Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.Б.,18.08.2016 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №204 по описа за..2016 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от И.М.М.,ЕГН**********,***,срещу наказателно постановление №15-0240-000627
от 01.03.2016г.на Началника на РУ на МВР-Б.,с правно основание в разпоредбата
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е постъпила ведно със административна преписка в Районен съд-Б. ,с вх.№2019 на 03.06.2016г.чрез
Административно –наказващия орган.
М.
твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е
необосновано,незаконосъобразно.Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призован,жалбоподателят се явява в с.з.лично.
В съдебно заседание,жалбоподателят,поддържа
жалбата си.Пледира да бъде отменено изцяло наказателното постановление,като
незаконосъобразно.
Възиваемата страна,редовно призована не се
представлява в с.з.Представя писмено становище,на Началника на РУ на МВР-Б.,в
което твърди,че по безспорен начин е установено нарушението,самоличността на
нарушителя и неговата вина.Твърди,че възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
По
делото,като свидетел е разпитан Н.Н.К.-актосъставител.
Събрани
и приети са писмени доказателства-копие от клип(снимка)11639 на
техническо средство,скица,заверени копия от наказателно
постановление,АУАН,пощенски плик,декларация по чл.188 от ЗДвП,уведомителни
писма.
Съдът след преценка на събраните писмени и
гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На
05.04.2015г.той управлявал собствения си лек автомобил марка „Ф.П.”с рег.№В****НС,по
път№90017,във вилна зона”Овчаровски плаж”,в посока гр.Б.-КК”Албена”,Балчишка община,Добричка област.
На
05.04.2015г.,в 14,53ч.,жалбоподателят била засечен с техническо средство- Мобилна
система TFR14-M и трафик-радар TR 4D с №558/10(клип 11639). М. била
засечен с техническото средство,да управлява автомобила със скорост от
Жалбоподателят
управлявал автомобила извън населено място,на място с ограничение на скоростта,определено
със пътен знак В-26 в размер от 40км/ч.
Наказуема скорост,което е определена е от 83км/ч.Мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TRF14-M е монтирана на полицейски автомобил на РУ на МВР-Б.,марка
Опел Астра с Рег.№ТХ....ТХ.
В
момента на констатиране на административното нарушение,жалбоподателят не била
спрян от контролния полицейски орган.В последствие,свидетелят К.,който работел
с мобилната система за видеоконтрол копирал от системата,заснетия клип№11639 и
започнал процедура по установяване на водача,управлявал автомобила на
процесната дата,час и място.
Свидетелят
К. приел,че И.М. е допуснал административно нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП,поради което съставил Акт за установяване на административно нарушение на 01.07.2015г.в
отсъствие на М..
В последствие,на 15.02.2016година,АУАН е
връчен на жалбоподателя,лично от органите на полицията в гр.Варна.
Въз
основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия
орган,приема,че е налице административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2
от ЗДвП,изразяващо се в това,че водачът е превишил разрешената максимална
скоростта извън населено място от 41-50км/ч.
и издава наказателно постановление №15-0240-000627 на 01.03.2016г.,с което на И.М.,
за административното нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание-Глоба в размер на 200лв.,съгласно разпоредбата на чл.182ал.2т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитания свидетел К.,писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 04.05.2016г. на М..Жалбата
е получена в деловодството на РУ на МВР-Б. с вх.№357000-3570 от 13.05.2016г.Жалбата
е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо на плика ,това е станало на 11.05.2016год.
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е
процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на МВР-Б.,упълномощен
с това правомощие,съгласно заповед№ 8121з-748 от 24.06.2016г.на Министъра на
вътрешните работи.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
Процесното нарушение е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M на 05.04.2015год.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП/в редакцията до изм. ДВ бр.19 от
2015год./ регламентира издаването на
ел.фиш при установяване и заснемане на нарушение по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
със стационарна система за видеоконтрол,предварително обозначена съгласно
чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП и функционираща автоматично в отсъствието на
контролен орган. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не приравнява ел.фиш на АУАН и НП като изискване
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, а само като правни последици
в хипотезата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Установяването и заснемането на
нарушение по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол,
монтирана на патрулен автомобил, в присъствието на контролен орган изисква
общата процедурата по издаване и обжалване на АУАН и НП, предвидена в ЗАНН, а
не съкратеното производство по издаване и обжалване на ел.фиш, предвидено в
ЗДвП. Пренебрегването на това разграничение представлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и винаги ограничава правото на
защита на жалбоподателя. В този смисъл е и ТР по ТД №1/2013г. на ОСК на ВАС.
Съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и съответно до неговата отмяна. На първо място
установи се от доказателствата по делото, че АУАН е съставен въз основа на снет
снимков материал от мобилна система за видеоконтрол. Като доказателство по
делото е приет Клип № 11639, със снимка, с посочени дата и час на измерената
скорост, самата измерена скорост, ограничението на скоростта за съответното
място, превишението на допустимата скорост, рег. Номер на автомобила и
координатите на мястото, на заснемане От показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел Н.К. се установи, че той
работи със системата за видеоконтрол и че водачът не е бил спрян в момента на
констатиране на нарушението.В АУАН е посочен един свидетел-Венцислав Великов,за
които е посочено ,че е свидетел при съставяне на АУАН. Самият С. е
актосъставител на процесния АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Тук съдът изрично следва да посочи, че не е налице идентичност между свидетел
при установяване на нарушението и свидетел при установяване на нарушителя т.е.
съставяне на АУАН. Правилото, въведено с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, е общото
правило за съставяне на АУАН. Законодателят е допуснал АУАН да се състави в
отсъствие на свидетели като изключение от общото правило в разпоредбата на чл.
40, ал. 4 от ЗАНН, но само ако нарушението е установено въз основа на официални
документи. В конкретният случай не е налице такъв официален документ. Съдът не може
да приеме, че снетият от мобилната система за видеоконтрол клип е официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Действително с Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. на ВАС се
прие, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането
на нарушение, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган, а в останалите случай при заснемане на нарушение
с мобилно техническо средство следва административното наказание да се наложи
по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. ВАС е
приел в посоченото решение, че записът от мобилното техническо средство би могъл
да създаде висока степен на достоверност и да бъде доказателствено средство в
административнонаказателното производство. Този запис обаче не е официален
документ, даващ право да се състави АУАН при хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН като изключение от общото правило по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. След като е
бил засечен и заснет автомобила на жалбоподателя да се движи с превишена
скорост, е следвало служителите на РУ на МВР- гр. Б., да спрат автомобила и да
съставят АУАН на водача при установяване на самото нарушение. Това обаче не се
е случило и акта е съставен след повече от един месец след извършване и
установяване на нарушението.По този начин жалбоподателят е бил лишен от
възможността да направи възражение досежно мястото на нарушението, средството,
с което то е установено и др. още при самото установяване на нарушението. В
конкретният случай административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало по т.нар. съкратено производство, при което се издава
електронен фиш, като е извършена справка за собственика на автомобила,
попълнена е декларация по чл. 188 от ЗДвП, но вместо да се издаде електронен
фиш, е съставен АУАН, а в последствие е издадено и наказателно постановление.
Налице е едно недопустимо смесване на две процедури. След като се прилага
общата процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, а не
специалната такава по ЗДвП за издаване на електронен фиш, е следвало стриктно
да се спазват разпоредбите на ЗАНН от образуването на
административнонаказателното производство до приключването на същото.
Констатираното от съда по-горе нарушение на процесуалните
правила е съществено, тъй като
ограничава правото на защита на жалбоподателя и представляват формална
предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото
опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Поради това съдът счита, че не следва да се
обсъждат и въпросите по същество, относно това дали е налице доказано извършено
нарушение, по кой конкретен законов текст, авторството на нарушителя,
представлява ли нарушението маловажен случай или не, както и относно размера на
наложените административни наказания, тъй като тези въпроси следва да бъдат
разгледани единствено при законосъобразно протекъл процес на административно
наказване, какъвто в конкретният случай съдът счита че не е налице.
При анализа на събраните
доказателства,съдът прецени,че при издаването на обжалваното процесно
наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение.То се
изразява в това ,че в процесното
наказателно постановление,като дата на констатиране на нарушението е посочена
датата 01.07.2015год.Действителната
истинска дата на констатиране на нарушението е 05.04.2015год.Именно на 05.04.2015год.,а не на 01.07.2015год. е
констатирано нарушението с мобилната система за видеоконтрол,предмет на
настоящия процес.Този факт се доказва по категоричен начин от събраните писмени
доказателства.В наказателното постановление фигурират и двете дати,като дати на
констатиране на нарушението.Видно от приложеното копие от клип№11639,завереното
копие от АУАН,достоверната дата за констатиране на административното нарушение
е 05.04.2015год.
С оглед изложеното,съдът приема,че
неправилно и погрешно,като дата на констатиране на административното нарушение
по чл.21 ал.2 от ЗДвП е посочена датата 01.07.2015год.
Това процесуално нарушение не може да бъде
санирано от съда и води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения ,водят до опорочаване на наказателното постановление,до степен на
незаконосъобразност.
С оглед
изложеното съдът счита, че подадената жалба е основателна и доказана и следва
да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №15-0240-000627 от 01.03.2016г.на Началника на РУ на МВР-Б.,с
което за констатирано на 05.04.2015г.в 14,53ч.по път №90017,във вилна
зона”Овчаровски плаж”,Балчишка община,Добричка област,при управление на собствения му лек автомобил марка „Ф.П.” с рег.№В****НС,при движение в посока гр.Б.-КК”Албена”,административно нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП на И.М.М. ЕГН********** ***,е наложено административно
наказание,на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 200лв.(двеста лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :