Решение по дело №974/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№143/24.2.2021г.

 

гр. Пазарджик, 24.02.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 974 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на И.З.К., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Пазарджик, чрез упълномощен адвокат – В.С., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева за причинени неимуществени вреди по време на три престоя в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника - от 25.02.2019 г. до 03.04.2019 г. в Ареста Пазарджик за сумата от 10 000 лв., от 04.04.2019 г. до 09.06.2020 г. в Затвора Пазарджик за сумата от 20 000 лв. и от 09.06.2020 г. до 08.10.2020 г. в затворническо общежитие от открит тип Пазарджик за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 27.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът сочи, че е пребивавал от 25.02.2019 г. до 03.04.2019 г. в Ареста Пазарджик, от 04.04.2019 г. до 09.06.2020 г. в Затвора Пазарджик и от 09.06.2020 г. до 08.10.2020 г. в затворническо общежитие от открит тип Пазарджик, където изтърпявал МНО „Задържане под стража“ и съответно наказание „лишаване от свобода“. През цялото време е бил в пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00 м² на човек. Не му бил осигурен санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, имало дървеници, хлебарки и гризачи. Твърди, че с горното му са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване на чувство за малоценност и незначителност. Тези вреди оценява на сумата от 50 000 лв.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява. Явява се и упълномощеният му процесуален представител – адвокат В.С.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се доказателства и се излагат доводи по същество.

Процесуалният представител на ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София - в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния представител на ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен по основание, но не и по размер. Счита, че от събраните доказателства са се установили настъпили вреди за ищеца, но не в претендирания размер, поради което моли да се уважи исковата претенция в по-нисък размер при съобразяване на принципа на справедливостта.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

И.З.К. *** на 25.02.2019 г. в 12:00 за срок от 72 часа с Постановление на ОП-Пазарджик по ДП № 1429/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик. На 26.02.2019 г. с протоколно определение на ОС-Пазарджик му е взета МНО „Задържане под Стража”. Периода, през който е бил задържан в ареста му е от 25.02.2019 г. до 03.04.2019 г.

От 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г. е бил настанен в килия № 306 с площ от 12,68 кв.м. и санитарен възел от 2,10 кв.м., в която са били общо 3 човека. От 29.02.2019 г. до 04.03.2019 г.е пребивавал в същата килия, като в този период са били общо 2 човека. Килията била оборудвана с три единични легла с размери 70/190 см., три нощни шкафчета с размери 45/40 см., маса за хранене 1,50/50 см., пет броя столове 35/35 см. и един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35 см.

От 05.03.2019 г. до 10.03.2019 г.е преместен в килия № 305 с площ 20,77 кв.м и санитарен възел площ от 2,08 кв.м. общо 5 човека.

От 11.03.2019 г. до 03.04.2019 г.е пребивавал в същата килия в която са били настанени общо 6 човека. Килията била оборудвана с пет единични легла с размери 70/190 см., пет нощни шкафчета с размери 45/40 см., маса за хранене 1.50/50 см., пет броя столове 35/35 см., и един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35 см.

Във всяко спално помещение има санитарен възел-тоалетна и душ, като подовите настилки във тоалетната и килията са от теракота. Графика за къпане на задържаните в ареста била всяка сряда и неделя от 15:00 ч. до 16:00 ч. Течаща вода имало по всяко време на денонощието. Течове от таваните, както и мухъл по стените не е имало, като в тази връзка лицето К. не е подавал оплаквания.

Ежемесечно администрацията осигурявала перилни и почистващи препарати на задържаните. Осветеноста в килиите се осъществявала посредством естествена дневна светлина през светлата част на деня проникваща през прозорците на килията, като същите са от ПВЦ дограма, а през нощта осветлението е изкуствено. Пръскането за хлебарки и други насекоми се извършвало от лицензирана фирма.

През периода на пребиваване в ареста не са постъпвали оплаквания от задържания К. за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи. Храната на задържаните била идентична с тази на лишените от свобода.

На 03.04.2019 г.с постановление на прокурор при ОП-Пазарджик И.К. ***. Лишеният от свобода К. изтърпява наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода, за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, постановено с Присъда № 27/30.05.2019 г. по НОХД №          349/2019 г. на ОС - Пазарджик, потвърдена с Решение №6/07.05.2020 г. на ВКС.

За това в кои спални помещения и с колко души е пребивавал лишеният от свобода К. преди м. 10.2020 г. Администрацията на Затвора Пазарджик не може да даде сведение, тъй като съгласно Номенклатурата на делата на ГД „Изпълнение на наказанията“, списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране. Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс.

