Р Е Ш
Е Н И Е
№ 85
гр. Враца, 26 .02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 13.02.2020
г. / тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година/
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 805 по описа на АдмС – Враца за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр.
чл.172 ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Л.Т.К. от ***, чрез пълномощника му * Р.Б., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 19-0294-000397/26.08.2019 г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом. Със същата на
основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
Изложени са доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като е посочено, че същата не е
мотивирана, поради което не става ясно защо и въз основа на какви доказателства
органът е приел, че жалбоподателят е извършил описаното в нея нарушение на
ЗДвП. Твърди се, че на посочените в заповедта дата и
час жалбоподателят няма как да е
извършил описаното в нея нарушение, както е приел административният орган.
Същия няма как да е бил едновременно в ***, ***
и в ***, тъй като за извършени други нарушения от жалбоподателя по ЗДвП на
същата дата и час в *** и в *** от Началника на РУ – Козлодуй са издадени две
НП. Посочва се, че на въпросната датата и час същия е бил в *** и ***, а не е
бил в ***.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез пълномощника си * Р.Б. *** поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Моли за отмяна на заповедта, за което се излагат съображения.
Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът - Началник
сектор към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не ангажира становище по жалбата.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства и са разпитани свидетелите Г.Е.Г. и Е.Л.В..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения в чл.149, ал. 1 АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 23.08.2019г. на Л.Т.К.
от *** е съставен АУАН Серия АА, № 392070 от Г.Г. - ** към ОДМВР – Монтана, РУ – *** затова, че на същата
дата, около 22,00 ч. в *** на път Втори клас № II-11-км
56+8, управлява лек авмтомобил „Нисан Примера“ с рег. № ********, като при спиране
от полицейски служители отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява
предписание за химико-токсигологично лаб. изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174,
ал.3, пр.2 ЗДвП. Издаден е и талон за изследване №0019487, в който е отразено,
че жалбоподателя отказва, като отказа е оформен с имената и подписа на свидетел.
На 26.08.2019 г. е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0294-000397/26.08.2019 г. на Началник сектор
към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, с която на Л.Т. К. на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Правомощието на
Началник сектор при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по ЗДвП, произтича от Заповед рег. № 301з-1411/07.06.2017 г.
на Директора на ОДМВР – Монтана, приложена към административната преписка. Приложена
е и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП.
По делото е приложена
и справка за нарушител/водач за лицето Т.К..
От страна на
жалбоподателя са приложени и два броя НП от 20.09.2019г., издадени от Началник
РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца за извършени нарушения от жалбоподателя на дата
23.08.2019г. около 22.00 часа в *** и на
23.08.2019г. около 21.55 ч. в ***.
По делото са събрани
и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г.Е.Г., съставил АУАН и чиито
показания потвърждават изложената в
заповедта фактическа обстановка. От разпита на св. Е.Л.В., също се установява,
че на въпросната дата, вечерта около 21:30 ч. – 22:00 ч. * му К. се обадил по
телефона и му казал, че са го спрели при
*** и той отишъл да прибере колата си.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба
на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките
на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената
заповед е издадена от Началник сектор
към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, чиято компетентност е установена от приложената
по делото Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК относно наименованието на органа - издател,
неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС,
изразяваща се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да
може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за
издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Възраженията
на процесуалния представител на оспорващия, относно съставения АУАН и отразения
в него час на нарушението, вкл. и твърдението за неговото преправяне от 22.00
часа на 22.10 часа са неотносими към
предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящото производство. Същите са относими
в процедурата по оспорване на НП, но не и в настоящото производство. Също така
неотносими към предмета на спора
са и възраженията на оспорващия, че на жалбоподателя за извършени
нарушения в *** и *** на същата датата и час от Началника на РУ-Козлодуй
са издадени две наказателни постановления на 20.09.2019г. и няма как
нарушителя да е извършил и нарушението,
за което е издадена оспорената заповед. Принудителните административни мерки са
вид административна принуда, но не са санкция и за тях не важат правилата по ЗАНН. ПАМ се прилагат с индивидуален
административен акт, носещ характеристиките по чл.21, ал.1 АПК и описанието в
заповедта следва да съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, което в случая е сторено. АУАН не е
задължителен етап от процедурата по издаване на заповед за прилагане на ПАМ,
нито нейна алтернатива. Следователно не е необходимо да съществува пълно
съответствие на фактическите обстоятелства по АУАН, респ. по последващото
наказателно постановление, и тези по заповедта за прилагане на ПАМ. В случая
установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за
издаване на ЗППАМ – отказ да бъде извършена проверка на водач на МПС за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Въпреки това, за прецизност и пълнота на изложението и доколкото са
наведени твърдения в подобен смисъл, следва да се отбележи, че приобщените по
делото писмени и гласни доказателства опровергават по категоричен начин
застъпеното от процесуалния представител на жалбоподателя становище, че оспорващият не е имал
фактическа възможност да присъства на посочените в АУАН и ЗППАМ място и час. От
показанията на поискания именно от защитата свидетел Е.В. – собственик на
автомобила, се установява, че на въпросната дата, вечерта около 21:30 ч. –
22:00 ч. * му Л. К. се обадил по телефона и му казал, че са го спрели при ***.
Следователно оспорващият е бил на това място и в този час, което се подкрепя и
от показанията на актосъставителя Г. дадени в съдебно заседание. От друга
страна АУАН, в който са посочени датата, мястото, часа и вида на извършеното
административно нарушение е предявен на място на соченото за нарушител лице,
който го е подписал и се е подписал на разписката за получаване на екземпляр от
акта. В графата за възражения в същия АУАН е вписано „НЕ“, като в акта е
посочено, че са иззети като доказателства СУМПС № ********* и контролен талон №
6132235.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е
в установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.2 и
т.3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл.146, т. 4 АПК. С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ пр.2 ЗДвП е
предвидено временно отнемане на СУМПС на водач, който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В случая
административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе
предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, тъй
като от доказателствата по делото, включително от приложения талон за
изследване № 0019487 се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия
е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Цитираната разпоредба е императивна и при
наличие на основанията изчерпателно изброени в нея, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на
преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е. независимо от това дали
нарушението ще бъде санкционирано или не), органът е длъжен да приложи ПАМ „Временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“. Анализът на разпоредбата на чл.171 ЗДвП сочи, че процесната мярка има
двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността
на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален
18-месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано действието й.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК се явява неоснователна и
такива не му се дължат. Същият следва да бъде осъден да заплати
разноски по делото в размер на 30.00
лева, които са изплатени от
бюджета на съда на разпитания по
делото в с.з. свидетел Г.Е.Г..
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Т.К. от гр. Козлодуй, против Заповед № 19-0294-000397/26.08.2019
г. на Началник сектор към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом за прилагане на ПАМ „Временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА Л. Т.
К. *** да заплати на Административен съд Враца сумата от 30.00/тридесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: