Решение по дело №672/2017 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е №171

гр. Сливница, 23.11.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд - Сливница, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 672 по описа за 2017год. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ – „М. П.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.- ****, област М., община Б., ул. „А." № *, представлявано от управителя Е. С. П., чрез Адвокатско дружество „А., Х.и партньори“, е предявило против С.Д.Т., в качеството й на ЕТ „Т. **-С.Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Б., ул."З. С." № **осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 210 лева с ДДС, представляваща остатъчна сума по фактура № ********** от 03.05.2017г., издадена за извършено затревяване на дворно място в гр.Б..

Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и С.Д.Т., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Т. **- С.Т.“, ЕИК: *********, имало установени търговски отношения по повод извършено от страна на „М. П.“ ООД озеленяване-затревяване на прилежаща площ в имот, находящ се на адрес: гр. Б., ул. „З. С.“, № **. Ищецът сочи още, че за извършената от него услуга „затревяване“ на ЕТ „Т. **- С.Т.“, ЕИК: ********* била издадена и съответната данъчна фактура № ********** от 03.05.2017 г. за сумата в размер на 4 210 лв. с ДДС. Поддържа, че е изпълнил съвестно и в срок своите задължения. Сочи, че на 09.05.2017г. от страна на ЕТ „Т. **- С.Т.“, ЕИК: ********* било извършено само частично плащане по издадената фактура № ********** от 03.05.2017 г. в размер на 3 000 лева (три хиляди лева) с ДДС.

Ищецът поканил ответника с писмена покана в срок до 30.07.2017 г. да доплати остатъчната дължима сума в размер на 1 210 лв. с ДДС по фактура № ********** от 03.05.2017 г., по банков път, но тава не било сторено.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1 210 лева с ДДС, представляваща остатъчна дължима сума по фактура № ********** от 03.05.2017г.

Препис от и.м. и приложенията са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в законовия срок същият е подал писмен отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер. Излага, че не дължи търсената от ищеца парична сума. Сочи, че предметът на договора, сключен между страните по делото е по-широк от описаното в исковата молба. Индиция за последното било описаното в представената към отговора оферта на ищеца. В нея било посочено, че площта която следва да „озелени- затреви“ ищецът била 900 кв.м., при предложена цена на кв.м. - 3.50 лева без ДДС или общо за площта - 3 780 лева с ДДС. Ответникът твърди още, че ищецът не е оспорвал обстоятелството, че му е заплатил 3000 лева за затревяване, поради което остатъкът от договорената цена за тази услуга бил сума в размер на 780 лева, а не както се претендира - 1210 лева.

Независимо от горното ответникът поддържа, че не дължи и сумата от 780 лева. Прави възражение за некачествено изпълнение от страна на ищеца на договорената услуга и съответно за намаляване на стойността на дължимата цена. Твърди, че изработеното от ищеца е обременено с недостатъци, които са съществени, поради което същото не отговаря на договореното му предназначение - декоративно озеленяване - затревяване.

Твърди се още в отговора на исковата молба, че с оглед спецификата на предмета на договора ответникът не установил веднага недостатъците на извършената от ищеца работа. Това се случило едва след като тревата поникнала - около края на месец юни 2017г. Ответникът подробно индивидуализира в отговора си недостатъците на изработеното от ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира и направените по делото разноски.

Районен съд гр. Сливница, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от заверено фотокопие на количествено – стойностна сметка /оферта/ от 20.04.2017г., че ищецът е предложил на ответника да извърши затревяване с тревна смес на 900 кв.м. от дворно място на ответника за цена от 3.50 лева на кв.м. или 3150 лева без ДДС за цялото място. Оферираната сума с ДДС е на стойност 3 780 лева. Установява се още от КСС – оферта, че ищецът е оферирал извършването и на други дейности за ответника на обща стойност 5 610 лева с ДДС.

Представеното по делото заверено фотокопие на фактура № 3376/03.05.2017г., удостоверява, че  ищецът е фактурирал на ответника по делото „доплащане по оферта за екстериорно озеленяване на дворно място – гр. Б.“ сума в размер на 4210 лева с ДДС.

Ищецът е поканил ответника с писмена покана, изпратена по куриер, да му заплати сумата от 1210 лева, която видно от текста на поканата представлява част от сумата по фактура № 3376/03.05.2017г. и се дължи за затревяване на прилежаща площ в имот, находящ се в гр.Б.. Не се установява по делото поканата да е получена от ответницата. Представената в съдебното производство товарителница на куриерска фирма сочи, че ищецът е изпратил на ответника документи, но не е посочено какви са те.

Установява се от представеното от ищеца платежно нареждане от 09.05.2017г., че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 3000 лева по процесната фактура.

Останалите представени от ищеца писмени доказателства – сертификати и фактури са ирелевантни за настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат при постановяването на крайният съдебен акт.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. П., Л. П., Д. Д. и Г. М.. От показанията на първия свидетел /свидетел на ищеца и негов служител/ се установява, че той няма специално образование свързано с озеленяване, както и че е работил при затревяването на двора на ответника. Свидетелят сочи, че в имота е било извършено фрезоване на почвата с ръчна мотофреза на дълбочина 35 см., както и че почвата била доставена от собствениците на имота. След фрезоването било осъществено ръчно заравняване с гребла и засяване със сеялна машина, специализирана за засяване на тревни площи. Засяването било направено в средата на месец април 2017 г., а преди засяването двора бил третиран - напръскан с тотален хербицид, който се използвал да се „умори“ тревата. Първото косене било извършено на 02.05.2017г., до когато бил и ангажимента на фирмата – ищец по поддръжка на терена, който бил затревен. Свидетелят сочи още, че на места при първото косене видели, че има бурени и ги извадили ръчно. Навсякъде била поникнала хубава гъста трева, като направили и второ косене към края на месец май. След засяването не били третирали площта с други препарати. Свидетелят излага, че не са взимали проба от почвата, преди засяването и сочи, че не си спомня дали са я торили или не. Той лично като е бил на обекта не бил слагал торови смеси в почвата.

Свидетелят Л. П./свидетел на ищеца и негов служител/ при разпита си излага, че той и колегата му са извършили пръскане на самата почва в имота на ответницата /от 900 кв.м./ с воден разтвор на препарата „Наса“, с концентрация 125 грама препарат на 10 литра вода. Това третиране било извършено с гръбна ръчна пръскачка. След третирането /не може да каже колко дни/, било извършено разрохкване на почвата с ръчна мотофреза на дълбочина 5-10 см. След разрохкване дворното място било подравнено с гребла. Тревната смеска била засята от него лично с моторна сеялка тип „3 в 1“, на дълбочина 3 см.  Свидетелят поддържа, че към края на месец май извършили първо косене, като на няколко места видимо имало бурени. Предприели, както ръчно вадене на тези бурени, така и третиране с препарат „Д.". За първото косене поливната система в двора била пусната, като му направило впечатление, че системата заблатява целия двор. Второто косене било извършено около 2 /две/ седмици след първото. Тревата била във видимо добро състояние, като никой нямал забележки. Свидетелят сочи, че представител на ответника го попитал дали тревата не трябва да е по – гъста, като той отговорил, че тревата се сгъстява посредством братене - косене. Свидетелят не знае да е била вземана проба от почвата преди третирането й. Не може да каже и дали е била наторявана.

От показанията на св. Д. се установява, че не е вземана проба от почвата от фирма „М. П.“ ООД. В средата на месец май била започнала дейността по озеленяването с фрезоване на почвата. Това фрезоване било извършено повърхностно по преценка на свидетелката. Имало интервал от време между фрезоването и затревяването. Около началото на месец юни започнала да пониква тревата, като същата никнела неравномерно - на различни участъци и с различен размер. Имало и изцяло непоникнали участъци, както и такива, на които тревата жълтеела, а на други била по - свежа. Терена не бил достатъчно изравнен, защото при поливане или при дъжд на места се получавали локви. Свидетелката сочи, че е видяла чувалите с тревната смеска и тя била „Т.“. По интернет проверила, че това е тревна смеска за широка употреба. Установява също, че от фирмата – ищец били почиствали плевелите, които тя лично била виждала поникнали в двора, както и гъби. Свидетелката поддържа, че има поливна система в двора и че системата е настроена да полива във време и продължителност преценено от фирмата залесител, както и че от фирмата били настроили поливната система. Излага, че и до момента на съдебното заседание имало останали непоникнали участъци, като тя знаела от собственичката на имота, че последната е споделила неудовлетворението си с фирмата - ищец, но те й казали, че това не е футболно игрище. Първото косене на тревата било в началото или средата на месец юни.

Свидетелят Г. М./свидетел на ответника и негов служител/ излага, че присъствал през цялото време докато служители на ищеца работели в дворното място на ответника. В началото на месец май 2017г. започнал процеса по озеленяването на дворното място, като първоначално били засадени туи. Засаждането на туите продължило 2 дни и били засадени общо 70 бр. туи. След още около 2 дни започнало фрезоване на дворното място и подравняването му с гребла. След фрезоването имало прекъсване на работата от 2-3 дни, тъй като ищецът нямал машина за сеене на трева. На втория - третия ден докарал машината и започнал засяване, като това се случило някъде между 8-ми и 10-ти май. То продължило в рамките на 1 ден. Общо били използвани 5-6 чувала от тревната смеска в разфасовки от по 7,5 кг. за цялото затревяване. Не е била вземана проба от почвата, преди затревяването. Свидетелят твърди, че в продължение на около 2 години преди това бил третирал сам почвата за плевели, като я пръскал с „Р.“. От фирмата също я пръскали 1 ден преди фрезоването с ръчна пръскачка. Фрезоването в повечето участъци било много плитко - нямало и 1 см. Свидетелят предупредил момчето, извършващо тази дейност, че не било фрезовано добре мястото, но той отговорил, че това не е проблем. След като поникнала тревата се получила разлика в нейното качество, като на места тя била млечно зелена, а на други жълта. След посяването валяло обилен дъжд, който отмил семето от повърхността на почвата към периферията на двора. Тревата поникнала в края на месец май - началото на юни месец. В средата на месец юни от фирмата направили първо косене, а преди това пръскали за широколистни плевели и житни култури. Първо пръскал един от служителите на ищеца с едно малко шише с разтвор, след това му помагала една жена, а другите чистели плевели на ръка. Около 4-5 човека от фирмата участвали в това почистване. В дворното място имало изградена поливна система. Момчето, което засяло тревата и който бил също разпитан като свидетел по делото, настроил поливната система да полива няколко пъти на ден и казал да не се пипа докато поникне семето. На места изобщо нямало израснала трева. Свидетелят уведомил собственичката на имота за констатираните недостатъци и тя провела разговор с управителя на фирмата - озеленител. Последната  отговорила, че не е поръчвано терена да бъде стадион и няма какво да се направи. След първото косене  не било извършвано друго от страна на фирмата - озеленител. Свидетелят ежедневно бил в имота и сочи, че само един път от фирмата са идвали за косене. Поливането на тревата се извършвало според настройката на системата направена от представител на ищеца, след което времето било намалено отново по препоръка на момчето, което я било настроило. След първото косене представителите на фирмата – озеленител хвърлили тор и отново настроили системата по няколко пъти да полива на даден кръг. Нямало ръчно поливане в този период на затревения участък.

По делото е изслушано и прието, като компетентно и обосновано дадено, въпреки оспорването на ищеца заключение на съдебна експертиза с вещо лице – агроном и специалист по промишлено отглеждане и хранене на растенията. Ищецът не е изложил при оспорването на заключението на вещото лице конкретни твърдения за неговата необоснованост, а само твърди, че вещото лице не е дало отговор на редица въпроси, без обаче да ги конкретизира. Съдът намира, че вещото лице е отговорило обосновано на всички поставени му въпроси от страните по делото, поради което е приел изготвеното заключение. Независимо от това на ищеца е била предоставена възможност, чрез допускането на тройна експертиза, да провери обосноваността на даденото заключение. Депозита за работата на вещите лица, по тази тройна експертиза не е внесен от ищеца по делото.

Предвид на горното съдът приема за установени фактите изложени от вещото лице в изготвеното от него заключение, а именно:

При огледа на затревения от ищеца терен, вещото лице е установило – зле подхранена тревна площ, наличие на места за подсяване, наличие на гъби. Експерта сочи, че независимо какъв е вида на почвата, преди засяване - всички професионалисти вземат почвена проба, която показва нейното състояние -киселинност/РН/, съдържание на азот/N/, фосфор/Р/ и калий/К/, т.е. – NPK. След това се извършвало т.н. запасяващо торене с NPK торове. Излага, че ако не се направи цитираното торене, то хранителният режим на тревата ще бъде лош, а последиците следните: слабо поникване, слабо братене, поява на гъби.

На следващо място вещото лице излага, че хербицидът НАСА /Р./, не е почвен хербицид, а листен такъв и трябва да се третират плевелите, а не почвата с него. След третирането на плевелите, с цел унищожаването им, нищо не трябвало да се прави 14-20дни. Тревната смеска „С.“ била добра и едно чувалче от 7.5 кг. покривало площ от около 220 кв.м. Чрез семената не можело да се заплевели или замърси почвата. Много било важно засяването да се осъществи веднага след фрезоването, като в противен случай се получавало втвърдяване на горния слой /вчимяване/ и при засяване семената попадали плитко или на повърхността на почвата, а после не пониквали. Плиткото фрезоване било фатално за тревата, а пръскането на почвата с Р., ден преди фрезоването, било безсмислено.

С оглед събраните по делото гласни доказателства вещото лице сочи, че в случая не е взета почвена проба, не е извършено запасяващо торене - не е торено с NPK предварително, а третирането с Р.било осъществено малко преди засяване и това било безсмислено. Сеитбата била извършена плитко. Тревната смеска била с добро качество и не било възможно, чрез нея да са внесени плевели и гъби. Освен това тя се използвала от професионалисти в областта на озеленяването. Установява се още от заключението на вещото лице, че необходимата дълбочина за обработка на почвения слой преди затревяване следва да бъде, чрез дълбока оран – около 30 см и след това, чрез фрезоване на около 10 см, която обработка в случая не била изпълнена. Наличната трева при ищеца не била добре подхранена, имало места за подсяване и гъби, поради лош хранителен, въздушен и воден режим, както и вследствие неправилна технология. Вещото лице изрично заявява, че не е спазена в конкретния случай технологията за посаждане на трева, последователността и дълбочината на посяване. Видно е от заключението му, че за да се получи качествена трева последователно следва да се предприемат следните действия: вземане на почвени проби, дълбока оран, фрезоване, запасяващо торене, сеитба на 3-4 см дълбочина и валиране, като действията следва да се извършват с професионални машини. Вещото лице сочи в заключението си, че е опасно да се пръска за широколистни плевели трева след първото й косене, тъй като последиците щели да бъдат унищожаване на тревата. Подходящото време било след вкореняване на тревата и окончателното й братене.

На следващо место видно от заключението на вещото лице е, че последиците от неспазената технология при посяването на тревата - неправилно фревозане и т.н. са неравномерно поникване на тревата, не добре гарниран посев – лошо качество на тревната площ.

Обичайното време, което било необходимо на засята тревна смес да поникне било 2 до 3 седмици при спазена технология, добър хранителен, въздушен и воден режим. След като тревата била добре вкоренена можело да се извършва и първото косене, което трябвало да е „високо“.

Установява се от заключението на вещото лице, че плевелите са в почвата и във въздуха - не в семената. При добра технология на посяване - добър хранителен, воден и въздушен режим - тревната смеска потиска плевелите и рядко се налага третиране с хербицид за широколистни плевели. Същото се отнасяло и за гъбите.