От затворническо досие с индекс ТС - РАД - 16 от Номенклатурата на делата на ГД „Изпълнение на наказанията“ , на което срока за съхранение е 20 г. след освобождаване на лишения от свобода, до навършване на 70 г. възраст, Администрацията на Затвора уведомява, че лишеният от свобода И.З.К. е бил настанен по периоди, както следва:

От 03.04.2019 г. до 07.04.2020 г. е пребивавал в 09 отделение /приемна и отделение за обвиняеми и подсъдими/.

От 07.04.2020 г. до 13.05.2020 г. е пребивавал в 02 отделение /отделение за обвиняеми и подсъдими/.

От 13.05.2020 г.  до момента пребивава в ЗООТ Пазарджик.

Спалните помещения в 09 отделение, във визирания по - горе период са разполагали със санитарен възел включващ тоалетна с мивка, с течаща студена вода. В отделението е имало обособен общ санитарен възел, състоящ се от тоалетни и мивки с течаща студена и топла вода. Освен това, като настанен в това отделение, същият е ползвал банята към корпуса на затвора два пъти седмично, по установен график.

В периода, в който лишеният от свобода е пребивавал във второ отделение, същото отделение е вече изцяло ремонтирано и обновено. Увеличен е броят на спалните помещения, като е намален техния капацитет. Във всяко помещение имало тоалетна с баня, с течаща топла и студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени. Всички спални помещения разполагали със съответния брой легла, шкафчета и табуретки, като от началото на 2020 г. са осигурени 4 кв.м. на всяко задържано лице. Леглата са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м., шкафчетата са с размери 45/40 см. или 0,16 кв.м. с по две или 3 табуретки.

В ЗООТ Пазарджик е настанен в 09 спално помещение с размери 17,4 кв.м. От 01.10.2020 г. до 16.10.2020 г. пребивава в това спално помещение с още двама лишени от свобода. От 16.10.2020 г. до момента, с още трима лишени от свобода. Спалното помещение разполага с 4 легла, 4 шкафчета, 1 маса и 2 стола. Столовете са с размери 50 см. на 50 см. седалищна част и 80 см. височина на облегалка, масата е с размери 80 см. на 80 см. и височина 100 см. Спалното помещение е без собствен санитарен възел. Настанените в това спално помещение ползват санитарен възел, разположен непосредствено до спалното помещение, с площ 3,06 м. Същият е оборудван с баня с течаща топла и студена вода и тоалетна. Достъпът на осъдените до санитарния възел е постоянен и неограничен.

Цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора Пазарджик е съобразно с утвърдените от ГД „Изпълнение на наказанията“ правила. Съгл. договор № 11179/13.11.2018 г. между ГД „ИН“ и „ДДД - 1“ ЕООД през съответния период са извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията ежемесечно, по утвърден график. Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е задължение на самите лишени от свобода и се извършва също по график.

Не са постъпвали оплаквания от лишения от свобода за наличието на плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага в помещенията. Спалните помещения са с прозорци осигуряващи достъп до дневна светлина и проветрение. В тъмната част от денонощието светлината е изкуствена.

     В съдебно заседание бяха изслушани и показанията на свидетелите К.А.С., А.Й.И. и  Й.А.А.. Първите двама свидетели С. и И. дават показания, че са били заедно с ищеца при престоя му в девето отделение, където условията не били добри. Потвърждават, че се пръска за инсекти, но това не помагало. Сочат, че И.К. бил целия нахапан от дървеници. Твърдят, че килиите са били пренаселени.

Свидетелят А. заяви, че през март 2019 г. са били заедно с ищеца в ареста в Пазарджик. Били в една килия 4-5 човека, нямало места и единият спял в ареста на пода. Нямало топла вода, имало график – един час на ден имало вода. Навсякъде имало гризачи, дървеници. Потвърждава справките на администрацията, че се пръска за тях, но без резултат. Освен в ареста, след това били заедно с ищеца в девети отряд в Затвора Пазарджик, където условията също не били добри. В затвора били 12 човека в помещение и било тясно. Ищецът му се оплаквал, че не може да спи, ръцете му били червени от инсектите. Имало светлина в килиите. Един час дневно ги извеждали навън.

 

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата  молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“  в Затвора Пазарджик от ищеца за посочените в исковата молба периоди определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

 

Разгледан по същество искът е частично основателен.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.  В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

В конкретния случай според представената подробна справка от началника на затвора Пазарджик се установява, че ищецът И.З.К. *** от 25.02.2019 г. до 03.04.2019 г., в Затвора Пазарджик – от 03.04.2019 г. до 13.05.2020 г.  и от 13.05.2020 г.  – в затворническо общежитие от открит тип Пазарджик.

