Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 3967 15.11.2017г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХ-ти
граждански състав
На дeветнадесети септември 2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: : ЗОЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря
Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1733
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно и субективно съединени ис кове с правна
квалификация чл.146 вр.чл.143 т.10 от
ЗЗП ,чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от В.М.Т., ЕГН ********** и М.Г.П.-Т., ЕГН **********,двамата с адрес ***,
чрез пълномощника им адв. Е.Т. срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седа лище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Около връстен път“ № 260.
Ищците твърдят, че на
26.07.2007г. в гр. Пловдив сключили с ответ ното дружество „Юробанк България“
АД (с предишно наименование „Българска Пощенска Банка“ АД) договор за кредит за
покупка на недви жим имот,
обезпечен с ипотека, по силата на който получили в заем сумата от 49 580
лева. Съгласно погасителния план към договора за кредит уго
ворената между страните месечна анюитетна
вноска била в размер на 445,64 лева. Заедно с вноските по кредита ищците
внасяли по сметката и допълнителни средства, представляващи техни спестявания.
В края на 2016г. ищците установили, че средствата, които считали за свои спестя
вания липсвали, както и че банката била повишила
едностранно размера на месечната погасителна вноска на 537,73 лева. За периода
от сключването на договора до м. януари 2017г. вкл. ищците следвало да внесат
сумата от 49 911,68 лева под формата на месечни анюитетни
вноски, но вместо това внесли сумата от 60 326,72 лева. Твърдят, че за
разликата между двете суми ищците са
били ощетени от банката.
Ищците
посочват, че клаузите, въз основа на които банката черпела право да увеличи
лихвения процент, а именно чл. 3 ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 от Договора били
нищожни,тъй като накърнявали добрите нрави. Излагат следните доводи в тази
насока: че на банката е дадено е едностранно и изцяло субективно право да
променя базовия си лихвен процент, без никакъв обек тивен критерий, който следва да бъде съблюдаван, нямало
зададени каквито и да е критерии, при които за повишаването на базовия лихвен
процент, нямало никакви граници и изисквания за пропорционалност, кредитополу чателят бил дал
предварително съгласие за увеличаването и нямало пречка банката да увеличи
лихвения процент със задна дата. Също така ищците твърдят, че цитираните клаузи
от процесния договор са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като
съдържали следните белези: налице била уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за до бросъвестност и
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Посочените клаузи попадали в хипотезата на чл.
143, т. 3 от ЗЗП. Ищците твърдят, че за изчисляването на базовия лихвен процент
ответникът възприел методология, съдържаща компоненти, пряко производни от
пазарни фактори – между банкови лихвени индекси Софибор,
Юрибор, Либор.
Методологията обаче липсвала в процесния договор за банков кредит, а освен това
правилата за определянето й не били ясни. Селекцията на тези фактори била
изцяло субек тивен избор на
банката, което създавало възможност банката да определели произволно по какъв
начин ще се изчисли базовия лихвен процент. Също така процесните клаузи били
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като банката променила
лихвения процент при непредвидени в договора основания. Налице били и
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.12 от ЗЗП, предвид
обстоятелството, че цената на услугата, т.е. лих
вата, била увеличена едностранно от банката, без потребителят да има въз можност да се откаже от договора.Посочените клаузи били
неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като не били
индивидуално договорени, предвид обстоятелството, че сключването на договора
били предоставени бланки от банката-ответник, които не подлежали на договаряне.
