Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 908
гр.Русе, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 839 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищцата М.Н.П. твърди,
че се е снабдила срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8241/2018 г. за сумата от 1391,04 лева, представляваща възнаграждение
за изготвяне на патентно-техническа експертиза по ДП № 371/2016 г. по описа на
ОДМВР-Русе, с обезщетение за забава за периода 21.06.2016 г.-04.12.2018 г. в
размер 347,29 лв.Длъжникът възразил срещу акта във визирания в закона
срок.Счита доводите на насрещната страна за неоснователни.
Твърди, че
притежава правоспособност за извършване на оценки на недвижими имоти и права на
интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения по
смисъла на чл.6 ал.1 от Закона за независимите оценители, във връзка с което
разполага със сертификати №№ ********* (14.12.2009 г.), ********* (14.12.2009
г.), членува в Регионална колегия-Русе на Камарата на независимите оценители и
е вписана в професионалния регистър на независимите оценители и в списъка с
вещи лица към Агенция по вписванията.
С
постановление от 11.05.2016 г. на старши разследващ полицай при Областна
дирекция на МВР - Русе, обявено й на същата дата, ищцата била назначена в
качеството на вещо лице по ДП № 371/2016 г. по описа на ОДМВР-Русе (ПП № 960/16
г., ДП № 2220/2016 г. по описа на РРП), със задача изготвяне на патентно-техническа експертиза по досъдебното
производство, със срок за изпълнение до 20.06.2016 г.
Сочи, че
изготвила и предала експертизата в определеното й време, ведно със 7 бр.
приложения (общо около 120 страници текст и снимков материал).Представила и
Справка-декларация от 15.06.2016 г. по чл.26 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, както и фактура №
**********/15.06.2016 г.Следващото й се възнаграждение, посочено в документа,
определила на 1 391,04 лв.
Твърди, че до
настоящият момент, въпреки многократните разговори и обещания от страна на
ръководството на ОДМВР-Русе, не е получила полагащото й се възнаграждение за
изпълнената работа.
Сочи, че наказателното
производство понастоящем се води под № 3423/2016 г. в Следствен отдел в ОП-Русе.По
него тя отново била назначена като вещо лице и изготвила допълнителна експертиза по поставени нови
въпроси, за което след предаването й в срок, й било заплатено от органа,
постановил назначаването й.
Иска да се
признае установено по отношение на Областна дирекция на МВР-Русе, че й дължат присъдените
суми по ч.гр.дело № 8241/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Претендира разноски за двете
производства.
Ответникът
счита претенциите за недопустими.Исковете се оспорват и по основание.Претендира
се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 8241/2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищцата в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ОДМВР-Русе за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по изготвяне на съдебна патентно-техническа експертиза по ДП
№371/2016г. по описа на ОДМВР-Русе, със законната лихва върху главницата от
05.12.2018 г. и 334,76 лв.-разноски за производството.В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът подал възражение.Съдът указал на ищцата, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 08.01.2019 г. сковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е постъпила на 08.02.2019 г.
Няма спор, че ищцата
притежава правоспособност за извършване на оценки на недвижими имоти и права на
интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения по
смисъла на чл.6 ал.1 от Закона за независимите оценители, във връзка с което
разполага с нужните сертификати, като членува в Регионална колегия-Русе на
Камарата на независимите оценители и е вписана в професионалния регистър на
независимите оценители и в списъка с вещи лица към Агенция по вписванията (л.8).
С постановление
от 11.05.2016 г. на Невена Радулова, старши разследващ полицай при ОД на
МВР-Русе, М.П. била назначена в качеството на вещо лице по ДП № 371/2016 г. по
описа на ОДМВР-Русе (ПП № 960/16 г., ДП № 2220/2016 г. по описа на РРП), със
задача изготвяне на съдебна патентно-техническа експертиза по досъдебното
производство, със срок за изпълнение до 20.06.2016 г.Актът бил съобщен на
експерта в деня на постановяването му (л.4).
Ищцата е
изложила твърдения, че е изготвила възложената експертиза в определеното време,
депозирала я по ДП № 371/2016 г. по описа на ОДМВР-Русе, като представила Справка-декларация от 15.06.2016 г. по чл.26
от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица (л.5 и л.6).В нея посочената сума за
възнаграждение на вещото лице е в размер на 1 391,04 лв. Във връзка с това
вземане е приложена и фактура № **********/15.06.2016 г.
Ответникът не
оспорва стойността на търсеното
възнаграждение за положения труд по размер.
Представена е
справка, изходяща от ответника, видно от която в периода 14.06.-17.06.2016 г.
инспектор Невена Радулова е ползвала платен годишен отпуск (л.20).На 20.06.2016
г. същата била дежурна (л.39).
Направено е
възражение,че възложената експертиза не е била депозирана по ДП № 371/2016 г.
Видно от
документа на л.38, РРП са удостоверили, че спорното заключение е било изготвено
от ищцата на 15.06.16 г. На 22.06.2016 г. материалите по делото били изпратени
от ОДМВР-Русе в РРП за възлагане на разследването на следовател от ОСлО при
ОП-Русе.Посочено е, че с писмо от 06.07.2016 г. на разследващия полицай при
ОДМВР-Русе заключението на вещото лице, ведно с 2 бр. справки-декларации и
фактурата от 15.06.2016 г., са били изпратени в ОСлО при ОП-Русе за прилагане
по делото.Към настоящия момент това наказателно производство не е приключило.
На 18.07.2018
г. ищцата е депозирала молба до директора на ОДМВР-Русе за изплащане на
възнаграждение за изготвената експертиза.По делото няма спор, че ответникът не
е предприел действия за погасяване на вземането.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установява, че ищцата
се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 8241/2018 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу ОД на
МВР-Русе и е за заплащане на процесните суми.След постъпило възражение, в
указаното от съда време, заявителката е предявила искове за
установяване на вземанията си, предвид което претенциите й са допустими.
По делото няма спор и са
ангажирани доказателства, че на 11.05.16 г. ОД на МВР- Русе са възложили на ищцата,
в качеството й на лицензиран оценител, надлежно вписан в списъка на вещите
лица, да изготви заключение за нуждите на ДП № 371/2016 г.
Ответникът е навел доводи,
че процесуалните качества на страните в
наказателното производство не предполагат претенциите да се разгледат по
гражданскоправен ред.Съдът намира възражението за неоснователно.Експертът има
право на възнаграждение за изпълнение на възложената му работа, както по общите
правила на ЗЗД, така и съобразно специалната норма на чл.19 от Наредба № 2 от
29.06.2015 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица.За ищцата няма друг ред, освен този по гражданскоправен път, да реализира
правата си при липса на доброволно изпълнение от страна на възложителя.
По делото безспорно се
установява, че вещото лице е изготвило възложената му експертиза, която
надлежно е депозирало по ДП № 371/2016 г.Липсват данни кога точно е станало
предаването в ОД на МВР. Данните по делото сочат, че действието е извършено
през периода 15.06. (тогава са изготвени справката-декларация и фактурата) до
20.06.2016 г.-крайният срок, определен от назначаващия орган.В този смисъл
ищцата е опровергала твърдението на ответника, че не е предала експертизата на
разследващия полицай.Ирелевантен за спора се явява доводът, че за времето
14.06.-17.06.2016 г. последният е бил в платен годишен отпуск, а в първия
работен ден след това-дежурен.Факт е, че ищцата е изготвила и предала
заключението си в срок и то е било приобщено към доказателстветния материал на
ДП № 371/2016 г. по описа на ОД на МВР, ведно с всички необходими документи,
визирани в Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на МП.Ответникът не оспорва размера на
определеното възнаграждение.Според изискването на чл.27 ал.1 от този нормативен
акт, органът, назначил експертизата, следва да издаде писмено разпореждане за
изплащане на последното.Обстоятелството, че служител на ответника не е изпълнил
това свое задължение, не освобождава ОД на МВР от задължението да престират
съответната сума на вещото лице.В чл.27 ал.2 от Наредбата е казано, че
възнаграждението се изплаща от бюджета на органа, назначил експертизата.Вярно
е, че в чл.28 ал.5 е казано, че в случай, когато след назначаването на
експертиза досъдебното поризводство е възложено на друг разследващ орган,
възнаграждението и разходите на вещото лице се определят от органа, приел
експертизата.Съдът обаче намира, че нормата има предвид хипотеза, в която
назначената експертиза не е била изготвена до момента на възлагане на
разследването на другия орган.Процесният случай не е такъв.Експертизата е била
изготвена и предадена (приета) от служител на ОД на МВР.Същият е следвало да
издаде съответния акт по приеманетой, както и да разпореди изплащане на
възнаграждението на вещото лице.Искът за главницата трябва да се уважи, като
сумата се дължи със законната лихва от 05.12.2018 г.
Уважаването на главния иск
предполага основателност на акцесорната претения за лихви.Ищцата счита, че
ответникът е изпаднал в забава от 21.06.2016 г.Съдът, при съобразяване нормата
на чл.27 ал.1 от Наредбата, намира, че това е станало на 20.08.2016 г.За
времето 21.06.-19.08.2019 г. претенцията се явява неоснователна.При използване
на програмен продукт, съдът счита, че в полза на ищцата по това перо се следва
сумата от 323,42 лв.Над посочената стойност искът трябва да се отхвърли.
Предвид частичното уважаване на втория
иск, съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ВКС, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и направените по
заповедното производство разноски до размер на 330,16 лв.
Съгласно чл.78 от ГПК, на всяка
от страните се следват разноски за производството съразмерн ос уважената, респ.
С отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОД на МВР-Русе, Идномер *********, гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49,
представлявана от директора Т.А.А., че дължат на М.Н.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, пл.”Средец” № 1,
ет.5, офис № 507, чрез адв.Е.К. *** 391,04 лв., представляваща
възнаграждение за изготвяне на патентно-техническа експертиза по ДП № 371/2016
г. по описа на ОДМВР-Русе, ведно със законната лихва върху нея от 05.12.2018 г., с обезщетение за забава
за периода 20.08.2016 г.-04.12.2018 г. в размер 323,42 лв., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК под № 4427 от 10.12.2018 г. по
ч.гр.дело № 8241/ 2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.П., ЕГН **********,***,
срещу ОД на МВР-Русе иск да се признае за установено, че й дължат обезщетение
за забава за периода 21.06.-19.08.2016 г. и над 323,42 лв. до 347,29 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе, Идномер
*********, гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49,
представлявана от директора Т.А.А., да заплатят на М.Н.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, пл.”Средец” № 1,
ет.5, офис № 507, чрез адв.Е.К. ***, по банкова сметка *** “ОББ”АД IBAN:***, BIC:***, сумата от 330,16 лв.-разноски за заповедното производство и 373,27
лв.-разноски
по настоящото дело.
ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, пл.”Средец” № 1, ет.5, офис № 507, чрез адв.Е.К.
***, да заплати на ОД на МВР-Русе,
Идномер *********, гр.Русе, бул.”Скобелев”
№ 49, представлявана от директора Т.А.А., по банкова сметка, ***,12 лв.-разноски
по настоящото дело.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/