№ 247
гр. Габрово , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500199 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения “ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.М. срещу разпореждане на
Севлиевски районен съд по ч.гр.д.№151/2021г. , с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно сумата от 335,70лв. за
възнаграждение по гаранционна сделка / поръчителство/ и сумата от 18лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта за претендираните суми. Оспорва наличието на хипотезата на чл.143
ЗЗП. Позовава се на чл.9 от ЗЗД и създадените правоотношения по процесния договор за
поръчителство.Счита,че е дължимо претендираното по този договор възнаграждения в
пълния размер. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не се дължи сума за извънсъдебно
събиране на задължението по аргумент от чл.33 от ЗПК. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В разпоредбата на чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Следователно законодателят е предвидил възможността за
начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по
кредита
Претендира се за отмяна на разпорежданете на заповедния съд , с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК за процесните суми и да бъде уважено искането на заявителя за
1
издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези вземания.
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да отхвърли с обжалваното разпореждане заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД по чл.410 ГПК за сумата от 335,70лв. за възнаграждение по
гаранционна сделка – договор за предоставяне на поръчителство, и сумата от 18лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземането, заповединят съд е приел,че относно
договора за поръчителство е налице неравноправна клауза която противоречи на добрите
нрави и е нищожна.Уговорката в договора за заем за заплащане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането,заобикаля ограничението по чл.33 ЗПК и противоречи
на тази законова разпоредба,като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава..
Извършената от първоинстанционния съд преценка е съобразно предоставените
правомощия на заповедния съд по чл.411,ал.2 ГПК и приложените към заявлението
доказателства
В случая съгласно т.9 от подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№151/2021г.
по описа на Севлиевски РС, сума от 335,70лв. е претендирана като възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/,който договор е приложен към заявлението.
Договорът за предоставяне на поръчителство между заявителя и длъжника, има
акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит. Поради това
длъжникът има качество потребител по процесния договор и приложение намират нормите
на ЗЗП.В случая клаузата,с която е уговорено заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
поръчителя по договора за потребителски кредит за периода на действие на договора за
кредит, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП. Така уговорената клауза
представлява уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност .Уговорено е възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана
при евентуално неизпълнение или не.Съобразявайки това ,както и размера на
възнаграждението съотнесен към размера на общото задължение, което длъжникът следва
да върне по договора за потребителски кредит, дават основание да се приеме ,че уговорката
за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 335,70лв.,
представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се
отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
2
Претендирана е от заявителя в т.9 от заявлението по чл.410 ГПК и сумата от 18лв.
като разходи и такси за извънсъдебно събиране . Това задължение не съответства на
никаква допълнителна услуга, предоставяна на кредитополучателя. Клаузата ,която
предвижда разноски за събиране на вземането, влиза в колизия с повелителната разпоредба
на чл.10а, ал.2 от ЗПК . С процесното вземане се заобикаля забраната в чл.33 от ЗПК, според
който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля
законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло
свързана със забавата на длъжника.
Доколкото заповедният съд не е указал на заявителя правото му по чл.415,ал.1,т.3
ГПК,този пропуск е извън предмета на настоящото производство и подлежи на
отстраняване от заповедния съд.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за процесните суми, е законосъобразен и обоснован и следва да бъде потвърден,
предвид на което,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №117 от 02.02.2021г. по ч.гр.д.№151/2021г. на
Севлиевски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл.410
ГПК на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД за издаване заповед за
изпълнение срещу длъжника П. И. М. за сумата от 335,70лв. – възнаграждение по
гаранционна сделка и сумата от 18лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Определението не подлежи на обжалван
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3