Решение по адм. дело №516/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на Д. П. Й. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000112 от 06.08.2025 г., издадена от Д. Д. - началник група в ОД на МВР-Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществени процесуални нарушения и при липса на фактически основания. Възразява се, че жалбоподателят не е предоставил автомобила си на неправоспособен водач, напротив автомобилът е бил управляван без негово знание и съгласие. В съдебно заседание лично и с адв. К. И. заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена и да му се присъдят съдебните разноски.

Ответната страна, издателят на оспорения административен акт, чрез главен юрисконсулт М. Ж., изразява становище за законосъобразност на оспорения акт. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването заповедите от вида на процесната се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта е връчена на 15.08.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 18.08.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на задължителната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б.а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Спрямо жалбоподателя с обжалваната заповед е приложена принудителната административна мярка по по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, въз основа на фактическата обстановка, описана в Акт за установяване на административно нарушение № 3358307/06.08.2025 г., издаден срещу А. А. Д., затова, че на 05.08.2025 г., около 23:00 часа, в [населено място], по Богдановски път, до отбивката за футболно игрище „Пионер“, посока Градски парк, управлява лек автомобил „Фолгсваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], собственост на Д. П. Й., като извършва следните нарушения: неправоспособен водач е, понеже не притежава свидетелство за управление на МПС. От съдържанието на акта е видно, че Д. е причинила и ПТП, като от данните по делото се установява, че е самокатастрофирала, с което е причинила щети върху автомобила на жалбоподателя.

Оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ е основана изцяло върху установеното нарушение, извършено от Д.. Срещу жалбоподателя няма съставен акт за извършено административно нарушение на чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, който забранява на собственика да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Не е спорно по делото, че горепосоченият автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил управляван на от неправоспособния водач Д., на 18 години, която няма издадено свидетелство за управление на МПС. Спорно е обстоятелството дали жалбоподателят следва да търпи последиците от наложената ПАМ без данни за негово противоправно поведение или съпричастност към поведението на неправоспособния водач.

Съдът приема, че принудителните административни мерки, в това число и тези, налагани по ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Затова неблагоприятни последици, които адресатът на ПАМ търпи, следва да са съразмерни с преследваните цели, за които се налага мярката. Самите цели на ПАМ са указани в по чл. 22 от ЗАНН и те са да се предотврати и преустанови административно нарушение или да се предотврати и отстрани на вредните последици от нарушението.

В случая обстоятелствата по делото установяват, че с наложената ПАМ не се постига нито една от предвидените цели, понеже заповедта не е съобразена с принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1-5 от АПК.

Налагането по реда на ЗДвП на принудителните административни мерки, които са индивидуални административни актове, не изключва спазването на принципа за съразмерност, който е от значение за законосъобразността на всички индивидуални административни актове.

Принципът за съразмерност в случая изисква собственикът на автомобила да търпи неблагоприятните последици от ПАМ, заради собствено неправомерно поведение, а ене единствено , заради чуждо противоправно поведение на дееспособно лице.

Както беше посочено по-горе, от една страна срещу жалбоподателя няма отправено обвинение за нарушаване на забраната по чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, т.е. не е установено, че той е предоставил управлението на собствения си автомобил на неправоспособното лице. От друга страна, всички обстоятелство по делото сочат, че още при установяване на неправомерното поведение на неправоспособния водач Д., т.е., към момента на съставяне на АУАН срещу нея, не се установява поведение на собственика на автомобила, действие или бездействие, което да е довело до противоправния резултат. Напротив, АУАН срещу Д. е съставен въз основа на сигнала до МВР, подаден от жалбоподателя. Ако жалбоподателят не беше подал оплакване до компетентните органи, нарушението на Д. нямаше да бъде открито.

По делото е представено нотариално заверено Споразумение от 08.08.2025 г., от което се установява, че неправоспособната А. Д. се е съгласила да заплати на Д. Й. сумата от 1500 лева, представляваща стойността на причинените от нея щети върху автомобила му, управляван без знанието и съгласието на собственика. Споразумението е подписано от жалбоподателя, неправоспособния водач и нейните родители, Ж. П. Д. и А. К. Д. и е нотариално заверено от помощник -нотариус в нотариалната кантора на нотариус В. Т.. Постигнатото съгласие между неправоспособния водач Д., родителите й и собственика на автомобила е индиция, че на жалбоподателя не може да се вмени отговорност за поведението на друго дееспособно лице.

Горепосоченото споразумение и обстоятелството, че нарушението, извършено от Д., е установено и санкционирано в резултат на сигнала, подаден от жалбоподателя до органите на МВР ( факт, неоспорен от процесуалния представител на ответника), определят липсата на доказателства за субективния елемент вина у собственика на автомобила. Отделно от това по делото бяха представени данни от ответната страна - наказателно постановление, от което е видно, че Д. е наказана с административното наказание глоба, затова че няколко месеца по-рано, на 20.04.2025 г., също е управлявала без да е правоспособен водач, различно МПС, но отново чужда собственост. Издаденото срещу Д. наказателно постановление не доказва наличие на умисъл или непредпазливост у жалбоподателя при извършване на повторното нарушение от Д.. Доказва единствено повтарящо се неправомерно поведение на неправоспособната Д..

Принципите за съразмерност, установени в чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, определят, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваните от закона цели за налагане на ПАМ, установени в чл. 22 от ЗАНН, но без да се надхвърля най-необходимото за тяхното постигане. В случая приложената ПАМ е явно несъразмерна като последици спрямо преследваната цел, тъй като нейните неблагоприятните последици засягат единствено и изцяло собственика на автомобила без наличие на каквито и да е данни за неговата съпричастност към неправомерното поведение на неправоспособния водач.

По изложените съображения, съдът намира оспорената ЗППАМ за незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон - принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК.

При този резултат от делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него деловодни разноски е основателна. Жалбоподателят е извършил разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платено в брой, за което представя договор за правна защита и адвокатско пълномощно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските на жалбоподателя следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт, т.е. от ОД на МВР-Добрич.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Добрич, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000112 от 06.08.2025 г., издадена от началник група в ОД на МВР-Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която на Д. П. Й. с [ЕГН], е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Добрич да заплати на Д. П. Й. с [ЕГН], сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.