№ 171
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Пл. Д. М.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно административно
наказателно дело № 20223100600687 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Б.Ж., като
защитник на обв.Т. срещу Решение на ВРС от 13.06.22г. по НАХД
№1822/22г., с която обвиняемият е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343,ал.1, б.”Б”, пр.2 от НК. Същият е бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, като му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/лева, и по реда на
ал.4 е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
С жалбата се изнасят доводи за незаконосъобразност на наказанието, в
частта на приложение разпоредбата на чл.78А, ал.4 от НК..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция по същество,
представителят на ВОП моли решението на ВРС да бъде потвърдено , като не
вижда основание за отмяна на наложеното наказание Лишаване от право.
Счита наказанието в цялост дори за снизходително.
Адв.Ж., защитник на обвиняемия поддържа въззивната си жалба. В
допълнение изнася доводи, че не е налице основание за налагане на наказание
1
по реда на чл.78А, ал.4 от НК поради обстоятелството, че Т. е изряден водач,
като отделно от това наказанието би възпрепятствало упражняването на
трудовата му дейност, за която е нужно ежедневно да управлява лек
автомобил.
Обвиняемият моли наказанието му Лишаване от право да управлява
МПС да бъде отменено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна, ВОС приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.10.2021г. около 11.00ч. обв.Т. паркирал в гр.Варна на Т-образно
кръстовище между ул.”Гривица” и ул.“Чонгора“, в близост до сградата на
Четвърто РУ-Варна управлявания от него лек автомобил „Митсубиши“ рег.
№ В 8149 ВВ. Задната част на автомобила сочела към ул.“Чонгора“. След
като си закупил закуска, Т. се върнал в автомобила, привел го в движение на
заден ход, като намерението му било да продължи впоследствие движението
си по ул.“Чонгора“. Веднага след потеглянето си обвиняемият усетил
съприкосновение в задната част на автомобила. Преустановил движение и
установил, че пострадалата св.П. Ц. е седнала на пътната настилка след
съприкосновение с автомобила.Същата била контактна. Преди удара
пострадалата бавно преминавала отляво надясно зад автомобила, ориентирана
с лявата страна на тялото си към него. Същата се придвижвала с помощта на
бастун, тъй като била в напреднала възраст и имала здравословен проблем. Ц.
се намирала в средата на пътното платно на ул.“Чонгора“, по която Т.
предприел движение на заден ход, като в момента на удара с автомобила била
зад превозното средство и извън полезрението на последния, който не
наблюдавал непрекъснато пътя зад МПС и не направил необходимото да се
2
убеди, че е свободен, както и не осигурил лице, което да го подпомогне в тази
връзка. Пострадалата паднала на дясната си страна зад автомобила на Т..
Обвиняемият проверил състоянието й, като предложил и помощта си, за да се
изправи същата на крака. Тъй като в резултат тя получила счупване на
дясната бедрена кост, това не било възможно. Междувременно на
местопроизшествието се събрали случайно преминаващи граждани, някой от
които се обадил в ЦСМП, за да й бъде оказана медицинска помощ. По-късно
същата била транспортирана с пристигналата линейка в болница.
Изложената фактическа обстановка се установява безусловно от
събраните в досъдебната фаза писмени, гласни доказателства, заключенията
по СМЕ, АТЕ, оглед на местопроизшествието.
Същата не се спори между страните и се възприета по този начин и от
първоинстанционния съд.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съставът на ВРС е
приел, че са събрани доказателства в подкрепа на възведеното обвинение и е
постановил своето решение, като е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание.
Така направения краен извод на съда на база приетата за установена и
от въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.
По отношение на оплакванията изложени в частната жалба.
ВОС не намери оплакването за несправедливост, визиращо в частност
наложеното наказание по реда на чл.78А, ал.4 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал.1 може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност, ако лишаване от
такова право е предвидено за съответното престъпление – в процесния случай
лишаване от право да се управлява МПС, на основание чл.343г, вр. чл.343
НК.
В конкретния случай ВОС намери, че за постигане целите на
наказанието се налага лишаване от право обвиняемия да управлява МПС за
определен срок. От събраните по делото доказателства се установява, че Т. е
дългогодишен водач на МПС, през който период същият е санкциониран
няколко пъти/л.64/ последно през 2018г.. Предвид на изложеното не би могъл
да се стори извод, че процесното деяние се явява единствен, изолиран случай
в живота му. От друга страна, недоказано по делото остава твърдението, че
възможността да управлявам МПС е от изключителна необходимост за
обвиняемия. Липсват данни за конкретната му дейност, както и такива за
евентуално здравословно състояние налагащо преимуществено придвижване
с лично МПС. Не на последно място, следва да се вземе предвид и
минималния размер на наложеното наказание
3
При цялостната проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК и извън конкретните
оплаквания ВОС намира за установено следното:
В мотивите към постановеното решение след изнасяне на възприетата
фактическа обстановка ВРС е отпочнал да излага мотиви по отношение
следващото се на обвиняемия наказание. Именно в тази част се констатират
неточности, недостатъчни да доведат до съществено нарушение на
процесуалните правила, но нуждаещи се от обсъждане. На първо място все
констатира неправилно обсъждане на предпоставките за приложение
разпоредбата на чл.78А от НК. Преценка на обществената опасност на
деянието е сторил законодателят, като е приел за престъплението по чл.343,
ал.1, б.”б” от НК, в хипотезата на причинена средна телесна повреда, да се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация. В
процедурата по административното наказване не се отчита обществената
опасност на субекта на престъплението. При това положение решаващият
орган – съдът, не може да изгради вътрешното си убеждение съобразно
доказателствата по делото и в частност съобразно доказателствата за
обществената опасност на извършителя. Неправилно е и обсъждане на
смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства при
положение, че на обвиняемия се налага административно наказание.
По изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно
констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на
Решението на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр.
Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на ВРС от 13.06.22г. по НАХД №1822/22г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4