РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Варна, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110102819 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от П. Д. Д. с ЕГН
********** съдебен адрес: гр. *** срещу „***" ЕАД с ЕИК ***, с адрес:
гр.*** с предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.110 и чл.111,
б.в от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че П. Д.
Д.с ЕГН ********** съдебен адрес: гр. **** не дължи на „***" ЕАД с ЕИК
*** сума от 7 253 лева, от които 3 719.47 лева главница по сключен между
„***" ЕАД п П. Д. Д. договор за потребителски паричен кредит с № ***,
вземанията по който са цедирани на ответника с Договор за цесия от
08.07.2014г., 2144.40 лева договорна лихва и 1389.39 лева лихва за забава от
11.12.2008г. до 08.07.2014г. - датата на сключване на договора за цесия, като
погасени по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че след направена справка в ЦКР -
*** № ***. установила, че дължи на "***" ЕАД сума в размер на 7 253 лева.
Същата е отразена в раздел "текущо състояние на кредити" с идентификатор
***, с дата на разрешаване - 08.07.2014, с дата на издължаване 08.07.2021г.
На 17.11.2022 г. изпратила до ответното дружество извънсъдебна
покана, с която искала да ми посочат кой е първоначалният кредитор и кога е
1
извършена цесията, както искала и заличаване на въпросното вземане в ЦКР -
***, тъй като същото е погасено по давност.
На 24.11.2022 получила отговор от "***" че вземането им произтича от
договор за кредит № *** от *** сключен между г-жа Д. и "***" С.А., КЛОН
*** "***" придобИ. вземането като цесионер по силата на договор за цесия от
08.07.2014г.
Ищцата твърди, че договорът не й е предоставен, нито е уведомена за
извършената цесия. В отговора на ответното дружество, заявява, че
независимо от изтеклата погасителна давност: "Задълженията по
горецитирания договор за кредит продължава да съществува в правния мир
като естествени задължения, които биха могли да бъдат изплатени и погасени
във всеки един момент доброволно."
Твърди, че на основание чл. 111 „в" ЗЗД, вземането по процесния
договор е погасено по давност. Изискуемостта по вземането настъпва с
неплащането на 1 месечна вноска, в случая 11.12.2008г. и от тази дата кредита
става предсрочно изискуем. Кредиторът и ответникът не са водили никакви
дела за удовлетворяване на процесното вземане. Вземането по договора за
кредит било погасено по давност на 11.12.2013г.
Твърди, че извършената цесия била нищожна, тъй като с нея се
прехвърляло вземане, което било погасено по давност.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сума в размер на 7253 лева - главница като погасена по давност.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество.
В него се твърди, че на 11.11.2008 т. между „***" ЕАД п П. Д. Д. е
сключен договор за потребителски паричен кредит с № ***. По силата на
договора за кредит „***" ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на
4308,16 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер
на 6597,12 лева, включваща главница и договорна лихва. Крайният срок на
договора за кредит (падежът) е настъпил на 30.11.2011г.
На 08.07.2014 т. между „***" ЕАД и „***" ЕАД е сключен договор за
цесия, с който на ответника е прехвърлено процесното вземане срещу П. Д.
Д., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит с №
2
***Цедираното вземане е в общ размер па 7 253,26 лева, от които: 3 719.47
лева - главница; 2 144,40 лева — договорна лихва и 1389,39 лева - лихва за
забава до датата на цесията.
„***" ЕАД е упълномощило „***" ЕАД да уведоми длъжника по
вземането, като ответника ми е уведомил ищеца П. Д. Д. за настъпилата
цесия. Това ставало с отговор от 24.11.2022г. на писмо на ищцата.
Не оспорва твърдението, че ответникът е подал данни за вземанията си
в Централния кредитен регистър, като е декларирал, че ищецът има
задължение на основание договор за кредит с № ***
Счита, че искът е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес.
Ответникът не е предприемал действия по принудително събиране на
процесното вземане, за да даде повод на ищцата да предяви иска.
В евентуалност твърди, че иска е недопустим над сумата от 3 719,47
лева до посочения в исковата молба размер от 7 253 лева. Това било така, тъй
като главницата по кредита е в размер на 3 719,47 лева - главница, а не както
претендира ищеца в размер на 7 253 лева. Цедираното вземане на ответника е
в общ размер на 7 253,26 лева, от които: 3 719,47 лева - главница: 2 144.40
лева — договорна лихва и 1389.39 лева - лихва за забава до датата на цесията.
Счита направеното чрез иск възражение за изтичане на давностния
срок, в който може да бъде събрано по принудителен начин вземането за
главница в размер на 3 719,47 лева за основателен. Признава този иск и моли
съда да се произнесе с решение при признание на иска. Моли на ищеца да не
се присъждат разноски, предвид на това, че ответника не е дал повод за
завеждане на иска.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че на ищеца
се дължат разноски, прави възражение за прекомерност на размера на
претендирания адвокатски хонорар.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищецът не се явява. В писмена молба уточнява предявените искове като иска
да се признаят за погасени по давност сума от 7 253 лева, от които 3 719.47
лева главница, 2144.40 лева договорна лихва и 1389.39 лева лихва за забава
от 11.12.2008г. до 08.07.2014г. - датата на сключване на договора за цесия,
като погасени по давност. Моли за уважаване на предявените искове и
3
присъждане на разноски.
Представител на ответника не се явява, в писмена молба поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства справка от *** от 02.11.2022 г. за
кредитна задлъжнялост на П.Д., отговор от „***“ ЕАД до П.Д., писмо изх.№
***г., договор за потребителски паричен кредит ***, заявление от П.Д. от
11.11.2008г., декларация за предоставяне на лични данни, сертификат № ***
за застраховка защита на плащанията съгласно групов застрахователен
договор №***г., извънсъдебна покана от П.Д. от 17.11.2022г., уведомление за
извършено прехвърляне на вземания от 28.07.2023 г., уведомление за защита
на личните данни на основание чл.14 от Регламент 2016/679 на ЕС се
установява, че на 11.11.2008 т. между „***" ЕАД п П. Д. Д. е сключен договор
за потребителски паричен кредит с № ***. По силата на договора за кредит
„***" ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на 4308,16 лева, от
които 4000 лева размер на кредит и 308.16 лева застрахователна премия по
застраховка „защита на плащанията“ като кредитополучателят се е задължил
да върне сума в размер на 6597,12 лева, включваща главница и договорна
лихва. Крайният срок на договора за кредит (падежът) е настъпил на
30.11.2011г.
На 08.07.2014 т. между „***" ЕАД и „***" ЕАД е сключен договор за
цесия, с който на ответника е прехвърлено процесното вземане срещу П. Д.
Д., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит с № ***.
Цедираното вземане е в общ размер па 7 253,26 лева, от които: 3 719.47 лева -
главница; 2 144,40 лева — договорна лихва и 1389,39 лева - лихва за забава до
датата на цесията.
Процесното вземане е вписано в ЦКР, воден от ***. Ищцата е поискала
от ответното дружество, да бъде уведомена кой е първоначалния й кредитор и
го е уведомила, че вземанията им вписани в ЦКР са погасени по давност. В
отговор на това ответното дружество уведомява ищцата за извършената цесия
на процесните вземания от „***" ЕАД на ответното дружество. Ответното
дружество изпраща писмо на ищцата, с което я уведомява, че е длъжно да
4
подава информация до ЦКР дори и по погасени по давност вземания, тъй като
те продължават да съществуват.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.110 и чл.111,
б.в от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че П. Д.
Д. с ЕГН ********** съдебен адрес: гр. *** партер не дължи на „***" ЕАД с
ЕИК ***, с адрес: гр.*** сума от 7 253 лева, от които 3 719.47 лева главница
по сключен между „***" ЕАД п П. Д. Д. договор за потребителски паричен
кредит с № ***, вземанията по който са цедирани на ответника с Договор за
цесия от 08.07.2014г., 2144.40 лева договорна лихва и 1389.39 лева лихва за
забава от 11.12.2008г. до 08.07.2014г. като погасени по давност.
Направено е възражение по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД от ищцата по
отношение на договора за цесия от 08.07.2014г.
В тежест на ищеца е да докаже, че проценсото вземане произтича от
договор за кредит, че вземането е цедирано на ответника, че ответникът
претендира от ищцата заплащането на процесните суми посочени в исковата
молба, като е подала информация за тях в ЦКР и с писмо до ищцата е
посочила, че "Задълженията по горецитирания договор за кредит продължава
да съществува в правния мир като естествени задължения, които биха могли
да бъдат изплатени и погасени във всеки един момент доброволно", размерът
и основанието на процесните вземания - главница, договорна лихва,
обезщетение за забава, че претендираните вземания са погасени по давност .
В тежест на ответника е да докаже, че вземанията му са цедирани от
кредитора на ищцата, че с писмо от 24.11.2022г. е уведомил ищцата за
цесията, размерът и основанията на процесните вземания.
Предявеният иск съдът намира за допустим доколкото процесните
вземания продължават да съществуват в ЦКР воден от *** съответно водят до
лоша кредитна история на ищцата, което обосновава правния интерес на
ищцата от предявяването им.
Възражението по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД от ищцата по отношение на
договора за цесия от 08.07.2014г. съдът намира за неоснователно доколкото
5
не противоречи на закона да се прехвърлят погасени по давност вземания.
Въпреки, че дадено вземане е погасено по давност длъжника може да го
заплати. От това произтича и валидността на извършената цесия.
Предявените искове са основателни. Ответното дружество признава
предявения иск за погасяване на сума в размер на 3 719.47 лева главница по
сключен между „***" ЕАД п П. Д. Д. договор за потребителски паричен
кредит с № ***, вземанията по който са цедирани на ответника с Договор за
цесия от 08.07.2014г. На основание чл.110 ЗЗД с 5-годишна погасителна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. В случая падежът на кредита е настъпил на 30.11.2011г., от 01.12.2011г.
ищцата е изпаднала в забава, вземането за главница е погасено по давност на
01.12.2016г.
Давностния срок за вземанията за договорна и мораторна лихва е 3
годишен на основание чл.111, б.в от ЗЗД, тъй като тези вземания
представляват периодични плащания. Падежът на договорната лихва в размер
на 2144.40 лева е на същата дата като падежа на главницата по кредита -
30.11.2011г., от 01.12.2011г. ищцата е изпаднала в забава, вземането е
погасено по давност на 01.12.2014г.
Падежът на вземанията за мораторна лихва в размер на 1389.39 лева за
периода 11.12.2008г. до 08.07.2014г. настъпва на 08.07.2014г. от 09.07.2014г.
ищцата е изпаднала в забава, вземането е погасено по давност на 09.07.2017г.
Предвид горното предявените искове като основателни следва да бъдат
уважени.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, които му се дължат
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е възразил по присъждане на разноски на ищеца, тъй като
не бил дал повод за завеждане на иска. Съдът намира, че поведението на
ответника, с което заявява съществуването на процесните вземания е станало
повод за образуване на настоящото производство, поради което се дължи
присъждане на разноски.
Сторените разноски от ищецът са следните: 290,12 лева – държавна
такса, 2000 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
6
което съдът намира за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение
на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения според цената на предявените
искове е в размер на 1025,30 лева. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност по делото и неявяването на процесуалния представител на ищцата в
проведеното по делото открито съдебно заседание, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на 1100 лева. Поради това на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 1390,12 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИАЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. с
чл.110 и чл.111, б.в от ЗЗД в отношенията между П. Д. Д. с ЕГН **********
съдебен адрес: гр. *** и „***" ЕАД с ЕИК ***, с адрес: гр.***, че П. Д. Д. с
ЕГН ********** съдебен адрес: гр. *** НЕ ДЪЛЖИ на „***" ЕАД с ЕИК
***, с адрес: гр.*** сума от 7 253 лева, от които 3 719.47 лева главница по
сключен между „***" ЕАД п П. Д. Д. договор за потребителски паричен
кредит с № *** вземанията по който са цедирани на ответника с Договор за
цесия от ***, 2144.40 лева договорна лихва и 1389.39 лева лихва за забава от
11.12.2008г. до 08.07.2014г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА „***" ЕАД с ЕИК *** с адрес: гр.***, да заплати на П. Д.
Д. с ЕГН ********** съдебен адрес: гр. *** сумата в размер на 1390,12 лева -
разноски по делото включително и за адвокатски хонорар, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7