№. 260167 / 28.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
28.04.2021 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 01.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието Н. прокурора........................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 357 по описа З. 2020 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, "... З. С. Н. В. Е. Е. 2. с. с. и. а. Н. у. г. С. б. "... П. Д. ".. №. 2. о. с. Л. е. 2. о. 4. ч. п. с. п. В. П. Л. ю. е предявило иск срещу Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. цена Н. иска: 1 227.02 лева.
В исковата с. молба твърди, че Н. 12.06.2017 г. е подписано Приложение №. 1 към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. в. (цесия) от 07.11.2014 г. между ,. Ф. О. 2. и. "... З. с. Н. в.“ О. Е. *********. по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор З. кредит "..Б. к. №. 4. от 25.06.2016 г., сключен между ,. Ф. ООД и. Г.Л.Я. е прехвърлено в полза Н. "... З. с. Н. в. ".. ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви. Договорът З. заем съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането с. в полза Н. трети лица- чл.18 т. 3. "... З. с. Н. В. АД /сега "... З. с. В. Е. Е. *********/ е правоприемник Н. "... З. с. Н. В. О. Е. 201З18404.
С изрично пълномощно законният п. Н. "..А. Ф. ООД е упълномощил "... З. с. Н. в.“ АД, в качеството с. Н. цесионер по Рамковия договор З. продажба и. прехвърляне Н. в. от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците З. извършената цесия от името Н. цедента и. З. своя сметка – съгласно пълномощно от 24.08.2015 година.
По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от ,. Ф. ООД ч. Агенция засъбиране Н. в. ЕАД е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо, с изх.№. УПЦ-П-АФ/4. от 14.06.2017 г. З. извършената продажба Н. вземането, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения а. в договора З. кредит. Писмото е върнато в цялост. Изпратено е повторно писмо от 23.01.2020 година, отново върнато в цялост.
Молят съда да приеме копие от уведомително писмо от 23.01.2020 година, което да се връчите Н. ответника ведно с исковата молба и. приложенията към нея. Позовават се Н. постановените от ВКС Н. основание чл. 290 и. 291 от ГПК Решение №. 3/16.04.14 г. по т. д. №. 1711/2013г. Н. І т.о. и. Решени №. 123/24.06. 2009 г. по т. д. №. 12/09 год. Н. ІІ т.о., съгласно които, ако към исковата молба по иск Н. цесионера, е приложено уведомление Н. цедента до длъжника З. извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване З. цесията, съгласно чл.99 ал.3, предл.1 ЗЗД, прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и. същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение З. спорното право.
В исковата молба се твърди, че Н. 25.06.2016 г. между "..А. Ф. О. като Кредитор, и. Г.Л.Я., като Кредитополучател, е сключен договор З. кредит ,.Б. к. с №. 4.. при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит. Подписвайки договора З. кредит Кредитополучателят е удостоверил, че е получил и. е запознат предварително с всички условия Н. договор и. Общите условия приложими към него, както и., че е получил от Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона З. потребителския кредит с. съгласно Приложение №. 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор З. кредит, Кредиторът се е задължил да предостави Н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер Н. 700,00 лева, под формата Н. кредитен лимит, който се усвоява ч. международна кредитна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и. върне съгласно условията Н. сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случаи, че кредитополучателя извърши транзакции, които надвишават размера Н. разполагаемия му остатък по кредита, сумите Н. тези транзакции увеличават максималния размер Н. кредитния лимит. Заедно с подписване Н. договора З. кредит, Кредитодателят предоставя Н. кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с №. 4.. издадена от ". Ф. АД /Картоиздател/, ведно с. запечатан плик, съдържащ ПИН – кода З. ползване Н. картата, катото Кредитополучателя може да усвои изцяло максималния размер Н. кредита, веднага след активиране Н. картата и. влизане в сила Н. договора З. кредит, което съставлява изпълнение Н. задължението Н. Кредитодателя да предостави заемната сума. Към договора З. кредит е подписано и. Приложение №. 1, съдържащо Условия З. ползване Н. международна платежна карта и. Общи условия и. Тарифа З. дължимите такси З. ползване Н. кредитната карта.
Кредитодателят е предоставил Н. Кредитополучателя кредит при следните условия:
1. вид Н. предоставения заем - револвираш потребителски кредит;
2. срок Н. договора: 6 години;
3. фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер Н. кредита.
Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер Н. 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и. непогасена главница, като З. изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни;
4. годишен процент Н. разходите /ГПР/ Н. заема: 45,9 %;
5. обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и. непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и. непогасена главница, такси З. ползване Н. картата съгласно Тарифата.
6.Заплащане Н. текущо задължение, дължимо З. предходния месец, /което представлява сбор от усвоената и. непогасена главница Н. текущия месец, усвоена и. непогасена главница, начислена и. непогасена договорна лихва върху главницата и. неустойка З. неизпълнение, лихва З. забава и. разходи З. с., в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до 2-ро число Н. месеца.
Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 400 лева Н. 01.07.2016 г.; 300 лева Н. 02.07.2016 г., или обща сума в размер Н. 700,00 лева. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Н. посочените по-горе основания и. поради забава в заплащането Н. текущото задължение, Н. Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер Н. 58,44 лева, З. периода от 02.07.2016 г. до 09.09.2016 г.
В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото с. задължение Н. падежа, съгласно условията Н. сключения договор, страните са договорили задължение Н. Кредитополучателя да представи Н. Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение ч. поръчителство, З. което между Кредитодателя и. поръчителя се подписва договор З. поръчителство с. срок от 30 дни. Задължението З. предоставяне Н. обезпечение ч. поръчителство възниква при всеки отделен случай Н. забава З. плащане Н. текущото задължение Н. падежа. При неизпълнение Н. задължението З. предоставяне Н. обезпечение от страна Н. Кредитополучателя, съгласно чл. 21 от договора З. кредит, същият дължи Н. Кредитополучателя неустойка в размер Н. 10% от усвоената и. непогасена главница, която е включена в текущото задължение З. настоящия месец. Неустойката се начислява З. всяко отделно неизпълнение Н. задължението, Н. шесто число Н. месеца, в който не е погасено до 5-то число Н. следващия месец текущото задължение. Н. посоченото основание, Н. Кредитополучателят е начислена неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение в размер Н. 140,00 лева, З. периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г.
Разпоредбите Н. договора З. кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото с. задължение Н. посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави Н. Кредитодателя както обезпечение ч. поръчителство, така и. да заплати сума в размер Н. 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи З. частично погасяване Н. задължението му в три дневния срок до предоставяне Н. обезпечението. При забава З. плащане Н. посочената по-горе сума в размер Н. 15% от максималния кредитен лимит, съгласно чл. 22. ал. 4 от договора Кредитополучателят дължи Н. Кредитодателят разходи З. действия по с. Н. задължението в размер Н. 2.50 лева З. всеки ден до заплащане Н. сумите. В настоящия случаи, Н. Кредитополучателя е начислена такса разходи З. с. в размер Н. 87,50 лева З. периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г.
Съгласно клаузите Н. сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения с. кредитен лимит, в рамките Н. два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора З. кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение Н. описаните условия и. Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя З. това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично Н. 09.11.2016г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането Н. законна лихва З. забава З. всеки ден забава върху общия размер Н. задължението с..
Н. длъжникът е начислена лихва З. забава в размер Н. 221,08 лева З. периода от 09.11.2016 г. /датата, Н. която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата Н. входиране Н. задължението в съда.
Подписвайки договора З. кредит, съгласно чл. 22. ал. 5 Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване Н. предсрочна изисуемост дължи Н. Кредитодателя еднократно заплащане Н. такса в размер Н. 120,00 лева, включваща разходите Н. Кредитодателя З. дейността Н. лице/служител, което осъществява и. администрира дейността по извънсъдебно с. Н. задължението Н. Кредитополучателя. Така общият размер Н. всички плащания, договорени от страните при подписването Н. договора З. кредит, който Кредитополучателят се е задължил да върне Н. Кредитодателя е сбор от: усвоения размер Н. кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва З. забава, неустойка З. неизпълнение Н. задълженията по договора, З. който същата се дължи съгласно условията Н. договора, и. разходи З. с., дължими съгласно договора и. Общите условия.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия кредит към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер Н. 100,00 лева, с която са погасени, както следва: лихва З. забава в размер Н. 6,65 лева З. периода от 09.11.2016 г. до 13.12.2016 г., такса разходи З. дейност Н. служител в размер Н. 93,35 лева.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата Н. който да се признае З. установено по отношение Н. ответника Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че същият дължи Н. "... З. с. Н. в.“ Е. Е. ********* следните суми:
1. главница в размер Н. 700,00 лева;
2. договорна лихва в размер Н. 58,44 лева З. периода от 02.07.2016 г. до 09.09.2016 11;
3. неустойка в размер Н. 140,00 лева З. периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г.;
4. такса разходи З. с. в размер Н. 87,50 лева З. периода от 06.08.2016 г.: до 09.09.2016 г.;
5. такса разходи З. дейност Н. служител в размер Н. 26,65 лева;
6. обезщетение З. забава в размер Н. 214.43 лева, считано от 14.12.2016 г. до датата Н. подаване заявлението пред районен съд;
7. законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението.
Претендират да им бъдат присъдени разноските, направени в хода Н. заповедното производство, както и. разноските, направени в хода Н. настоящото производство и. юрисконсулстско възнаграждение в размер Н. 350,00 лева Н. основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответникът Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx, ч. назначения му особен п. адвокат А.М., вписан в АК Монтана, в срока, предвиден З. отговор взема становище по иска.
Счита предявеният иск З. НЕДОПУСТИМ. По делото не са представени доказателства относно спазването Н. процедурата по връчване Н. УВЕДОМЛЕНИЕ по чл.99 ал.3 ЗЗД, поради което искът е предявен при липса Н. процесуална легитимация.
Алтернативно намира, че депозирания иск е неоснователен и. недоказаН.
Оспорва иска изцяло, като неоснователен и. недоказан по следните съображения, а именно:
Следва да се има в предвид, че доверителят му е сключил Договор З. кредит "..Б. карта с №. 4.. С оглед сключеният договор З. кредит, Кредиторът се е задължил да предостави Н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер Н. 700.00лв., под формата Н. кредитен лимит, които се усвоява ч. международна карта.
Това задължение по твърдения Н. ищеца е било прехвърлено/цедирано, З. което ответникът не е уведомен, както разпорежда нормата Н. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Държи да отбележи, че правнорелевантно З. действието Н. цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и. съобщение, извършено от цесионера. Такава е и. постоянната практика Н. ВКС по този въпрос /Тълкувателно Решение №. 142- 7 от 11.11. 954г Н. ОСГК Н. ВС; Решение №. 123 от 24.06.2009г. Н. ВКС по т. д. №. 12/2009г. и. др./. Извършване Н. тези действия от цесионера, въпреки че същия е упълномощен, не изпълнява регламентираното в нормата с оглед Н. това, че законът изисква от цедента да извърши това лично. Принципа З. допустимост Н. представителство З. всички правни действия е уреден в чл.36 ЗЗД.
По делото липсват доказателства относно прехвърлянето Н. вземането Н. ответника - Г.Я.. Няма доказателства, че именно задължението Н. Г.Я. е било предмет Н. цесията.
Оспорва твърденията Н. ищеца относно усвояването Н. сумата заложена в процесният Договор. По делото няма данни доверителят му да е усвоил цитираните от ищеца суми.
Нещо повече, по делото няма данни, Кредиторът в лицето Н. ,. Ф. ООД да е уведомил Кредитополучателят в лицето Н. доверителят му Г.Я., че кредитът е предсрочно изискуем. Съгласно чл.22 ал.1 от процесния договор З. потребителски паричен кредит, с които доверителят му се е съгласил при подписването Н. договора, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава З. плащане Н. което и. да е парично задължение с повече от 10 дни, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение З. предсрочно изискуемо. Обявяването Н. предсрочната изискуемост се извършва по някои от начините по чл.28 от същия договор. Съгласно ТР №. 4 / 18.06.2014г. Н. ВКС по тълк.д. №. 3/2013г. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане Н. определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и. без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането с., не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото с. да обяви кредита З. предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
Счита също така, че начисленият лихвен процент обективиран в чл.4 от процесният Договор противоречи Н. добрите нрави и. същата се явява нищожна.
От съществено значение е и. факта, че Общите условия към процесният Договор, не са подписани Н. всяка страница от страните. Съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора З. потребителски кредит и. всяка страница се подписва от страните по договора, поради което, оспорва същите, като годно доказателствено средство.
Във връзка с изложеното по горе счита, че исковата претенция е неоснователна и. недоказана.
Не възразява да бъде приет Договор З. кредит ,,Б. карта с №. 4. както и. Предложение №.1 към същият.
Възразява срещу приемането Н. останалите доказателства. Същите са неотносими с оглед факта, че няма данни от тях, задължението Н. ответникът да е възникнало, да е било предмет Н. цесията, както и. същият да е уведомяваН.
Претендира следващото се възнаграждение в производството.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено частно гражданко дело №. 2455 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Ц.В., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите Н. страните, доказателствата по делото и. Н. основание чл.235 ГПК приема З. установени следните обстоятелства:
При преценка съдържанието Н. сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците Н. договор З. потребителски кредит, по смисъла Н. чл. 9, ал.1 от Закона З. потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата Н. този договор кредиторът под формата Н. заем, разсрочено плащане и. всяка друга подобна форма Н. улеснение З. плащане, с изключение Н. договорите З. предоставяне Н. услуги или З. доставяне Н. стоки от един и. същи вид З. продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността Н. услугите, съответно стоките, ч. извършването Н. периодични вноски през целия период Н. тяхното предоставяне. Една от формите З. предоставяне Н. потребителски кредит е предоставяне Н. заем и. такъв е предмета Н. сключения между страните по делото договор. По силата Н. този договор ищецът е поел задължение да предостави Н. ответника определена парична сума срещу задължението Н. последния да я върне, като размера, начина и. сроковете З. връщане Н. сумата са уговорени. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона З. потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките Н. своята професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че Н. 25.06.2016 г. е сключен Договор З. кредит "..Б. карта".. с №. 4.. между ,. Ф. ".. О. като Кредитор и. Г.Л.Я. като Кредитополучател, при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит. Формата З. действителност Н. договора З. потребителски кредит е спазена. По делото са въведени твърдения от особения п. Н. ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. Прави възражение З. нищожност Н. клаузата З. лихвата, Н. общите условия, поради нарушаване разпоредбите Н. Закона З. потребителски кредит.
Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението.
По основателността Н. иска:
Според императивното съдопроизводствено правило Н. чл. 212 ГПК искането Н. ответник към решаващия съд може да има З. предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването Н. едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът Н. делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия З. ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и. да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете З. разглеждане Н. делата като се намали броя Н. откритите заседания. Едновременно с въвеждането Н. тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и. общото задължение Н. съда да оказва съдействие Н. страните З. изясняване Н. делото от фактическа и. правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане Н. преписа от исковата молба и. доказателствата към нея съдът дава указания Н. ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание Н. отговора и. последиците от неподаването му, както и. възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен З. процесуалните действия, които следва да извърши и. има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и. не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността Н. представен документ, не посочи и. представи доказателства или не упражни правата с. по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и. чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи Н. особени непредвидени обстоятелства. В случая ответникът, ч. назначения особен п. Н. е подал отговор Н. исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът има основание да му дава указания З. необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания Н. страните относно защитната им позиция. Н. основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже Н. ответника необходимостта от с. Н. доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и. е посочил фактите, Н. които те се основават. Параметрите Н. спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна, неподаването Н. писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото Н. ответника да оспори иска и. обстоятелствата, както и. да изрази становище по представените от ищеца доказателства.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет Н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта З. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна Н. длъжника по реда Н. чл.415 ал.4 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта Н. иска, наличието Н. вече издадена и. съществуваща заповед З. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът З. заплати определена сума в полза Н. заявителя по ч.г.д. №. 2455 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Целта Н. предявяването Н. иск при връчена заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК и. направено в срок възражение, е да се установи наличието Н. вземането, към момента Н. подаване Н. заявлението, З. което е издадена заповед З. изпълнение, но вече с. сила Н. присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта З. изпълнение представлява пречка З. влизането и. в сила. При уважаването Н. иска З. съществуване Н. вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта З. изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа Н. нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата Н. чл.410 ГПК тази цел е постигната ч. издаването Н. заповед З. изпълнение и. при връчване заповедта по предвидения ред Н. длъжника и. направено от него възражение в срок - уважаването Н. предявения установителен иск.
Искът е частично основателеН.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет Н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта З. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила Н. съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта З. изпълнение, въз основа Н. която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и. ще продължи процесуалните действия по образуване Н. изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера Н. иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване Н. осъдителен иск З. вземането – предмет Н. издадената заповед З. изпълнение. В тежест Н. ответника бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед З. изпълнение Н. парично задължение.
Производството по разглеждане Н. иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията Н. депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед З. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи Н. диспозицията Н. разпоредбата Н. чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва Н. заявителя, че може да предяви иск З. установяване Н. вземането с. в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката Н. обстоятелствената част и. петитума Н. исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките Н. чл. 422. ал. 1 от ГПК установителен иск, З. да установи с. сила Н. пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването Н. вземането с., предмет Н. издадената заповед З. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите Н. търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум Н. осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие Н. издадена в полза Н. ищеца - кредитор заповед З. изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор З. паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла Н. параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция Н. понятието "..потребител".., според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени З. извършване Н. търговска или професионална дейност. Н. ответника, в качеството Н. физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и. усвоен кредитен лимит в размер Н. 700.00 лв., З. което са ангажирани доказателства от страна Н. ищеца, ч. констатациите от експертизата Н. вещото лице, че договорената сума Н. 25.06.2016 г. е усвоена от кредито- получателя Н. 01.07.2016 г. – 400.00 лв. и. Н. 02.07.2016 г. – 300.00 лв.
Разпоредбата Н. чл. 143 от ЗЗП дава легално определение Н. понятието "..неравноправна клауза".. в договор, сключен с потребителя и. това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря Н. изискването З. добросъвестност и. води до значително неравноправие между правата и. задълженията Н. търговеца или доставчика и. потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване Н. различни хипотези Н. неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и. поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите Н. договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и. в Директива 93/13/ЕИО Н. Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР Н. ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и. които въпреки изискванията З. добросъвестност създават в ущърб Н. потребителя значителна неравнопоставеност между правата и. задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и. следователно потребителят не е имал възможност да влияе Н. нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението Н. чл. 3 от Директивата към останалата част Н. договора, ако общата преценка Н. договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор Н. въпроса при какви условия е сключен процесния договор З. потребителски заем и. как са уговорени клаузите Н. този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи Н. договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера Н. този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера Н. законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението З. плащане Н. възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение №. 378 от 18.05.2006 г. Н. ВКС по г.д.№. 315/2005 Н. второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихвен процент З. ден е 0.12%, годишен лихвен процент 43.2 % и. годишен процент Н. разходите от 45.9 %, което надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение Н. добрите нрави/ критерии З. норми Н. поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер Н. законната лихва. Процесната клауза Н. договора, обективирана в чл.4. накърнява договорното равноправие между страните, противоречи Н. добрите нрави и. е в разрез с принципа Н. добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и. приемането Н. методика, налагаща изчисляването Н. разходите по кредита, различен от законовия се явява недопустимо. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало З. ищеца. Не се ангажираха никакви доказателства З. направените разходи и. такси относно събирането Н. задължението и. такса разходи З. дейност Н. служител, което бе в тежест Н. ищеца.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези с. части е недействителен, поради което намира така предявения иск З. частично основателен и. касаещ единствено размера Н. неизплатената главница по кредитното отношение. Над този размер, искът е неоснователен и. следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение Н. Договор З. кредит "..Б. карта".. с №. 4.. което следва да се вмени във вина Н. ответника Г.Л.. В конкретния случай неизпълнението Н. договора е във формата Н. частично неизпълнение - непрестиране Н. претендираните суми. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност Н. кредитополучателя, поради което, въз основа Н. заявление по чл. 410 от ГПК срещу същия съдът е издал в полза Н. ищеца Заповед З. изпълнение Н. парично задължение от 01.10.2019 г. по ч.г.д. №. 2455/2019 г. Н. Районен съд Монтана З. претендираните суми.
Уведомлението З. извършено прехвърляне Н. вземанията, З. което са налице безспорни доказателства, че не е връчено Н. длъжника – ответник в настоящото производство, въпреки положените усилия З. неговото намиране от страна Н. ищеца не може да санира неизпълнение задължението З. връщане Н. суми по разрешения кредит. Самата искова молба служи като такова уведомление, каквато е и. вече утвърдената съдебна практика.
При този изход Н. делото, в тежест Н. ответника са и. направените в хода Н. производството – заповедно и. исково разноски от ищеца в минималните им размери.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 30.09.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ Н. "... З. С. Н. В. Е. Е. 2. с. с. и. а. Н. у. г. С. б. "... П. Д. ".. №. 2. о. с. Л. е. 2. о. 4. З. следните суми: 700.00 лв. главница, представляващи размера Н. неизплатеното задължение по Договор З. кредит Б. карта".. №. 4. от 25.06.2016 година, ведно с. законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 година до окончателното заплащане Н. сумата, З. което е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1458 от 01.10.2019 година по ч.г.д.№. 2455 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н. "... З. С. Н. В. Е. Е. 2. с. с. и. а. Н. у. г. С. б. "... П. Д. ".. №. 2. о. с. Л. е. 2. о. 4. сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и. 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, З. което е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1458 от 01.10.2019 година по ч.г.д.№. 2455 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н. "... З. С. Н. В. Е. Е. 2. с. с. и. а. Н. у. г. С. б. "... П. Д. ".. №. 2. о. с. Л. е. 2. о. 4. сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса в исковото производство, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300.00 лв. депозит З. вещо лице и. 316.00 лв. възнаграждение З. назначения му особен п..
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен Н. основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК от "... З. С. Н. В. Е. Е. 2. с. с. и. а. Н. у. г. С. б. "... П. Д. ".. №. 2. о. с. Л. е. 2. о. 4. З. ПРИЗНАВАНЕ З. УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ Н. ВЗЕМАНЕ към 30.09.2019 година от Г.Л.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение Н. сумите, както следва: 58,44лв. договорна лихва, дължима З. периода от 02.07.2016г. до 09.09.2016г., 140,00лв. неустойка З. периода от 06.08.2016г. до 09.09.2016г., 87,50лв. такса разходи З. с. З. периода от 06.08.2016г. до 09.09.2016г., 26,65лв. такса разходи З. дейност Н. служител, 214.43лв. мораторна лихва, начислена З. периода от 14.12.2016г. до 29.09.2019г., З. които суми е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК №. 1458 от 01.10.2019 г. по ч.г.д.№. 2455/2019 година Н. Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: