Решение по дело №1466/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Р. Ю. Р. от град Пловдив срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 168 от 01.07.2024 г. на младши полицейски инспектор в РУ Гоце Делчев при ОДМВР Благоевград, с която на Р. Ю. Р., [ЕГН], от град Пловдив, [улица], вх.А, ет.3, ап.16, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с рег.№ [рег. номер] – за срок от 6 месеца до една година, считано от 01.07.2024 г.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалните разпоредби, в заповедта не е посочен конкретен срок, за който следва да се приложи мярката. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя на 01.07.2024 г., поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 01.07.2024 г., на път ІІІ-197 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил без да е правоспособен водач. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 24-0266-000203 от 01.07.2024 г. Въз основа на установеното административно нарушение младши полицейски инспектор в РУ Гоце Делчев при ОДМВР Благоевград е издал оспорената заповед № 168 от 01.07.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

От приложената в административната преписка справка за нарушител/водач е видно, че на жалбоподателя е било издадено СУМПС на 16.11.2010 г., валидно до 16.11.2020 г., и липсва информация за преиздаване на свидетелството. Т.е., правно релевантният факт – липса на правоспособност у водача – е установен по непротиворечив и категоричен начин и не е оборен от жалбоподателя при негова доказателствена тежест.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че той не е собственик на процесния лек автомобил, видно от представения договор за финансов лизинг от 01.07.2021 г. и свидетелството за регистрация на автомобила.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Макар в настоящия случай да е установен правно релевантния факт от хипотезата на нормата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.1 ЗДвП – липса на правоспособност у водача, заповедта е незаконосъобразна, защото принудителната административна мярка е наложена по отношение на лице, което не е собственик на процесното МПС и защото административният орган не е определил срока на принудителната административна мярка. В оспорената заповед е цитирана дословно правната норма – за срок от 6 месеца до 1 година, вместо издателят на заповедта да определи конкретен срок на прилаганата мярката, който да бъде съобразен с установеното административно нарушение и с личността на нарушителя, така че от прилагането на принудителната административна мярка да се постигнат целите на нейното използване – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, извършени от конкретния нарушител, в каквато насока следва да има мотиви в самата заповед, но в действителност такива липсват.

Допуснатото от административния орган нарушение на материалния закон и на формата на акта е особено съществено и не може да бъде санирано. Ето защо, въпреки че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.171, т.2а ЗДвП и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради липсата на срок, определен от административния орган, за който трябва да се прилага принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 760 лева (10 лева за държавна такса и 750 лева за адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ОДМВР Благоевград да заплати тази сума на жалбоподателя. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Ю. Р., [ЕГН], от град Пловдив, [улица], вх.А, ет.3, ап.16, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 168 от 01.07.2024 г. на младши полицейски инспектор в РУ Гоце Делчев при ОДМВР Благоевград за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с рег.№ [рег. номер] – за срок от 6 месеца до една година, считано от 01.07.2024 г.

ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград да заплати на Р. Ю. Р., [ЕГН], от град Пловдив, [улица], вх.А, ет.3, ап.16, сумата 760 (седемстотин и шестдесет) лева, разноски.

Решението не подлежи на обжалване.