РЕШЕНИЕ

Номер 260553                       31.05.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На седми октомври                                   двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    4197  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-013154/16.01.2020г. на Началник Група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на И.Г.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.37, ал.3, от ЗДвП; Глоба в размер на 150 лв и Лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП; Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1, вр с чл.183 ЗДвП, както и Глоба в размер на20лв за нарушение по чл. 6, т.1, вр с чл.185 от ЗДвП.

          Жалбоподателят И. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, намира жалбата за неоснователна и настоява за потвърждение на процесното НП. Претендира и разноски за юрисконсултско обслужване.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          На 18.07.2019г. около 19.35 ч.  жалб.И. управлявал в гр.Пловдив лек автомобил чужда собственост марка БМВ, модел 530 Д с рег № ***. На бул.Пещерско шосе в близост до №84 същият се включил в движението по булеварда като излязъл от паркинг. Не спазил обаче изискването на наличния на изхода на паркинга знак Г2 – движение само надясно след знака, а вместо това направил ляв завой. При това действие пресякъл маркировката М1, която разделяла платната за движение на булеварда. По – същественото е обаче, че при тази маневра засякъл пътя на движещия се от лявата му страна лек автомобил Волво с рег.№ *** и  в резултат настъпило съприкосновение между двете коли. Първоначално жалб.И. спрял на място, но когато възприел, че водача на Волвото сигнализирал на тел.112 за случая, се отдалечил с колата си напускайки местопроизшествието. От своя страна другия участик в ПТП – В. Г. посочил номера на БМВ-то на оператора и изпълнил указанията му да остане на место. След пристигане на патрул на ПП Пловдив бил насочен да подаде писмена жалба по случая в районното. Преписката била разпределена на свид.А.Г.А. – ***, който след справка установил, че БМВ – то с посочения регистрационен номер от Г. се води собственост на лизингова компания. Изискал от нея информация кое е лицето лизингополучател и така достигнал до името на жалбоподателя. Съответно изпратил декларация по чл.188 ЗДвП, която била попълнена от И., в която посочил че на 18.07.2019г. единствено той е управлявал автомобила БМВ с рег № ***. Това станало на 18.11.2019г. Междувременно свид.А. огледал автомобила на Г. и издал протокол за ПТП, тъй като установил видими щети по предна броня, преден ляв фар и решетката на Волвото. Освен това поканил с нарочна покана И. да се яви във ІІ РУП за съставяне на акт, но последния не се отзовал. Ето защо свид.А. на 27.11.2019г. съставил срещу жалбоподателя АУАН № АА264199 за нарушения по чл.37, ал.3 от ЗДвП; по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП; и два броя нарушения по чл.6, т.1 ЗДвП. След това акта бил изпратен на районното управление на МВР по местоживеене на нарушителя за връчване и това станало на 23.12.2019г. Въз основа на посочения акт било издадено и процесното НП.

          Горното фактическо положение се установява от показанията на свидетеля А.Г.А. разпитан пред настоящата инстанция, както и от приложените по делото писмени документи. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективни, подкрепени и в съответствие с останалите доказателства по делото. Жалбоподателя И. твърди, че не извършил вменените му нарушения, но не сочи никакви доказателства оборващи констатациите по акта, нито сочи друго фактическо положение, което да е проверимо от страна на съда. След като същия е посочил в надлежна декларация по чл.188 ЗДвП , че на 18.07.2019г. сам е управлявал БМВ-то, а другия участник е посочил този номер на автомобила, то извода е че на посоченото време и място водач е бил именно жалб.И.. Нещо повече, в жалбата си сам сочи, че говорил с другия водач – Г., но поради това че последния не е искал да съставят протоколи , И. си тръгнал. Очевидно е, че фактически последният признава присъствието си на процесното място и време отразени в акта и НП. Че е имало спорна ситуация с настъпило ПТП също, но оспорва наличието на щети по автомобилите , както и твърди , че другия участник не желаел изготвяне на протоколи. Последното обаче се опровергава от действията на Г., който сигнализирал на тел.112 за случилото се, изчакал патрул на Пътна полиция, а след това депозирал и писмен сигнал до органите на МВР. Ето защо според  съда действително е настъпило ПТП с материални щети, като жалб.И. е отнел предимството на движещия се по булеварда автомобил Волво. С това е извършил нарушение на чл.37, ал.3 ЗДвП, който изисква водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като паркинг и други подобни, да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Правилно наказващия орган е наложил и наказанието глоба в размер на 200лв на основание нормата на чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Размера на същата е абсолютно определен от законодателя е не може да бъде допълнително индивидуализиран.

          На следващо място очевидно жалб.И. не е спазил изискването на знак Г2 за задължителен десен завой като  е извършил ляв такъв.Ето защо той е нарушил нормата на чл.6, т.1 ЗДвП, която изисква да спазва пътните знаци, в случая Г2. Ето защо и правилно е санкциониран с глоба в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.2 ЗДвП, която също е абсолютно определена по размер от законодателя. Основателно е обаче възражението на жалб.И., че напрактика по т.3 и 4 от НП са наложени две наказания за едно и също нарушение. А то се изразило именно в несъобразяване с пътен знак, а по необходимост и след това нарушаване на пътната маркировка, защото няма как след като не се съобразява със знака да не пресече и линията М1, освен ако не се движи в насрещното движение. Според съда обаче това е едно нарушение, а не две отделни. Още повече и двете водят до неправилно положение на МПС на пътното платно, а не както е ползван подход за налагане на две санкции на различни основания, в случая по чл.183 и по чл.185 ЗДвП.

           На следващо място според съда неправилно е санкциониран жалбоподателя  и за вмененото му нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Тази норма изисква водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В процесния казус дори Г. в заявлението си е посочил, че водача на БМВ-то е спрял, но когато разбрал за сигнализирането на тел . 112 е потеглил. В този смисъл не е налице нарушение по т.1, а такова по т.3 на посочената норма, защото не е останал да изчака компетентните органи и не е оказал съдействие за установяване на вредите. Това обаче влече по необходимост до отмяна на процесното НП и в тази част, защото то не може да бъде изменено от съда във вреда на жалбоподателя, а актосъставителя и наказващия орган неправилно са приложили материалния закон.

 Следва да се посочи, че според настоящата инстанция не е налице соченото нарушение по чл.34 ЗАНН за издаване на акта извън тримесечния срок от установяване на нарушителя. Последното е станало едва с депозиране на декларация от страна на И., че той е управлявал на процесната дата БМВ-то. Ето защо и от този момент -18.11.19г. тече тримесечният срок по чл.34 ЗАНН, а АУАН е валидно издаден.

Предвид изложеното процесното НП следва да бъде частично отменено. С оглед този изход на делото следва частично да бъдат присъдени разноски на въззиваемата страна по съразмерност. С оглед тежестта на делото възнаграждение от 120 лева за юрисконсултско възнаграждение е напълно адекватно. Същото обаче следва да се намали по съразмерност до сумата от 68 лева. Те са в тежест на жалбоподателя на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, а в полза на юридическото лице – ОДМВР, структурно звено от което е Сектор ПП.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-013154/16.01.2020г. на Началник Група в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което на И.Г.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 150 лв и Лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и Глоба в размер на 20лв за нарушение по чл. 6, т.1, вр с чл.185 от ЗДвП.

          ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

          ОСЪЖДА жалбоподателя И.Г.И., с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 68 лева разноски за юрисконсултско обслужване пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.