Заявява, че чл.144, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП били неприложими в настоящия казус и
не деро гирали клаузите на
ЗЗП, на които ищците се позовават. Сочи се, че КЗП била констатирала
неравноправни клаузи в общите условия и договорите на ответника и изготвила
съответните предписания.Ищците твърдят още, че клаузите в процесния договор
противоречат на европейското законода телство и съдебна практика, в частност на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. Излагат подробни съображения в тази
насока. Въвеждат евентуални възражения, като в случай, че ответникът твърди, че
договорът бил сключен при условията на променлива лихва, заявяват, че липсва из
рично и изчерпателно информиране на потребителя за
механизма, по който се изчислява изменената лихва. В случай, че ответникът се
позове на погасителна давност, ищците посочват, че задължението на банката да
предаде съхраняваните от нея парични суми възниква от момента на поиск ването им от титуляра, от
който момент ставало изискуемо вземането, а в настоящия случай поискали от
банката да им заплати процесните суми с предявяването на исковата молба.Предвид
гореизложеното ищците молят да бъде прогласена в отношенията между страните
нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от процесния
договор за кредит като неравноправни и
да бъде осъден ответникът да заплати на всеки от ищците по ½ част от сумата
9694,65 лева, представляваща разликата между уговорените в процесния договор
вноски и заплатените от ищците завишени такива, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява посочените в исковата молба клаузи да са
неравноправни и нищожни, тъй като същите били индивидуално определени.
Действително банката изгот вила проект за договор за
кредит, но преди сключването му между ищците и банката били водени преговори.
Ищците подали искане за предоставяне на жилищно ипотечен кредит №*****на
30.05.2007г. за 50 000 лева при пла ваща лихва. От тази дата до 26.07.2007г. всяка от страните
могла да предлага промени или да иска добавянето на условия. След като ищците
не били възразили по параметрите на предложения договор, страните пристъпили
към сключването на договор за кредит. Клаузите били включени в под писания
договор между страните, като общите условия на ответника не намирали
приложение. Твърди, че по договора за кредит била уговорена променлива лихва
като средство за разпределение на риска във времето между двете страни.
Промяната можела да се изразява както в увеличение, така и в намаление на
вноските по кредита спрямо движението на пазара. Твърди, че от 13.11.2012г.
показателите, определящи лихвените проценти спаднали и размерът на
погасителната вноска бил намален от 543,27 лева на 537,73 лева, следвайки
изменение на базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева от 10,5% на
10,25%, поради което чл. 3, ал. 5, чл.
6, ал. 3 от Договора не били във вреда на потребителя. Посочва, че плаващата
лихва е изрично договорена между страните и предварително известна на кредито получателя. Базовият лихвен процент се определял
според методика, посоче на на
страницата на банката в интернет. В съдържанието на методиката били посочени
като обективни показатели бенчмарковия индекс СОФИБОР
и петгодишната рискова премия за България. Сключването на договори за кредит
при определяне на промелнива лихва било допустимо
съобразно чл. 58 от ЗКИ. Твърди, че ищцовата страна не била възразила срещу
твърдените от нея промени по договора, като е продължила да заплаща редовно
вноските по кредита без възразжения, което
означавало, че ги приема чрез кон клудентни действия.
Вноските били правени предимно на каса и били точно в размера, дължим съгласно
увеличения лихвен процент или с минимално надвишение.
Ответникът твърди, че в договора били ясно формулирани правилата за определяне
на променливата лихвена величина, върху която нито банката, нито
кредитополучателят могат да влияят. Базовият лихвен процент се влияел от
обективно действащи пазарни и икономически меха низми
и параметри. В конкретния случай настъпилите изменения били таки
ва, от които последвало първо завишаване на лихвените
нива по отпуснатия на ищците кредит, а в последствие и тяхното намаляване,
макар и без до стигане на първоначалните нива, поради което не била налице
хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. В случай, че се приеме обратното, се
позовава на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, като твърди, че промяната в размера на
лихва по договора била в резултат от изменение на базовия лихвен процент, за изме нението на който била налице основателна причина. Посочва, че
е налице изключението на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, доколкото цената на паричния
ресурс се влияе от промяната на обективните фактори на финансовия пазар. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите на ищ ците.По изложените съображения
настоява за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съгласно раз поредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
Няма спор по делото, а
и видно от представения договор за
кредит, сключен между страните на
26.07.2007г./представен на л.8-12 от делото/ „Българска Пощенска Банка”АД,чието
наименование е променено на „Юр обанк
И Еф Джи България АД с решение№61/01.11.2007г на СГС ответната банка е отпуснала на ищците кредит
в размер на общо 49580 лева,от които 16260лв за покупка на жилище и 33 320 лева
за други разплащания срещу задължението на ищците да го върнат при условията на
договора- на анюитетни месечни вноски всяка в размер
на по 445,64лв, платими за период от 180 месеца /чл.5 т.1 и чл.6 т.1 от
договора/.
За обезпечаване вземанията
на банката по договора за кредит кредито получателите
са учредили в нейна полза договорна ипотека
върху недви жим имот-апартамент./чл..13
от договора/.
От заключението на приетата
по делото ССЕ на вещото лице М. се установява също така,че първоначално
уговорената в договора анюитетна вноска в размер на
445,64лв е увеличавана неколкократ но,последно в размер на 543,87лв което е с 98,23 лв повече
от първона чално
договореното.Вещото лице сочи, че в
резултат на увеличената аню итетна
вноска ищците за исковия преиод са заплатили в повече
сумата от 9694,65лв Според заключението на вещото лице промените на БЛП са
извършени на база Решения на КУАП,взети в резултат на настъпили про мени в тримесечния Юрибор, Софибор,5Y CDS
на България и CDS на *****,както и нелихвените разходи на
банката /минимални задължителни резерви,фонд за гарантиране влоговете в
банките/ , като според вещото лице банката е имала основание дори за по- голямо
увеличение
Доводите на ищците,направенин в исковата молба са за нищожност на клаузите на
чл.3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, т. 3 и чл.12 от Договора и квали
фицирането им като неравноправни по смисъла на чл.143
т.2,т.10 от Закона за защита на потребителите и твърдението им за нищожност на
същите съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.146 ал.2 от ЗЗП
Цитираните клаузи отразяват
договорения и приет от страните с подпис
ването на Договора ред за промяна на дължимата
от кредитополучателите лихва за отпуснатите им от Банката средства (чл. 3,
ал.5) и свързаната с тази промяна автоматична актуализация на размера на
месечните аню итетни
погасителни вноски,дължими от кредитополучателите (чл. 6, ал. 3),както и
правото на банката да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните,които стават задължителни за страните по дого
вора от деня на приемането им./чл.12 от договора/.
В чл.3 ал.5 от договора за
кредит е посочено,че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредито получателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата от която той е в сила чрез обявяването му на
видно място в банковите салони.
Чл.6(3) от договора гласи, че
ако по време на действието на настоящия договор банката промени базовия си
лихвен процент за жилищни кредити в лева,размерът на погасителните
вноски,определен в ал.1 се променя автоматично,в съответствие с промяната,за
което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
Съгласно чл. 12 от договора
„Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да
променя Тарифата за условията, лих вите,таксите и
комисионните, които прилага при операциите си. Измене
нията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането
им от компетент ните
банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор"
Разпоредбата на чл.143 от
Закона за защита на потребителите съдържа примерен и неизчерпателен списък на
неравноправните клаузи. Нормата на чл.143 дава легално определение на
неравноправна клауза в договор, което включва в себе си следните белези: 1)
уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на изискването за
добросъвестност; 3) води до зна чително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В случая по отношение на цитираните по-горе
клаузи от договора всеки един от елементите на фактическия състав на чл.143 от
ЗЗП е налице. Посочените по-горе клаузи от Договора са уговорка във вреда на потре бителя,тъй като банката си
запазва правото да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения
процент по кредита до размери, чиято методика на определяне е неясна.Това не
може да се определи като добро съвестно поведение от страна на търговеца.