В съдебно заседание експерта допълва, че след като не е взета от страна на ищеца почвена проба, всички негови действия върху конкретния терен са извършвани „на сляпо“. Към датата на съдебното заседание вещото лице сочи, че тревата е рядка и трябва да се подсява. За този резултат влияние оказало плиткото засяване. Вещото лице сочи, че дълбоката оран е предпоставка за добри посеви, но в случая не е направена, както и не било направено запасяващо торене. Третирането с хербицид в междинните фази на поникване на тревата вещото лице сочи, че е опасно. Такова третиране се установи от гласните доказателства по делото, включително от показанията на св. Л. П.– свидетел на ищеца.

В заключение вещото лице сочи, че се касае за недобро изпълнение на затревяването довело и понастоящем до описаните от него недостатъци, които представлявали около 50 % от изработеното от ищеца.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266 от ЗЗД.

Предметните предели на настоящият иск се определят от изложените обстоятелства в исковата молба, а там е посочено, че ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 1 210 лева с ДДС, представляваща остатъчна дължима стойност по фактура за „затревяване на прилежаща площ в имот“. За да бъде редовна исковата молба ищецът следва да уточни за какво се дължи посочената сума от ответника. Само по себе си издаването на фактура не е основание за възникване на задължение. Такова основание може да бъде сделка, неоснователно обогатяване и т.н. В настоящия случай съдът уточнява това обстоятелство с оглед изложеното в депозираната от ищеца молба в проведеното на 21.02.2018г. съдебно заседание. В нея ищецът сочи, че е извършил и други дейности за ответника и претендираната сума е останала дължима. При всеки предявен осъдителен иск ищецът следва да изложи в обстоятелствената част на исковата си молба за какво му се дължи претендирана сума, за да може ответникът да се защитава адекватно в исковия процес. В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е извършил с молбата си от 21.02.2018г. изменение в обстоятелствената част на предявения иск, поради което и претендираната от него парична сума, съобразно заложените в исковата молба твърдения, представлява незаплатено от ответника възнаграждение за изработка – затревяване с тревна смес на процесното дворно място.

Настоящият съдебен състав счита, че между страните по делото е налице валидно сключен, договор за изработка, съгласно който ищецът се е задължил да извърши затревяване с тревна смес на дворното място на ответника, а последния се е задължил да заплати договореното възнаграждение за извършената работа. Не се спори по делото, че ищецът е извършил затревяване на дворното място на ответника. В конкретния случай, спорен е въпросът за качеството на извършената от ищеца работа и за размера на дължимата сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, възложителят трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. За уважаването на иска по чл.266 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно, главно доказване, че е изпълнил възложената му работа напълно, точно и качествено. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона.

В хода на съдебното производство – с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за некачествено изпълнение от страна на ищеца, което довело до намаляване на договорената цена за извършената работа. Съдът приема, че възражението за недостатъци на изработеното, съответно за намаляване на цената по договора е направено в срока по чл.265, ал.3, предл.1 от ЗЗД, т.е. в установения от закона шестмесечния срок. Този извод на съда се налага, въз основа на събраните по делото доказателства, най - вече гласни такива, че засятата тревна смес е поникнала около началото до средата на месец юни 2017г. /свидетелите Д. и М./, а възражението за некачествено изпълнение, съответно за намаляване на цената по договора е направено с отговора на исковата молба – на 17.11.2017г. Съдът приема за начало на преклузивния срок началото на месец юни, предвид невъзможността на ответника да забележи недостатъци на затревената площ, преди тревата да поникне – чл. 264, ал.2 от ЗЗД. Към този момент се установи още по делото от показанията на свидетелите М.и Д., че ответникът е известил изпълнителя – ищец за установените недостатъци. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са логически свързани, последователни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал – дата на процесната фактура и заключението на събраната по делото експертиза. Досежно преценката на срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД съдът намира, че не може да даде вяра на показанията на свидетелите Н. П.и Л. П./свидетели на ищеца/, тъй като същите са взаимно противоречащи, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.. Свидетелят Н. П.сочи, че „…Засяването беше направено в средата на месец април 2017 г…“, а ..“първото косене на 02.05.2017г…“. Посяването на тревната смес не е възможно да е било направено средата на месец април 2017г., тъй като офертата на ищеца е с дата 20.04.2017г., а издадените от него фактури са с дата 03.05.2017г. /дори тази за авансово плащане/. Свидетелят Л. П.установява друг времеви момент на първо косене и това е края на месец май, т.е. двамата свидетели на ищеца установяват различни времеви моменти на извършваните от тях дейности, като разликата е от почти месец.

По съществото на направеното от ответника възражение за некачествено изпълнение, съдът намира следното:

Установи се от заключението на приетата по делото експертиза, правозащитното възражение на ответника за некачествено изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа – затревяване с тревна смес. Видно от заключението на приетата по делото съдебна експертиза е, че вещото лице е установило за затревената от ищеца площ -  зле подхранена тревна площ, наличие на места за подсяване, наличие на гъби. Вещото лице изрично заявява, че не е спазена в конкретния случай технологията за посаждане на трева, последователността и дълбочината на посяване. Видно е от заключението му още, че за да се получи качествена трева последователно следва да се предприемат следните действия: вземане на почвени проби, дълбока оран, фрезоване, запасяващо торене, сеитба на 3-4 см дълбочина и валиране, като действията следва да се извършват с професионални машини. Последиците от неспазената технология при посяването на тревата били неравномерно поникване на тревата, не добре гарниран посев – лошо качество на тревната площ, както се било получило в настоящия случай. На нарочен въпрос в съдебно заседание вещото лице заявява, че 50 % от работата на ищеца е извършена правилно и 50% е с недостатъци. Предвид на този извод на вещото лице и съобразно общата договорена цена за затревяване с тревна смес от офертата на ищеца – 3 780 лева с ДДС /не се установиха по делото други стойности на договорена цена за затревяване, а и ищецът не е оспорил това писмено доказателство/, следва да се приеме, че дължимата от ответника цена по процесния договор за затревяване с тревна смес е 1890 лева с ДДС, при съответното намаление на възнаграждението, поради установените недостатъци.

Не е спорно по делото, че ответникът е заплатил за затревяване с тревна смес сумата от 3000 лева с ДДС. Ищецът изрично заявява в исковата молба „…за извършената от доверителя ми услуга „затревяване“ на ЕТ „Т. **-С.Т.“ с ЕИК ********* е издадена и съответната данъчна фактура № 3376 от 03.05.2017г. за сумата от 4210 лева с ДДС…“, както и че по посочената фактура ответникът е извършил частично плащане в размер на 3000 лева с ДДС.

С представените по делото доказателства, ищецът не установи по несъмнен начин точното изпълнение на задълженията си по договора за изработка.  Ответникът обаче установи правозащитното си възражение за некачествено изпълнение. Предвид на изложеното ищецът не е изпълнил точно задълженията си по договора за изработка – не е изработил качествено възложеното му. Претенцията му в този смисъл се явява неоснователна, а предявеният иск подлежащ на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,  ищецът следва да заплати на ответника направените по делото съдебни разноски в размер на 150 лева – за възнаграждение за вещо лице.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М. П.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.- ****, област М., община Б., ул. „А.“ № *, представлявано от управителя Е. С. П. против С.Д.Т., в качеството й на ЕТ „Т. **-С.Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Б., ул. „З. С.“, № **, осъдителен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД  - за заплащане на сумата от 1 210 лева с ДДС, представляваща остатъчна сума по фактура № ********** от 03.05.2017г., издадена за извършено затревяване на дворно място в гр.Б..

ОСЪЖДА "М. П." ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.- ****, област М., община Б., ул. „А.“, № *, представлявано от управителя Е. С. П. да заплати на С.Д.Т., в качеството й на ЕТ „Т. **-С.Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Б., ул. „З. С.“, № **направените по делото съдебни разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: