Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение,
5-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 25.06.2021г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
при
секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 71 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Д.К.С. срещу „Д.и д.“ ЕООД. Ищецът твърди, че, по силата на договор от
17.01.2020г. закупил от ответника лек автомобил Мерцедес С350 блутек 4матик с
временен регистрационен номер 252М338, рама № WDD2221331A115572 и двигател № 64286741835383 за сумата 43000лв.,
която изплатил напълно на продавача. Установил, че двигателят на автомобила е
технически неизправен, поради което дружеството – продавач поело ангажимента да
го подмени за своя сметка. След надлежно уведомление от страна на ответника,
ищецът получил автомобила на 02.03.2020г. и тръгнал на път с него към гр. С..
Зад него се придвижвал автомобил на негови познати. Около 2 км. преди гр. С.,
същите му сигнализирали, че виждат пламък под автомобила му в предната долна
част. Ищецът спрял автомобила и се опитал да овладее пожара, вкл. с помощта на
противопожарната служба на гр. С.. Въпреки положените усилия, автомобилът
изгорял напълно. Ищецът счита, че причина за пожара и погиването на автомобила
е техническа неизправност. Твърди, че в телефонни разговори управителят на
ответното дружество го уверявал, че ще го обезщети за загубата, но до настоящия
момент не е получил обезщетение. Поддържа, че направил два опита да връчи
писмена покана (рекламация) на ответника за възстановяване на платената цена,
но последният отказал да получи пратките. С допълнителна молба от 01.03.2021г.
сочи, че е развалил процесния договор. Предявява иск за осъждане на ответника
да му възстанови платената сума от 43000лв., ведно с мораторна лихва от 2245лв.
за период от 27.06.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
(30.12.2020г.) съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗПП и чл. 86 от ЗЗД, както и
законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното й изплащане.
Обосновава претенцията си с това, че ответникът отказва да замени дефектиралата
вещ. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата молба. Не оспорва, че е
сключил процесния договор с ищеца. Не оспорва, че е бил констатиран технически
проблем с двигателя, който е наложил неговата подмяна. Твърди, че последната
била извършена от трето лице, след което на 02.03.2020г. автомобилът бил
предаден на ищеца, преминал технически преглед и бил регистриран в КАТ. Счита,
че не са налице основания за разваляне на договора, и поддържа, че не бил
уведомен за такова разваляне, откъдето прави извод, че договорът не е развален.
Сочи, че такова изявление липсва и в исковата молба. Анализира разпоредбата на
чл. 193 от ЗЗД, както и правата на купувача по чл. 196 от ЗЗД. Счита предявения
иск за погасен по давност, по аргумент от чл. 197 от ЗЗД, и прави възражение в
този смисъл. Прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание на 25.06.2021г. ищецът се
явява лично и се представлява от адв. М., който поддържа основната и
допълнителната искова молба, оспорва
наведения в отговора довод, че автомобилът бил преминал технически преглед.
Заявява, че автомобили с временна регистрация не преминават на редовен
технически преглед, а само за сверяване на номерата. Моли съда да постанови
решение, с което уважава изцяло предявения иск. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки, в които описва
обстоятелствата, които счита за установени от събраните по делото
доказателства. Прави извод, че вещта била предадена на купувача технически
неизправна, със скрит дефект по вина на продавача, който довел до нейното
погиване. Оспорва довода на ответника, че автомобилът е бил предаден на
купувача след надлежен технически преглед в пункт на ПП-КАТ. Възразява и срещу
довода му за погасяване на иска по давност. Твърди, че продавачът се укривал и
умишлено не получавал изпратените до него покани от купувача. Позовава се на
практика на СЕС. Намира за установено, че дефектът е съществувал още към
момента на продажбата. Счита иска за доказан и моли съда да го уважи.
В открито съдебно заседание на 25.06.2021г. ответникът се
представлява от адв. П., който поддържа отговора и оспорва исковата претенция като недопустима и
неоснователна, като моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени
в отговора на исковата молба и последващите молби. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възражение
на пълномощника на ищцовата страна. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита, с която изразява становище, че ищецът не бил
провел пълно доказване на релевантните за спора факти – нито наличието на
договорни отношения, нито наличие на основания за разваляне на договора.
Поддържа, че не било доказано заплащането на сумата 43000лв. Счита, че
автомобилът е бил предадена на купувача в състояние, съответстващо на
уговореното, като последният го е прегледал и приел без забележки. Оспорва
представените от ищеца документи от куриерски дружества, като изтъква, че те не
доказват съдържанието на съответните пратки. Липсвало и изрично волеизявление
за разваляне на договора. Поддържа възражението си за погасяване на иска по
давност. Намира, че изявленията на ищеца не биха могли да се тълкуват като
рекламация на стоката. Позовава се на разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 от ЗЗД
и прави извод, че правата на ищеца са заявени несвоевременно, което обуславяло
неоснователност на претенцията му. Счита, че не били посочени конкретни
недостатъци на автомобила, а същевременно показанията на св. К. доказвали
техническата му изправност и извършения технически преглед. Прави извод за
липса на скрити недостатъци на вещта. Намира, че заключението по СТЕ не дава
отговор на конкретната причина за погиването й. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното.
С
определението от 12.05.2021г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че:
·
между страните е бил сключен договор за
покупко- продажба на лек автомобил Мерцедес S350
Bluetec 4matic с временен
регистрационен номер 252М338, рама № WDD2221331A115572 и двигател №
64286741835383 за сумата 43000лв.;
·
при пробно управление на автомобила бил
установен технически проблем с двигателя, който наложил неговата подмяна;
·
на 02.03.2020г. автомобилът бил предаден на
ищеца.
От приложения към исковата молба договор за
покупко- продажба на процесния лек автомобил се установява, че уговорената
продажна цена е 43000 лв., която, към момента на сключване на договора, е била
получена напълно в брой от продавача.
Като приложение към исковата молба се открива
и фактура от същата дата за същата сума, подписана само от продавача. Отбелязан
е начин на плащане с платежно нареждане.
На 02.03.2020г. е издадено разрешение за
временно движение на процесния автомобил, в което, като причина за издаването,
е посочено „за придвижване до служба КАТ“, като е отбелязано, че важи за
придвижване в страната без ограничение.
Съгласно удостоверение рег. №
171/09.03.2020г. на РСПБЗН – гр. С. на 02.03.2020г. в 18:27ч. е възникнал пожар
в МПС Мерцедес S350
с ДК № 252М338 на пътно платно – с. Ш.,
общ. С., като при ликвидирани на произшествието са участвали един пожарен
автомобил и трима служители РСПБЗН – гр. С..
На 16.04.2020г. ищецът е изпратил покана до
ответника за възстановяване на заплатената сума от 43000лв., с оглед погиване
на автомобила по вина на продавача. Видно от клишираното отбелязване върху
пощенския плик, пратката не е потърсена. Съответно, известието за доставяне е
останало непопълнено.
От договора от 01.03.2020г. за покупко-
продажба на двигателен блок № 64286741835383 за автомобил Мерцедес и
фактура (л. 15 – 16 от гр.д. № 3241/2020г. на П.ския окръжен съд) се
установява, че този артикул е бил продаден от „Л.А.“ ЕООД на „Д.и Д.“ ЕООД за
сумата 600 лв.
Като доказателства по делото са приети и
договор и фактура във връзка с придобиване на процесния автомобил от продавача
по процесната сделка и ответник в настоящото производство, които нямат
отношение към изхода на делото, поради което съдът не ги обсъжда.
С определение от 27.05.2021г. на ищеца е бил
допуснат един свидетел за доказване на времето,
мястото и обстоятелствата за възникване на запалването на процесния лек
автомобил. От
относимата към тези въпроси част от показанията на св. Я.се установява, че свидетелката
е придружавала ищеца при получаването на автомобила. В тяхно присъствие
представител на ответника е регистрирал автомобила в КАТ и е получил транзитни
номера малко преди 17:00ч. Взели го и отпътували за гр. С.. В 18:20ч.
свидетелката възприела запалването на автомобила в района на село Ш.е на около
два километра преди гр. С.. Тя шофирала зад С. и забелязала от лявата страна от
предния калник на автомобила му да излиза пламък. Сигнализирала му, че колата
гори. Спрели и се опитали да овладеят огъня с пожарогасители. В гасенето се
включил и водач на друг лек автомобил, както и шофьор на камион. Независимо от
това, автомобилът изгорял напълно. Свидетелката се обадила чрез видеовръзка по
телефона на представителя на дружеството – ответник, съобщила му за пожара, но
той заявил, че това е невъзможно. Ищецът се обадил на тел. 112. След 15 минути
дошъл противопожарен автомобил, който потушил пожара. След това автомобилът бил транспортиран до имот не
ищеца. На следващия ден свидетелката отново говорила по телефона с ответника,
но той й заявил, че трябвало да се направи застраховка “каско“.
От показанията на св. К. се установява, че
процесният автомобил бил продаден на ищеца, който го тествал и се оказало, че
автомобилът е развален. В сервиз „S - auto” му бил сменен двигателят. Тествали
колата в продължение на една седмица, пререгистрирали я в КАТ я предали на
ищеца., който го прегледал. Според свидетеля, в КАТ – П. е извършен преглед,
при който автоконтрольор е прегледал всичко, включително и мотора. Прегледът
продължил половин - един час и включвал колела, масло, течове, светлини, газове
и др. Свидетелят счита, че след този преглед КАТ носи отговорност за
състоянието на автомобила, в което е допусната да се движи по пътищата на
страната. Заявява, че на автомобил с транзитни номера не може да се издаде
талон за годишен технически преглед.
Прието е заключение по допусната САТЕ,
съгласно което уврежданията на процесния
автомобил се квалифицират като тотална щета, а възстановяването му е
икономически и технически нецелесъобразно. Вещото лице не се ангажира с
посочване на конкретна причина за пожара, но, въз основа на мястото на
уврежданията, сочи, че пожарът е възникнал в двигателния отсек приоритетно
вляво, където се намират усилени кебили по захранването на блок- релетата и
самата кутия с релетата. Изразено е предположение, че е възможно, при ремонта
на двигателя да има притискане, увреждане, недобри връзки. В резултат вещото
лице е посочило като възможни причини за пожар в моторния отсек некачествено
извършен ремонт, некачествени кабелни връзки, водещи до нагряване и
самозапалване, късо съединение между проводници, както и изпускане на гориво от
горивоподаващата система и попадането му върху нагрети части от двигателя.
В открито съдебно заседание в.л. С. е
уточнил, че изводът му за самозапалване на автомобила по време на движение е направен
въз основа на служебната бележка от РСПБЗН – гр. С.. Заявява, конструкцията на този конкретен модел Мерцедес е
олекотена и е изработена от алуминий. Този метал, обаче, се топи при 660
градуса и в случая се е разтопил от високата температура и е капал на терена. В
резултат, част от алуминиевия калник отляво липсва, тъй като се е стопил, за
разлика от десния калник, който само се е деформирал и нагънал, но до него не е
стигнала високата температура и затова не се е разтопил. Оттук вещото лице
прави извод, че пожарът е възникнал в предната лява част на автомобила. Изключва
възможността, запалването да се дължи на пътен инцидент – катастрофа, тъй като
в такъв случай би следвало да има деформационни зони, каквито в случая липсват.
Заявява, че е посочил вероятните причини за инцидента, като се е водил от
бележката, че по време на движение на автомобила се забелязва пушек.
В
открито съдебно заседание на 25.06.2021г. е прието като доказателство по делото
писмо от „Еконт Експрес“ ЕООД, от което се установява, че пратка с
товарителница 5300187298678/16.04.2020г. е изпратена от Д.К.С. *** на
16.04.2020г. в 12:50ч. и е отправена към адрес в гр. П.. Има опити за
доставянето й на 17.04.2020г., 21.04.2020г., 27.04.2020г., 28.04.2020г. и
04.05.2020г., като е върната поради отсъствие на получателя. Правени са опити
за осъществяване на връзка с получателя по телефона на част от горните дати, но
безуспешно. На 04.05.2020г. пратката е върната и е получена от подателя на
05.05.2020г.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното.
Както е изрично указано с доклада на делото,
в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за
покупко- продажба между страните, наличие на основание за развалянето му (т.е. несъответствие на автомобила с уговореното в договора за продажба
и неудовлетворително решаване на
рекламацията по чл. 113 от ЗЗП), разваляне на договора (т.е. отправено от ищеца
изявление за разваляне на договора, достигнало до ответника), както и
собствената си изправност (т.е. изпълнение на задължението си по този договор
за заплащане на продажната цена от 43000лв.), а също и спиране или прекъсване
на давността, ако твърди, че такова е настъпило.
В случая, съществуването на договор за
покупко- продажба на лек автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с рама № WDD2221331A115572 за сумата 43000лв. е обявено за безспорно с
доклада на делото. Такъв договор се открива и на л. 6 от от гр.д. № 3241/2020г.
на П.ския окръжен съд.
От текста на договора се установява, че, към
момента на сключването му, продажната цена е била заплатена от купувача на
продавача, с което първият от тях е изпълнил задълженията си към втория.
Наистина, в писмената защита на ответника се съдържа довод за недоказано заплащане на сумата 43000лв., но той е наведен
несвовевременно (след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК), поради което не
следва да се обсъжда, а и във връзка с него не би било възможно да се събират
доказателства на този етап от производството. Отделно от това, по същество,
съображенията на ответника относно доказателствената стойност на приложената
фактура, макар и по принцип правилни, не изключват възможността за доказване на
сделката и плащането по нея с други средства, каквото в случая е самият писмен
текст на договора. Поради това съдът намира, че заплащането на сумата 43000 лв.
от Д.С. на „Д.и Д.“ ЕООД на основание процесния договор е доказано.
За
доказан следва да се приеме и дефектът на вещта – предмет на договора, довел до
нейното погиване. Този факт се доказва от показанията на св. Янева, която лично
възприела самозапалването на автомобила по- малко от два часа след предаването
му от продавача на купувача. Изключително краткият период от време, през който
купувачът е имал достъп до автомобила, съпоставен с необходимото време за
придвижване от гр. П. до с. Ш., прави практически невъзможна хипотезата,
аварията да се дължи на увреждащо въздействие на С. (или на трето лице) върху
вещта, респ. на неправилно боравене с нея. Косвено потвърждение на този извод
се съдържа и в удостоверение рег. № 171/09.03.2020г. на РСПБЗН – гр. С., както
и в обясненията на в.л. С. в открито съдебно заседание, съгласно които няма
основание да се предполага, че запалването се дължи на сблъсък с външен обект.
Поради това съдът намира, че е налице несъответствие
на състоянието
на автомобила с минимално изискуемото такова за
използването му съобразно неговото основно предназначение. А това означава, че
вещта не е съответствала и на уговореното в договора за продажба (арг. от чл.
2, т. 2, букви „в“ и „г“ и доколкото няма данни за уговорена специфична
употреба на вещта по буква „б“ от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата
на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции).
Във връзка с горното,
следва принципно да се сподели довода на ищеца, основан на съдебната практика
на СЕС (С-497/13), че член 5,
параграф 3 от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че
правилото, че липсата на съответствие се счита за съществувала още в момента на
доставка на стоката,
|
— |
се прилага, ако
потребителят докаже, че продадената стока не съответства на договора и че
разглежданата липса на съответствие е установена, т.е. наличието ѝ се е
разкрило фактически, в срок от шест месеца след доставката на стоката.
Потребителят не е длъжен да доказва нито причината за несъответствието, нито
че продавачът е довел до него; |
|
— |
може да бъде изключено
само ако продавачът докаже надлежно, че посочената липса на съответствие се
дължи или произтича от обстоятелство, настъпило след доставката на стоката. |
Наистина,
така цитираната директива няма непосредствено приложение в отношенията между
субекти на частното право, а само създава публичноправно задължение за
съответната държава да приведе законодателството си в съответствие с нея.
Поради това съдът я цитира не като източник на право, а само като опора за
тълкуване на приложимите правни норми от националното законодателство.
В
случая, както се обоснова по- горе, потребителят
е доказал, че продадената стока не съответства на договора, като дефектът й се
е проявил и продавачът е бил уведомен за него в рамките на сроковете по ЗЗП.
От друга страна, несъществуването на дефекта към
момента на предаване на вещта от продавача на купувача не е доказано от страна на
продавача, вкл. и от показанията на св. К., доколкото нормалното функциониране
на вещта към момента на предаването й не изключва възможността за наличие на
скрит дефект, който да се прояви с течение на времето или при определено
стечение на обстоятелствата.
По
този въпрос съдът не споделя доводите на ответника, че автомобилът бил преминал
през технически преглед, който удостоверил техническата му изправност. Видно от
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прегледът за
техническа изправност и комплектоване на превозните средства се извършва само в
изчерпателно изброени хипотези - при първоначална регистрация, при пускане в
движение на превозни средства, спрени от движение поради техническа
неизправност, както и при възстановяване регистрацията на превозното средство.
В случая не е налице нито една от тях, доколкото по делото няма данни нито за
първоначална, нито за възстановена регистрация на автомобила, нито за пускането
му в движение след спиране. В подкрепа на този извод (по аргумент от
противното) е и представеното разрешение за временно движение, което се издава
при изцяло различни предпоставки и не е свързано с проверка на техническата
изправност на автомобила (арг. от чл. 33а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). Дори
да има някакво съмнение по този въпрос, то се преодолява от разпоредбата на чл.
32е от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно която на превозното средство
се разрешава временно движение, ако то не отговаря на
изискванията на ЗДвП и на стандартизационните актове. Следователно, самото наличие на
разрешение за временно движение за процесния автомобил налага несъмнен извод,
че той или въобще не е бил представен за технически преглед, или че при
представянето му е било установено, че той не отговаря на изискванията на ЗДвП и на
стандартизационните актове. И в двата случая се опровергава довода на ответника
за установяване на техническата годност на автомобила от надлежен орган и по
предвидения за това ред.
Доказана
е и следващата предпоставка за уважаване на иска, свързана с отношенията между
продавач и купувач при недостатъци на вещта. От показанията на св. Я.се
установява, че продавачът е бил незабавно уведомен за възникналия дефект и му е
отправена покана за разрешаване на проблема (т.е. е спазен двумесечният срок по
чл. 126, ал. 1 от ЗЗП), но по делото няма данни за предприети от него действия
в тази насока в рамките на едномесечния срок по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Поради
това съдът намира, че за купувача е възникнало правото по чл. 113, ал. 3 от
ЗЗП, респ. чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.
Неоснователен
е доводът на ответника за погасяване на това право на ищеца по давност. С оглед
потребителското качество на ищеца (арг. от § 13, т. 1 от ЗЗП) правната
квалификация на предявения главен иск е по чл. 114, вр. чл. 113 от ЗЗП. Освен
това, разпоредбата на § 1 от ДР към ЗЗП предвижда, че при противоречие на разпоредби на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите. По тези съображения, в настоящия случай не следва да се прилагат
разпоредбите на чл. 193-196 от ЗЗД, на които се позовава ответникът, и,
съответно, е неприложим шестмесечният срок по чл. 197 от ЗЗД за предявяване на
иск по чл. 195 от ЗЗД във връзка с покупко- продажба на движима вещ, каквато е
процесната. Вместо него, приложим е двугодишния срок по чл. 115 от ЗЗП, който в
случая е спазен, доколкото предявяването на иск за връщане на даденото по
договора имплицитно съдържа изявление за разваляне на последния (арг. от
съдебната практика - Решение № 1846 от 6.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
12394/2019 г., и правната теория – Марков М. „Облигационно право. Помагало.“,
изд. Сиби, 2018г., стр. 152).
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че главният иск е доказан по основание и
размер, и следва да бъде уважен.
Акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй
като по делото не се доказва наличие и надлежно връчване на покана от ищеца до
ответника от дата 17.06.2020г., съдържаща изявление за разваляне на договора и
за връщане на сумата 43000 лв., а, както се прие по- горе, това изявление е
направено със самата искова молба.
С оглед изхода на делото и направено искане в
този смисъл, в полза на ищеца следва да се присъди част от направените от него
разноски в производството, пропорционална на уважената част от исковете.
Разноски се установяват в размер на 4610лв., от които ответникът следва да
заплати на ищеца (43000/45245)*4610=4381,26лв. Възражението за прекомерност на
така заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от НМРАВ, минималният му размер е 1887,35 лв. Следва
да се има предвид, обаче, че всяка страна има право да избере такъв адвокат, за
когото счита, че по най- добър начин би защитил интересите й, като не може да
се очаква, той задължително да оценява труда си по минималните цени от НМРАВ.
Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо възнаграждение за
своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен състав, с оглед
актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални възнаграждения,
такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по- горе Наредба,
доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за уникална
квалификация на адвоката. В случая уговореното възнаграждение от 2500 лв. не
надхвърля тази граница, поради което следва да бъде взето предвид в пълния му
размер.
С оглед изхода на делото и направено искане в
този смисъл, в полза на ответника следва да се присъди част от направените от
него разноски в производството, пропорционална на отхвърлената част от
исковете. Разноски се установяват в размер на 1900лв., от които ответникът
следва да заплати на ищеца (1-43000/45245)*1900=94,28лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.и
д.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Д.К.С. с ЕГН ********** сумата 43000
лв., представляваща заплатена продажна цена по развален договор за покупко-
продажба на лек автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с временен
регистрационен номер 252М338, рама № WDD2221331A115572.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.К.С. с ЕГН ********** за осъждане на „Д.и д.“ ЕООД с ЕИК ********* да
му заплати мораторна лихва върху сумата 43000 лв. за периода от 27.06.2020г. до
датата на завеждане на иска.
ОСЪЖДА „Д.и д.“
ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Д.К.С. с ЕГН ********** сумата 4381,26лв. – част от
разноските по делото, пропорционална на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.К.С. с ЕГН ********** да заплати на Д.и д.“ ЕООД с ЕИК
********* сумата 94,28лв.
– част от разноските по делото, пропорционална на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия-докладчик: