Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
........., 23 април 2021 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ,
наказателен състав, на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет
и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ : ТОДОРКА ЦОНЧЕВА
секретар Нелли Митева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 93 по описа на РС Котел за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по жалба от И.Я.И.,
против Наказателно постановление № 19-0287-000606, издадено на 02.09.2019 г. от
Началник на РУ – Котел при ОДМВР - Сливен, с което на същия за нарушение на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.,
за нарушение на чл.139, ал.2т.1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за
нарушение на чл.139, ал.2 т.2 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за
нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20
лв. и за нарушение на чл.139, ал.2, т.4
от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно в частта за наложеното
наказание за извършено по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП нарушение с доводи за
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правил, като формулира
искане за неговата отмяна. Сочи, че са налице нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН по отношение на описание и квалифициране на нарушението
по чл. 146
от ЗДвП, както и че същото не е безспорно доказано.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител -
адв. Х. поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП.Твърди, че не той, а
собственикът на автомобила е махнал седалките и по този начин е нарушил конструкцията
на автомобила.
Административнонаказващият орган /АНО/ - ОДМВР Сливен не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа:
На 04.08.2019 г. около 20: 15 ч. в село Градец, община
Котел, по улица „Кънчо Урумов“ водачът И.Я.И. управлявал лек автомобил „Форд Транзит“
с рег. № СН 4641 КК, собственост на Никола Василев Николов, когато бил спрян за
проверка от свид. С.Г.С., заемащ длъжността Полицейски инспектор при РУ – Котел,
Участък Градец и свид. К.С.М.,***. В хода на извършената проверка било
установено, че автомобилът със свалени един ред седалки. Установено било и че
моторното превозно средство не е оборудвано с аптечка, триъгълник,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Установените факти били преценени
като нарушения на разпоредбите на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 139,
ал.2, т.1,2,3 и 4 от ЗДвП, за които нарушения на място бил
съставен АУАН на жалбоподателя И.Я.И.. Последният се запознал със съдържанието
на акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения. Получил и
препис от АУАН.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя на 20.05.2020 г.
Жалбата против последното е депозирана чрез административнонаказващия, като е
входирана в деловодството на РУ - Котел на 22.05.2020 г., поради което се явява
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя С.Г.С.., разпитан в качеството на свидетел, свидетеля
К.М. и свидетелите Вълко И. и Николай Николов, както и от писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото. В разпита си пред съда
свидетелят Г. потвърди направените от него констатации в акта, като заяви, че
пред него водачът на автомобила е заявил, че не е собственик на същия. В същият
смисъл са и показанията на свидетеля М.. Според двамата свидетели водачът на
автомобила заявил, че той е свалил двете седалки за да си превози багажа. В
обратният смисъл са показанията на собственика на автомобила свидетеля Николов
и свидетеля И., а именно че седалките са били свалени от собственика. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Г. и М. като достоверни и непротиворечиви и въз
основа на тях изгради извод за осъществилата се фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата се явява основателна по следните съображения:
Посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП предвижда
следното: „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства
и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, се извършват
при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията“. Видно от съдържанието на цитираната норма е, че
същата е бланкетна и препраща към наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, т. е., за да е съставомерно едно
нарушение по този текст е необходимо да се посочи както чрез фактическо
описание, така и с цифрово изражение нарушената правна норма от въпросната Наредба,
като в случая става въпрос за Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство. Като не е
сторил това контролният орган, а впоследствие и административно наказващият
орган, не са изпълнили в цялост задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5,
съотв. по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 за пълно описание на нарушението и
подвеждането му под правилната правна норма. Дадената квалификация в АУАН и НП
е непълна, по отношение на цифровото посочване, което от своя страна води до
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата
на посочване на конкретната правна норма, нарушена от жалбоподателя, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно своята защита. Това нарушение е от категорията
на съществените процесуални нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на
НП в тази част.
Освен това настоящата инстанция намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано безспорно, което също е основание за
отмяна на НП в тази му част.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, която норма предвижда глоба от 2000
лв. до 7000 лева за този, който без да спазва установения ред изменя
конструкцията на моторно превозно средство. По делото е безспорно установено,
че жалбоподателят не е собственик на управляваното от него МПС във връзка, с
което му е извършена проверка, като автомобилът се притежава от Никола Василев
Николов – обстоятелство, което е възприето както в АУАН, така и в НП. Това обстоятелство
се потвърждава от приобщената към доказателствения материал по делото справка
за собственост на превозното средство. Отделно от това самият актосъставител в
разпита си като свидетел потвърди, че жалбоподателят е заявил пред него, че не
е собственик на автомобила, като само е ползвал същият. В този смисъл остана
напълно недоказано от страна на АНО, че именно жалбоподателят е извършил
вмененото му изменение в конструкцията на автомобила, за да може отговорността
на същия да бъде законосъобразно ангажирана по реда на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП. Това е така, тъй като посоченото
нарушение може да бъде осъществено само от лицето, извършило изменение в
конструкцията на превозното средство без да спази установения за това ред в
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните
пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, но не и от лице, което
управлява МПС с неправомерно изменена конструкция. Жалбоподателят не е
собственик на автомобила и не би могъл да е отговорен за изменения по
конструкцията му, доколкото по делото не се събраха безспорни доказателства, че
именно той е демонтирал последният ред седалки и кога точно са демонтирани, в
който смисъл отговорността му по посоченото нарушение е ангажирана
незаконосъобразно.
В допълнение следва да се посочи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Котел
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0287-000606,
издадено на 02.09.2019 г. от Началник на РУ – Котел при ОДМВР - Сливен, В
ЧАСТТА, с която на И.Я.И., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0287-000606,
издадено на 02.09.2019 г. от Началник на РУ – Котел при ОДМВР - Сливен, в
частта, с която на И.Я.И., ЕГН: ********** за нарушение на чл.139, ал.2т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139, ал.2 т.2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139, ал.2,
т.3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
и за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Сливен
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: