Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 522

гр. Габрово, 02.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ............................................. колегия в публично съдебно заседание на дванадесети ноември  ......................................................... през две хиляди и деветнадесета година ........................ в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ......................................... и в присъствието на прокурора .................................................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 913 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Посредством жалба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателя “Теленор България” ЕАД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е атакувал Наказателно постановление № 2019 - 0046455, издадено на 08.08.2019 г. от Директора на РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП София, чрез което за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 5000 лева, на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП. По съображения, подробно изложени в подадената жалба, посоченото по-горе наказателно постановление е прието за незаконосъобразно и е обжалвано в качеството на такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от нея. Под формата на алтернативно в жалбата е инициирано и искане за неговото изменяване – чрез намаляване на наложената имуществена санкция до минимално предвидения от закона размер.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище в рамките на образуваното съдебно производство, от същата се излагат искания за оставяне на жалбата без уважение, и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

На 11.04.2019 г. служители на структурното звено на КЗП в гр. Габрово извършили проверка в магазин за мобилни устройства и услуги „Теленор”, който се намирал на бул. „Могильов” № 47 в същото населено място и бил стопанисван от търговеца.

Проверката била предизвикана от получена жалба с Вх. № Р-03- 386 от 10.04.2019 г., подадена в КЗП РД Русе, звено Габрово от потребителката г-жа М. С. във връзка с отказано гаранционно обслужване на мобилен телефон марка „SAMSUNG”, модел „Galaxy J5 2017”, IMEI: 351554091376278, закупен на 31.07.2017 г. Потребителката твърдяла, че е предявила рекламация вследствие на появило се петно на екрана в левия ъгъл на телефона, а при получаването му от търговеца целият екран на устройството е бил тъмен с червена лента. Към жалбата са приложени следните документи: Протокол за приемане на устройство № *********, Фактура № **********/13.03.2019 г., Писмо изх. № GB- 2СWBX74 от 01.04.2019 година.

При проверката в обекта, за която е бил съставен Констативен протокол 2019 № К- 2676128/11.04.2019 г., е присъствал управителя на магазин „Теленор” в гр. Габрово. В рамките на проверката се установило, че търговецът води регистър на предявените рекламации в електронен вид, в който упоменатата в жалбата рекламация е била вписана под № *********/13.03.2019 г. При предявяването на тази рекламация продавачът е издал на потребителя документ, съдържащ: номера и датата, под който тя е била вписана в регистъра; описание във връзка с естеството на стоката; подпис на лицето, приело рекламацията. В протокол за приемане на устройство № *********/13.03.2019 г., в графа „Особени белези на телефона при приемане" е отразено само, че има следи от употреба, т.е. не са отбелязани други видими несъответствия. Констатирано е, че при приемане на рекламацията апаратът е бил с петно на дисплея, но е работел.

При проверката в обекта устройството се е намирало в магазина, като същото е било с черен дисплей, неработещо, т.е. върнато е в състояние, в което не е било при предявяване на рекламацията от страна на потребителя. Представени са следните документи: Търговска гаранция, предоставена от „Теленор България" ЕАД; Сервизен протокол № *********/15.03.2019 г., в който (в графа „Забележки при приемане на апарата в Централен Сервиз") е отразено, че телефона е надраскан, с петно на дисплея, а в графа „Заключение” - че дисплея е механично повреден, като е посочена цена на евентуален ремонт при смяна на дисплей - 160.00 лв.

С протокола от проверката е било наредено на управителя или на упълномощено от него лице да представи в офиса на КЗП гр. Габрово протокол за споразумение с потребителката.

На 08.05.2019 г., чрез електронната поща на КЗП РД Русе, звено Габрово - gabrovo@kzp.bg, е постъпило писмено становище, съгласно което търговецът е отказал гаранционното обслужване на мобилното устройство поради това, че установената щета била вследствие на неправилна експлоатация.

След като са обобщили представените писмени документи и констатациите от извършената проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице извършено нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. По повод на същото до изпълнителния директор на „Теленор България” ЕАД София е била изпратена покана (Изх. № Р-03-264 от 28.05.2019 г., приложена на л. 19) за личното му явяване или изпращане на упълномощено от него лице за съставяне на акт във връзка с установяване на това нарушение на посочена в поканата дата – 14.06.2019 година. Поканата е била получена на 31.05.2019 година, и тъй като на определената дата дружеството не е изпратило представител на указаното място (структурното звено на КЗП Габрово), актът е бил съставен в отсъствието на такъв, съобразно предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставянето му този акт (в съответствие с предварително съобщеното в поканата) на 18.06.2019 година е бил предявен на управителя на търговския обект, от който е бил закупен телефона, за подписване от него и запознаване с отразените в същият констатации във връзка с нарушението. Въз основа на акта и на останалите материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Данните, които са отразени в копията от намиращите се на л.14 материали  по делото сочат, че екземпляр от НП е получен от представител на жалбоподателя на 23.08.2019 година. Жалбата (според съответния Вх. №, под който се явява заведена) е постъпила при наказващия орган на 29.08.2019 г., или в рамките на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Актът съдържа необходимите реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият се явява съставен от служител, надлежно упълномощен (съгласно приложената на л. 28 заповед) за това, в рамките на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от извършване на самото нарушение. Ръководството на “Теленор България” ЕАД София е било надлежно уведомено за датата и часа, на които е следвало да се яви в структурното звено на КЗП Габрово за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението, като чрез самата покана е било предупредено за последиците от неизпълнението на посоченото в нея. Поради изложеното акта законосъобразно е бил съставен в отсъствието на представляващо дружеството лице, в съгласие с предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети последващи действия във връзка с неговото връчване и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен, в изпълнение на указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление (според представената на л. 29 заповед) също е издадено от компетентен по смисъла на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП орган, в рамките на отразения по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение. НП и акта за установяване на това нарушение съдържат достатъчно информация, която позволява да се формират и заключения за обстоятелствата, свързани с последното, което в случая се е изразило под формата на бездействие. Отбелязано е както началото на периода на това бездействие – 13.03.2019 г., което съвпада с момента за предявяване на рекламацията във връзка със стоката, така и неговия край – 08.05.2019 г., предпоставен от датата за постъпване на становище от търговеца в КЗП Габрово, с което дружеството е заявило, че отказва да приведе тази стока в съответствие с договора за продажба. При естеството на тези данни, както и при наличието на съдържащата се в акта и НП информация за мястото, на което нарушението е било извършено и което се явява свързано с търговския обект на бул. „Могильов” № 47 в гр. Габрово, където на потребителя е следвало да се предостави вече приведената в съответствие с договора за продажба стока, доводите за допуснати нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не биха могли да бъдат споделени, тъй като се явяват несъстоятелни от фактическа и от правна страна. Не следва да се забравя, че актосъставителя не е наказващ орган, и че поради тази причина (тъй като не разполага с данни за това дали отговорното за нарушението лице е било санкционирано в един по-ранен период от време за други нарушения, спадащи към установения от него вид) не би могъл да знае дали същото е извършено за първи път, или се явява осъществено при условията на повторност по смисъла на указаното в &13 т.21 от ДР на ЗЗП. Доколкото това е така не може да се счита, че липсата на констатации относно повторността на описаното нарушение в акта за неговото установяване или определянето на същото в него като извършено за първи път, е възможно да определи акта като незаконосъобразен, както жалбоподателя твърди.

Констатираното при проверката действително дава основание да се счита, че е налице осъществено нарушение на указаното в нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, която предвижда задължение за продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, когато тя не се явява в такова с него. Въпросната стока - мобилният телефон, не е съответствал на договора за продажба съгласно чл. 106, т. 1 и т. 4 от ЗЗП, тъй като не е притежавал характеристиките, определени от страните по този договор, както и обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят би могъл разумно да очаква от нея, като се има предвид естеството на самата стока и публичните изявления относно нейните конкретни характеристики, направени от продавача. В тези случаи, съгласно предвиденото в чл. 105 от ЗЗП, продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока, която съществува при доставянето на стоката и се прояви две години след него, дори и да не е знаел за самото несъответствие. Причината, поради която е направена рекламацията, безспорно сочи за наличието на такова несъответствие, което се е проявило в рамките на двугодишния период, започнал да тече от 31.07.2017 година – датата за доставяне (предаване) на телефона на потребителя. Следва да се отбележи, че в протокола под № ********* (на л. 24), който е бил съставен при приемане на рекламацията, се съдържат данни за „петно на дисплея в единия край”, както и за „следи от употреба”, които не са конкретизирани по никакъв друг начин. В протокола липсват данни, които да сочат, че към датата за неговото приемане телефонът не е работел или че се е намирал в състоянието, в което е бил установен към момента за извършване на проверката в магазина (с черен дисплей, неработещ), където се е намирал. С оглед на изложеното с основание може да се заключи, че причината за отказаното удовлетворяване на рекламацията, дължаща се на механично повредения дисплей вследствие на външно въздействие, се е проявила след момента за предявяване на рекламацията и предаване на стоката за сервиз, както и че поради това потребителят не би могъл да носи отговорност за нея. Доводите за подобен извод следва да бъдат обосновани с естеството на описаните в сервизния протокол щети, които са били видими и за тяхното установяване не са били необходими специални знания, а изложените по-горе обстоятелства въобще не са отчетени от търговеца.

 В жалбата са направени оплаквания за липса на извършено нарушение и от аспект на вида на съответния договор – за лизинг, по силата на който телефона е бил предоставен на потребителя. Същите не биха могли да бъдат споделени, тъй като освен качеството на „лизингополучател” по смисъла на чл. 342 от ТЗ, ползвателя на телефона – М. С. ***, е притежавал и качеството на „потребител” съобразно указаното в нормата на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Последното качество води до заключение, че отношенията, възникнали между него и търговеца във връзка с получената стока, се регулират не само от общите правила на договорното и търговското право, но и от специалните такива на потребителското право, които се съдържат в ЗЗП. С оглед на изложеното следва да се счита, че в конкретния случай основанието, на което потребителя е получил телефона, е не договор за лизинг, а договор за продажба по смисъла на §13, т. 34 от ДР на специалния закон - ЗЗП, защитаващ правата на икономически по-слабата страна, каквато защита при търговските и гражданските сделки не може да се осигури. Тезата на жалбоподателя за характера на договора е изцяло защитна и поради това, че в заглавната част на издадения от него документ за процесната стока – гаранционна карта, приложена на л. 12 от делото, е записано „Продажбата на продукта… е извършена със следния документ за продажба.

Освен за правилна по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на нарушението и правно-организационната форма на съответния нарушител, съдът намира наложената за нарушението санкция за законосъобразно определена и по отношение на нейния размер. В случая имуществената санкция е била наложена чрез приложението на чл. 231 (но при отчитане на предвидените в чл. 222а от ЗЗП стойности) заради повторността на самото нарушение. Отразените в обжалваното постановление данни във връзка с петте предходни наказателни постановления (1. № 2018-0044620 от 16.07.2018 г., потвърдено чрез Решение № 81/25.03.2019 г. на Административен съд Ловеч и влязло в сила на същата дата; 2. № 2018-0044566/02.07.2018 г., потвърдено чрез Решение № 22/06.02.2019 г. на Административен съд Габрово и влязло в сила на същата дата; 3. № 2018-0044565 от 20.07.2018 година, потвърдено чрез Решение № 38 от 20.02.2019 година на Административен съд Габрово и влязло в сила на същата дата; 4. № 2018-0044546 от 05.04.2018 г., потвърдено чрез Решение № 230 от 27.11.2018 година на Административен съд Габрово и влязло в сила на същата дата и 5. № 2018-0042192 от 10.04.2018 г., потвърдено с Решение № 686 от 13.11.2018 година на Административен съд Плевен и влязло в сила на същата дата) кореспондират на писмените доказателства, приложени на л. 38-72 от делото, поради което може да се приеме, че нарушението, за което дружеството е санкционирано, действително е било извършено при условията на повторност по смисъла на понятието, дадено в &13 т.21 от ДР на ЗЗП, доколкото чрез всяко едно от тези постановления то вече е било наказано за нарушения от вид – по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, какъвто е бил установен и в настоящия казус. Изискващият се едногодишен срок също е налице, тъй като посочените датите за влизане в сила на тези постановления водят до заключение, че нарушението е извършено преди изтичане на този срок. При индивидуализиране на наказанието е било отчетено не само имущественото състояние на дружеството нарушител, което стопанисва множество магазини на територията на цялата страна, но и конкретната тежест на самото нарушение, която (предвид немалката продължителност на срока, през който потребителят е бил лишен от възможността да използва телефона по предназначение поради възникналото несъответствие на вещта с договора за продажба и отказа на търговеца да я приведе в съответствие с него чрез удовлетворяване на направената рекламация) е била по-висока в сравнение с тази на обикновените случаи на такива от неговия вид. Отегчаващо обстоятелство е и краткия период, изтекъл между датите за влизане в сила на първите три от посочените по-горе пет НП и тази за извършване на нарушението, което е наказано с обжалваното такова. При тези данни следва да се приеме, че след като е санкционирал нарушението чрез санкция от 5000 лева, наказващият орган е издал едно законосъобразно (в т.ч. от аспект на целите на превенцията по смисъла на чл.12 от ЗАНН) НП, макар (при отчитане на предвиденото с чл. 231) да е наложил самата имуществена санкция по-близо до максимално възможният (след удвояването) размер. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да налагат изменяване или отмяна на обжалваното постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно, същото ще следва да се потвърди.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2019 - 0046455, издадено на 08.08.2019 година от Директора на РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП София, чрез което за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП на “Теленор България” ЕАД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 5000 / пет хиляди / лева – на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................