Решение по дело №2386/2016 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 177
Дата: 10 март 2017 г. (в сила от 10 март 2017 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20164110102386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 10.03.2017 г.

 

Великотърновски районен съд, Пети състав, в публично заседание на 10.03.2017 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря П.П., като  разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2386/2016 г. по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата  молба се излагат твърдения, че между ищцовото и ответното дружество са налице търговски взаимоотношения с предмет извършване на превоз на стоки до Франция, по заявки-договори направени от ответника до ищеца с дати 21.03.2016 г., 24.03.2016 г. и 13.04.2016 г. Сочи се, че ищецът извършил превозите и стоките били доставени до получателя без забележки. За стойността на извършените превози ищецът издал фактури, като следва: №**********/28.03.2016 г. на стойност 4800 лв. с ДДС, по която ответникът направил частично плащане в размер на 1000 лв., като останал неплатени остатък от 3800 лв.; фактура №**********/15.04.2016 г. на стойност 2520 лв. с ДДС и фактура №**********/29.04.2016 г. на стойност 1560 лв. с ДДС, които суми, представляващи стойност на извършените превози не били заплатени от ответника.  Отправя искане за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата 7880 лв., представляваща  незаплатена главница общо по трите процесни фактури, сумата 272,57 лв. общо за лихва за забава, считано от падежа на всяка от фактурите до подаване на исковата молба,  ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното дружество.

С писмена молба от 07.03.2017 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника “Бий Хаус” ООД – гр. Варна при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “БИЙ ХАУС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Аспарухово”, ж.к. Галата, ул. “Зеленика” № 401, представлявано от Пламен Калев Джамбазов, ДА ЗАПЛАТИ на “ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, бул. „България” № 21, вх. Д, ет. 1, представлявано от Веселин Стоянов Стоянов и по пълномощие от адв. Ани Александрова – САК, сумата 7880 лв. /седем хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща главница по фактури с № **********/28.03.2016 г., № **********/15.04.2016 г., № **********/29.04.2016 г. за извършени превози по силата на неформални заявки, сумата 272,57 лв. /двеста седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща общ размер на лихва за забава, считано от падежа на всяка една от фактурите до предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата общо 4489,20 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски, от които както следва: 1865,20 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, 1540 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 2191/2016 г. по описа на ВТРС и 1084 лв. - разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело № 6214/2016 г. пред ЧСИ Милен Бъзински относно налагане на допуснатата обезпечителна мярка.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: