№ 109934
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20251110118214 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 110301 от 28.03.2025г. от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
Б. В. И..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за потребителски кредит №
********** от 31.03.2015г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 31.03.2015г. към за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и
вземане за възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и
отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се
констатира следното:
От представения по делото договор за кредит, споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги и Общи условия към тях е видно, че в договора и споразумението,
сключено във връзка с договора за кредит, е уговорено възнаграждение за услуга, даваща
право на клиента за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, даваща
право на клиента да промени предварително уговорения погасителен план, да сменя дати на
падеж, да намалява или отлага вноски, да ползва улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства в размер на 2199,84 лв. Посочената сума е дължима
разсрочено на падежа на месечните погасителни вноски, независимо от използването на
съответната услуга.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
1
отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Услугата, даваща право на клиента за приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана
при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора –
приоритетно разглеждане на искането за кредит. Посочената клауза, уреждаща
възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския
кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Възнаграждението за останалите услуги, касаещи възможност за промяна в размера и
падежа на погасителните вноски, ползване на облекчена процедура за получаване на
допълнителни парични средства се дължи независимо от това дали са ползвани уговорените
възможности, даващи право на кредитополучателя да оперира с кредитните средства при
облекчени за него условия. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение
да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на
кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Клаузата относно възнаграждение за
допълнителни услуги е неравноправна, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след като няма твърдения да е
индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С оглед това заявлението
относно вземане за възнаграждение за допълнителни услуги подлежи на отхвърляне на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакет допълнителни
услуги е равен на размера на отпуснатия кредит, с оглед на което стойността на тези
странични за договора задължения се явява необосновано висока и води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един
допълнителен аргумент, водещ до извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено
заплащането на тези допълнителни услуги.
Заявлението подлежи на отхвърляне и в частта, с която е поискано издаване на заповед
за изпълнение за вземането за мораторна лихва върху възнаграждението за допълнителни
услуги в размер на 1774,27 лв., което е акцесорно на главното задължение и не се дължи
поради недължимостта на главното вземане.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта, с която е претендирана мораторна лиха
над сумата от 1762,31 лв. до пълния заявен размер, както и за дата 15.04.2017г., на която
длъжникът не е бил в забава, доколкото в тази част вземането не е в размер на законната
лихва (както сам посочва заявителят), а представлява неустойка за забава, уговорена в
размер на ОЛП + 10 %, поради което се явява в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 33 ЗПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 110301 от 28.03.2025г. от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Б. В. И., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното
вземане в размер на 1833,22 лв., представляващо неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и в частта за претендираното вземане за мораторна лихва за
разликата над сумата от 1762,31 лв. до пълния заявен размер от 4473,45 лв. и за дата
15.04.2017г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3