Р Е Ш
Е Н И Е
№ 158
гр.Габрово, 30.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД открито заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 193 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Еко Традекс Груп”
АД гр. Хасково против решение № 203/27.06.2018 г. на Районен съд гр. Севлиево.
Твърди се, че решението е недопустимо, неправилно
поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила
и необосновано. Решението било недопустимо. С исковата молба били предявени два
иска за периода от 22.06.2017 г. – 18.12.2017 г. и нямало индикации и нещо
което да подсказва, че исковете се предявяват като частични. Неправилно в
решението си съдът приел, че исковете са предявени като частични. С указанията
си за отстраняване на нередовностите по исковата молба съдът „подсетил” ищеца
да предяви исковете като частични, с което се нарушавала равноспоставеността на
страните в процеса и състезателното начало. Исковете не били индивидуализирани
по основание, размер и период от време, поради което са недопустими, като
предявени като част от недопустимо цяло, както и като предявени за бъдеще
време. Въпреки разпределената доказателствена тежест, в помощ на ищеца, съдът
решил да допълни с допълнителни въпроси медицинската експертиза.
В жалбата се твърди още, че неправилно било прието,
че процесното скеле е подвижно. Установено било, че то е застопорено за земята
по начина, предвиждан в неговия ”паспорт”. Установено било и друго – че именно
ищецът е направил скелето подвижно, поставяйки му колела, които не са
предназначени за него. Неправилно било прието, че не е оспорена причинната
връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди. Жалбоподателят не споделя
мотивите на първоинстнационния съд във връзка с направеното възражение за
съпричиняване. Съдът основавал изводите си на разпореждането на НОИ, където не
било посочено ищецът да е извършил самоволни действия при работата си на
скелето. Това разпореждане имало друго предназначение – да констатира наличие
на трудова злополука. Съдът не коментирал показанията на свидетелите, водени от
ответника относно липсата или наличието на парапет на скелето, според които
такъв нямало как да бъде поставен, поради височината на скелето и поставянето
му в затворено помещение. Неясно било защо съдът приема, че пострадалият не е
бил с каска при настъпване на злополуката. Необосновано било прието, че
техническият ръководител на обекта не предприел действия, за да забрани на
работниците монтирането на колелца на скелето. Установено било, че ищецът е
преминал през първоначален инструктаж, бил е инструктиран и преди започване на
работа в деня на злополуката. При анализа на показанията на св. З., съдът не
отчел неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото. Не било взето
предвид при присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, че според
този свидетел сумата от 7 909 лв. е платена от него т.е. не е излязла от
патримониума на ищеца. Решението било неправилно и в частта му за присъдените
разноски. Неправилно възражението за прекомерност било прието за неоснователно.
Присъдено е възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА, без да е установено, че
ищецът е материално затруднен. Освен това разходите не били доказани.
Иска се да бъде обезсилено обжалваното решение, като
недопустимо или да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират
се направените разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата, с който същата се оспорва. Излагат се подробни съображения относно
нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество
частично правилно.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с
правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение от работодателя за
причинени неимуществени и имуществени вреди следствие на настъпила трудова
злополука с ищеца.
Отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен
характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият
състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна
от работника/служителя/ в периода на
трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от
пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка
между трудовата злополука и вредите.
Задължението на
работодателя за обезвреда на неговите работници не е санкционна последица от виновно неизпълнение на
правни задължения, а законово прехвърляне
върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника.
Безспорно е между страните, а това се
установява и от представения по делото трудов договор № 1009 от 03.11.2016 г.,
че В.З. и ответното дружество са били в трудово правоотношение, като ищецът е
назначен на длъжността „общ работник“.
В мотивите на разпореждане № 5104-26-17 от 24.07.2017 г.
на НОИ, ТП Хасково е посочено, че след изготвяне на протокол за проведено
разследване, се установило, че на 22.06.2017 г. около 8.46 часа на строителен
обект„Сграда на РСПБЗН“ в гр.Севлиево, В.З. и Х.Х. извършвали монтаж на
гипсокартон на тавана на помещение в сградата, качени на подвижно скеле. Тъй
като пострадалите били стъпили на единия край на скелето, което било без
застопоряващи устройства срещу преместване, то се завърта в страни и
работниците падат от него на пода. Следствие на удара В. З. получава фрактура
на гръбначен прешлен. С цитираното разпореждане злополуката е приета за трудова
по чл.55 ал.1 КСО.
Механизмът на осъществяване на
злополуката сочат в показанията си разпитаните свидетели на ответника, както и ищеца
чрез процесуалния си представител на ищеца. Според ищеца, върху него и колегата
му пада лист от гипсокартон, в резултат на което те губят равновесие и падат от
скелето. Разпитан е свидетеля П.Г., който е бил главен технически ръководител
на обекта, работи в ответното дружество и към момента на разпита. Той твърди,
че в момента на инцидента бил извън града. Когато отишъл на мястото на
злополуката, видял, че на скелето са монтирани колела за придвижване, без
негово знание и разрешение. При разговор с друг работник - М.А. разбрал, че
колелата били на пострадалите. Свидетелят не е присъствал при злополуката, но
му било съобщено, че при монтиране на картон на тавана, под неговия натиск,
колелата поддават и се придвижват, следствие на което ищецът и колегата му
падат от височина около 2.20 м. Според свидетеля, скелето е имало парапет в долната
част. Св.Г. твърди, че рано сутринта в деня на злополуката минал през обекта,
тогава на скелето нямало колела. Не знае дали по време на работа ищецът е бил с
каска.
Св. К. е бил технически ръководител на обекта.
Към датата на разпита вече не работи в ответното дружество. Той твърди, че
работниците си построили скеле, което местили на ръка по пода. В деня преди
злополуката свидетелят чул работниците да говорят, че имали колелца, които
могат да сложат, за да не го местят ръчно. Свидетелят твърди, че те са сложени
в деня на злополуката, след проведения от него инструктаж. Според него, тъй
като покривът е наклонен, работниците са леко наклонени напред при закрепване
на гипсокартона, вероятно колелцата са се освободили и скелето тръгва назад. З.
и колегата му са наведени напред и нямат възможност за реакция. Свидетелят
твърди, че скелето е високо 1.20 -1.30 м., от каквато височина пада ищеца.
Работниците имат каски и др. предпазни средства, които им трябват за работа. Свидетелят
твърди, че някой от тримата е монтирал колелата, може би и тримата, защото
двама трябва да надигат скелето и третият да сложи колелото.
Видно от приложените 6 бр.болнични листове,
ищецът е в отпуск поради временна неработоспособност за период от 22.06.2017 г.
до 18.12.2017 г.
С
това са установени предпоставките на посочения по-горе фактически състав,
пораждащ отговорността на ответника. В
случая се касае за трудова злополука, при която е настъпила временна
неработоспособност на работника и претърпени вреди в пряка причинна връзка със
злополуката.
Основното възражение на ответника е за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника чрез
проява на груба небрежност. Твърди се, че без разрешението и знанието на
работодателя и противно на безопасните условия на труд двамата пострадали
работници са направили колела и са ги сложили на скелето и тъй като те не са
застопорени, се е стигнало до злополуката.
В показанията си св.П.Г. - главен
технически ръководител на обекта и св.И. К. – технически ръководител на обекта твърдят,
че са пристигнали на мястото след като злополуката вече е била настъпила. От
техните показания е видно, че използваното скеле не е било със стандартни
специални колела, които имат спирачки и че то се е премествало на ръце към
мястото, където трябва да работят. Свидетелят Г. разбрал от друг работник, че
колелата са на пострадалите, но не сочи кой ги е сложил на скелето. Св. К. също
не е категоричен. Той твърди, че някой от тримата е монтирал колелата, а може
би и тримата, тъй като се изисквало двама да повдигнат скелето и третия
работник да постави колелото. От показанията на тези свидетели не се установява
по категоричен начин при извършване на възложената му работа ищецът да е
проявил груба небрежност, следствие на която да е настъпила злополуката.
Отговорността на
работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2 КТ само в
изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност т.е. извършил е определени действия
в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като
лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания
и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Не
всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на
чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до
осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото
виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са
налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като
доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива действия от
страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на
вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от
тяхното настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се
основава на предположение. Поради изложеното съдът намира, че възражението за
съпричиняване е неоснователно и недоказано.
Относно размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди.
От заключението на съдебно медицинската
експертиза, прието от първоинстанционният съд, се установяват следните
увреждания: тежка фрактура на 12-ти гръден прешлен на гръбначния стълб,
счупване на гръбния израстък на същия прешлен и на задната му дъга и ставната
повърхност вдясно, стесняване на гръбначния канал с притискане на гръбначния мозък, счупване на десния
страничен израстък на 1-ви поясен прешлен на гръбначния стълб, парализа на
десния долен крайник, придружена с нарушение сетивност на същия, тежка
черепно-мозъчна травма с две счупвания на тилната черепна кост вдясно, счупване
на пирамидата на клиновидната /сфеноидална/ кост вдясно, счупване на стената на
клиновидния костен синус с кръвоизлив в същия и в пирамидната кост вдясно,
кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка
вляво челно-теменно и слепоочно, мозъчни контузии с травматични
кръвоизливи в левия челен и слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи от дясното ухо
и от носа, развит посттравматичен психоорганичен синдром с халюцинации, не
контролира тазови резервоари.Във ВМА е проведено неврохирургично оперативно
лечение по отношение на гръбначната травма, като увредените гръдни и поясни
прешлени са свързани чрез титаниеви пръчки, фиксатори и винтове и така е
стабилизирана зоната на счупения 12-ти гръден прешлен.
Следствие на получените увреждания,
ищецът е претърпял болки и страдания с изключителен интензитет и
продължителност. Те са започнали непосредствено след падането, продължили са по
време на лечението, при възстановяване от операциите и през целия
възстановетелен период.З. е имал нужда от чужда помощ за да се движи и за задоволяване
на елементарните си потребности. В продължение на месеци е следвало да положи
много усилия за да се раздвижи, да започне да седи седнал, после да се движи в
инвалидна количка и да прави по няколко крачки.
Размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи, съобразно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства
и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието
"справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според
формираната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е
необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност,
но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Като отчита изложените
по-горе обстоятелства и съобразно обществено-икономическите условия към момента
на настъпване на деликта, съдът приема, че справедливото обезщетение,
отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на
ищеца болки и страдания, следва да се определи в пълния претендиран размер от 30 000 лв.
До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което, решението в частта му, с която е уважен
изцяло предявеният иск за причинени неимуществени вреди следва да бъде
потвърдено.
Относно размера на обезщетението за
причинени имуществени вреди.
Претендира се сумата от 9 824 лв.,
направени разходи за лечението на ищеца.
Първоинстанционният съд е възложил на
съдебно-медицинската експертиза задача за относимостта на представените
документи към настъпилите увреждания.
По претенцията за сумата от 7 909 лв., заплатена
за доплащане на специфични медицински
изделия, свързани пряко с операцията на ищеца. В искането за отпускане на тези
изделия те са посочени по вид, количество, единична цена и стойност и общата
цена е 10 720 лв. От тази сума НЗОК заплаща 2 811,40 лв., а пациентът
следва да заплати 7 909 лв. Сумата е преведена по банков път на 29.06.2017
г. от брата на ищеца от неговата сметка – св.Н.З.. При тези данни тази сума не
следва да бъде присъждана като обезщетение за причинени имуществени вреди. Не се установи, че ищецът е понесъл имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се
в разходите, свързани със закупуването
на специфични медицински изделия по повод извършената операция, тъй като тя е
заплатена от неговия брат. Дори и да се приеме, както е твърдял св. З., че е
предоставил тази сума в заем на брат си, по делото няма никакви данни той да е
върнат от ищеца, с което да е понесъл загуби по повод лечението.
Извършените
от ищеца разходи за лечението и от
причиненото с трудовата злополука увреждане на здравето са преки вреди от
същата и на основание чл. 200 КТ подлежат на обезщетяване от работодателя. От
представените по делото фактури и касови
бонове
се установяват престирани към ищеца медикаменти, необходими му за лечението. В тези документи ищецът е записан като
получател и описания в тях дълг за заплащане на стойността им е възникнал в
патримониума на ищеца пасив, който
във връзка с чл. 200 КТ подлежи на обезщетяване. По делото са приложени
голям брой фактури с фискални бонове към тях за закупувани лекарства, които се
отнасят до процесния период. Приложена е и фактурата за заплатената
потребителска такса за болничното лечение. От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че всички закупени лекарства и изделия
са били необходими за лечението и възстановяването на ищеца, като изключението
е само по отношение на два медикамента на стойност 21.92 лв. С оглед изложеното,
съдът намира в частта му досежно сумата от 1893.08 лв., искът за основателен.
Първоинстанционният съд е достигнал до
друг краен извод, поради което решението в частта му, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на имуществени вреди за сумата над 1893.08 лв. до
9824 лв. следва да бъде отменено и искът в тази му част – отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск
поради нередовност на исковата молба. Претендиращият обезщетение за вреди може да
предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т.ч. бъдещите),
произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само част
от вземането си. В първия случай нови вреди може да се претендират само при
ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно производство непредявените
части от вземането си за обезщетение. Съществуват различни начини за
предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва
да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване,
счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди
(в т.ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се
претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от
цялото обезщетение за всички вреди (в този случай посочването на дробната част
или на размера на цялото обезщетение в исковата молба е излишно). Друг начин за
предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през
определен период от време с посочване на началото и края му (напр. от
извършването на деликта до предявяването на иска, за времето на инвалидизацията
от определена до определена дата и др.). Следващ начин е, като се претендира
обезщетение за отделни увреждания с посочването им. В случая с исковата молба са предявени два иска за
заплащане на обезщетение за определен период, като е посочен началният и
крайният момент на претенциите. Това е един от начините за предявяване на
частичен иск, но не е посочено изрично. След констатирани нередовности, съдът
оставя молбата без движение до отстраняването им. С молба ищецът изправя
нередовностите, като уточнява, че исковете са предявени като частични само за
посочения в исковата молба период.Направеното уточнение по своята правна
същност не представлява изменение на иска, което следва да бъде допускано от
съда. При така предявените искове, посочване на бъдещия период и размера на
цялото обезщетение, направено в съдебно заседание, проведено на 30.04.2018
г. не е било необходимо.
Неоснователно е оплакването, че нарушавайки
състезателността в процеса, съдът допълнил поставената от ищеца задача на
съдебно медицинската експертиза.В случай, че възникне необходимост да бъдат
установени и изяснени релевантни за
делото факти, по преценка на съда, може да бъде служебно назначена експертиза,
както и да бъде определена задачата й.
Относно оплакването за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия. По - горе в мотивите си въззивният съд
подробно е изложил съображения защо не приема, че пострадалият е проявил груба
небрежност, с което е допринесъл за натъпване на вредите. В допълнение към тях
следва да се посочи, че характерът на злополуката като трудова и наличието на
причинно - следствена връзка между злополуката и уврежданията се установява с Разпореждането на длъжностно
лице по чл. 60 КСО. Разпореждането
представлява индивидуален административен акт и е официален удостоверителен
документ за установените в него факти. Надлежният ред за установяване на
трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и
безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е
нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След
извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката
за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. От една страна, то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука
като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя. Влязлото в сила разпореждане има доказателствена
сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се
преразглежда въпросът, доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната
работа по трудовото правоотношение. В
този смисъл оплакването за неправилно позоваване на разпореждането на НОИ от
съда, тъй като лицата от НОИ не били очевидци е неоснователно. Въпреки, че в
разпореждането не са отразени действия на пострадалия, с които да допринася за
настъпилото увреждане, тяхното установяване е допустимо с други доказателствени
средства – в случая чрез разпит на свидетели. Както вече се посочи, показанията
на разпитаните свидетели на ответника са противоречиви. Те не установяват с
категоричност ищецът да е извършил такива действия - поставяне на колела на
скелето, с което да е проявил груба небрежност и да е допринесъл за настъпване
на злополуката.
Неоснователно е и оплакването, че съдът
се позовавал основно на показанията на брата на ищеца, без да отчете неговата
вероятна заинтересованост от изхода на спора. При определяне размера на
обезщетението за причинени неимуществени вреди освен показанията на св. З.,
съдът е взел предвид и подробното заключение на съдебно медицинската експертиза
относно настъпилите увреждания, силата и продължителността на претърпените от
ищеца болки и страдания през целия възстановителен период.
Неоснователно е оплакването и за неправилност на решението в частта му за
разноските за адвокатско възнаграждение, договорено по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
тъй като нямало доказателства за материалната затрудненост на ищеца. Съдът намира, че
не е негово право и задължение да контролира дали са налице условията на чл. 38
от ЗА за безплатно процесуално представителство, договорено между
представлявания и неговия адвокат – за разлика от правомощията му по
освобождаване от държавна такса. В Закона за адвокатурата не се съдържа
разпоредба, аналогична на тази в чл. 27 от Закона за правната помощ.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде
отменено и в частта за разноските, като дължимото адвокатско възнаграждение
бъде намалено на 2495.19 лв., а държавната такса – на 1275.72 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 203/27.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 153/2018 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево В
ЧАСТТА, с която “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 е осъдено да
заплати на В.Н.З. *** ЕГН ********** сума над 1893.08 лв./хиляда осемстотин
деветдесет и три лв. и 8 ст./, обезщетение за имуществени вреди за периода от
22.06.2017 г. до 18.12.2017 г. от претърпяна на 22.06.2017 г. трудова
злополука, при която е причинена временна неработоспособност, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.Н.З. *** ЕГН
********** против “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 за заплащане на
сумата над 1893.08 лв. до 9 802.08 лв., обезщетение за имуществени вреди
за периода от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г. от претърпяна на 22.06.2017 г.
трудова злополука, при която е причинена временна неработоспособност, като
искът е частичен от иск за имуществени вреди с цена 150 000 лв. /сто и
петдесет/ за период от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г., ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане, на
осн.чл. 200, ал. 1 от КТ.
ОТМЕНЯ решение № 203/27.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 153/2018 г. по описа на Районен сдъ гр. Севлиево В
ЧАСТТА, с която “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.
Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 е осъдено да заплати на адв. Н.С.С. ***
адвокатско възнаграждение за сумата над 2495.19 лв., както и държавна такса над
сумата от 1275.72 лв.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: