РЕШЕНИЕ
№1663
гр. Пловдив, 16.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на единадесети
февруари, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Кичка Пеева-Казакова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3190 по описа на съда за
2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс(АПК),
във връзка с чл.226, ал.1 от AПК, вр. с чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.
2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството се разглежда повторно във връзка с
решение на ВАС, постановено по административно дело №3909/2020 год., с което е
отменено решение на Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 955 от
2018 . и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав.
Образувано е по исковата молба, депозирана от ГЕРМАНСКО-БЪЛГАРСКА
САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ „ЗИНВЕСТ-К“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от Управителя П.Б.,
чрез пълномощника юрисконсулт Д.М., адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, бул.
„Цар Борис III Обединител“ ***, срещу Община Асеновград, ЕИК ****, адрес: гр.
Асеновград, пл. „Академик Николай Хайтов ***, представлявана от Кмета д-р Е.К.,
за заплащане на обезщетение в размер общо на
52 915,96 лв, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди,
равняващи се на стойността на повредена лабораторна апаратура, пропуснати ползи
от нереализиран оборот на лабораторията и за неимуществени вреди –увреждане
доброто име на ищеца, претърпени в резултат от принудително изпълнение на
незаконосъобразен акт -Заповед № А-1516/25.08.2010 г., издадена от
заместник-кмета на Община Асеновград, посочени в исковата молба по пера, и
уточнени в заседанието на 10.09.2018 г., проведено по адм. дело № 955/2018 г.
на Административен съд Пловдив относно периода на претенцията за пропуснати
ползи, ведно със законна лихва върху всяка от сумите от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане.
Ищецът се представлява
от адв. В. в съдебно заседание, в което се поддържа изцяло исковата претенция и
искането за разноски. Излагат се доводи,
че след решението, с което е отменена Заповед № А-1516/25.08.2010 г., в периода от 2013 год. до 2016 год., между
страните е имало кореспонденция, което се твърди да е основание да се счита, че
давността за предявяване на исковите претенции не е изтекла. По съществото на
спора се сочи, че освен констативен протокол, който протокол е бил заверен от
помощник-нотариус и в който е описано как е била съхранявана апаратурата, в
какво състояние е била намерена, е описано и състоянието на вещите, като според
ищеца вещите лица са изяснили и самите повреди на вещите, които са били иззети.
По отношение на неимуществените вреди се сочи, че те са доказани със статиите,
които са били публикувани, тъй като според ищеца става въпрос за
Германо-Българска лаборатория, съответно за партньори в Германия и
публикуването на материалите е било негативно и е накърнило доброто име на
дружеството. Претендират се сторените съдебни разноски съгласно представен
списък. Представено е и писмено изявление.
Ответникът по иска - Община Асеновград, представляван
от юрисконсулт Ж., оспорва изцяло
исковата молба. Излагат се доводи, че искът е подаден след изтичане на давностния
срок за това.
По същество на
спора се сочи, че по делото няма доказателство, от което да е ясно как
апаратурата е станала собственост на ищеца, а направените СТЕ са били по
показатели на този вид апарат, без вещото лице да види конкретния апарат.
Твърди се също, че второто вещото лице
се явява и купувач на този апарат, видно от представения договор за
покупко-продажба, а от свидетелските показания на лицата, които работят при
ищеца, се потвърждава обстоятелството, че изнасянето на апаратурата е извършено
от тях и същата е оставена на съхранение на склад. Относно неимуществените
вреди, се счита, че не е доказано международно участие, нито като капитал, нито
съсобственост, а съществува само в наименованието и от тези статии, за които се
коментира и които не са налични, а само са посочени, се установява според
процесуалния представител на ответника, че няма накърнен неимуществен интерес,
както и че не може да се определи размерът, конкретно, тъй като в ССчЕ е
посочен само оборота на дружеството като цяло, без да е посочен конкретно
оборота на този т. нар. филиал, стациониран на територията на общинското
лечебно заведение.
Прави се възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар и се иска същият да бъде намален. Не се
претендират разноски.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за неоснователност на иска, поради което
счита, че същият следва да се отхвърли.
Пловдивският административен съд, на първо място,
намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция се
касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено
искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт
на общински орган при изпълнение на административна дейност. В случая исковата
претенция е основана именно на отмяната на индивидуален административен акт,
каквато е Заповед № А-1516/25.08.2010г. на зам.-кмета на Община Асеновград и за
чиято отмяна са представени доказателства още с исковата молба.
Искът е
предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият
е предявен и против надлежен ответник-Община Асеновград, доколкото по смисъла
на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.
В случая, издател на посочената като отменена Заповед № А-1516/25.08.2010г., от
която се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е издадена от заместник-кмета
на Община Асеновград. Последната е юридическо лице, съгласно чл.14 от ЗМСМА,
поради което и правилно искът е насочен именно срещу нея.
От приетите и приложени по делото писмени
доказателства се установява от фактическа страна, че с решение №102 от
13.01.2012 г. по адм. дело №1849/2010 г. на Административен съд Пловдив е
отменена Заповед № А-1516/25.08.2010г.
на Заместник - кмета на Община Асеновград, упълномощен със Заповед
№А-1511/24.08.2010г. на Кмета на Община Асеновград. Решението на
Административен съд Пловдив е оставено в сила с решение № 17573 от 07.12.2012г.
по адм. дело№ 3612/2012г. на ВАС.
Във връзка с предявената искова молба от
ГЕРМАНСКО-БЪЛГАРСКА САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ „ЗИНВЕСТ-К“
ООД против Община Асеновград за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени и вреди, както и
за пропуснати ползи в размер общо на 52915,96лв., е било образувано адм. дело №955/2018год.
по описа на Административен съд Пловдив. С решение на ВАС, постановено по административно дело №3909/2020 год. е
отменено решение на Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 955 от
2018г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
От приетите по делото писмени доказателства,
включително приложените по адм. дело №1849/2010 г. и по адм. дело № 955/2018 г.
на Административен съд Пловдив от фактическа страна се установява, че със Заповед № А- 1516/25.08.2010г. на Заместник - кмета на
Община Асеновград, упълномощен със Заповед № А - 1511/24.08.2010г., на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от ЗОС е
наредено да се изземе от Германско-българска самостоятелна медико-диагностична
лаборатория „Зинвест - К" ООД, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ***, представлявано от Ю.В.К., недвижим имот – частна общинска
собственост ”Помещения с обща площ 56.30 кв.м., находящи се в сградата на
„Медицински център I - Асеновград" ЕООД, включващи манипулационна с площ
42.30 кв.м., санитарни възли - 2 броя с площ 6 кв.м., както и 1/4 идеална част
от чакалнята на първи етаж с площ 8 кв.м. /Акт за частна общинска собственост №
113/ 20.03.1998г./, поради това, че
същият се държи от дружеството без правно
основание. На 27.08.2010г. от Комисия, назначена със Заповед №
А-1516/25.08.2010 г. на Кмета на Община Асеновград, е съставен протокол за
изземване на обекта. В цитирания протокол е посочено, че Апарат AU Olimpus 400
е с натиснато червено копче и вдигнат капак. Описано в протокола в „Забележка“
е също, че реактивите са оставени в хладилника. Осветлението не е изключено
заради компресора, Olimpusa е включен. От комисията е съставен и протокол от
01.09.2010 г., в който е описано, че на 01.09.2010 г. са предадени подробно
описаните вещи от служители на Община Асеновград на представител на
Германско-българска самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Зинвест -
К" ООД, като помещението е отворено в присъствието на помощник-нотариус.
Описано в протокола е също, че е констатирано, че няма нарушение на
експлоатацията и съхраняването на реактивите, като има поставен термометър за
отчитане на градуса. Хладилникът е бил непрекъснато включен в ел. мрежа. Апарат
AU Olimpus 400, сериен № 9070487/1998 – 50 Hz, Type 401-03 физически е изнесен
от И. С. и Е. К.. Инж. А. Д. е имал правомощия за сервиз и обслужване
единствено за Апарат AU Olimpus 400. И.С. и К. М., в присъствието на Х. Р. и А.
Ц. са иззели реактивите с диска от хладилника, които са оставени в МБАЛ-Асеновград.
Апаратът е съхраняван в годни условия до предаването.
В хода на производството по адм. дело №955/2018 г.
по описа на Административен съд-Пловдив, освен представените към ИМ
доказателства, са представени също Констативен протокол от 01.09.2010 г.,
съставен от Т. В.-помощник-нотариус при нотариус Е. Л. - Нотариус с рег. № 688
в район Районен съд Асеновград. В протокола е описано, че същият е съставен по
молба на адв. В., в качеството му на пълномощник на ГБСМДЛ „ЗИНВЕСТ-К“ ООД за
извършено посещение в МБАЛ гр.
Асеновград и оглед, като е посочено, че посещението е
извършено на 01.09.2010 г., от 10:15 до 10:40 ч. в присъствието на И.М.-юрисконсулт
на дружеството. Описано в посочения КП е, че вратата на помещението не е била
заключена, в помещението се извършвали ремонтни дейности. Всичко в помещението
е било покрито с прашен слой. Токът е бил изключен и е нямало вода. Апаратурата
на СОТ е работила. В друго помещение са
се намирали принтер, апарат Olimpus AU 400 и компютърната система към него,
заедно с прилежаща към апарат помпа за нагнетяване на вода, епруветки и др.
Всичко е било покрито с прах. След влизане в помещението експертът е отворил апарат
Olimpus AU 400 и е констатирал, че дискът е изваден от апарата и е поставен в
хладилник, в който хладилник са били оставени и други кутии с реактиви. Описано
в КП е също, че хладилникът е бил работещ-включен в електрическата система и е
охлаждал, но липсвали данни за температурния му режим. След огледа помещението
е било заключено и между страните е уговорено, че след като приключи изнасянето
на апаратурата, представителят на болницата ще отвори на представителите на
лабораторията, за да вземат диска с консумативи. Представители на фирмата са
започнали да изнасят вещите от помещението, като сервизният инженер е казал, че
за да се направи диагностика на апаратурата, от която да се установи
състоянието му, е необходимо да бъде включена в ел. мрежа, заредена с реактиви,
а такава възможност на място липсва.
Представено е също Становище от А.Д.-сертифициран
сервизен специалист, в което становище е описано какво представлява Апарат
Olimpus AU 400, като в заключение е посочено, че за да се оцени пълния размер
на настъпилите щети е необходима пълна техническа профилактика и почистване на
всички работни модули, доколкото това е възможно. След включване на апарата е
необходимо цялостно наблюдение от специалист в течение на няколко месеца и
съответна смяна на дефектните части при възникнал технически проблем.
Към исковата молба като доказателства са
представени: Уведомително писмо с изх. № 124 от 10.04.2013 г., получено от
Община Асеновград, с което от страна на ищеца е поискано от ответника да бъде
възстановено предишното положение, като ГБСМДЛ „ЗИНВЕСТ-К“ ООД бъде
възстановена като наемател в „Медицински център I –Асеновград“ ЕООД или „МБАЛ-
Асеновград“ ЕООД и двете собственост на Община Асеновград; Уведомително писмо
от 25.06.2013 г. до Община Асеновград с
подробно изброени искания на основание
чл. 301 АПК от страна на ищеца до ответния административен орган; предизвестие
за прекратяването на договора за наем до Управителя на „Медицински център I-Асеновград“
ЕООД; Уведомително писмо с изх. № 218 от 25.11.2015 г. до
Управителя на „Медицински център I-Асеновград“ ЕООД; Уведомителни писма с изх. № 242 от
10.12.2015г. и с изх. № 13 от 12.01.2016
г. за възстановяване на нарушени права до Кмета на Община Асеновград. Налични
по делото са изпратени от ответника и от „Медицински център I-Асеновград“ ЕООД
писма, в отговор на горецитираните писма от дружеството.
Приложени по делото са също: Становище с вх. №
17082 от 17.09.2018г. от ГБСМДЛ „ЗИНВЕСТ-К“ ООД, Становище от 26.03.2019г.,
ведно с приложени към тях документи; заявление от дружеството с вх. №
10294/28.05.2019 г. с приложени документи, както и становище с вх. №12188/24.06.2019г.
от процесуалния представител на ответния административен орган.
Допуснати и приети по делото са основно и
допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, които Съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвени, вещото лице по които в отговор на
поставените задачи е дало заключение в табличен вид на месечния оборот на
дружеството-ищец в настоящето производство за периода 01.01.2010 г.-31.12.2010г.,
както и разликата в оборотите за процесните месеци от септември до декември
2010 г. на база сравнение за същия период на предходната година. ВЛ е дало
заключение, че за периода 01.01.2010 г.-31.12.2010 г. счетоводните данни се
отнасят за оборота на лабораторията на област Пловдив и по този начин се водят
в счетоводството на същата и в РЗОК Пловдив. Уточнено е, че счетоводно отчитане
на получените приходи от лабораторията не се води поотделно за всеки неин
филиал, тъй като това не е възможно да се направи с оглед спецификата на
дейност и ангажираност на едни и същи специалисти в различни области.
В допуснатата и приета с възражения
съдебно-техническа експертиза, която Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена, ВЛ е посочило, че с оглед периода от 8 години,
липсата на апарат, липса на детайлен протокол за констатирани повреди при
изнасянето на апарат и никакви снимки, доказващи или отхвърлящи твърденията за
запрашеност, както и липса на становище от служител на EVN, присъствал на
запечатването на 27.10.2010 г. дали е било изключено електрозахранването или
евентуално причини ако е било изключено, както и липсата на протокол от
направена диагностика и констатирани проблеми при изнасяне на апарата,
обосноват извод за „доста неясноти“ относно състоянието на апарат Olimpus AU
400. В заключението на експерта е отразено, че представените фактури за цената
на Peltier елемент от 2011 г. и маркучи на перисталтични помпи, издадени 8
месеца преди изнасянето, не гарантират по никакъв начин, че тези части са били
вложени в процесния апарат Olimpus AU 400, с оглед обстоятелството, че
диагностиката е извършена през месец септември и октомври 2010г. ВЛ е
констатирало също, че липсва документация за сменени впоследствие модули/части,
за да може апаратът да бъде включен и тестван след изнасянето му, както и
липсва оценка на повредите и стойността на тяхното отстраняване, труд и
резервни части, както и не се уточнява какво е
констатирано/подменено/ремонтирано при направената диагностика. Според ВЛ
твърдението, че Peltier елементите изгарят в следствие на токов удар е
необосновано, тъй като много по-вероятно е да изгори захранването при токов
удар. Посочено е, че за Peltier елементите е критична температурата на околната
среда в дългосрочен порядък, а модулът е снабден с вентилатори за принудителна
вентилация. Експертът е дал заключение, че апаратът е придобит и въведен в
експлоатация през 2003 г., като няма данни дали апаратът е нов или рециклиран,
при какви условия е работил, правена ли му е профилактика и какви части са
подменяни. Няма данни според експерта и на колко работни часа е била
халогенната лампи. Посочено е също, че твърдението, че мембраните на
електродите са изсъхнали в рамките на 1 месец от датата на
запечатването-27.08.2010 г. до изнасянето на апарата-01.09.2010 г. е
неоснователно, тъй като йонселективният модул е затворена система и трябва
много по-дълго време за кристализиране на разтворите и изсъхване на мембраните.
Референтният електрод е напълнен с референтен разтвор и е практически
невъзможно да изсъхне. Според експерта трудно може да се приеме, че
йонизираната вода в маркучите, помпите и клапаните на 7-годишен апарат е „пораснала“
микробиологично за 1 месец, като няма данни за извършваната до тогава
профилактика.
Допуснато и прието по делото е и заключение по повторна
съдебно-техническа експертиза, която Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена, ВЛ по която е дало заключение, че на 30.09.2019 г. е
получил от ГБСМДЛ „ЗИНВЕСТ-К“ ООД охлаждащ блок от апарат Олимпус 400.
Експертът е констатирал, че е прекъсната електрическата верига при измерването
на съпротивлението между двете клеми, водещи към елементите, в резултат на
което охлаждащият блок е станал напълно неизползваем и се налага неговата
смяна. Като възможни причини за възникналия дефект са посочени: нарушен
топлообмен вследствие на прекомерно запрашване на радиатора и нарушена работа
на вентилатора, прегряване и последващо прекъсване на електрическата верига;
кондензация поради висока влажност и последващо късо съединение; протичане на
висок ток при предходни процеси, свързани с токови удари; производствен дефект.
ВЛ е посочило в табличен вид остойностяване на
Пелтиер елемент за апарат Olimpus AU 400, както и консумативите за апарата,
които се изхабяват в продължение на времето, съгласно приложен от ищеца списък
и доставни цени. Експертът е уточнил, че остойностяването е извършено като е
използвана ценовата листа, получена по ел. поща от К. Ц., управител на
фирма „Аквахим“. Общата сума на всички
позиции е 19 414,04лв. В о.с.з. на 08.10.2019 г. експертът е заявил, че
няма как да разпознае, че този охлаждащ блок и това „Пелтие“ е от апарат
„Олимпус“, който е бил в конкретната лаборатория. Заявил е също, че самият
охлаждащ блок му е бил предоставен преди няколко дни във връзка с изготвяне на
заключението. Относно посочения начин на остойностяване експертът е уточнил, че през
2010 г-жа Ц. от Б. К., новият представител за съответния апарат, му е изпратила
пълна ценова листа, която представлява EXCEL-ски файл. Филтрирал е онези
позиции, към които има претенция заявителя. Остойностил ги е към тогавашния
курс на долара и е написал пояснения за позициите, за които има разминавания. Уточнил
е още, че „…няма как да знам коя от тези причини реално е довело до дефекта на
този модул. Знам само, че е апарат Олимпус, дадени ми от „Зинвест“ и аз съм
изследвал това, което са ми дали. Най-вероятната причина е вследствие на конденз
и запрашване на помещението. Това са най-вероятните причини за дефекта….“
Експертът е посочил също, че
всеки апарат Олимпус си има сериен номер, а относно Пелтиетата, тези модули
нямат специфични номера. Дали Пелтието е равнозначно с охлаждащ блок не може да
посочи. Може да каже, че е цял блок. Заявил е, че чисто механично е трудно
пренасянето на този блок, който тежи 500-600 кг. Механично е изнесен и не би
трябвало да бъде изпуснат. Ако се съхранява във влажна среда, влажността,
запрашеността и температурата са основните факти, които действат. Тези машини
работят 24часа в нормална среда. Изключването представлява процес и процедури,
които трябва да се спазят при изключване и тотално изключване. Според
обяснението на ВЛ напълно възможно е при пренасянето му от по-влажна среда в
друга да се нанесат поражения върху Пелтието и охлаждащата система.
Разпитани по делото са и
свидетелите А. С. Д. и И. С. С..
Свидетелят Д. е заявил, че не си спомня подробности
относно изнасянето на апарата на 01.10.2010 г. Дава показания, че е нямало
условия да се пробва дали апарата работи или не. Сочи, че “… ако съм
казал, че е в работен режим, значи е така. Работещ режим означава, че е бил
включен и работи или може да работи…“ Според свидетелят е имало прах. За ток не
си спомня.
Свидетелят Ст. дава показания, че си спомня
най-общо изнасянето на апаратура Олимпус от болницата в Асеновград. Сочи, че е
бил шофьор на буса. Отишли са на място, за да извършат превозване на машини и
материали. Заявил е, че те са изнесли
физически апарата. Натоварили са го в микробуса и са го занесли във
фирма „Зинвест“ и там само са го оставили.
Свидетелят потвърждава, че е негов подписът,
положен върху протокол от 01.09.2010г., находящ се на лист 62 от адм. дело №
1849/2010г. и е заявил, че „…състоянието на помещението тогава беше като за
започнал ремонт, по-точно подготвяше се за ремонт, имаше тухли и хоросан по
земята…“
Представените и ангажираните в хода на първото
съдебно производство писмени и гласни доказателства ще бъдат коментирани в хода
по същество на спора.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира
за установена на базата на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по
искане на ответника двама свидетели като логични и последователни, като намира
същите за съответни помежду им.
Разгледана по същество исковата претенция е
неоснователна.
Относно възражението на ответната страна, че
претендираните от ищеца суми са погасени по давност съдът намира за установено
следното:
Със
Заповед № А-1516/25.08.2010г. Заместник-кметът на Община Асеновград е наредил
да се изземе недвижим имот – частна общинска собственост „Помещения с обща площ
56,30 кв.м., находящ се в сградата на „Медицински център I Асеновград“ ЕООД,
държащ се без основание от ищеца. Заповедта е била обжалвана пред
Административен съд Пловдив, като Съдът с Решение № 102 от 13.01.2012г.,
постановено по адм. дело № 1849/2010г. е отменил същата. С решение № 15573 от
07.12.2012г., постановено по адм. дело № 3613/2012г. ВАС е оставил в сила решението на
Административен съд Пловдив. С Решение № 2536 от 21.02.2013г. ВАС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка само в частта за разноските.
Според ищеца давностният срок е бил прекъсван с
изпращането до ответната страна на писма-покани за доброволно възстановяване на
предишното положение, преди издаване на неправомерната заповед. В тази връзка
страната се позовава на мотивите на Решение №
7614/23.06.2015г. постановено по адм. дело № 4612/2015г. по описа на ВАС.
Възразява също, че 5-годишният давностен срок тече
от постановеното на 21.02.2013 г. решение на ВАС за поправка на ОФГ.
Погасителната давност е правен институт, уреден в
чл. 110 – чл. 120 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 115 от ЗЗД регламентира случаите,
в които давност не тече, а нормата на чл. 116 от ЗЗД изчерпателно урежда и
юридическите факти, прекъсващи давността. От прекъсването на давността започва
да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/.
Настоящият съдебен състав намира, че от приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че Заповед №
А-1516/25.08.2010г. на заместник-кмета на Община Асеновград, е влязла в сила на
07.12.2012 г. с постановяването на решение № 17573 от 07.12.2012г. на ВАС по
адм. дело №3612/2012г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че давността
тече от постановяването на Решение №
2536 от 21.02.2013г. на ВАС, доколкото същото касае само поправка на ОФГ в
частта за разноските, като в останалата част решението е влязло в сила на
07.12.2012 г. Следователно, от датата 07.12.2012г. е започнал да тече
5-годишният давностен срок, който изтича на 08.12.2017г.
Според чл. 301 от АПК когато административният акт
бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният
орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно
- удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане,
засегнатото лице има право на обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по делото е налична кореспонденция между страните след влизане в
сила на Решение № 102 от 13.01.2012г., постановено по адм. дело № 1849/2010г. на Административен съд Пловдив, с което е
отменена като незаконосъобразна Заповед № А-1516/25.08.2010г., която
кореспонденция е във връзка с възстановяване на нарушени права на основание
чл.301 АПК, а именно: да бъдат изплатени направените съдебни разноски,
лабораторията да бъде възстановена като наемател в „Медицински център
I-Асеновград“ ЕООД или в МБАЛ –Асеновград“ ЕООД и двете собственост на Община
Асеновград.
