Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5221 по описа за 2019 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж.Х.С., срещу решение №
32135/05.02.2019 г., постановено по гр. д. № 63798/2016 г. на СРС, Трето
Гражданско отделение, 89 състав, в частта му, в която съдът е приел, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и в
частта му относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака дете М.Й.С., местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и издръжката за детето. Счита решението в обжалваните му части за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие с
материалния закон. Излага съображенията си. Моли решението в обжалваните части
да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да приеме, че мъжът има
изключителна вина за разстройството на брака, както и да й предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.Й.С., да
определи местоживеенето му при майката, като определи подходящ режим на лични
отношения на детето с бащата и да осъди бащата за месечна издръжка в размер на
330 лв. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Ѝ. Д.С. е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който моли първоинстанционото решение
в обжалваните му части да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивника
моли въззивната жалба да бъде уважена. Представя списък на
разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В съдебно заседание по делото
въззиваемата страна моли съдът да остави в сила решението в обжалваните му
части. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 32135/05.02.2019 г., постановено по гр. д. № 63798/2016 г.,
СРС, Трето Гражданско отделение, 89 състав е прекратил сключения между страните
брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по обща вина, предоставил е
упражняването на родителските права по отношение на детето М.Й.С. на бащата,
при който е определил местоживеенето на детето, определил е режим на лични
отношения на майката с детето, както следва: всяка първа, трета и пета седмица
от месеца, за времето от 18 часа в петък, до 18 часа в неделя, с преспиване;
четиридесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата; първата половина на зимната ваканция (определена от МОН за
съответната година) и втората половина от пролетната ваканция (определена от
МОН за съответната година), както и по време на Новогодишните празници на всяка
нечетна година и за Великденските празници на всяка четна година. С решението съдът е осъдил майката да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на постановяване на
решението, ведно със законната лихва за забава, до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на издръжката. С решението семейното
жилище на страните, находящо се в гр.
София, ул.********, ет. *, е предоставено за ползване на жената, съдът е
постановил жената да носи брачното си фамилно име С. и е осъдил страните да заплатят на СРС дължимите държавни такси.
Относно наведения довод, че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства, установяващи агресивното поведение на съпруга спрямо съпругата
му и нейната майка на 14.10.2016 г., както и твърденията, че по делото не са
налице никакви данни за нарушаване на брачните задължения от страна на
съпругата, поради което неправилни са изводите на съда за взаимна вина, настоящия съдебен състав счита следното: В
жалбата са наведени доводи предимно относно противобрачното поведение на
съпруга, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което е извън
предмета на въззивното производство- решението, в частта му относно
ангажираната брачна вина на мъжа- в тази част съдебния акт не е обжалван от
него. Релевантно за настоящото производство е единствено наличието на
твърдяното от съпруга противобрачно поведение на жената, довело до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Установи се по делото, че страните са
във фактическа раздяла от месец октомври 2016 г.– твърденията и на двете страни
и кредитираните свидетелски показания. Както правилно е приел и СРС, и двамата
съпрузи не са положили усилия да
преодолеят противоречията си чрез взаимни отстъпки и да заздравят брака си.
Липсата на взаимно уважение, взаимност и разбирателство е нарушение на
изискваното от чл. 14 СК съдържание на лични отношения между съпрузите.
Съпругата е предизвикала фактическата раздяла, което е нарушение на принципа на
съвместно живеене на съпрузите. От друга страна, неподдържайки контакти помежду
си след посочената датата, страните- включително и съпругата, са нарушили и
изискванията на чл. 14 от СК и чл. 17 от СК. Ето защо, изводът на първоинстанционния
съд, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обща, е
правилен. В производството не се
установи съпругата да е положила усилия за преодоляване на брачната криза и за
възстановяване на брачната връзка. Не се установи същата да е предприела
някакви действия, да е направила каквито и да е опити за преодоляване на
кризата в брачните отношения между страните и за възстановяване на брачната
връзка в изискваното от закона и от морала съдържание. Поради изложеното,
съпругата също е ангажирала своята вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака. Във въззивното производство не бяха ангажирани доказателства, които
да променят убеждението на съда, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи, поради което решението в тази му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция са събрани
доказателства за трудовата ангажираност и доходите на страните, страните са
изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК, допуснато и изслушано е заключение
на съдебнопсихологична експертиза, разпитани са свидетели и са приобщени
социални доклади от компетентните АСП-С „СП“.
Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК в съдебното заседание на
15.02.2021 г., майката заявява, че работи в БСК, Индустриални отношения и в
УНСС, с работно време от 9,00 часа до 17,30-18,00 часа. Сгодена е. Може да
разчита на помощта на майка си, на годеника си и на братовчеди, които живеят
наблизо. Може да даде много на сина си, като спокойна атмосфера, като стабилност,
обич. Счита, че е по-добрия родител. Детето и годеникът й са много привързани
един към друг.
Изслушан в същото съдебното
заседание, бащата заявява, че е държавен служител, с работно време от 8,00 часа
до 16,30 часа. В момента не съжителства с други лица. С него живее майка му,
която му помага в отглеждането на детето, понякога и с баща му. Може да разчита
за помощ от майка си, от сестра си и на роднини. Счита, че след споделеното
родителство, най-добро за М. е да го отглежда той.
Заключението на допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-психологична експертиза е, че детето в присъствие на двамата си родители се
държи спокойно и показа видима привързаност и към двамата - прегръщайки и
целувайки майка си и гушкайки се в баща си. Детето не се страхува от никой
човек. М. не се чувства виновен за раздялата на родителите си. На онзи етап детето не е било въвлечено в междуличностните
отношения на бащата и майката. Очевидно родителите му не го занимават с
детайлите около тяхната раздяла, което е зряло като подход. Баща му е казал на М.,
че преди време е ударил с юмрук баба Мила и за това са се разделили с майка му.
Детето е казало на експерта, че е видяло това което се е случило , но го е
забравил. Психологът
установява, че авторитетните възрастни в живота на детето са майката и
бащата. Те са двете лица, които му дават базисното чувство за сигурност и които
го изграждат като личност, като всеки от тях има своя уникален принос към
изграждането на характера и светоусещането му. Детето прави позитивни проекции за баща си и майка
си. Експертът установява отношението на майката към бащата- родителите са в
развод, емоциите между тях са много силни и не само майката ,но и бащата са
обхванати от силна емоция поради това, че развода им като всяка криза няма как
да остави двете страни безразлични и хладнокръвни. Въпреки това на въпроса «
майка ти говори ли лоши неща за баща ти», детето е отговорило категорично «не».
Вещото лице не установява данни детето да е
отчуждено от бащата , нито да е включено активно в кампания на майката срещу
бащата. Майката не води такава кампания и се опитва да съхрани отношенията баща
- син. Няма данни за отчуждаване от страна на майката и поради това детето не
ползва рационализации на обезценяване на баща си. Показва, че цени и обича
родителя си. Детето не взема страна в родителския конфликт, то е разказало без
съществена емоция онова, което баща му е казал, че е причината за раздялата с
майка му и с това темата е била приключена. М. не изпитва вина за родителския
конфликт. Според негово изказване баща му е дал някакво обяснение за причините
за раздялата с майка му, което той е приел. Той продължава да се държи много
мило и с двамата си родители. Детето М. не показва
враждебност по отношение на роднините по бащина или майчина линия. У М. няма
конфликт на лоялност и синдром на родителско отчуждение. Жизнена необходимост е
детето да се радва на колкото може повече внимание и грижи и от двамата си
родители. Така то няма да има чувство за дефицит в посока отношенията с единия
родител. И двамата родители имат нормален родителски капацитет и компетентост.
Това предполага подобряване на комуникацията между тях и поставяне интересите
на детето на първо място. Количеството време на родителя, прекарвано с детето
има значение при общуване, но по-важно е това време да се ползва качествено.
В
първа инстанция са разпитани свидетелите Е. С., Р.И., С.Д.и Т.И., показанията
на които съдът кредитира, в частта им, в която свидетелите имат преки
впечатления за обстоятелствата, които установяват, в частта им, в които са
вътрешно непротиворечиви и не противоречат на писмени доказателства, събрани по
делото, тъй като показанията са дадени под страх от наказателна отговорност. С
тях относно взаимоотношенията на детето със страните се установява, че бащата е
отказал майката да се чуе с М. по телефона, тъй като детето си играело (св. С.),
че преди да се разделят родителите, Й. е прекарвал много повече време с детето,
цялото му внимание е било към детето, грижовен е; (св. Д.). Грижите за детето
са били преимуществено на бащата. Майката два пъти е прекъсвала отпуска си по
майчинство, а в останалото време е присъствала; Ако нещо не направи Й., то това
го прави някоя от бабите, които са помагали в отглеждането на детето, а не
майката; По времето, когато детето е било три месеца при баща си, бащата
многократно е канил майката да види М., но тя през това време не е искала да
вземе детето, единствено е подавала документи в полицейското управление; (св. И.).
С оглед задължението на съда да следи служебно за
интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните при произнасянето по
въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на
съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът счита за обективно и компетентно
изготвено, пълно, ясно и обосновано.
Вещото лице установява каква е емоционалната
привързаност на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние
на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки
от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на
синдром на родителско отчуждение при детето и предлага подходящ режим на лични
отношения на детето с всеки един от родителите му. Експертът установява , че
през първите години от живота на детето се формира привързаността към базовата
фигура. Най-често това е възрастният, който отглежда детето до 3 години.
Привързаността е естествен резултат, който е свързан с осигуряване на грижа,
сигурност, топлина и обич. Тази привързаност е част от здравословното развитие
на детето през следващите етапи - детство, юношество, младежка и зряла възраст.
Привързаността се развива при условие, че базовата фигура на привързаност
продължава да е част от живата на детето, то се чувства подкрепено в цялостния
процес на израстване и формиране на личността му. Поддържането на сигурна
привързаност на детето към неговите родители определя неговата принадлежност и
произход, което е от значение за емоционалната му стабилност в живота. Детето М.
е отглеждано от двамата си родители, като са разделили грижата за него още в
бебешкия период на детето /от 0 до 3 години/. След раздялата на родителите
детето е живяло при майката и съответно при бащата според постановения режим от
съда. Детето ясно заявява, че няма предпочитания, като казва, че много обича и
двамата си родители. М. е спокойно дете с адекватни реакции, с нормално
развитие в умствен и емоционален план, отговарящо на възрастта му. Детето е
много общително, държи се внимателно и с уважение към родителите си. Детето е
емоционално съхранено и в момента на изследването не проявява признаци на
негативни преживявания и мисли. Експертът отчита нисък коефициент на тревожност
при М.. Детето е с изразена привързаност и лоялност към двамата родители. То
поставя родителите си еднакво до себе си. В този смисъл не е на лице конфликт
на лоялност. При изследване родителския капацитет на двамата родители,
психологът установява, че и двамата въвеждат правила и позитивни преживявания с
любими занимания. Изследвайки това и постигнатото в развитието на детето,
справянето с учебния процес, общите цели, които имат за развиване на
допълнителни умения може да се направи извод за добри родителски умения при
отглеждането и развитието на детето.
При осигуряване на
сигурност и емоционално съхранение на детето трябва да се отбележи епизода на
домашно насилие от страна бащата. Раздялата е криза на взаимоотношенията и
моделът за справяне е модел, който родителят предава на своето дете. По време
на раздялата на родителите бащата е упражнил домашно насилие върху майката и
бабата по м.л. в присъствието на детето, когато то е било на ниска възраст.
Този факт намалява родителския капацитет на бащата поради това, че е допуснал
възможността детето да преживее психична травма. Психологът не установява данни
за родителско отчуждение и действия от страна на някой от родителите за
отчуждаване на детето от другия родител. Няма данни дори за манипулация над
детето на този етап. Детето има силно изградена и запазена връзка и с двамата
родители поради което вещото лице препоръчва максимално разширен режим на лични
отношения за всеки родител, който да е с ясни граници, за да създаде структура
на родителите. Предлага примерен такъв: всяка втора и четвърта седмица от петък
след края на учебните занимания, до понеделник с ангажимент за подготовка и
завеждане до училище. Зимната и пролетната ваканция - разделени по равно.
Четните години за Коледа и Нова година да е при отглеждащия родител. През
лятото по 30 дни, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който
живее детето. Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите си с
преспиване. Рожденият ден на детето да се празнува в четната година при отглеждащия
родител, а в нечетната при другия родител.
Във въззивната инстанция е представено
влязло в сила съдебно решение от 04.07.2019 г. на СГС, ГО, Втори брачен
въззивен състав, постановено по гр.д. №13163/2018 г., с което е оставено в сила
първоинстанционно решение, с което на Ѝордан Д.С. са наложени мерки за
защита за извършено на 19.10.2016 г. по отношение на Ж.Х.С. и нейната майка
домашно насилие, като със същото решение е отменено първоинстанционното решение
в частта му относно наложените защитни мерки по отношение на детето на страните
по настоящото дело М.Й.С., тъй като не са събрани безспорни доказателства, че
упражненото от баща му срещу майка му и баба му насилие е станало
непосредствено пред детето, т. е. в присъствие на детето, за да се приложи
презумпцията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
Разпитаният пред настоящата инстанция
в качеството му на свидетел А.А.- който е сгоден за въззивницата дава
показания, че детето тръгва с нежелание,
обикновено започва да се крие, влиза в гардероба, когато го връщат на бащата. Ж.
е изключително любяща майка. От много звънене Й. никога не си вдига телефона, а
в последствие може би от 5-6 или повече позвънявания да върне едно обаждане
обратно, но никога не си вдига телефона. Свидетелят установява начина, по който
прекарват заедно времето с въззивницата и детето, по времето когато са заедно и
за бъдещите им съвместни планове.
И.М.-Б.- без дела и роднинска връзка
със страните пред настоящата инстанция установява, че М. има специална връзка с
баща си. Чрез игри Й. стимулира детето. М. често се гушка при баща си, но не е
залепен за него, в сравнение с предишен период, когато М. не го е виждал и е
бил по-тревожен и така не е пускал баща си.
В
социалния доклад, изготвен за въззивната инстанция АСП- Д „СП“-Красно село излага, че основни грижи за детето
се полагат от бащата с подкрепата на бабата по бащина линия. Детето има
изградена привързаност и към двамата си родители; Демонстрира силна
привързаност към баща си. Майката има редовни контакти със сина си по
определения от съда режим. В жилището на бащата-тристаен апартамент има
обзаведена детска стая. Детето предпочита да спи заедно с баща си, тъй като се
страхува от тъмното. В жилището живее и бабата по бащина линия. Пред социалния
работник детето е споделило, че желае да живее с баща си, ако не може да е по
равно с всеки от родителите си.
Според
социалния доклад, изготвен за въззивната инстанция АСП- Д „СП“-Лозенец, майката живее с годеника си в неговото жилище, но когато М. е при
нея, тя и детето пребивават в нейното жилище, състоящо се от спалня, детска
стая (обзаведена с всичко необходимо за отглеждането му), две дневни, кухня и
санитарни помещения.
Предвид установените
факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, настоящата инстанция намира, че местоживеенето на детето М.Й.С. следва да бъде
при бащата Ѝ.Д.С., който да упражнява родителските права. Съдът възприема
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено относно
добрия родителски капацитет на страните, с изключение на посочения от вещото
лице негатив в този на бащата, тъй като настоящия съдебен състав счита, че не
се установява със събраните по делото доказателства извършено по отношение на
детето домашно насилие, поради обстоятелството, че М. е станал свидетел
(присъствал е) на извършено от баща му спрямо майка му и баба му по майчина
линия домашно насилие.