За така посочения общ период в исковата молба от 25.02.2017 г. до 08.10.2020 г. в съответствие със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ и наложеното му наказание „лишаване от свобода“, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. По отношение на твърденията в исковата молба, че в помещенията има плъхове и инсекти, по делото се посочиха конкретни данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция и бяха ангажирани писмени доказателства за това - протоколи, като доказателства извършването им се представиха и в показанията на свидетелите С., И. и А.. Те заявиха, че действително се е пръскало за инсекти, но не било ефективно и ищецът го хапели и се оплаквал. Съдът не кредитира показанията на последните в тази им част, първо, защото противоречат на представените писмени такива, второ, защото липсват документи например от извършвани прегледи на ищеца в тази връзка, които да потвърдят подобни последици за здравето на ищеца или подадени писмени оплаквания, а на последно място, и по данни на самите свидетели, те също водят дела срещу ГД „ИН“, поради което показанията им следва да се преценяват внимателно и през тази призма.

Така по същество според съда всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе, са неоснователни. Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение на твърденията за пренаселеност в килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м².

За периода от 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г. ищецът е бил настанен в килия с площ от 12,68 кв.м, в която са били общо 3 човека. От 29.02.2019 г. до 04.03.2019 г.е пребивавал в същата килия, като в този период са били общо 2 човека. От 05.03.2019 г. до 10.03.2019 г.е преместен в килия № 305 с площ 20,77 кв.м и санитарен възел площ от 2,08 кв.м. общо 5 човека.

Така за периода от 25.02.2019 г. до 10.03.2019 г. искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като не се установи и пренаселеност.

От 11.03.2019 г. до 03.04.2019 г. ищецът е пребивавал в същата килия, в която вече са били настанени общо 6 човека, а килията била оборудвана с пет единични легла. Това кореспондира с показанията на свидетеля А., че един от задържаните е спал на пода. Няма данни това да е бил ищеца.

За исковия период от 03.04.2019 г. до 07.04.2020 г. е пребивавал в 09 отделение /приемна и отделение за обвиняеми и подсъдими/. Липсват данни в представената справка за този период с колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът. Ищецът А. е посочил, че са били 12 души. В определението си за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Ето защо при липса на такава информация и при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани съответните факти, заявени от ищеца. В конкретната ситуация следва да се приеме, че исковата молба за този период е основателна и минималната жилищна площ в спалното помещение в девето отделение за всеки лишен от свобода е била по-малка от 4 м². Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание К. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

От 07.04.2020 г. до 13.05.2020 г. ищецът е пребивавал в 02 отделение /отделение за обвиняеми и подсъдими/. В периода, в който лишеният от свобода е пребивавал във второ отделение, същото отделение е вече изцяло ремонтирано и обновено. Увеличен е броят на спалните помещения, като е намален техния капацитет. Във всяко помещение имало тоалетна с баня, с течаща топла и студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени. Всички спални помещения разполагали със съответния брой легла, шкафчета и табуретки, като от началото на 2020 г. са осигурени 4 кв.м. на всяко задържано лице. За този период също искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като не се установи и пренаселеност.

От 13.05.2020 г.  до 08.10.2020 г. (крайния период на исковата претенция) ищецът пребивава в затворническо общежитие от открит тип Пазарджик. В ЗООТ Пазарджик е настанен в 09 спално помещение с размери 17,4 кв.м. с още двама лишени от свобода. За този период също искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като не се установи и пренаселеност.

Така исковата претенция е основателна поради пренаселеност само за периодите от 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г. в Ареста Пазарджик и от 03.04.2019 г. до 07.04.2020 г. в Затвора Пазарджик.

Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата в общ размер на 1000 лв. За разликата до претендираните 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора, основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва върху така уважената част от иска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, така както е направено и искането в самата искова молба.

По разноските:

Ищецът е направил искане и за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 10 лв., при което такива следва да се присъдят на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ с оглед изхода на спора. По делото е налице и доказателство за извършването на разноските – вносна бележка.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на И.З.К., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престои в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника за периодите, както следва: от 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г. в Ареста Пазарджик за сумата от 80 лв. и от 03.04.2019 г. до 07.04.2020 г. в Затвора Пазарджик за сумата от 920 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 27.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И.З.К., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и за периодите от 25.02.2019 г. до 10.03.2019 г. и от 07.04.2020 г. до 08.10.2020 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на И.З.К., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 (десет)  лева, представляваща сторените по делото разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

СЪДИЯ: /п/

 

Решение от 29.6.2021г. по Административно дело 465/2021 Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 527/29.06.2021 г. на Административен съд Пазарджик, дванадесети състав по адм. д. № 465/2021 г. по описа на съда - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143/ 24.02.2021 г. по адм. дело № 974/2020 г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.