№ 153
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500049 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Ч. и К. Г. Ч. лично и със
съгласието на майка си В.Н. Т. с адрес гр.И., ул.Т. в.“ №.., против решението
на Ихтиманския районен съд по гр.д.№ 809/2020г.,с което е отхвърлен иска
му против С. Д. С. от с.Б.,софийска област,с правно основание чл.534,ал.1 от
ТЗ,за сумата 18 500 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
01.10.2020г.до окончателно изплащане на сумата по главницата,произтичаща
от запис на заповед,издаден на 21.11.2008г.с поемател Г. А. Ч. и издател С.. Д.
С...Релевират се оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния
закон.Поддържа тезата,че при наличие на вземане,произтичащо то различни
осонвания,предяваването на иск на едно от основанията прекъсва или спира
давността относно всички основания.Процесното вземане станало изискуемо
на 21.04.2010г. и давността била изтекла на 21.04.2013г. относно
менителницата.С решението по гр.д.№ 74/2020г.СОС е отхвърлил иск по
чл.422 ГПК/отм./ вр.чл.240,ал.1 ЗЗД за установяване на вземане по запис на
заповед,издаден във връзка с договор зазаем.С депозиране на заявление по
заповедното производство на 17.04.2015г. кредиторът бил прекъснал
погасителната давност относно вземането.Давностният срок относно
вземането с правно основание неоснователно обогатяване изтекъл на
21.05.2016г.;исковата молба била депозирана на 01.10.2020г. и била
подадена преди изтичане на давностния срок, тъй като от 21.03.2013г. течал
нов тригодишен давностен срок относно вземането с правно основание
чл.531 от ТЗ.Исковият процес за вземането по записа на заповед бил
иницииран „след изтичане на първия тригодишен срок, но във втория
1
тригодишен срок“.Давността на иска за неоснователно обогатяване
изтичала на 17.08.21г.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Погасителната давност
на иска с правно основание чл.534 ТЗ не изтичала на 17.08.2021г.С решение
от 10.08.2020г. по гр.д.№ 74/2020г.на СОС искът с правно основание
чл.531,ал.1 ТЗ бил отхвърлен поради изтекла давност три години след
падежа.Депозираното на 17.04.2015г.заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК не прекъснало давността,тъй като
заповедното производство било регламентирано като част от изпълнителния
процес и давността се прекъсва едва спредявяване наиска за съществуване на
вземането по чл.422, ал1 ГПК. Като предявяването му има обратно действие
само в хипотезата на чл.415,ал.1 ГПК.В случая молбата за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е по отменения
ГПК и не прекъсва давността.Поради едностранния характер на заповедното
производство няма правна логика давността да се прекъсне преди узнаването
от длъжника,което става с получаване на поканата за доброволно изпълнение
по образувано изпълнително производство/в случая 25.10.2017/.В този смисъл
се е произнесъл ВКС в ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС в т.14-относно приложението на чл.1116 б.“в“ ЗЗД по молба за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242
ГПК/отм./В т.10 на същото ТП са изложени мотиви в смисъл,че давността е
правна последица от бездействието на кредитора и при висящ процес
кредиторът не може да събере вземането си,затова давността се прекъсва и
спира да тече до влизане всила на решението,след което започва да тече нова
давност.В същата насока е мотивирано ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК.Съгласно чл.531,ал.1 от ТЗ,приложим и по отношение на записа на
заповед съгласно чл.537 ТЗ,исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с изтичането на тригодишна давност по падежа. Заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПКвъз основа на документ-запис на заповед
от 21.04.2010г. в случая е депозирано на 17.04.2015г.-близо две години след
изтичане на тригодишната давност по чл.531,ал.1 от ТЗ/21.04.2013г./Искът е
по чл.534 ТЗ и по него давността започва да тече от 22.04.2013г. и изтича на
22.04.2016г.Въпреки,че заповедното производство е инициирано на
17.04.2015г.,то не прекъсва давността по съображения,изведени от
цитираната по-горе задължителна съдебна практика.
След преценка на данните по делото с оглед доводите на
страните,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
От фактическа страна е установено по безспорен начин,че процесният
запис на заповед е издаден на 21.04.2008г. за сумата 37000 лв. ,която Г. Ч. се
задължил да плати на 21.10.2010г.;заповедното производство по чл.410 ГПК е
инициирано на 17.04.2015г. и по него освен главницата се претендира изтекла
лихва за периода от 17.05.2015г. до 16.04.2017г. и законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата;образувано
е гр.д.№74/20220г. на СОС за установяване съществуването на вземането по
ч.гр.д.№251/15г. на ЕпРС;СОС е прекратил производството относно
претенцията за мораторна лихва 9 390.03 лв. и разноските по заповедното
производство и впоследствие е отхвърлил установителния иск с правно
2
основание чл.422,ал.1 ГПК за сумата 37 000 лв. поради изтичане на
давностния срок на 21.04.2013г.Спорът се свежда до правния въпрос дали с
подаване заявление за заповед за изпълнение на 17.04.2015г. срокът за
предявяване на иск по чл.534,ал.1 от ТЗ е бил прекъснат .Искът за
неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ се предявява,когато менителничният
иск е погасен по давност/прескрибиран менителничен ефект/ и приносителят
на заповед не може да реализира правата си.Предпоставки на иска са валиден
менителничен ефект и изгубването на срока или правата по прекия
менителничен иск.Съгласно чл.534, ал.2 ТЗ, искът по ал.1 се погасява с
тригодишна давност,която започва да тече от деня на изгубване на прекия иск
по записа на заповед.В случая давността е изтекла на 21.04.2016г., а исковата
молба е депозирана на 30.09.2020г.Поради отхвърлянето на иска с правно
осонвание чл.422 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД по гр.д.№ 74/2020г. на
СОС,давността относно вземането не се смята за прекъсвана/чл.116,б.“б“ от
ЗЗД/.По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и въззиваемата страна следва да заплати съдебни разноски
за въззивната инстанция в размер на 1400лв.,която сума е платена в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.В последния е
вписано,че е уговорена сума 1700 лв.,но няма доказателства,че разликата е
доплатена.Съдът не намира основателно възражението,че хонорарът е
прекомерен, предвид сложността на спора от правна страна и материалния
интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145 от 31.08.2021г. по гр.д.№ 809/2020г. на РС-
Елин Пелин.
ОСЪЖДА К. Г. Ч. с ЕГН ********** и К. Г. Ч. с ЕГН ********** лично
и чрез майката В.Н. Т. от гр.И., ул.“В. Л.“ № ..,да заплатят на С.. Д. С.. от
с.Б.,Софийска област, с ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение по 700лв. всеки от тях или общо 1400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3