново ще е налице основанието по чл.33, ал.2 от ЗАНН и образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено.
В разглеждания случай наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, явно визирайки някоя от двете хипотези по изр.1-во от разпоредбата. Никоя от двете обаче не е била осъществена от жалбоподателя, тъй като управляваното от него МПС е било регистрирано, а регистрационните табели, вкл. и тази издадена за друго МПС, са били поставени на предвидените за това места. Твърдения в обратния смисъл не са посочени в обстоятелствената част на обжалваното НП. В този смисъл, при издаването на наказателното постановление, на практика се е получило съществено разминаване между обстоятелствената му част и описанието на нарушението от една страна и дадената правна квалификация от друга. В обстоятелствената част са посочени две отделни изпълнителни деяния (отделен е въпроса, както се посочи и по-горе в изложението доколко всяко от тях осъществява състав и на административно нарушение) и квалификация, която не кореспондира с нито едно от тях. Съдът само може да предполага дали действителната воля на наказващия орган е била да санкционира нарушението на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП (а изложеното относно служенето с регистрационните табели са обстоятелства при извършване на нарушението и са били посочени с цел установяване на отегчаващи отговорността обстоятелства) или е възприел извършването на две отделни нарушения, но е санкционирал само едното.
Разбира се, от всичко изложено дотук е ясно, че извода извършено ли е било административно нарушение, от кого, извършено ли е било виновно и при какви обстоятелства, не може да почива на хипотези, а следва да е категорично и безспорно установен.
С оглед на така установеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, в постановлението наказващият орган е посочил различни хипотези на деятелност на наказаното лице, като обсъдена поотделно всяка от тях води до извода или за недоказаност от обективна страна извършването на нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, или за нарушена друга правна разпоредба, или липсата въобще на извършено административно нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000527 от 02.05.2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на С.Х.С. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, а на основание Наредба № І-2539 на МВР са му били отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :