Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.12.2019
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на втори декември две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8463 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8463/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на К.Б.В.-А.
ЕГН **********
от гр.София срещу решение №77391 от 27.03.2019 г постановено по
гр.д.№2727/18
г на СРС , 33
състав , с
което въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД на „А.“ ООД гр.Банско
ЕИК ********сумите от 761,28 евро , 730,66 евро и 1009,25 евро
неизплатени възнаграждение за 2017 г по чл.1 т.3 от договори да 16.02.2008
г за поддръжка и управление на жилищна сграда – Комплекс „А.Р.“ и споразумения
от 18.12.2012 г ; за апартаменти №А22 , №А24 и №В3 ; ведно със законната лихва
от 11.01.2018 г до окончателното заплащане на сумите . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е уведомен надлежно за цесията и
ищецът не е легитимиран да води исковете . Ищецът не е доказал , че е изправна
страна по договорите за поддръжка и неправилно не е кредитирал показанията на
св.П. У. за частично изпълнение на договорите . Процесните договори са нищожни
, защото не е проведено ОС на ЕС , а правомощията му не могат да се възлагат на
трети лица /чл.8 ал.1 , чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС/ . Незаконно ищецът претендира възнаграждения
за поддържане на всички общи части , а не само на частта на въззивника . Не е
налице комплекс от затворен тип , а и такъв договор за управление изисква
нотариална заверка на подписите . Допълващото застрояване не може да е в режим
на етажна собственост . Налице са неравноправни клаузи , а договорите за
поддръжка са подписани преди да се прехвърли собствеността върху имотите . Няма
възможност за прекратяване на договора , а същият е изцяло в полза на ищеца .
Дори да има частично изпълнение , то искът трябва да се уважи частично .
Въззиваемата
страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба. Въззивникът не е оспорил прехвърлянето на правата и
задълженията по процесните договори за поддръжка и на 04.08.2014 г е заплатил
таксите си 2014 г , като преди това е бил уведомен за прехвърлянето и на
електронната си поща . Ищецът поддържа имота и според показанията на св.Цирков
и У. . За поддържането са представени писмени доказателства , а св.Цирков е
категоричен , че комплексът се поддържа . Договорите не са нищожни и не
противоречат на ПУРНЕС . Не съществува задължение за свикване на ОС на
собствениците , а при липса на ОС всеки собственик отговоря за поддържането на
общите части . Няма пречка поддръжката да се възложи на трето лице , а ищецът
извършва определени услуги , а не управлява етажната собственост . Договорите
не са потребителски , няма неравноправни клаузи , а исковете са доказани по
основание и размер .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.04.2019 г и е обжалвано
в срок на 30.04.2019 г първи работен ден след 29.04.2019 г ,
който е почивен ден . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че ищецът е надлежно легитимиран ищец , защото ответникът е
бил уведомен за цесията на вземанията . Налице е изпълнение на задълженията на
ищеца по процесните договори според представените писмени доказателства и
показанията на св.Цирков . Ответницата дължи процесните суми независимо , че е
била значително време в чужбина . По ПУРНЕС няма пречка част от правомощията на
ОС на ЕС да се възложат на трето лице , нито отделен собственик да сключи
договор за поддръжка .Договорите за поддръжка не противоречат на решение на ОС
на ЕС , защото такова общо събрание не е провеждано .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите на
въззивника .
Ищецът е процесуално и
материално-правно легитимиран да предяви процесните искове . Безспорно е налице
заместване на една от страните по процесните договори за поддръжка и
управление , а именно на т.нар.“управител“ /изпълнител по договора . Както е
посочено в решение №49 от 20.06.2012 г по т.д.№16/11 г на ВКС , II
ТО правната доктрина допуска прехвърляне не само
на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията
и на заместването в дълг. В този смисъл е допустимо да се прехвърли едно
цяло правоотношение върху трето лице със съгласието на страните по него и на
третото лице и основание за този извод дава разпоредбата на чл.102 ал.3 ЗЗД,
съгласно която новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията,
произтичащи от прехвърленото правоотношение. Допустимостта да се прехвърли
цялото правоотношение може да се изведе и от режима на цесията и заместването в
дълг. След като вземанията и задълженията могат да се прехвърлят поотделно,
няма пречка това да стане едновременно.
Когато страните по едно облигационно
правоотношение /договор за поддръжка и
управление / сключат с трето лице тристранен договор, с който се уговарят
третото лице да поеме задълженията по договора за поддръжка и управление
замествайки първоначалния изпълнител, е налице хипотезата на заместване в дълг,
при която досегашният длъжник се освобождава от дълга и се замества с нов
длъжник. Ако в споразумението между страните по облигационното правоотношение и
третото лице /новия длъжник/ е постигнато взаимно съгласие насрещното вземане
на длъжника да се заплаща на новия длъжник, се касае до прехвърляне на цялото
правоотношение върху третото лице. При договор за изработка в неговата
разновидност на договор за услуга могат
да се прехвърлят правата и задълженията на изпълнителя на друго лице със
съгласието на възложителя, като заместването на изпълнителя с друго лице прави
последното титуляр на правото на вземане на уговореното възнаграждение и има за
последица придобиването на активна процесуална легитимация .
В случая ответницата е била уведомена
за прехвърлянето на правоотношението още на 04.01.2013 г , няма данни да е
възразила , а с конклудентни действия – плащания на таксите на 2014 г – е
изразила съгласието си за прехвърлянето .
Не е налице нищожност на договорите по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона .
Поддържането на един имот , на обща част и дори на чужд имот не е в
противоречие с императивна норма . Действително , ако имотите са част от етажна
собственост и по ПУРНЕС /отм./ , и по ЗУЕС би следвало да се свика общо
събрание , да се избере управител , да се гласува бюджет на етажната
собственост и пр.
Очевидно както въззивникът , така и
останалите собственици в етажната собственост не са спазили закона и не са
конституирали органите на етажната собственост , но от това не следва нищожност
на процесните договори . С договорите са възложени отделни дейности по
поддържане и управление на сградите и прилежащите им площи , което е допустимо и в хипотеза на нефункционираща
етажна собственост . От сравнително ниския
размер на исковете става ясно , че разходите за поддържане на общите части
са разпределени между собствениците и очевидно въззивникът не заплаща за
поддържане на цялата сграда .
Правилно СРС отбелязва , че няма данни
процесните договори да противоречат на решения
на ОС на ЕС , защото такова събрание не е провеждано .
Няма пречка собствениците в етажната
собственост да свикат ОС и да уредят по нов начин на управлението на общите
части . Докато това се случи е
препоръчително да има лице , което да се грижи за имотите им или могат да настъпят
тежки последици за същите , включително санкции от Община Банско .
Никоя от страните не твърди , че е
налице комплекс от затворен тип , поради което е безцелно да се обсъжда тяхната
уредба .
Процесните договори могат да бъдат прекратени поради
неизпълнение от изпълнителя , но няма данни за предприети такива действия
от въззивника . Българското право не познава предварителен отказ от разваляне
на договор , нито възможност чрез споразумение да се уговори договор , който не
подлежи на разваляне или прекратяване .
Не произтичат никакви пороци на
договорите /включително особена нищожност поради неравноправни клаузи / от
факта , че договорите са подписани преди
да се прехвърли собствеността върху имотите . Допустимо е да се подпише
договор за поддръжка на чужд имот , или под условие , че се придобие такъв имот
. Допълващо застрояване също може да бъде предмет на договор за поддръжка .
При преценка на наличните доказателства
не се установява възражението на въззивника , че процесният договор е изпълнен само частично . Според писмените
доказателства и показанията на св.Цирков ищецът изпълнява задълженията си ,
въпреки пречките които му създават собствениците в сградата , които не заплащат
редовно дължимите вноски . Не трябва да се кредитират показанията на св.У. ,
тъй като същият е страна по дело с ищеца и открито заявява , че желае да се
прекрати аналогичен договор за поддръжка .
Налага се изводът , че въззивната жалба е
неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №77391 от 27.03.2019 г постановено по
гр.д.№2727/18
г на СРС ,
33 състав .
ОСЪЖДА К.Б.В.-А. ЕГН ********** от гр.София да заплати
на „А.“ ООД гр.Банско ЕИК ********сумата от 686,92 лева разноски пред СГС
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.