№ 996
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 04.02.2021г., постановено по гр.д. № 6892/2005г. по описа
на СРС, ГО, 69 състав, e оставена без уважение молба на Д. М. ИВ. за
издаване на дубликат от изпълнителен лист от 11.11.2011г. въз основа на
решение от 06.11.2008г. по гр.д. № 6892/2005г. по описа на СРС, с което Т.Д.
И.а е осъдена да заплати на Д. М. ИВ. сумата от 77 896, 50 лева – за уравнение
на дела, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане
в сила на решението по извършване на делбата до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от молителя Д.М. И., в която са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Конкретно се твърди, че съдебната практика безпротиворечиво
приема, че възражението за изтекла погасителна давност по делата за
издаване на дубликат от изпълнителен лист по чл. 409 от ГПК, се преклудира
с изтичането на 30-дневен срок за отговор на молбата. В случая ответниците
по молбата не са заявили такива възражения в посочения срок, а едва в
проведеното по делото съдебно заседание, поради което неправилно
1
първоинстанционният съд е разгледал същото. Освен това се навеждат
съображения, че давността за вземането била прекъсната с молбата за
издаване на изпълнителен лист от 03.06.2011г., както и действието по
неговото издаване на 11.11.2011г. Счита, че за да започне да тече давност за
вземането, същото следва да е удостоверено с изпълнителен лист, който да е
издаден и да е в държане на взискателя. По тези съображения е направено
искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, а при
условията на евентуалност – за отмяна на същото като неправилно.
Ответниците по въззивната жалба Е.Д. И.а и В.Д.И. оспорват същата.
Поддържат релевираното от тях възражение за погасяване на вземането по
давност, изтекла след влизане в сила на съдебното решение до подаване на
молбата за издаване на изпълнителен лист. Считат за неоснователни доводите
на въззивника, че ГПК предвижда преклузивен срок за релевиране на
правопогасяващи възражения и той е 30 дни, считано от датата на получаване
на препис от молбата. Аргументират изводите си с липсата на възможност за
прилагане по аналогия на процесуални норми, които ограничават
процесуалните права на страните. По тези съображения е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 6892/2005г. по описа на СРС, ГО, е било
образувано по предявен от Д.М. И. срещу Т.Д. И.а иск за делба. С решение от
10.04.2007г. първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна
делба на апартамент № 13, находящ се в гр. София, жк “Лозенец”, ул.
*******, заедно с мазе и таван, както и на гараж № ******* при квоти: 74/100
идеални части за Т. И.а и 26/100 идеални части за Д.И.., както и на парцел 1-
142, кв. 24 А по плана на с. Згалево, област Ловеч и на парцел 10-142, кв. 24 а
по плана на с. Згалево, област Ловеч, при квоти от по ½ ид. част за всеки от
съделителите.
С решение от 06.11.2008г., постановено по същото дело, делбените
имоти са били постановени в дял на страните както следва: в дял и
изключителна собственост на ответницата Т. М. И.а е поставен апартамент №
2
13, ведно с избено и таванско помещение, както и гараж № 9, а в в дял и
изключителна собственост на ищеца Д. И. са възложени делбените имоти,
представляващи парцели в с. Згалево, област Ловеч. Със същото решение Т.
И.а е осъдена да заплати на Д.И. сумата от 77 896, 50 лева – за уравнение на
дела, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението по
извършване на делбата до окончателното й изплащане. Това решение е влязло
в законна сила на 28.04.2011г.
С определение от 25.08.2009г. съдът е конституирал на основание §2,
ал. 1 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 120 от ГПК /отм./ на мястото на починалия
ответник Т.Д. К. /И.а/ нейните наследници по закон – Е.Д. И.а и В.Д.И..
С протоколно решение от 23.11.2009г. първоинстанционният съд е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението относно
бащиното име на Т.Д. И.а.
На 26.04.2010г. е постъпила молба от Д. И. с искане за издаване на
изпълнителен лист. С разпореждане от 28.04.2010г. са дадени указания
относно молбата, които са изпълнени и с нова молба от 30.09.2011г. е
поискано издаване на изпълнителен лист. С разпореждане от 10.10.2011г.
съдът е уважил молбата на Д. И. и на 11.11.2011г. е издаден изпълнителен
лист за присъдената в полза на молителя сума в размер на 77 896, 50 лева,
представляваща уравнение на дела на другия съделител Т. М. И.а.
Изпълнителният лист е получен от кредитора на 24.01.2012г., видно от
извършеното собственоръчно отбелязване за това.
По делото е постъпила молба на 20.05.2016г. от Д. М. ИВ., с която е
направено искане за провеждане на производство по издаване на дубликат от
изпълнителен лист. В молбата се твърди, че издаденият на 11.11.2011г.
изпълнителен лист е получен от молителя на 24.01.2012г., но първообразният
изпълнителен лист бил изгубен. Твърди се, че същият не се намира в държане
на кредитора и неговото местонахождение му е неизвестно. Изрично е
заявено, че по този изпълнителен лист не е образувано изпълнително
производство, нито вземането е било прехвърлено или погасено по друг
начин. Ответниците по молбата получили препис от същата, по която не е
било взето становище до провеждане на първото открито съдебно заседение
по делото. На 01.02.2018г. било проведено първото съдебно заседание в
производството по чл. 409 от ГПК, на което ответниците са релевирали
3
доводи за погасяване на вземането по давност с изтичането на 5-годишен срок
от датата на влизане в сила на съдебното решение до подаване на молбата за
издаване на дубликат от изпълнителен лист.
С решение от 04.02.2021г. първоинстанционният съд е отхвърлил
молбата по чл. 409 от ГПК. За да постанови обжалваното решение е приел, че
издаденият в полза на молителя Д.И. изпълнителен лист е бил изгубен /не е в
държане на кредитора/ и по същия не е било образувано изпълнително
производство. Релевираното възражение за погасяване на вземането по
давност поради изтичане на 5-годишен срок по чл. 117, ал. 2 от ГПК е
уважено, предвид обстоятелството, че не се установява кредиторът да е
предприел действия по прекъсване на давността от влизане в сила на
съдебното решение до датата на подаване на молбата за издаване на дубликат
от изпълнителен лист.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 409, ал. 1 ГПК дубликат от изпълнителен
лист се издава от съда, който е издал първообраза, ако последният бъде
изгубен или унищожен, въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
Нормата на чл. 409, ал. 3 ГПК регламентира допустимите защитни
възражения на длъжника, като предвижда, че той може да противопостави
освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз
основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му,
следователно в производството по издаването на дубликат на изпълнителен
лист и наведено изрично възражение, както е и в конкретния случай, съдът
проверява и дали дългът не е погасен след постановяване на акта,
представляващ изпълнително основание.
Доказването на предпоставките относно изгубването или
унищожаването на първообраза на изпълнителния лист, макар по своето
естество да представлява отрицателен факт, е в тежест на страната, която го
твърди, като доказването следва да се извърши чрез ангажиране на
доказателства за осъществили се положителни факти, които да създадат
достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния факт на изгубването.
Молителят в производството по издаване на дубликат носи
доказателствената тежест да установи твърдението си, че издаденият в негова
4
полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Тъй като производството
се развива след като издаденият в полза на молителя изпълнителен лист е бил
получен от него, длъжникът има възможност да противопостави на кредитора
не само възраженията свързани с липсата на условията за издаване на
дубликата, но и възражения за погасяване на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му (чл. 409,
ал. 3 от ГПК). По отношение на тези възражения съдът, разглеждащ молбата
за издаването на дубликат от изпълнителния лист, се произнася с решение,
което подлежи на обжалване по общия ред (чл. 409, ал. 4, изр. 1 от ГПК).
Влизането в сила на това решение преклудира възможността длъжникът да
оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в
производството по издаване на дубликата (чл. 409, ал. 4, изр. 2 от ГПК),
включително и при последващ иск по чл. 439 от ГПК. От това следва, че
предмет на производството по чл. 409 от ГПК е самото съществуване на
изпълняемото материално право, по отношение на което се иска издаването
на дубликата от изпълнителния лист. Поради това решението за издаване на
дубликат от изпълнителния лист се ползва със сила на пресъдено нещо
относно съществуването или не на изпълняемото право, към релевантния за
това момент (чл. 149, ал. 2 от ГПК). Решението, с което молбата за издаване
на дубликат се уважава изцяло или отчасти, установява със сила на пресъдено
нещо, съществуването на изпълняемото право в пълния му размер или до
размера, за който молбата е била уважена. Същевременно решението, с което
молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист се отхвърля,
установява със сила на пресъдено нещо погасяването на изпълняемото право,
поради настъпили след издаването на изпълнителното основание
обстоятелства. Затова производството по чл. 409 от ГПК съдържа елементи
характерни за исковото производство и е определено като такова в т. 2 от
мотивите на ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
5/2015 година на ОСГТК на ВКС. Поради това като страни в производството
по чл. 409 от ГПК участват онези, които са били страна в производството, по
което е постановено изпълнителното основание или техните действителни
правоприемници.
Възможността на длъжника да прави възражения в производството по
чл. 409 от ГПК е ограничена само до тези за погасяването на дълга, на
обстоятелства, настъпили след постановяване на изпълнителното основание,
5
като решението по чл. 409, ал. 4 от ГПК се полза със сила на пресъдено нещо
само по отношение на тези обстоятелства. В производството по издаване на
дубликат от изпълнителния лист длъжникът не може да прави възражения
свързани със съществуването на изпълняемото право, доколкото законът
предполага, че те са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното
основание /така решение № 273 от 08.04.2019г. на ВКС по гр.д. №
1640/2018г., Четвърто ГО/. Възражението по чл. 409, ал. 3 от ГПК, което
ответникът в това производство може и следва да противопостави на молбата
за издаване на дубликат от изпълнителен лист, се свежда до изтъкването на
погасяващи изпълняемото право обстоятелства, настъпили след установяване
на съществуването му. Обстоятелствата, на които възражението се основава,
могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално
право или до възможността за принудителното му реализиране, като се
изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително погасителна
давност, или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя, включително по
принудителен ред /така решение № 291 от 25.02.2015г. по гр.д. № 2988/2014г.
на ВКС, Трето ГО, в което е посочено, че по давност се погасяват всички
субективни права освен тези, за които законът е предвидил друго, а това
друго е предвидено по отношение на правото на собственост, тъй като
съгласно чл. 99 от ЗС същото се изгубва само ако друг го придобие, или ако
собственикът се откаже от него/.
По отношение на установяване на първата предпоставка за издаване на
дубликат от изпълнителен лист, следва да се има предвид, че съдебната
практика безпротиворечиво приема, че когато е установено, че
изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в
продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително
производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг
начин, това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на
молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
В конкретния случай по делото е установено, че по молба на Д. М. ИВ.
от 30.09.2011г. първоинстанционният съд е издал на 11.11.2011г.
изпълнителен лист срещу правоприемниците на Т. И.а, който е получен от
правоимащия на 24.01.2012г. По делото не се твърди от ответниците по
молбата, нито се установява процесното вземане да е било прехвърлено или
6
погасено по друг начин /чрез плащане – доброволно или по принудителен
ред/ или за принудителното събиране на същото да е образувано
изпълнително производство, поради което следва да се приеме, че същият не
е в държане на молителя, т.е. изпълнителният лист е изгубен. В практиката на
ВКС /решение № 71 от 04.04.2013г. по ч.гр.д. № 627/2012г., Пъвто ГО/ се
приема, че понятието “изгубване” следва да се тълкува не само като
физическо изгубване на изпълнителния лист, но и изгубване на държането на
изпълнителния лист от самия взискател, което прави невъзможно
упражняването на правата му по този изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения като е разгледал релевираното от
ответниците по молбата възражение за погасяване на вземането по
изпълнителния лист по давност. За да стигне до този извод съобрази
следното:
Предпоставките за иницииране на производството и процесуалния ред
за разглеждане на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист, са
посочени в нормата на чл. 409 от ГПК. Същото е двустранно и състезателно
производство, което се образува по молба на правоимащия. Ответникът по
молбата е длъжен да изчерпи всички правопогасяващи възражения срещу
вземането, обективирано в издадения изпълнителен лист, настъпили след
влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителния лист.
Възраженията на ответника се свеждат до релевиране на погасяващи
изпълняемото право обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването му. Според разпоредбата на чл. 409, ал. 2 от ГПК молбата се
разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на
длъжника. Законът не е предвидил срок след връчване на препис от молбата,
в който длъжникът да вземе становище по молбата. Съответно липсват
предвидени неблагоприятни последици за страната, в случай, че не изрази
становище по молбата преди провеждане на откритото съдебно заседание.
Липсва и препращане към правилото по чл. 131 и чл. 133 от ГПК, поради
което същото не може да бъде приложено в настоящото производство. От
друга страна процесуалните норми не могат да се прилагат по аналогия,
каквото теза обосновава жалбоподателят. Следователно, предвид
обстоятелството, че са касае да правопогасяващи възражения на длъжника, то
7
разглеждането на същите, съответно – защитата на молителя срещу тях,
следва да се реализира в първоинстанционното производство. А най-ранният
момент, в който ответникът по молбата може да вземе становище по същата е
в първото съдебно заседание по разглеждане на молбата. В случая
ответниците по молбата са навели възражение за погасяване на материалното
право по давност в проведеното в първоинстанционното производство първо
съдебно заседание, поради което правилно СРС е разгледал същото.
Неоснователни са доводите на молителя относно наличие на факти,
водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 28.04.2011г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следователно до
датата на подаване на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист
на 20.05.2016г. този погасителен срок е изтекъл, а с депозирането на тази
молба на основание чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД давността се спира.
Производството по чл. 409 от ГПК с оглед правилата установени в ал. 3 и ал.
4 на същата разпоредба е насочено към установяване съществуването на
материалното право, инкорпорирано в изпълнителния титул, поради което
следва да се приеме, че е налице съдебен процес по смисъла на чл. 115, ал. 1,
б. “ж” от ЗЗД. Подаването на молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист прекъсва погасителната давност на основание чл. 116, б.
"б. " от ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, докато трае особения
исков процес по чл. 409 ГПК, давността спира да тече. Неоснователни са
доводите на молителя, че давността е била прекъсната с молбата му за
издаване на изпълнителен лист от 26.04.2010г. и с новата молба от
30.09.2011г. И това е така, тъй като съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната. Разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД е изключителна и
поради това тя не може да бъде тълкувана чрез аналогия на правото (analogia
legis), поради което не може да бъде приложена и по отношение на молбата за
издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в законна сила съдебно
решение /в този смисъл са разрешенията, дадени по т.14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
8
ВКС, относно молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание/. Не се твърдят, нито се установяват други действия
на кредитора, които да са довели до прекъсване на давността по смисъла чл.
116 от ЗЗД – например предприемане на действия за принудително
изпълнение.
По изложените съображения молбата по чл. 409 от ГПК за издаване на
дубликат от изпълнителен лист е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй
като изпълняемото право е погасено по давност.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По частната въззивна жалба на Е.Д. И.а и В.Д.И. срещу определение от
18.08.2021г., постановено по гр.д. № 6892/2005г. по описа на СРС по реда на
чл. 248 от ГПК:
В производството по чл. 409 от ГПК ответниците по молбата Е.Д. И.а и
В.Д.И. са представлявани от процесуален представител – адв. Г.Д. Д., с
представено по делото пълномощно, които са релевирали своевременно
искане за присъждане на възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска защита и съдействие по реда и при условията на чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА.
С постановеното решение съдът не се е произнесъл по претенцията на
ответниците за присъждане на разноски в производството, поради което с
молба от 16.04.2021г. /подадена в преклузивния срок по чл. 248 от ГПК/
процесуалният представител на Е. И.а и В.И. е поискал допълване на
съдебния акт чрез присъждане в негова полза на възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по реда и при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА в размер на 2 866, 90 лева.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са
налице предпоставките за допълване на решението в частта му за разноските.
Посочено е, че за да упражни правата си на присъждане на адвокатско
възнаграждение на търсеното основание, адвокатът следва да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на посоченото основание
не се нуждае от доказване. В случая обаче от представеното пълномощно за
9
процесуално представителство не се установявало страните да са договорили
безплатно процесуално представителство от адвоката, нито пък основанието,
на което такова е предоставено.
Частната въззивна жалба е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Предпоставките на фактическия състав на чл. 38, ал. 2 от ЗА, при които
на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско
възнаграждение, са следните: по делото да е била осъществена правна помощ
без договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36,
ал. 2 от ЗА; да има заявление на страната, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78
от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че посочените предпоставки са
налице по следните съображения:
Формираната непротиворечива практика на ВКС приема, че липсата на
договор за правна помощ не е пречка за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал 2 ЗА, а достатъчно за уважаване на искането за
това е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорено в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна
при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната
страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК – в този смисъл е
определение по ч.т.д. № 2445/2016г., на ВКС, Второ ТО, определение по ч.т.д.
№ 2266/2016г. на ВКС, Първо ТО, определение по ч.т.д. № 2340/2015г. на
ВКС, Първо ТО, определение № 60255 от 05.07.2021г. по ч.т.д. № 79/2021г.
по описа на ВКС, Първо ТО.
В случая по делото се установява, че ответниците по молбата са били
представлявани от адв. Г.Д.. Не са налице данни между представляваните
лица и посочения адвокат да е било уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Същевременно е
направено изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като
безвъзмездна. Ето защо се налага извод, че в полза на адв. Г.Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за предоставената в
10
първоинстанционното производство правна защита и съдействие в размер на
1 698, 45 лева. Доколкото предоставената правна защита и съдействие,
изразяваща се в процесуално представителство в производство по чл. 409 от
ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи,
настоящият съдебен състав счита, че на основание §1 от ДР на цитираната
Наредба, възнаграждението следва да се определи по аналогия и да се
приложи нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В посочената разпоредба е
установен минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и ал. 4 от
ГПК, който се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В случая претендираната сума е 77 896,
50 лева, т.е. половината от нея е 38 948, 25 лева. При това положение
минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 2004г. е 1 698, 45 лева. Упълномощеният от ответниците по
молбата адвокат е един и същ. Този адвокат не e защитавал самостоятелни
права на всеки един от доверителите. Те са подали един общ отговор на
молбата по чл. 409 от ГПК, в защита на един и същ интерес, при заявени
идентични правопогасяващи възражения. При това положение се налага
извод, че пълномощникът на ответниците не е осъществявал самостоятелни и
отделни процесуални действия по отношение на всеки един от тях, поради
което следва да бъде определено общо адвокатско възнаграждение, което да
се възложи в тежест на насрещната страна.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което първоинстанционното решение да
бъде допълнено, като в полза на адв. Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 698, 45 лева. В останалата
част – до искането за присъждане на възнаграждение за разликата над 1 698,
45 лева до претендирания размер от 2 866, 90 лева, частната жалба е
неоснователна.
По отношение на разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
процесуалния представител на въззиваемите следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 698, 45 лева, определено
11
по реда на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032895 от 04.02.2021г., постановено
по гр.д. № 6892/2005г. по описа на СРС, ГО, 69 състав.
ОТМЕНЯ определение № 20173470 от 18.08.2021г., постановено по
гр.д. № 6892/2005г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, в която е
отхвърлено искането на адв. Г.Д. по чл. 248 от ГПК за допълване на
постановеното по посоченото дело решение от 04.02.2021г. в частта му за
разноските до размер на сумата от 1 698, 45 лева – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 20032895 от 04.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 6892/2005г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Д. М. ИВ., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* ет. 2 да
заплати адвокат Г.Д. Д. от САК, личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността – гр. София, ул. *******, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, сумата от 1 698, 45 /хиляда
шестстотин деветдесет и осем лева и 45 ст./ лева – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото
процесуално представителство на Е.Д. И.а и В.Д.И. по гр.д. № 6892/2005г. по
описа на СРС, ГО, 69 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба на адв. Г.Д. Д. –
процесуален представител на Е.Д. И.а и В.Д.И. срещу определение №
20173470 от 18.08.2021г., постановено по гр.д. № 6892/2005г. по описа на
СРС, ГО, 69 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Д. М. ИВ., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* ет. 2 да
заплати адвокат Г.Д. Д. от САК, личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността – гр. София, ул. *******, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, сумата от 1 698, 45 /хиляда
шестстотин деветдесет и осем лева и 45 ст./ лева – адвокатско възнаграждение
12
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото
процесуално представителство на Е.Д. И.а и В.Д.И. по в.гр.д. № 13691/2021г.
по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13