В приложеното към исковата молба Уведомително писмо
с изх. № 189 от 25.06.2013г. от ищеца до Община Асеновград, на основание чл.
301 от АПК са предявени искания за предоставяне под наем на помещението, което
е ползвано от лабораторията, да се върне останалото оборудване и да се
компенсират материалните щети, които ще бъдат оценени след връщане на
оборудването. Относно нематериалните щети се иска от Община Асеновград да
публикува на интернет страницата си решението на ВАС.
Другата представена по делото касае кореспонденция
между ищеца и „Медицински център I-Асеновград“ ЕООД.
Съгласно чл. 116 ЗЗД Давността се прекъсва: а) с
признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или
на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението
или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността
не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Давностният срок е срок на бездействие на носителя на субективното
право, т. е. период от време, определен по продължителност от закона, през
течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това
право се погасява – погасява се правото да се търси държавна защита (от съда)
на нарушеното субективно материално право, т. е. правото на иск. Петгодишният
давностен срок, установен в чл. 110 ЗЗД е общ и се прилага за всички искове, за
които не е предвиден друг срок. Този срок започва да тече от момента, в който
обективно се поражда правото на иск и изтича на съответното число и месец от
последната година, съгласно правилата за броене на сроковете по ЗЗД.
Съдът намира, че в случая нито една от посочените
хипотези в чл. 116 от ЗЗД не е налице. На първо място няма как да се приемат доводите
на ищеца, че с изпратените писма-отговори на Кмета на Община Асеновград са
признати по същество настъпилите вреди за ГБСМДЛ „Зинвест-К“ ООД и от друга
страна е заявено нежелание за доброволното им възстановяване.
Както се посочи по - горе основните искания от
страна на ищеца са свързани с искане за предоставяне под наем на помещението,
което е ползвано от лабораторията, както и връщане на останалото оборудване и
компенсиране на материалните щети, които
ще бъдат оценени след връщане на оборудването.
В
производството по чл. 301 АПК може да се иска обезщетение, в случай че
административният орган не възстанови нарушеното право или не удовлетвори
засегнатото лице по друг законен начин. Предвидената възможност да се
претендира обезщетение не препятства възможността за предявяване на иск по съдебен ред.
Същевременно в случая, с оглед предвидената възможност за възстановяване на
нарушеното право, следва да се разбира, че могат да се претендират вреди
единствено от имуществен характер, в които не се включват и пропуснати ползи, а
последните и неимуществените вреди могат да бъдат претендирани след доказване
по основание и размер. Или в заключение няма как да се приеме, че от страна на
ответника са признати претендираните с иска, предявен по съдебен ред
имуществени и неимуществени вреди, доколкото както се посочи няма възможност претендираните
пропуснати ползи и неимуществени вреди да бъдат претендирани в производството
пред органа по чл.301 АПК.
На следващо място, давността се смята за прекъсната
само ако предявеният иск или възражение, или искането за почване на помирително
производство бъдат уважени и тогава започва да тече нова давност. Ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство бъдат отхвърлени
като неоснователни или бъдат оставени без разглеждане , давността не се смята нито за спряла, нито за
прекъсната, т.е. в този случай отпада с обратна сила ефектът на спирането на
давността и се осуетява прекъсването на давността. В случая писмата от страна
на ищеца не могат да се квалифицират като искане за започване на помирително
производство по чл.116, б.”Б” ЗЗД, доколкото от една страна самата процедура по
чл. 301 АПК има за предмет разглеждане на претенциите за доброволно изплащане
на обезщетение и не представлява помирително производство, а от друга страна
искането на ищеца не е и уважено, за да е налице хипотезата на чл.116, б.”б” ЗЗД.
Изпратените писма с искане за възстановяване на
предишното положение на основание чл.
301 АПК представляват предприемането на мерки за защита на правото по
административен ред, което не е предявяване на иск, възражение или на искане за
почване на помирително производство, поради което давността не прекъсва и не
спира докато трае административното производство. ( В този смисъл Определение №
219 от 14.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 112/2019 г., IV г. о., ГК).
Най-сетне изпратените писма не могат да бъдат
разгледани и като предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на
чл116, б. „В“ от ЗЗД, доколкото няма данни, нито твърдения да са предприети
такива действия.
От друга страна дори да се приеме, че изпратените
искания имат характер на покана за доброволно изплащане на търсеното
обезщетение, то и подаването им не прекъсва давността, тъй като не попада в
нито една от хипотезите на чл. 116 ЗЗД и не е последвана от признание на
вземането или от предприемане на действия за принудителното му изпълнение.
В този смисъл не се споделят и възраженията на
ищеца, че давността не е изтекла, като се позовава на Решение №
7614/23.06.2015г. постановено по адм. дело № 4612/2015г. по описа на ВАС.
Цитираното решение касае поканата за доброволно изпълнение, а предприетите
действия в конкретния случай не могат да се определят като такава.
Изброяването на основанията за прекъсване на
давността в чл. 116 ЗЗД, не дава възможност за разширяването им, тъй като става
дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в
правната норма, други действия, включително покани - устни, писмени и т. н.,
вън от ограничително посочените в закона, не могат да прекъснат течението на
давността.
Всъщност във всички изпратени писма до ответника се
иска възстановяване на нарушеното право или удовлетворяване по друг начин на
основание чл. 301 АПК, в което производство става дума не за вреди, които са
нанесени, защото принудителното изпълнение само по себе си е било незаконно, а
защото то е било основано на незаконосъобразно изпълнително основание. В случая
няма твърдения от страна на ищеца, че се търси възстановяване на вреди,
причинени от незаконно принудително изпълнение
на основание чл. 299 АПК.
Предвид горното Съдът приема, че давността не е
спирана или прекъсвана, тъй като предприеманите от ищеца действия (включително
и искането по чл. 301 АПК) не са такива по смисъла на чл. 116 ЗЗД: признаване
на вземането от длъжника; предявяване на иск или възражение или на искане за
почване на помирително производство; действия за принудително изпълнение, от
което следва, че към датата на предявяване на иска – 21.02.2018г., петгодишната
давност е изтекла (давността изтича на 08.12.2017г.), което води до извода, че
исковата претенция е неоснователна само на това основание.
На следващо място производството за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица е уреден в
глава XI от АПК.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен
административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение(чл. 204, ал.3 от АПК), а съгласно ал.4 на
чл. 204 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява
от съда, пред който е предявен иска за обезщетението.
Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република
България предвижда, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като тези искове се разглеждат по реда предвиден в АПК (чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ).
Фактическият състав на отговорността на общините за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, включва следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на съответната община, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по законоустановeния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане
на обезщетение за понесени вреди.
Регламентираната отговорност е обективна и
безвиновна, като възникването на право на обезщетение предполага установяване
на твърдените от ищеца незаконосъобразни действия (респ. бездействия).
При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Под „дейност на администрацията за вреди“, за които
държавата отговаря, следва да се разбира такова действие, бездействие или акт,
които имат властнически характер и са насочени към възникване на
административно отношение между административен орган и граждани.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Цитираната правна норма сочи, че следва да се
установи и наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата и общините.
Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се
разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под
"пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка
с него.
С оглед фактическите твърдения и заявения петитум в
исковата молба от страна на ищеца е предявен осъдителен иск за претърпени
имуществени вреди в резултат на
повредена медицинска апаратура –апарат Olimpus AU 400, реакционни кювети, лампа
и миксери за апарат Olimpus AU 400, ISE MODULE за апарат Olimpus AU 400, както
и реактиви за хематологичен апарат CELL DYN, общо в размер на 17915,96 лв. с
подробно описани суми в исковата молба, произтичащи от отменена по съдебен ред
заповед на Зам.-кмета на Община Асеновград, посочена по-горе в настоящото
решение.
Предявен е и осъдителен иск за претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - загуба на оборот, равняващ
се на оборота, който е реализирала лабораторията в рамките на 1 месец, на
стойност 10 000лв., както и за причинени нематериални щети поради
увреждане на доброто име на ГБСМДЛ „Зинвест-К“ ООД и на германските партньори
вследствие на негативни публикации в пресата и интернет в размер на 25 000 лв.
По отношение на първата предпоставка от сложния фактически състав на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността - незаконосъобразен
административен акт, който да е отменен по съответен ред, респективно нищожен
административен акт, е необходимо да се посочи следното:
Действително в случая се констатира, че
Заповед № 1516/25.08.2010 г. на
Зам.-кмета на Община Асеновград е отменена по съдебен ред, като решението за
отмяната е влязло в законна сила на 07.12.2012 г.
По отношение
на втората предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността – настъпила вреда в правната сфера на ищеца, е
необходимо да се посочи следното:
Видно от данните по делото не се установява
безспорно, че в резултат на действията на администрацията са претърпени
претендираните имуществени вреди.
На първо място действително няма представени от
ищеца по делото доказателства какво е било състоянието на апарат Olimpus AU 400
към момента на предприемане на действия по изземване на терена, както е констатирал
и експерта по първата СТЕ, нито е възразено от представителите на дружеството,
присъствали при изнасянето на апарата, частите към него и реактивите, че от
страна на представителите на общинската администрация е допуснато нарушение, а твърденията на
управителя на лабораторията в о.з. 30.01.2019 г., че „……проф. Ламбрева прави
одит и всички части се проверяват, а нашите инженери в Германия и тези, които
работят при нас са с висока компетенция….“, не са подкрепени с никакви
доказателства.
В съставения на 01.09.2010г. протокол е описано, че
от сертифицирано лице е установено, че няма нарушение на експлоатацията и
съхранението на реактивите като има поставен термометър за отчитане на
градусите и хладилникът е бил непрекъснато включен в електронната мрежа. В
същия протокол е посочено още, че апарат Olimpus AU 400 е изнесен от И. С. –
експерт в ГБСМДЛ „Зинвест-К“ ООД. И. С. и Кр. М.. са иззели реактивите с диска
от хладилника, които са оставени в МБАЛ-Асеновград. При изнасянето на апарата е
присъствал инж. А. Д., който е бил оправомощен да сервизира апарата при
неговото изнасяне. В протокола от 27.08.2010 г. също е посочено, че реактивите
са оставени в хладилника, а осветлението не е изключено, тъй като апарат
Olimpus AU 400 е включен.
Данни в тази посока се съдържат и в нотариално заверения
констативен протокол от 01.09.2010 г., в който е посочено, че се извършва
ремонт в помещението, като всички налични неща са били покрити с прах, дискът
на апарат Olimpus AU 400 е съхраняван в хладилник.
Неоснователно е становището на ищеца, че от
представеното становище от Ал. Д., сертифициран сервизен специалист, се
установяват редица дефекти за апарат Olimpus AU 400. В посоченото становище, са
описани възможни дефекти и възможни причини, като е уточнено, че за да се оцени
цялостния размер на настъпили щети е необходима пълна профилактика и почистване
на работни модули. След включване на апарат е необходимо наблюдение в течение
на няколко месеца.
Действия в подобна посока не са предприемани от
страна на ищеца въпреки твърденията, че е налице повредена апаратура в резултат
на действия на общинската администрация.
ВЛ в допуснатите и приети експертизи сочат като
възможна причина за повреда наличие на прах върху уредите, но няма данни именно
в резултат на натрупан прах да е била причина повредата. Няма и доказателства
във връзка с твърденията на ищеца, че е прекъсвано електрозахранването, което
се сочи от вещите лица като възможна причина за повреда, още повече, че дискът
на апарат Olimpus AU 400 е съхраняван в хладилник, който е бил включен в ел.
мрежа.
В този смисъл ВЛ по допуснатата първоначална СТЕ е
посочило, че биохимичен анализатор AU 400 има капаци, предназначени именно да
предпазват електрониката и оптиката от прах и поддържане на постоянна
температура. Според експерта, въпреки че това не е гаранция, че няма да
проникне прах, няма как да се докаже дали прахът, отделян при строителни
работи, е електропроводим, или не и дали води до къси съединения при отделните
компоненти на платките.
Всъщност поради липсата на наличен апарат Olimpus
AU 400, експертите са изготвили заключенията си без дори да са видели процесния
апарат.
От друга страна от ищеца се претендира присъждане
на претърпени вреди не от незаконосъобразен акт, а от незаконосъобразно
изпълнение на незаконосъобразна заповед.
Съгласно чл. 299, ал.1 АПК за вредите, причинени на граждани и
организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено
държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината,
ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
Разпоредбата на чл. 299, ал. 1 АПК предвижда обезщетение за вреди само от
незаконно принудително изпълнение
Видно от съдържанието на чл. 299, ал. 1 АПК във
фактическия състав на иска се включват следните елементи - наличие на
принудително изпълнение с незаконен характер, вреда и причинно-следствена
връзка между първите два елемента.
В случая няма твърдения, нито доказателства, че тези
действия са оспорени по съдебен ред в производство по чл. 294 и сл. от АПК, нито са представени доказателства, да е
установено, че принудителното изпълнение е било проведено незаконно.
Съдът приема, че незаконността на действията по
принудително изпълнение, от които се претендират вредите, не може да се
установява в настоящото производство. По отношение на същите е неприложима
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, според която разпоредба незаконосъобразността
на действията и бездействията се установява от съда, пред който е предявен иска
за обезщетение. Това е така предвид разпоредбата на чл. 294 АПК, според която
норма действията, бездействията и актовете на органите по изпълнението подлежат
на обжалване. Съгласно чл. 296, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез органа по
изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок
от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Отмяната
на обжалваното действие възстановява положението, съществувало при извършването
му.
По отношение претенцията за обезвреждане на вреди
под формата на пропуснати ползи за дружеството, вследствие
загуба на оборот, равняващ се на оборота, който е реализирала лабораторията в
„МЦ I-Асеновград“ ЕООД, в рамките на 1 месец, настоящият съдебен състав намира
следното:
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба
и пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в чл.82 ЗЗД при
договорната отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда
от разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза
от загуба на работоспособност и на чл.51, ал.1 ЗЗД, която предвижда
обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Понятието пропусната полза не е дефинирано в
гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата
полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на
третото лице, увредено от деликта.
Отговорността на държавата /и общините/ е специфично проявление на
принципа на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, като също
така е и гаранционно обезпечителна. Тази отговорност е от "административен
деликт" - т.е. от административно увреждане при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Договорната и деликтна отговорност са видове
гражданска отговорност. В закона не е предвидена обща правна уредба на гражданската
отговорност. Понятието пропусната полза е с едно и също съдържание както при
договорната, така и при деликтната отговорност. При всяка от тях пропуснатата
полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Както при договорната, така и при деликтната
отговорност в закона няма презумпция по силата, на която пропуснатата полза да
се предполага за настъпила. Поради това доказването на пропуснатата полза в
двата случая следва да е еднакво.
Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да
бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. (ТР №
3/2021от 13.01.2023 год. на ВКС)
Пропуснати ползи са налице, когато в резултат на
отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца.
Единствената пречка за тази реализация следва да е именно отмененият акт.
В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. на
ОСГКТК, постановено по тълк. дело № 3 от 2012г. като предпоставка за обезщетяване на вреди под
формата на пропуснати ползи е посочено съществуваща сигурност за увеличаване
имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
Възможността за увеличение на имуществото на
увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме
наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде
реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази
възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне
правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно
настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, ищецът обосновава сигурното
увеличаване на приходите си на лабораторията със загуба на оборот за 1 месец в
размер на 10000 лв. В хода на съдебното производство по адм. дело № 955/2018 г.
във връзка с искане на ищеца са допуснати основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, ВЛ по която е установило наличните счетоводни
данни за периода 01.01.2010 г.-31.12.2010 г., като е посочило, че тези данни се
отнасят за оборота на лабораторията за цялата област Пловдив. Изрично е посочено,
че счетоводно отчитане на получените приходи от лабораторията, не се води
отделно за всеки неин филиал, тъй като това не е възможно.
Направената съпоставка между оборота на ГБСМДЛ
„Зинвест-К“ ООД за периода - м.09.2009г. - м.12.2009г. и периода м. 09.2010г. - м.12.2010г. също се отнася за
оборота на лабораторията за цялата област Пловдив, а не за конкретния филиал в
гр. Асеновград.
Настоящият съдебен състав намира, че няма как да се
приеме, че е доказан размера на иска в частта на пропуснатите ползи, както и не
може да се направи извод в твърдяната от ищеца посока, че за периода, в който ГБСМДЛ
„Зинвест-К“ООД временно е преустановила функционирането, е щяло да бъде
реализирана печалба, надвишаваща печалбата за 2009г.
В случаят претендирания размерът на пропуснатите
ползи е посочен като обща сумарна величина за цялата област Пловдив, без да е
посочен конкретен размер за филиала на ГБСМДЛ „Зинвест-К“ в гр. Асеновград и
без да е съобразено обстоятелството, че цените са били различни през различните
години, както и че в различните лаборатории се извършват различни изследвания.
В тази посока от ВЛ по ССчЕ е посочено, че съгласно Удостоверение
№0307/13.08.2010 г., издадено от РЗИ Пловдив, обектът в гр. Асеновград, на ул.
„Ал. Стамболийски“ № 28 е упоменат като филиал за извършване на
клинико-лабораторни и имунологични изследвания.
Няма данни всъщност и за броя на филиалите в област
Пловдив към процесния период, нито конкретика във връзка с извършваните дейности.
Следва да бъде отбелязано, че оборотът на
дружеството не е константна величина и няма как да се предположи, че
заболеваемостта, или епидемиологичната обстановка например ще е еднаква, или ще
налага еднакви изследвания, през посочените месеци за две различни години.
Освен това от страна на ищеца не са представени ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за евентуално реализирани печалби или загуби от дейността за
2009г. и 2010г., като при липсата на данни за посочения период през 2010г. не
може да се обоснове и извод за намаляването й и то именно поради
нефункционирането на конкретния филиал.
Не би било излишно да се посочи също, че
представените към исковата молба доказателства за „Развитието на ГБСМДЛ „ЗИНВЕСТ-К“
ООД и „Маса на печалби и загуби“ не дават никаква информация за конкретните
печалби и загуби на филиала на лабораторията, ищец в настоящето производство.
По отношение на третата предпоставка от сложния фактически състав на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – наличие на причинна
връзка между вредата и незаконосъобразния, респ. нищожен административен акт, е
необходимо да се посочи следното: при разглеждане на въпроса за наличието на
първата предпоставка за ангажиране на отговорността, процесният ИАА е отменен
по надлежния ред, но в случая не се доказва да са претърпени твърдените от
ищеца вреди под формата на материални щети от повредена апаратура и консумативи
само поради поведението на администрацията на Община Асеновград, не бяха
доказани по основание и размер и претендираните пропуснати ползи.
В подкрепа на това са и изводите на ВЛ по допусната
и приета с възражения от ищеца по делото Съдебно-техническа експертиза, в която
СТЕ ВЛ е дало заключение, че „…има доста неясноти и неточности в представената
документация относно състоянието на апарат AU 400 SN: 9070407 преди 27.09.2010
г. и след 01.10.2010 г. при изнасянето му от помещението.
Назначената повторна СТЕ дава заключение за
остойностяването на охлаждащ блок поради констатирани повреди на представен диск от ищеца едва на 30.09.2019
г., или 9 години след като се твърди да са нанесени щети на дружеството. Самият
експерт в о.з. на 08.10.2019 г. дава заключение, че няма как да разпознае дали
този охлаждащ блок и това „Пелтие“ е от апарат Olimpus, който е бил в
конкретната лаборатория. Относно посочените стойности ВЛ е посочило, че няма как
да знае коя е причината за дефекта на модула, като вероятна причина може да е
запрашаването. Сиреч изводите на експертите не доказват твърденията на ищеца
относно причинените вреди именно от изпълнението на отменения като
незаконосъобразен административен акт.
По отношение на свидетелските показания следва да
се посочи, че същите са дадени 9 години след изнасянето на апарата от
лабораторията и самите свидетели сочат, че нямат ясни и конкретни спомени от
този период.
Не е установен и с несъмнени доказателства размерът
на пропуснатите ползи, доколкото се твърди от ищеца същият да възлиза на 10
000лв. за месец. Предположението какъв би бил оборотът от услуги на филиала на
лабораторията в гр. Асеновград, при условие, че е функционирал, не представлява
пряка и непосредствена вреда, още повече, както се каза по-горе в настоящото
решение, различните филиали извършват различни услуги.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
в случая липсва и третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липсва доказана пряка причинно - следствена връзка
между увредата и отменения като
незаконосъобразен административен
акт.
Относно неимуществените вреди, претендирани от
ищеца е необходимо да се посочи следното:
Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат
предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на
установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства. Именно
защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели,
законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по
справедливост".
В конкретния случай освен представените извадки от
електронни сайтове, от страна на ищеца, не са ангажирани никакви доказателства
как е увредено името на лабораторията и на германските им партньори. Самите
публикации не могат да се възприемат като негативни доколкото същите отразяват
фактите по предприетите действия по изземване на терена в резултат на
издадената Заповед по реда на чл. 65 от ЗОС, а отмяната на административен акт
по съдебен ред няма като пряка последица уронване на доброто име на адресата на
акта.
Поведението на журналистите, отразили факта на
изземване на помещенията, ползвани от ГБСМДЛ „Зинвест –К“ ООД не може да се
приеме като основание за присъждане на обезщетение в резултат на
незаконосъобразен административен акт. С оглед гарантираната от закона
гласност, всеки журналист има право на собствена преценка на обстоятелствата,
които счете за общественозначими и важни и има свободата да изрази това си
мнение пред съответната аудитория. Той би могъл да носи отговорност за
поведението си във връзка с конкретно направено изявление или конкретно
изразено становище. Това негово поведение по никакъв начин не може да ангажира
отговорност на административния орган, издал отменения като незаконосъобразен
административен акт. Фактът, че администрацията е дала гласност, не води след
себе си извод за незаконосъобразно действие, което да може да доведе до настъпване
на вреди за конкретно физическо или юридическо лице.
В обобщение съдът намира, че ищецът не е изпълнил
задължението си да докаже предявения от него иск, както по отношение на
неговото основание, така и по отношение на претендирания размер на обезщетението.
По изложените съображения искът е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователна е и претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва, считано от 21.08.2018 г. /датата
на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
От ответника
не се претендират разноски, поради което същите не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Германско-Българска самостоятелна Медико-диагностична
лаборатория „ЗИНВЕСТ-К“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ***, представлявано от Управителя П.Б., срещу Община Асеновград, ЕИК ****,
адрес: гр. Асеновград, пл. „Академик Николай Хайтов ****, представлявано от
Кмета на Община Асеновград, искови претенции за заплащане на обезщетение в
размер общо на 52 915,96лв, представляваща обезщетение за нанесени материални
вреди, пропуснати ползи и за нематериални щети, претърпени в резултат от
принудително изпълнение на незаконосъобразен акт - Заповед №
А-1516/25.08.2010г., издадена от заместник-кмета на Община Асеновград, посочени
в исковата молба по пера, ведно със законна лихва върху всяка от сумите от
датата на завеждане на делото-21.08.2018г. до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: