№ 64717
гр. София, 18.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110155584 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „ЕОС матрикс“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата Е. Л. К. за следните суми:
1752,63 лева – главница по вноски с падеж от 07.09.2023 г. до 07.09.2024 г.
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 17.09.2024 г., до окончателното плащане, и 755,49 лева – обезщетение за
забава за плащане на последната сума в размер на законната лихва за периода
от 07.09.2023 г. до 07.02.2024 г. – задължения по Договор за потребителски
паричен кредит № 4994371/31.01.2022 г., сключен между длъжницата и
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, вземанията по които били
прехвърлени на заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
10.04.2024 г., който се твърди, че е съобщен на длъжницата.
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР)
настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за
кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са
напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в
приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива
2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е
изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
1
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво
се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно
информиран, е въпрос, повдигнат от заявителя, без всякаква релевантност за
делото и същият постига само, единствено и едновременно две цели – да
покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно
незачитащ правата на потребителите и оправдаващ по този начин лош
търговски имидж, а не желание за влизане в отношения на доверие, от една
страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и
същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към процесния договор, горепосочените принципи
означават следното:
По делото е представен договор за кредит (на лист 11), при който
2
„общият размер на кредита“ е 16 480 лева, като в тази сума първоначалния
кредитор е включил „такса за разглеждане на кредит“ в размер на 480 лева,
като е посочил, че „размерът на кредита“ (понятие, което би следвало да се
тълкува със смисъл, който по принцип законът дава на „общ размер на
кредита“ съгласно § 1, т. 3 ЗПКр, но не отговаря на него по изложените по-
долу съображения) е 16 480 лева, а на длъжницата са отпуснати 16 000 лева, и
върху сумата от 16 480 лева се начислява лихвата по кредита. За връщането на
тази сума с уговорения лихвен процент от 9,99 % годишно следва да се платят
96 месечни вноски (с последен падеж 07.03.2030 г.) по 266,15 лева, или
25 549,82 лева. В погасителния план е посочено, че след изплащане на първата
вноска остава непогасена главница в размер на 16 262,34 лева (към молба от
10.12.2024 г.), т.е. олихвяването е върху сумата от 16 480 лева.
Доколкото на заявителя е била дадена възможност, в изпълнение на
задълженията на съда съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1
Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и т. 50 – 53 от
Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс
интернешънъл, да уточни какво точно е включил във вземането, с молба от
10.12.2024 г. се посочва, че се иска само главница.
В случая обаче от погасителния план ясно личи, че в „главницата“ от
16 480 лева освен действителната главница (платените на длъжницата 16 000
лева) са включени и 480 лева такса, т.е. заявителят в уточнението си лъже в
своя полза, като изречението „Видно от погасителния план е, че
кредитополучателят дължи следните задължения – главница, лихва и
застрахователна вноска...“ е очевидно невярно – в заглавната част на
погасителния план, на последния ред от лявата страна на таблицата ясно е
записано „такса за разглеждане на кредит“ и е очевидно, че според заявителя
тя се дължи. Съгласно императивните правила на § 1, т. 1 ЗПКр всички такси
следва да са част от разходите по кредита и не може да се смята за част от
усвоената сума по договора, както е посочено и в цитираната по-горе
практика на Съда на Европейския съюз. В случая е направено точно обратното
– таксата е включена в „главницата“, т.е. общия размер на кредита, онова, с
което потребителят уж се облагодетелства, а не в онова, което потребителят
плаща и е в негова тежест – разходите по кредита. В случая дори да се приеме,
че застраховката е доброволно сключена и поради това не е от значение за
отпускане на кредита при посочените в договора условия (§ 1, т. 1 ЗПКр
накрая), то тя не следва да се включва в „общия размер“ на кредита по § 1, т. 3
ЗПКр, тъй като не обезпечава потребителя, а риска на заявителя.
Следователно таксата за разглеждане не може да се включва в „общия
размер на кредита“ и ГПР да се определя спрямо нея, а следва да се включи
като разход. ГПР не е определен правилно, тъй като в него са включени като
получена сума компоненти, които представляват разходи.
Следователно следва да се приложат с голяма степен на вероятност
последиците на чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, тъй
като в разходите, формиращи ГПР, не е включен задължителен компонент, от
което следва, че длъжникът е дължал на първоначалния кредитор само
3
главницата по договора, или 16 000 лева.
Тъй като по делото няма признание за платени от длъжницата вноски по
кредита, следва да се издаде заповед само по исканата претенция за главница в
размер на 1752,63 лева. Претенцията за законна лихва за забава, както за
времето от падежа на задълженията, така и след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед следва да се отхвърли, тъй като при
нищожен договор забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се
присъди няма да последват санкционните последици от нищожността на
кредита – вж. в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд –
Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО, а в случая ако
се присъди законна лихва върху главница в по-голям размер съдът няма да
санкционира кредитора за това, че е определил неправилно ГПР, а ще го
бонифицира с лихва за забава и върху таксата от 480 лева, която не му се
дължи съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, още по-малко пък – с лихви за забава или
възнаградителни такива.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 1752,63 лева, или 69,88 % от общо претендираните
2508,12 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 69,88 % от 50,16 лева,
т.е. 35,05 лева, и адвокатско възнаграждение – 69,88 % от 240 лева, или 167,71
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
921/02.01.2024 г. В ЧАСТТА, с която „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров – Казанджията“ № 4 – 6, иска издаване на заповед за изпълнение, по
която Е. Л. К., с ЕГН: ********** с адрес: С, да плати суми в размер на 755,49
лева (седемстотин петдесет и пет лева и 49 стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на дължими се суми за периода от 07.09.2023 г. до
07.02.2024 г., както и всяка законна лихва след образуване на делото –
задължения по Договор за потребителски паричен кредит №
4994371/31.01.2022 г., сключен между длъжницата и „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на заявителя с
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.04.2024 г., който се твърди,
че е съобщен на длъжницата.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „ЕОС
матрикс“ ЕООД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен
иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в
сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции
в размер на 15,11 лева ще бъде приспадната (т.е. трябва да се доплатят само за
отхвърлените претенции 34,89 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
4
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5