При общо взето еднакви
условия по смисъла на чл. 59, ал. 4 от СК, налагат потвърждаване на
първоинстанционното решение по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, уредени с
него. И двамата родители имат добра емоционална връзка със своето дете, имат
желание да упражняват родителските права и да отглеждат детето, последното също
е живяло само с бащата в определен период от време след настъпването на
съпружеската фактическа раздяла (за което са събрани гласни доказателствени
средства), майката
получава месечно брутно трудово възнаграждение
около 1314 лева, бащата 1050 лв. (за което настоящият съд е приел
писмени доказателства). И двете страни имат много добър
родителски капацитет, преценен през призмата на добрите им възпитателски
качества (установени със заключението на допуснатата експертиза), полаганите от
тях грижи за детето (бащата-понастоящем, а майката – при осъществяване на
личните си отношения с детето, както и по времето, когато семейството е живяло заедно,
в който смисъл са събрани гласни доказателства в двете инстанции), отношението
им към детето и отношението и емоционалната привързаност на детето към тях
(установени при изслушването на страните, както и от заключението на
допуснатата експертиза). И двамата родители желаят да упражняват родителските
права по отношение на малолетния М., и при двамата детето разполага със
самостоятелна стая, а бащата, като отглеждащ родител, не е негативизирал у
детето образа на майката и не е допуснал отчуждаване на детето от майката.
Съдът дава превес на личността на бащата поради няколко фактора. Детето е
момче, на 8-годишна възраст, престои му навлизане в периода на пубертета, през
който ще се нуждае от мъжкия, бащиния, модел на поведение в по-голяма степен,
отколкото от майчиния такъв. Бащата упражнява професия, която предполага
разполагане с повече свободно време, докато майката едновременно работи в
Българската стопанска камара и е докторант в УНСС. Освен това съдът счита, че
промяната на местоживеенето на малолетното дете неминуемо ще му причини стрес и
психически дискомфорт, включително смяна на училището или продължително
пътуване до сегашното му училище.
За запазване на
добрата емоционална привързаност на детето към майката настоящата инстанция
намира за подходящ следния режим на лични отношения на майката с детето М.:
майката има право да вижда и взима детето всяка нечетна седмица от годината от
19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, всяка
година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната
училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и
науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година
през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето,
определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на
първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка четна година през първата половина на Коледната училищна ваканция
на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00
часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка нечетна година през втората половина на Коледната училищна ваканция
на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00
часа на първия ден на тази половина до 18.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка четна година на рождения ден на детето – от 10.00 часа до 20.00 часа
(съобразено с училищната ангажираност на детето), и всяка година на
рождения ден на майката – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
С оглед изхода на въззивното производство и общата вина (арг. от чл. 329,
ал. 1 ГПК), въззивният съд оставя без уважение искането на страните за
присъждане на направени разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 32135/05.02.2019 г., постановено по
гр. д. № 63798/2016 г. на СРС, Трето Гражданско отделение, 89 състав, в частта му, в която е определен режим на лични отношения на майката с детето,
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Ж.Х.С., ЕГН **********, с детето М.Й.С.,
ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и взима детето всяка нечетна
седмица от годината от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, всяка година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната
училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и
науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година
през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето,
определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на
първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка четна година през първата половина на Коледната училищна ваканция
на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00
часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка нечетна година през втората половина на Коледната училищна ваканция
на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00
часа на първия ден на тази половина до 18.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка четна година на рождения ден на детето – от 10.00 часа до 20.00 часа
(съобразено с училищната ангажираност на детето), и всяка година на
рождения ден на майката – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32135/05.02.2019 г., постановено по гр. д. № 63798/2016 г. на
СРС, Трето Гражданско отделение, 89 състав, в останалите му обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.Х.С., ЕГН ********** и Ѝ. Д.С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.