Решение по дело №324/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 687
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20213100500324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500324 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №261309/29.12.2020г. по описа на ПРС, на С. М.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, подадена чрез назначения му особен
представител адвокат Г.Н., АК-Варна, срещу решение №260077/10.12.2020г. на Районен съд
– Провадия (ПРС), 2-ри състав, постановено по гр.д. №1491/2019г. по описа на ПРС.
С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят С. М. С. –
ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сума в общ размер на 294,27 лева, включваща
неплатените задължения по следните, сключени между страните, договори: Договор за
мобилни услуги №********* от 16.05.2016 г., Допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от 16.06.2016г.; Договор за
мобилни услуги №61610304 от 10.08.2016г.; Допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от 10.08.2016г.; Договор за
лизинг от 10.08.2016г., за които са били издадени фактури №**********/10.10.2016г.,
№**********/10.11.2016г. и №**********/10.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2019г., до окончателното й
плащане, за които вземания по ч.гр.д. №755/2019г. на ПРС по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №501/29.05.2019г., като ответникът е бил осъден да
репарира на ищеца сторените от него разноски в размер на 905 лева – за исковото, съответно
385 лева – за заповедното производства.
Въззивницата С. С. не е взела участие (лично или чрез процесуален представител) в
насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание. С молба-становище от
08.03.2021г. назначеният особен представител адвокат Г.Н. е заявил, че поддържа
1
подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване. В съответствие с дадените от
въззивния съд указания е направил нужните уточнения относно поддържаното оспорване на
договорната обвързаност между страните.
Въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД не е взела участие чрез законен или
упълномощен представител. С молба-становище от 04.03.2021г. пълномощникът на страната
адвокат З.Ц. заявява, че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли
обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от 17.10.2019г. на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която се претендира
установяване на вземанията му спрямо ответника С. М. С., ЕГН **********, за които по
ч.гр.д. №755/2019г. на Районен съд – Провадия (ПРС) по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №501/29.05.2019г., връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД-кредитор в заповедното производство по ч.гр.д.
№755/2019г. на ПРС претендира плащане на сума в общ размер на 294,27 лева, включваща
незаплатени абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за периода 10.09.2016г. –
09.11.2016г., както и незаплатени лизингови вноски за ползването на 1 бр. мобилен апарат.
Претендира и осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.
Претенцията си ищецът основава на сключени между страните договор за мобилни
услуги №********* от 16.05.2016г. за предпочетен номер ++359*********; договор за
мобилни услуги №********* от 10.08.2016г. за предпочетен номер ++359********* и
сключени към тях допълнителни споразумения №*********/16.06.2016г. и
№*********/10.08.2016г.; договор за лизинг от 10.08.2016г. за мобилен апарат LENOVO
Vibe Pint Dual Black, за които твърди, че са действали между страните през процесния
период.
Ищецът твърди неизпълнение от ответника на задълженията му за заплащане на
абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за отчетните периоди 10.09.2016-
09.10.2016г., съотв. 10.10.2016-09.11.2016г., както и за дължимите лизингови вноски, за
които е издал съответните фактури – №**********/10.10.2016г. и №**********/10.11.2016г.
Поради това и в съответствие с постигнатите договорености останалите дължими за срока
на лизинговия договор месечни вноски са били обявени за предсрочно изискуеми, като за
това общо задължение е била издадена фактура №**********/10.01.2017 г.
Правно основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 от
ЗЗД и чл.345, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
С подадения отговор на исковата молба назначеният на ответника особен
представител е оспорил сключването на процесните договори и качеството на ответника на
абонат на ищцовото дружество, с оглед на което е противопоставил твърдение, че същият не
е обвързан от ангажиментите по тях и приложимите Общи условия (ОУ). Оспорил е и
предоставянето от страна на ищеца на услугите по процесните фактури, съответно липсата
на доказателства за тяхното потребление. Обосновал е и възражение за неизискуемост на
вземанията, тъй като ответникът не е бил информиран за настъпването на задълженията,
техния размер, не е и канен доброволно да ги погаси. По отношение на лизинга е оспорил
наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, предоставянето в
2
държане на ответника на лизингованото мобилно устройство в състояние годно за
обичайното или уговореното потребление.
Във въззивното производство оспорването, че ответницата не е в договорна
обвързаност с ищеца не се поддържа. Основното поддържано оплакване е за недоказаност
на претенциите, обосновано с твърдение, че услугите не са били предоставени на
ответницата и съответно не са били ползвани от нея, поради което и тя не дължи тяхното
плащане.
Събраните в хода на производството писмени доказателства налагат несъмнен и
обоснован извод, че в процесният период страните са били в облигационна обвързаност по
сключените помежду им договори за мобилни услуги и за лизинг на мобилно устройство,
чрез което да се ползват предоставяните мобилни услуги. С договор от 16.05.2016г. страните
са договорили предоставянето на мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за
срок от 24 месеца, с абонаментен план Стандарт+ 20.99 с тарифиране на интервали от 60
секунди, включващ 2000 национални минути на месец и лимитиран мобилен интернет в
страната 2000 МВ на максимална скорост, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лева.
С Допълнително споразумение от 16.06.2016г. страните са уговорили ползването от
ответника на този мобилен номер при абонаментен план „Нонстоп 30,99 промо 21.99” срещу
заплащането на промоционален месечен абонамент от 21,99 лв. за срок от 24 месеца.
По делото са представени и двустранно подписани договор за мобилни услуги от
10.08.2016г. с предпочетен номер ++359********* и допълнително споразумение към него от
същата дата, с което страните са уговорили ползването от ответника на този мобилен номер
при абонаментен план „Нонстоп 40,99 промо МВ” срещу заплащането на стандартен
месечен абонамент от 40,99 лв. за срок от 24 месеца. С подписването на това допълнително
споразумение на ответника е предоставен и мобилен апарат LENOVO Vibe Pint Dual Black,
по отношение на който страните са подписали отделен Договор за лизинг от 10.08.2016г.
Съгласно чл.4 от договора, мобилното устройство е било предадено на лизингополучателя
във вид годен за употреба, съответстващо на договорените технически характеристики, като
е договорена лизингова цена от 194,07 лв. с ДДС и месечна лизингова вноска в размер на
6,59 лв., платими за срок от 23 месеца. Изрично страните са приели (чл.6), че в отношенията
им са приложими Общите условия на договора за лизинг на устройство, като
лизингополучателят е декларирал, че е получил препис от тях, приема ги безусловно и се
задължава да ги спазва.
С оглед на това съдът намира за установено възникването на задълженията на
ответника да заплаща уговорените абонаментни такси и цени на потребените услуги за
процесния период 10.09.2016г.- 09.11.2016г.
Ищецът основава претенцията си на отрицателен факт - липса на плащане от страна
на потребителя - длъжник на задълженията по договорите за мобилни услуги, който не
подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответника с надлежни доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на договорените и дължими такси и цени.
Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с ищеца потребителски
договори. По същество мобилния оператор носи задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на
заявените чрез потребителското устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на
глас, на данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от
потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не твърди неправомерна намеса
от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик
3
на услуги. Наред с това мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика –
консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне
ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. От друга страна,
договорената според избрания план месечна абонаментна такса не е обвързана от
потреблението и се дължи независимо от това дали потребителят се е възползвал от
предоставената му възможност да ползва осигуряваните от мобилния оператор услуги.
В случая ответникът нито твърди, нито установява с надлежни доказателства, че е
заплатил дължимите месечни абонаментни такси и цени за ползвани мобилни услуги за
отчетните периоди 10.09.2016-09.10.2016 г., съотв. 10.10.2016г.-09.11.2016г., поради което
обосновано може да се приеме, че същите не са платени и като такива са дължими.
По отношение на претенцията за лизингови вноски.
Изявлението на ответника в чл.4 от договора за лизинг за предаването/получаването
на мобилното устройство във вид годен за употреба обуславя несъмнения извод, че
лизингодателят е изправна страна по отношение на задължението си да предостави за
ползване лизингованата вещ, поради което ответникът му дължи заплащането на
договорените месечни лизингови вноски. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е ангажирал доказателства за връщане на предаденото му мобилно устройство
или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което
същият дължи тяхното плащане.
Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия за договор на лизинг,
приети от ответника с подписването им. По смисъла на чл.12, ал.2 от ОУ месечните вноски
по договорите за лизинг стават предсрочно изискуеми както при прекратяване на договора
за предоставянето на мобилните услуги, сключен от лизингополучателя, така и при забава в
плащанията на дължими съгласно договора възнаграждения. В случая безспорно е
установено, че в процесния период ответникът е в забава за плащането на абонаментните
такси и цени по сключените договори за мобилни услуги, а също и на дължимите през този
период лизингови вноски, поради което за ищеца – лизингодател е възникнало правото да
обяви остатъка от уговорените месечни лизингови вноски за предсрочно изискуеми. Ищецът
не е представил доказателства за надлежното упражняване на това свое право, съответно за
уведомяването на длъжника за обявена предсрочна изискуемост. Независимо от това, като
се има предвид, че срокът от 23 месеца, за който е сключен договора за лизинг от
10.08.2016г., още към момента на иницииране на заповедното производство (27.05.2019г.) е
бил изтекъл, обосновано може да се приеме, че вземането за лизинговите вноски е ликвидно
и с настъпил падеж, поради което ответникът дължи тяхното плащане в цялост.
Като неоснователно се преценява и оплакването във въззивната жалба на липса на
съответствие между претендираното с иска вземане и паричното задължение, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Макар в т.9 на заявлението вземането да
е посочено в общ размер, в т.9в и т.12 същото е достатъчно ясно индивидуализирано по
основание и размер – сключените между страните договори, посочени са и издадените три
фактури с поясняване на включените в тях суми.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в подадената от
ответника С.С. въззивна жалба оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено като при условията на чл.272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК като основателна се цени
претенцията на ищеца – въззиваем в настоящото производство, за осъждане на ответника –
4
въззивник да му репарира разноските за въззивното производство. Същите, съобразно
представените доказателства се определят в размер на внесената сума от 150 лева,
определена от въззивния съд сума за възнаграждение на особения представител на
ответника, и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдебният състав
на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260077/10.12.2020г. на Районен съд – Провадия (ПРС),
2-ри състав, постановено по гр.д. №1491/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1766, ж.к. „Младост” №4, Бизнес Парк София, двадесет и седем стотинки), представляваща
сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5