Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260118
гр. Пловдив, 26.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6647/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XXIV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Б.Г. ***
против Наказателно постановление № 4842441-F520297/05.12.2019
г., издадено от Заместник директор на
ТД на НАП-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетовдството /ЗСч/ във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на основание чл.74,
ал.1 от ЗСч. С жалбата се излагат оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, претендира се за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
поради което се моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. И.
с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и излага аргументи за недоказана
материална компетентност на актосъставителя, допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН. Алтернативно се иска приема на случая за
маловажен. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юриск. П., която оспорва жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като излага
аргументи за това и сочи, че няма основания да се приеме случая за маловажен,
както и защо счита че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59
от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства прие за установено следното :
Жалбоподателят е ** на СОФИ ПАК ЕООД – предприятие
по смисъла на Закона за счетоводство и търговец по смисъла на Търговския закон
Търговското предприятие СОФИ ПАК ЕООД е извършвало
дейност през отчетния период 2018 г., като е подало в ТД
на НАП –Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0725866/21.03.2019 г.
ГФО на дружеството за 2018 г. било заявено за
вписване и представено за обявяване в Тръговския регистър към Агенцията по
вписванията на 01.10.2019 г.
С писмо от Агенцията по вписванията вх.№
12-00-316/21.08.2019 г. , получено в ТД на НАП-Пловдив с вх.
№04-01-1768/05.09.2019 г. , НАП била уведомена за за подаване на ГФО след
определения срок.
След направена проверка на 21.08.2019 г. било
констатирано, че жалбоподателят в качеството си на управител на СОФИ ПАК ЕООД
не е публикувал ГФО на дружеството в законоустановения срок – до 30 юни на
следващата година , т.е. до 01.07.2019 г. /, доколкото 30.06.2019 г. е неприсъствен
ден /.
За констатираното нарушение била изпратена покана
за съставяне на АУАН до дружеството, по електронен път на известния адрес. След
получаване на информация за доставяне на поканата, бил съставен АУАН.
АУАН бил съставен и връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице, като в графа възражения пълномощникът изложил оплаквания,
че приетото в АУАН не отговаряло на описаната в него фактическа обстановка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани и
писмени възражения, където нарушителят изтъкнал като основание за неизпълнение
на вмененото му законово задължение възникнали технически проблеми при подаване
на заявление за ГФО.
След като се запознал със събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, административнононаказващият
орган приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч
във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, поради което и на основание чл.74, ал.1
от ЗСч наложил на нарушителя „глоба“ в размер на 200,00 лв. , като отчел, че
нарушението е за първи път.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писчени доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М.Д.П.,
разпечатка от страницата на Търговския
регистър, покана изх.№ 70-00-11481-805/20.09.2019 г., удостоверение за
извършено връчване по елекронен път, Заповед ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра
на финансите, Заповед ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП,
Заповед ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП и
длъжностна характеристика за длъжността инспектор по приходите, старши
инспектор по приходите, главен инспектор по приходите.
След направена справка в страницата на Търговския
регистър се установява, че жалбоподателят е управител на СОФИ ПАК ЕООД.
Установява се по делото от приобщената по
надлежния ред справка от интернет страницата на ТР, че ГФО за дружеството е
подаден на 01.10.2019 г.
Разпитана пред съда, св. М.П. потвърди направените
в АУАН констатации. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
доколкото същите са в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства.
С оглед събраните устни и писмени доказателства
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч всички търговци
по смисъла на ТЗ публикуват ГФО,
консолидирания ФО и докладите по гл.VII , приети от Общото
събрание на съдружниците или акционерите.
Съгласно чл.16, ал.1, т.4
от ЗСч, ръководителят
на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон.
Съгласно §1, т.24
от ДР на ЗСч,
„ръководител на предприятие“ е лице или лица, които
лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или
упълномощени с договор лица, които носят отговорност за цялата
икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците -
акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
С оглед предвидената правна уредба съдът намира,
че жалбоподателят в качеството си на
ръководител на управляваното от него дружество не е изпълнил вмененото му
законово задължение. Именно управителят, който носи отговорност за дейността на
дружеството следва да следи за спазване и на срока по чл.38 от ЗСч.
Обстоятелството, че същият е упълномощил лице, което да го представява пред АВ и да
подава заявление пред ТР, по никакъв начин не го осовобождава от задължението
да следи за спазване на изискването за подаване на заявление за ГФО. От
описаната и приета по делото фактическа обстановка става ясно, че ГДД
дружеството е подало на 31.03.2019 г., поради което и не е съществувала пречка
да подаде ГФО преди изтичане на предвидения в закона срок по чл.38 от ЗСч, като
в случая датата 30 юни на следващата година, е определена от законодателя като
крайна дата, не и като дата , на която само и единствено следва да се подава
годишния финнсов отчет.
Изтъкнатите оплаквания от защитника, изложени и в
подаденото пред административнонказавщия орган, че причината за неизпълнение е
била технически проблем, съдът намира за неонователни, същите не могат да
послужат като оправдание за неизпълнение на предвиденото от закона
изискване. Възможно е ГФО да бъде
подадено и на гише, не само по
електронен път.
По изложените съображения съдът прие, че описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка е обективно установена. Правилно на
нарушителя е вменена администартивнонаказателна отговорност.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и НП
съдът констатира, че същите са изготвени от компетентни лица. Доказателство за
това са и приложените към делото Заповеди и длъжностна характеристика, от които
се установява че инспектор по приходите, каквато длъжност заема и
актосъставителя, притежава материална компетентност да съставя АУАН за
установени нарушения на Закона за счетоводството.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност
на нарушителя да разбере в какво се състои то, както и да организира адекватно
защитата си.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Не е спазена процедурата по връчване на поканата за
съставяне на АУАН, доколкото поканата не е връчена по предвидения в НПК ред,
предвид препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН към процесуалните разпоредби
на НПС. Същата не е изпратена и до
управителя на дружеството в лично качество, въпреки че на същия му се вменява
административнонаказателна отговорност именно в това му качество. Констатираните
пропуски не са се отразили по някакъв начин на правото на защита на
санкционираното лице , доколкото АУАН е
съставен и връчен лично на пълномощник на санкционираното лице.
Съдът счита, че липсва допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН с непосочване ЕГН на свидетелят
по акта – Р.Н.Ч.. Това е така, тъй като в конкретния случай е посочен точен
адрес за призоваване на свидетеля по акта, поради което и в случай на нужда от
призоваването на този свидетел не биха възникнали затруднения за това. Ето защо
и съдът счита, че с непосочване на ЕГН на свидетеля по акта не е накърнено
правото на защита на жалбоподателят до степен че да стане единствено основание
за отмяната на НП.
Материалният закон е приложен правилно, като в
случая за нарушена е посочена разпоредбата на чл.38 от ЗСч, като е направена
връката с чл.16, ал.1 т.4 от ЗСч. Наказанието е наложено на основание чл.74 от
ЗСч, която се явява санкионна разпоредба. Наложеното наказание е в минимален
размер, като е отчетено, че нарушението е за първи път. Така наложеното
наказание скъдът намира за правилно и законосъобразно определено.
По отношение на оплакванията за неправилно
неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да се отбележи, че
нарушението е формално, поради което и за осъществяването му не е необходимо да
са настъпили някакви вредни последици. Задължението е изпълнено след получаване на поканата за съставяне на
АУАН /макар същата да не е връчена при изискванията на НПК/, като от изтичане
на срока за подаване на ГФО до изпълнение на задължението са изминали близо три
месеца, който срок на незпълнение е значителен. Получаването на поканата за
съставяне на АУАН по електронен път преди изпълнението на задължението води на
извод за липса на доброволност при изпълнение на задължението, т.е. явява се
допълнителен аргумент за да бъде прието, че конкретният случай не се явява
маловажен. С оглед на всичко това съдът счита, че правилно наказващия орган не
е приложил привилегированата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Наличието на упълномощено лице , което да подава
ГФО пред АВ по никакъв начин не освобождава управителя на дружеството от изпълнение на задължението по чл.38 от ЗСч. По
делото не се доказа от страна на жалбоподателя и твърдението за възникналия
технически проблем – от какво естество е бил той, кога е възникнал, каква е
неговата продължителност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
наказателното посатонление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззивааемата
страна следва да бъдат присъдени на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и сторените
по делото разноски в размер на 120.00
лв., определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение,
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 482441-F520297/05.12.2019 г.,
издадено от Заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.Б.Г. *** ,
ЕГН ********** за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетовдството във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетовдството е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лв.на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА С.Б.Г. ЕГН ********** да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 120,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по
НПК, пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : …………………………….
вярно с оригинала: И.П.