Налице е и значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Това е видно от
заключението на приетата ССЕ,при крайния резултат на кредита,получен в резултат
на увеличението на лихвения про цент.Според заключенията на вещото лице М. сумата,
която е следвало да върнат ищците на банката за исковия период съгласно първо
начално уговореното в договора възлиза на 50357,32лв главница и лихви,а след
увеличението сумата от 60051,97лв. главница и лихви или разли
ката,която кредитополучателите следва да заплатят след увеличението на БЛП възлиза
на сумата от 9694,65лв в повече от първоначално договоре
ното .
Цитираните по-горе клаузи от
договора са неравно правни по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна
клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредви
дено в него основание. В случая, посочените три
клаузи съдържат усло вието
на чл.143 т.10 от ЗЗП, а именно:възможна промяна от страна на банката на лихвен
процент при непредвидени в договора основания. Непосочването в договора на
методиката по която се определя БЛП на банката и основанието за такава промяна се характеризира с неяснота и
неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на банката е да
преценява наличието на основания за увеличаване на лихвения процент.
На следващо място, налице са
неравноправни клаузи и по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, съгласно който
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. В настоящия случай, цената на
услугата, т.е. лихвата, която ищците ще заплащат за срока до края на договора
се завишава според заключението на ССЕ с
19,25% в повече от първона
чално договорения размер на анюитетните
вноски за периода.За тях като потребители не е уговорена в договора нарочна
възможност при такива хипотези да се откажат от договора за кредит без съответните санкция за ищците.В чл.8 ал.2
от договора се съдържа клауза,че при предсрочно погасяване на кредита
кредитополучателят дължи на банката такса в размер на 4% върху размера на
предсрочно погасената главница.Макар и наречено "такса", предвиденото
задължение е такова за неустойка за пред срочното погасяване на кредита, поради
което не може да се приеме, че с тази клауза е осигурена възможност на
кредитополучателя по своя воля едностранно да се откаже от договора при
увеличаване цената на същия. При липсата на предвидена възможност за
потребителя незабавно да се откаже/прекрати договора, неприложимо към процесния
договор е изклю чението по чл. 144, ал. 2 ЗЗП.
В ЗЗП е
установена принципна забрана на неравноправните клаузи в договор, сключен с
потребител, които са прогласени за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени
- чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,а
тежестта за доказване, че дадена клауза е инди видуално уговорена е на търговеца - ал.4 на чл. 146 ЗЗП. Ответникът
върху когото лежи доказателствената тежест
не ангажира доказателства процес ните клаузи
да са били индивидуално уговорени.При
това положение следва да се приеме,че представения по делото договор е бланков
и не е бил предмет на предварително договаряне между банката и клиента.
Във връзка с горните
възражения и съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП цити раните
три клаузи от процесния договор, които позволяват на ответника да накърнява
договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а
оттам и значително да завишава дължимите от ищ ците анюитетни вноски са нищожни.
Не са налице специалните изисквания на разпоредбата на чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП в каквато насока са доводите на ответника.Според цитираната разпоредба доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен про цент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи,свързани с финансовите услуги, при условие, че до ставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за пре кратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
По изложените съображения съдът
приема,че по делото е безспорно установен неравноправният характер на
договорните клаузи -предмет на иска,а именно,че същите са сключени във вреда на
потребителя, не съот ветстват
на изискванията за добросъвестност, и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Предвид
констатираната нищожност на процесните договорни клаузи същите не биха могли да
обвържат ищците да заплащат едностранно увеличените от банката лихви. Следователно предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По иска с правно осн чл.55
от ЗЗД:
Предвид гореизложеното съдът
приема за установен фактическия състав на чл.55 от ЗЗД-налице извършено плащане
от ищците на анюитет ни вноски в размер, различен от
уговорения между страните и липса на основание за заплащането им в завишен
размер поради нищожност на клаузите на чл.3 ал.1 и ал.5,
чл. 6, ал.3 и чл.12 от сключения между
страни те договор. Сумите, заплатени над договорената с договора месечна аню итетна вноска за исковия
период възлизат на 9694,65лв съгласно заклю чението на в. лице М. по приетата ССЕ.Същите са недължимо плате ни
и следва да бъдат върнати на ищците.
Предвид основателността на
иска следва да се разгледа направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
С разпоредбата на чл.111,
б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая по
отношение на договора за кредит не намира приложение кратката тригодишна
давност съгласно чл111 б.в от ЗЗД,тъй като е налице неделимо плащане.
Обстоятелството, че в договора е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати не
превръща тези вноски в периодични плащания,а същите представляват частични
плащания по договора /в този смисъл ре
шение№261/12.07.2011г.,постановено по гр. д.№795/2010
на ВКС/. .При това положение
по отношение на недължимо платените
погасителни внос ки
е приложима общата птгодишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД.
При фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията,поради
което следва да се приеме, че давностният срок по
чл.110 от ЗЗД започва да тече за всяка платена вноска от деня на плащането
й.Това означава, че по отношение на погасителните вноски,платени за периода от 13.09.2007г-07.02.2014г. петгодишният давностен срок е изтекъл, а след тази дата до датата на
предявяване на иска-07.02.2017г. петгодишният
давностният срок не е изтекъл.
Следователно исковата претенция като основателна следва да се уважи за
периода 07.02.2012г.-07.02.2015г. Надвнесените / платени
от страна на ищците суми за погасителни вноски общо по процесния договор за
кредит през периода от 07.02.2012 г. до датата на завеждане на иска
07.02.2017г., в сравнение с описаното в първоначалния погасителен план,
съставляващ Приложение от процесния
договор за кредит, ако БЛП не беше увеличаван според приетата ССЕ е 5 578,76 лв. ( 32 317,16 лв. – 26 738,40 лв. ) повече от
договореното между страните.По
делото няма данни кой от ищците какви суми е платил,поради което ответникът
следва да бъде осъден да им заплати исковата сума поравно. Върху дължимата главница следва да се присъди законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска-07.02.2017г до окончателното й
заплащане Над посочения размер до пълния предявен такъв от 9694,65лв
исковата претенция като неоснова телна следва да се
отхвърли.
На осн чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
1436,66 лв представляваща разноски за настоящото производство съразмерно
уважената част на иска съгласно представен списък на разноските .
На осн.
чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата от 388,04лв. разноски за ССЕ и юрискон султско възнаграждение съразмерно отхвърлената част на
иска.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 1, чл.5, чл. 6, т. 3 и чл. 12
от договор за кредит *****сключен на
26.07.2007г между „Юробанк
България”АД ЕИК ********* като кредитор и В.М.Т., ЕГН ********** и М.Г.П.-Т., ЕГН **** ****** и двамата с адрес *****,
като кредитополучатели на основание чл.143
т.10,12 вр. чл.146 от ЗЗП
ОСЪЖДА „Юробанк
България”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София район Витоша
ул.»Околовръсен път»№260
да заплати на В.М.Т.,
ЕГН ********** и М.Г.П.-Т., ЕГН **********
двамата с адрес *** поравно сумата от общо 5 578,76
лв ,представляваща недължимо платени вноски на основание нищожни клаузи на чл. 3 ал.1 и ал5 и чл.
6, ал. 3 и чл.12 от Договор за кредит *****сключен на 26.07.2007г. за периода 07,02,2012г. – 07,02,2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2017г до
окончателното й заплащане,както и сумата от 1436,66 лв разноски за настоящото производство КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер
до пълния предявен такъв от 9694,65 лева
ОСЪЖДА
В.М.Т., ЕГН ********** и М.Г.П.-Т., ЕГН ********** двамата с адрес *** да заплатят на „Юробанк Бълга рия”АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София район Витоша ул.»Околовръсен път»№260 сумата от 388,04лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия/п./ З.Б.
Вярно с оригинала.
КК