№ 158
гр. Сливен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Светослава Костова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500212 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 196/23.03.2022г. по гр. дело № 3001/2021г на Районен съд Сливен,
с което е прието за установено в отношенията между Г. Т. АЛ. ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. Сливен, кв. *************, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул.” Г. С. Раковски " №
1, офис 10, чрез адв. Л.А. от АК - Сливен и СТ. М. АЛ. ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен,
кв. *****************, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. ”Г. С. Раковски", № 17, кантора №
3, чрез адв. М. СТ. от АК - Сливен, че Г. Т. АЛ. ЕГН: ********** е изключителен собственик
по силата на пълна трансформация на лични средства, на придобития по време на брака им
недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор № 67338.525.35.6.16 (шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин двадесет и пет точка тридесет и пет
точка шест точка шестнадесет), попадащ в сграда № 6 (шест), разположена в поземлен имот
№ 67338.525.35 (шестдесет и седем хиляди тристатридесет и осем точка петстотин двадесет
и пет точка тридесет и пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен,
общ. Сливен, обл. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, предназначение: Жилище, апартамент, с
административен адрес: гр. Сливен, п.к. 8800, кв.*********, бл. 7 (седем), вх. Е, етаж 6
(шести), апартамент 16 (шестнадесети), със застроена площ 102.40 (сто и две цяло и
четиридесет стотни) кв. м., брой нива на обекта: 1 (едно), състоящ се от четири стаи, кухня и
сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - обект с идентификатор №
67338.525.35.6.17, под обекта - обект с идентификатор № 67338.525.35.6.13, над обекта -
обект с идентификатор № 67338.525.35.6.19, стар идентификатор: няма, заедно с
1
прилежащото Избено помещение № 6 (шест), при граници: изток - външен зид, запад -
коридор, север - избено помещение на * и г.г., юг - избени помещения на й. и п. г. и а. и м.
д., заедно с 1.02 % (едно цяло и две стотни процента) идеални части от общите части на
сградата и съответните части от правото на строеж върху терена, придобит с нотариален акт
№ 105, том. I, рег, № 679, дело № 47/24.02.2010 година на нотариус Р. с. и с вх.№ 748 от
25.02.2010 година, Акт № 17, том III, дело № 376/2010 година на служба но вписвания РС-
Сливен и е осъден ответника да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез процесуален представител по пълномощие, в
която се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Излагат се
фактическите обстоятелства по делото, като се твърди, че съдът е уважил иска без да
анализира и проучи приложените доказателства за момента, от който действа изменението в
разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от СК. Навеждат се доводи, че паричните средства намиращи се
в банковата сметка на ищцата, не са лични, а имат характер на придобито имущество през
времетраенето на брака в режим на СИО. От там се извежда извод, че закупеното жилище
също има такъв характер. Освен това нямало изрични писмени доказателства, че платените
средства от майката на ищцата са приведени с цел заплащане на продажната цена на имота.
Подробно се излагат аргументи относно цената на придобиването на имота, без да се
посочва с какво тези обстоятелства са относими към предмета на доказване по делото. В
обобщение се иска да се отмени изцяло постановеното съдебно решение като неправилно
и/или да се отмени като недопустимо, поради противоречия с материалните разпоредби
предвидени в закона. Направени са доказателствени искания за издаване на съдебно
удостоверение, което да бъде представено пред Банка ДСК“, за да се представи извлечение и
справка за периода от 01.01.2007 г. до 24.02.2010 г. от банковата сметка на в.м.и. и да се
издаде съдебно удостоверение за пред банка „УниКредит Булбанк“ АД за извлечение и
справка от банковата сметка на Г. Т. АЛ..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез
представител по пълномощие, в който се твърди, че тя е неоснователна. В отговора се
излагат подробни контрааргументи на тези изложени във въззивната жалба. Сочи се, че по
делото са представени писмени доказателства подкрепящи тезата на ищцата и в обобщение
се иска да бъде потвърдено решението. Изразява се становище, че направените
доказателствени искания са неоснователни, тъй като са обхванати от предвидената в закона
преклузия.
В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
2
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
В нотариалния акт № 105, том. 1, рег, № 679, дело № 47/24.02.2010 година на нотариус р. с.
като продажна цена на имота е посочена сумата 44 376 лева, която съвпада с данъчната
оценка на имота към момента на продажбата, а като купувач е отразена само Г. Т. АЛ..
Видно от предварителен договор за покупко - продажба от 03.02.2010 г. между страните по
сделката е договорена продажна цена на имота в размер на 33 000 евро, с левова
равностойност към момента възлизаща на сумата 64 540 лева. В същия е отразено и
изплащането на сумата 6000 лева като капаро на продавача. От последния, от Декларация на
продавача за получената изцяло сума по продажбата на апартамента, възлизаща на 64 540
лева, от приложените преводни банкови счетоводни документи за нареждания от името на
ищцата и нейната майка, както и от свидетелските показания на продавача, представителя
на посредника и майката на купувача се приема за установено и доказано, че пълния размер
на действителната цена на имота - 64 540 лева е платен от ищцата, както следва: по
предварителен договор - 6000 лева - лични средства от получено от нея застрахователно
обезщетение, при сключване на сделката по нотариален акт - 23 000 лева - лични средства и
дарени й лични средства чрез нейната майка в.м.и., внесла дарените й пари по сметка на
продавача с.и.л. - 4 500.20 лева и 31 039.80 в деня на изповядване на сделката. Тези
фактически констатации не са оборени.
В правната теория се приема, че по сега действащия Семеен кодекс от 2009г., лично
имущество са всички права, придобити по време на брака, които не са вещни. Такива са
всички вземания в най-широк смисъл. В Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г.
на ІІ г.о., Решение № 168 от 30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264
от 21.03.2017г. по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на
брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на
паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от влог на
единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който съгласно чл.19,
ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да
се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи
произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия
3
Семеен кодекс от 2009г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска
имуществена общност / не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично
имущество на съпруга - титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на
съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено
със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009г., то презумпцията на
чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че
съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него
средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
В случая е доказано, че част от сумата за придобиване на имота е заплатена със
средства от личен влог, а другата част е със дарени средства от майката на въззиваемата. Не
е доказано въззивникът да е предоставил такива средства за придобиването на имота, поради
което предявеният иск се явява основателен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 785 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/23.03.2022г. по гр. дело № 3001/2021г на Районен съд
Сливен.
ОСЪЖДА СТ. М. АЛ. ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен, кв. ***************** да
заплати на Г. Т. АЛ. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Сливен, кв. *************
сумата от 785 /седемстотин осемдесет и пет/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4