Решение по дело №868/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от Ж.М.Ж. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000128/18.07.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли /Ж.Ж./, за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон, допуснато било съществено процесуално нарушение, както и имало несъобразяване с целта на закона. Нарушението не било извършено от жалбоподателя. Иска се оспорената заповед да бъде отменена, както и да бъдат заплатени от ответната страна направените разноски по делото.

Ответната страна – Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли, не взема становище по оспорването при представяне на преписката.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.07.2023г. в гр.Симеоновград Ж.Ж. – мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли, в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №1001436, на Ж.М. Ж. за това, че на същата дата около 13,25ч. в Симеоновград, по ул.***, посока ул.***, управлява собствения си л.а.Фолксваген Голф, рег.№ ***, и при заявено, че ще му бъде извършена проверка с с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабр.№ARKF-0022 за установяване на употреба на НУВ той е отказал в 14,10ч. / издаден талон за изследване с №0158783/, както и отказал да даде кръв и урина, поради което е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Въз основа на съставения АУАН не е иззето СУ МПС, а АУАН няма данни да е връчен на жалбоподателя.

От Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли /Ж.Ж./, упълномощен със Заповед №272з-199/19.01.2023г., е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-0271-000128/18.07.2023г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №1001436 от 18.07.2023г. и са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.

Заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 18.07.2023г., видно от приложената към същата разписка, като се установява и че при връчването ѝ е иззето СУ МПС №*********.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 01.08.2023г. в деловодството на съда.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и държавните служители от звената Пътен контрол в РУ ОД МВР Хасково, както и тези от звената Охранителна полиция, РУ ОД МВР Хасково. Допълнително относно компетентността на издателя на заповедта са представени Заповед №272з-619/02.03.2023г. и Акт за встъпване от 14.03.2023г., от които се установява преназначаването му в ОП ОД МВР Хасково, РУ Харманли.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково и Заповед №272з-619/02.03.2023г., ведно с Акт за встъпване от 14.03.2023г., като относно конкретната длъжност и компетентността на издателя не се спори.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Налице са фактическите и правни основания за издаване на заповедта, доколкото няма спор относно установеното в АУАН. В словесното изписване на нарушението ясно е посочено, че водачът на МПС е отказал да бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в титула на заповедта, така и в самия диспозитив, като по отношение на посоченото правно основание няма неяснота или разминавания. Изрично е посочено и че нарушението е с правна кавалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като така - с оглед и на пълното фактическо описание дата, час и място на осъществяване, вкл. и обстоятелства относно издаден талон, а също и дадени проби от кръв и урина за изследване в лаборатория, са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт. Относно срока на мярката административният орган е посочил, че същата е наложена до решаване на отговорността, както и максималния срок, за който мярката се прилага – не повече от 18 месеца. Определеният така срок е законосъобразен, не създава несигурност за страните, както и не се търси и възприема различно тълкуване на срока на действие на мярката, а освен това няма данни относно приключило административнонаказателно производство по посочения АУАН.

Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Заповедта е издадена на Ж.Ж., за който не е спорно, че бил водач на МПС при установеното ПТП с лекия автомобил. В случая ПАМ е приложена във връзка с безспорния факт, че водачът е отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят не оспорва описаната фактическа обстановка, като следва да бъде отбелязано, че в жалбата бланкетно посочва, че не е извършил нарушението. В случая в АУАН е описано и издаването на талон за изследване, както и е посочено, че водачът отказва и даването на проби за химическа експертиза. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не изисква кумулативното наличие на две хипотези – отказ за проверка с тест и отказ да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. За налагането на ПАМ е достатъчно констатирането от контролните органи на наличието на само един от двата отказа за проверка употребата на наркотични вещества и е ирелевантно обстоятелството дали в действителност водачът е употребил или не е употребил наркотични вещества. Управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се спазват строго правилата с оглед избягването на произшествия. При поискване от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка и по двата, предвидени в закона начина на проверка на употребата на наркотични вещества. В настоящия случай се установя безспорно основният значим за спора факт – отказът на водача да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техните аналози с тест, което е достатъчно условие за приложението на процесната принудителна административна мярка.

Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, а доколкото тези констатации не са спорни, то АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като е без значение в настоящото производство обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши друго противоправно деяние и да преустанови установеното, като тази мярка не съставлява наказание. В този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния и процесуалния закон.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, при която административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение на водача, отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, а така и да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в допустимите от закона граници.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.

При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.Ж. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000128/18.07.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Харманли, за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

Съдия: