Решение по дело №1915/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261597
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100901915
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                       

 

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1915 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Ищецът - „В.А.” АД, твърди, че на 18.05.2018 г. сключил с ответника -„Д.п.” ООД, договор, с който последният се задължил да му предостави: 1) правото на неограничено във времето ползване на 55 броя инсталации на софтуерен продукт, чийто автор е ответникът, с наименование „Търговец Мобилен А Pro“, които да бъдат ползвани от търговските агенти на дружеството при събиране на заявки от клиенти с преносими устройства срещу заплащане на цена за това в размер на 13 200 евро с ДДС; 2) правото на неограничено във времето ползване на модули към софтуерни продукти на ответника - Синхронизация ERP – „Търговец Мобилен А Pro“ за реализиране на информационна система за обслужване дейността на търговските агенти на дружеството по събиране на заявки от клиенти с преносими устройства срещу заплащане на цена за това в размер на 10 200 евро с ДДС; 3) предоставяне на консултантска помощ при внедряване на програмен продукт „Търговец WinPro“ и неговите модули за реализиране на информационната система за обслужване дейността на търговските агенти на дружеството при събиране на заявки от клиенти с преносими устройства, която помощ включва извършване на действия по инсталация, настройки и обучение, срещу заплащане на възнаграждение за това в размер на 9 600 евро с ДДС. В договора страните са уговорили срок, до който ответникът трябва да изпълни поетите задължения, който е до 01.01.2019 г. Ищецът твърди, че в изпълнение на поетите от него задължения с договора е заплатил част от уговорените възнаграждения като е престирал на ответника парична сума в размер на 51 633, 91 лв. Ответникът обаче не изпълнил своите задължения по договора до края на уговорения срок за това, нито направил това в уговорения устно между страните нов срок, който е до 1 месец от момента на осигуряване от ищеца на реални данни за цени и отстъпки в тестовата база данни, с която трябва да комуникира софтуера, т.е. до 27.03.2019 г. Ищецът посочва, че с оглед на така допуснатото неизпълнение за него е възникнало правото да развали договора, което той е упражнил с отправяне на едностранно изявление в тази насока, обективирано в нотариална покана, която е връчена на ответника на 17.04.2019 г. Договорът се счита развален от деня, следващ изтичането на предоставения с поканата 14-дневен срок за доброволно изпълнение, което е считано от 03.05.2019 г. С оглед на осъщественото разваляне на договора сумата от 51 633, 91 лв., представляваща платена част от дължимите по сделката възнаграждения, се явява получена от ответника на отпаднало основание за това, поради което той дължи връщането й на ищеца. Ответникът дължи да заплати на ищеца и обезщетение за претърпени от последния вреди, които са в пряка причинна връзка с развалянето на договора и които се изразяват в: - направени разходи за заплащане на трето лице на цена за предоставени абонаментни права за използване на продукта „Microsoft Dynamics 365”, които са в размер на 90 536, 02 лв., - направени разходи за заплащане на трето лице на възнаграждение за изграждане и поддръжка на уеб услуги за осъществяване на двупосочна комуникация между ERP системата и софтуера на ответника, които са в размер на 8 160 евро. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 51 633, 91 лв., представляваща платено възнаграждение по договор от 18.05.2018 г., която подлежи на връщане предвид отпадането на основанието за нейното получаване, сумата от 1 000 лв., представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 90 536, 02 лв. – обезщетение за вреди от развалянето на договора от 18.05.2018 г., изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на цена за предоставени абонаментни права за използване на продукта „Мicrosoft Dynamics 365”, сумата от 1 000 лв., представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 8 160 евро – обезщетение за вреди от развалянето на договора от 18.05.2018 г., изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на възнаграждение за изграждане и поддръжка на уеб услуги за осъществяване на двупосочна комуникация между ERP системата и софтуера на ответника. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „Д.п.” ООД, оспорва предявените искове. Посочва, че причина за неизпълнението в уговорения срок на поетите с процесния договор задължения е поведението на самия ищец и на трети лица, които не са осигурили пълна техническа обезпеченост за функциониране на програмните продукти. Ищецът не е предоставил необходимият хардуер за внедряване на софтуерното решение, като след сключване на договора е поискал да се изпълни промяна на уговорения метод на работа на софтуера, което също е довело до невъзможност за ответника да изпълни задълженията си в срок. Ответникът твърди, че в нито един момент не е имал осигурен достъп до реалната среда, в която софтуерът е следвало да бъде внедрен. Заявява, че описаните в исковата молба вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора, тъй като ищецът е закупил правата за използване продукта „Мicrosoft Dynamics 365” преди да сключи процесната сделка с ответника. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:

При съобразяване на фактите, на които ищецът основава вземането си към ответника за получаване на сумата от 51 633, 91 лв., посочени в исковата молба, съдът счита, че тази претенция следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това е така тъй като ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор, че от страна на ответника, който е едната страна по този договор, е налице неизпълнение на задълженията му по сделката, както и че в резултат на това другата страна е упражнил правото си да развали договора и претендира връщане на сумата, дадена по него, т.е. налице е позоваване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Ищецът заявява, че със сключения договор едната страна е поела задължение да внедри създаден от нея програмен продукт „Търговец Мобилен A Pro” за реализиране на информационна система за обслужване дейността на търговските агенти на насрещната страна, както и да предостави  правото на неограничено във времето ползване на този програмен продукт за 55 броя инсталации, както и правото на неограничено във времето ползване на модули към негови софтуерни продукти - Синхронизация ERP – „Търговец Мобилен А Pro“ за реализиране на информационна система за обслужване дейността на търговските агенти на дружеството по събиране на заявки от клиенти с преносими устройства, а насрещната страна е поела задължение да заплати възнаграждение за това. От тези твърдения на ищеца следва да се заключи, че договорът, който той сочи да е сключен между страните по спора и да е развален поради неизпълнение има смесен характер. Част от поетите с него задължения са характерни за договора за изработка – това са задължението, което се твърди, че е възникнало за ответника за внедряване на изработен от него програмен продукт, т.е. възлага се постигането на определен трудов резултат, както и насрещното задължение, което възниква за ищеца да заплати възнаграждение за изработването на този резултат. Доколкото компютърните програми, които са разработени в резултат на творческата дейност на определено лице, представляват обект на авторското право по чл. 3, ал. 1 т. 1, предл. последно ЗАПСП, то сключеният договор в частта, в която се сочи, че с него авторът на софтуерния продукт е предоставил на насрещната страна правото да го използва, а насрещната страна се е задължила да му заплати възнаграждение за това, представлява договор за използване на авторско произведение по чл. 36 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.

Във връзка с твърденията на ищеца, че наред с описания иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предявил в производството и евентуално съединен с него осъдителен иск за заплащане на сумата от 51 633, 91 лв., трябва да се посочи, че съдът счита, че такъв иск няма предявен в  процеса. За да се приеме, че е налице отделен иск за присъждане на посочената парична сума, който е различен от заявения главен иск, следва да са налице твърдения от ищеца за осъществяване на факти, от които е възникнало вземането за заплащане на тази сума, които да са различни от фактите, които се сочат като правопораждащи вземането за нейното получаване по главния осъдителен иск. От изложените в исковата молба обстоятелства и тези, посочени от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 11.11.2020 г., е видно, че по предявения главен иск за заплащане на сумата от 51 633, 91 лв. ищецът се позовава на допуснато от ответника неизпълнение на негови задължения по сключения между страните договор, като по иска, който той заявява, че предявява като евентуален отново се позовава на неизпълнение от ответника на сключения договор и продиктувано от това неизпълнение желание на ищеца да прекрати действието на този договор. Когато едно лице твърди, че е налице неизпълнение на един договор и че в резултат на това по изявление на другата страна е прекратено неговото действие, то тези факти винаги се подвеждат под правната норма на чл. 87 ЗЗД, с която е уредено правото на изправната страна да развали сключения договор. Разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, на която се позовава ищецът, предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните последици на това прекратяване. В нея е предвидено, че възложителят има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение. В практиката на ВКС се приема, че основателните причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства, които са извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителят да преустанови договорната връзка. В тази насока е произнасянето по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 84 от 19.07.2011 г., постановено по т.д. № 494/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. В случая ищецът не твърди действието на процесния договор да е преустановено по негова инициатива занапред, а напротив - позовава се на прекратяването му с обратно действие. Освен това той не твърди, че причината за прекратяването са обстоятелства, извън правоотношенията между страните по тази сделка, а напротив – заявява, че фактът, който е довел до възникване на правото му да прекрати действието на договора е неизпълнението на поетите с него задължения от насрещната страна по тази сделка. Следователно ищецът не въвежда в предмета на делото като правопораждащи факти обстоятелства, различни от неизпълнението на сключения договор и породеното за него от това право да преустанови действието му с обратна сила, поради което трябва да се приеме, че съдът е сезиран с един единствен осъдителен иск за заплащане на сума в размер 51 633, 91 лв., който е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство.

По делото не е спорно, че между „В.А.” АД, от една страна, и „Д.п.” ООД, от друга, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 18.05.2018 г. договор. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 18.05.2018г., който е подписан от представители на всяка от насрещните страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват за съдоговорителите, такова, каквото е отразено в него.

От съдържанието на този договор е видно, че страните по него са постигнали съгласие, че „Д.п.” ООД, в качеството му на автор на компютърна програма с наименование „Търговец Мобилен А Pro”, поема задължение да предостави за неограничено време на „В.А.” АД правото да използва тази компютърна програма за 55 броя инсталации, както и модулите към нея „Синхронизация ERP – Търговец Мобилен А Pro“ за реализиране на информационна система за обслужване дейността на търговските агенти на дружеството по събиране на заявки от клиенти с преносими устройства, а „В.А.” АД се задължава да заплати на автора на компютърните програми възнаграждение за това. Така поетите с процесния договор насрещни задължения са такива, които са характерни за договора за използване на авторско произведение, чието сключване е регламентирано с разпоредбата на чл. 36 ЗАПСП.

При тълкуване във връзката им една с друга на клаузите на чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 2 от сключения на 18.05.2018 г. договор, се налага извода, че освен посочените задължения, страните по него са постигнали съгласие и за това, че в тяхна тежест възникват задължения, които са характерни за договора за изработка. По силата на тази сделка „В.А.” АД е възложило на „Д.п.” ООД да извърши срещу получаване на възнаграждение за това действия по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите модули, на които последното дружество е автор. Съгласно чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 2 от договора изпълнението на това задължение включва в себе си и следните отделни действия: проучване, разработване на задание за допълнителна функционалност и задание за внедряване, разписване на документация, описваща използването на програмните продукти, настройки на програмните продукти за работа с периферен хардуер, настройки на програмните продукти за експлоатация от „В.А.” АД, изграждане на процеса по синхронизация ERP – Търговец Мобилен А Pro, тест на системата и обучение на персонала на „В.А.” АД за използване на програмите. В тежест на „В.А.” АД по силата на договора е възникнало задължение да заплати на „Д.п.” ООД възнаграждение за извършената работа, включваща изпълнение на описаните действия.

В производството не е спорен факта, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на възнаграждение за ползване на авторското произведение, представляващо компютърна програма и на възнаграждение за извършената работа по внедряване на този програмен продукт по договора от 18.05.2018 г. ищецът „В.А.” АД е престирал на ответника сумата от общо 51 633, 92 лв.  лв., като това е станало на четири плащания, извършени на 05.06.2018 г., на 06.07.2018 г., на 07.09.2018 г. и на 25.09.2018 г. Това се установява и от приетите като доказателства по делото четири броя платежни документи, които удостоверяват извършен превод на суми в размер на 32 271, 20 лв., 6 454, 24 лв., 6 454, 24 лв. и 6 454, 24 лв. от „В.А.” АД по сметка на „Д.п.” ООД, като въпреки че в тези документи липсва посочване на основание за извършеното плащане, по делото не е спорно, че преводите на парични суми са направени точно в изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор.

В производството, обаче, е спорен въпросът дали за ищеца е възникнало потестативното право да развали сключения договор поради неизпълнението му от страна на ответника, както и дали това право е надлежно упражнено.

В случая като правопораждащ факт по отношение на правото на „В.А.” АД да развали процесния договор се сочи неточното във времево отношение изпълнение на задължението на ответника по процесния договор, което е характерно за договора за изработка, а не за договора за използване на авторско произведение. Това е задължението да извърши в уговорения в договора срок всички действия по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите модули така, че да бъде реализирана информационна система за обслужване дейността на търговските агенти на ищцовото дружество по събиране на заявки от клиенти с преносими устройства. Ето защо и съдът при отговор на въпроса дали за ищеца е възникнало правото да развали процесния договор трябва да го разгледа с оглед на разпоредбите, които са приложими към сделката за изработка, още повече, че изпълнението на задълженията, характерни за договора за използване на обект на авторското право, са обусловени от изпълнението на задълженията, характерни за договора за изработка. Без изпълнение на дейностите по внедряване на процесния програмен продукт от ответника, ищецът не би могъл изобщо да го използва съобразно предоставеното му със сделката право за това.

Предпоставките, при които в полза на възложителя възниква потестативното право да развали договора за изработка, са регламентирани в специалната норма на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, в която е предвидено, че то възниква тогава, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, т.е. при забавено изпълнение, или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т.е. при некачествено изпълнение. Доколкото ищецът твърди неизпълнение на възложената работа в уговорения с договора срок, то в случая е налице позоваване на хипотезата на чл. 262, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради което и съдът следва да отговори на въпроса дали по делото се установява, че ответникът не е престирал на падежа дължимия трудов резултат. За да бъде направен извод в тази насока, на първо място, трябва да се определи кога е договореният падеж на задължението на ответника за извършване на работата по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите модули в системата на ищеца.

По волята на страните е постигнато съгласие, че задължението за извършване на работата по внедряване на програмния продукт трябва да бъде изпълнено на няколко етапа, като в договора са уговорени срокове за извършване на отделните действия, които са част от всеки един етап и същевременно с това в чл. 4, ал. 9 от договора е уговорен краен срок, до който най-късно следва да бъде изпълнено това задължение и той е до 01.01.2019 г. По делото не се представят доказателства, от които да се установява, ч съдържанието на тази договорна клауза е изменено по общо съгласие на страните по сделката. От събраните доказателства е видно, че в кореспонденцията, водена между ищеца и ответника, е обсъждан нов краен срок за изпълнение на задължението за внедряване на процесния софтуер, като от ищеца е отправяно искане до ответника да посочи нова дата, до която се задължава да изпълни това задължение и от ответника също са заявявани конкретни искания в тази насока. Липсват обаче доказателства, от които да се установява, че двете преговарящи страни са изразили съвпадащи насрещни волеизявления за определяне на конкретна нова дата, до която трябва да бъде изпълнено това задължение на изпълнителя по сделката – не се доказва такова съгласие да е постигнато нито писмено, включително чрез електронни изявления, нито устно. Следователно уговорката, постигната с чл. 4, ал. 9 от договора е запазила своето действие и тя е със съдържание такова, каквото е обективирано в текста на договора при неговото подписване. От нея е видно, че описаното задължение, което възниква в тежест на ответника, е срочно и с настъпването на падежа, който е 01.01.2019 г., и непрестиране на дължимия резултат на него изпълнителят изпада в забава и от този момент той носи отговорност за неточното във времево отношение изпълнение на това задължение.

Между страните в производството не се спори, че към 01.01.2019 г. ответникът не е извършил всички дейности, които се включват във възложената му работа по внедряване на процесния програмен продукт – този факт се твърди от ищеца в исковата молба, като се признава и от ответника в подадения от него писмен отговор. С оглед на това и съдът приема, че „Д.п.” ООД не е извършил възложената му работата в срок, което е една от предпоставките, при която за насрещната страна – възложителят възниква потестативното право едностранно да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД вр. чл. 262 ЗЗД.

Съдът следва да разгледа направените от ответника в срока по чл. 367 ГПК възражения, че са налице предпоставки за освобождаването му от последиците на допуснатата забавата, включително и от отговорността по чл. 87 ЗЗД, тъй като неизпълнението в срок е в резултат на действия на възложителя „В.А.” АД, които са тези по неосигуряване на пълна техническа обезпеченост за функциониране на програмите съгласно задължението си по чл. 3, ал. 3 от договора, по неосигуряване на изпълнителя на възможността да достъпи до реална среда и до реални данни, по неосигуряване на синхронизацията между действията на изпълнителя и на дружеството „ФТС Б.“ ООД, с което също има договорни отношения относно внедряването и ползването на продукта „Microsoft Dynamics 365”, по възлагане след сключване на договора извършването на действия по доработка на програмни продукт във връзка с нови изисквания, които не са били договорени първоначално.

Изпълнението на задължението, което е поето от ответника „Д.п.” ООД с процесния договор за внедряване на създадения от него програмен продукт е обвързано от изпълнение на определени действия от насрещната страна по сделката - „В.А.” АД,  с които това дружество оказва съдействие на изпълнителя. Тези действия съдът извежда при съобразяване на постигнатите между страните уговорки в процесния договор, с които в тежест на ищеца също са възложени определени задължения, които имат за цел да осигурят възможност на изпълнителя да извърши възложената му работа, а също така и въз основа на изводите на вещото лице, направени в приетите по делото заключения на изготвените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи /СТЕ/, които съдът кредитира изцяло като логически обосновани и компетентно дадени в рамките на специалните знания, които експертът има, а съдът няма.

Първото от действията, които ищецът, в качеството му на възложител, следва да извърши и от което е обусловено цялостното изпълнение от ответника на задължението му за внедряване на софтуер, е това по участие в първия етап от процеса по внедряване, който е този по анализ и планиране на проекта. В този етап съгласно изводите на вещото лице разработчикът чрез инструмент тип „интервю“ проучва нуждите на възложителя, уточнява какви са неговите изисквания към софтуерния продукт с оглед нуждите, изискванията и отговорностите на всеки един отделен потребител на софтуера, като резултатите от този етап се обективират в документ, който е наименуван „блупринт“ и се съставя от изпълнителя, в който се посочват обхвата на съответния проект, настройките, които трябва да се направят, действията по доработка, които е нужно да се извършат и какви действия по обучение следва да се предприемат /л. 2689-л. 2690 от делото на СГС/. Тези действия, които изпълнителят е длъжен да извърши в посочения етап от работата по внедряване на софтуера, не биха могли да бъдат извършени, без участието на възложителя в тези срещи, в които той трябва да обясни естеството на своята работа, във връзка с която иска да ползва програмния продукт, както и да посочи своите изисквания към продукта. Само след като на изпълнителя му се предостави тази информация от възложителя той може да определи точно действията, които трябва да извърши по доработка на софтуера, по неговото инсталиране, тестване и по обучение на персонала и да създаде документа блупринт, който по своята същност представлява един детайлен план на дейностите по внедряване на софтуера, които трябва да бъдат извършени с оглед направените уточнения между страните. Задължението за съставяне на този документ след съгласуването му между страните е предвидено и в съдържанието на сключения договор, а именно в клаузите на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от него, в които е посочено, че в първият проектен етап изпълнителят и потребителят, който е възложителят на работата, следва да уточнят и съгласуват крайното задание на проекта, неговият окончателен обхват и конкретните дейности по изпълнение на проекта и да бъде съставен план за изпълнение, който по своя характер е същият документ като т.нар. блупринт.

 Второто действие, което възложителят е длъжен да извърши, за да може разработчикът на софтуера да го внедри, е това по предоставяне на конкретни данни, които са свързани с определени функционалности, които програмният продукт трябва да има. В заключението на изготвената основна СТЕ е посочено, че в трети етап по процеса на внедряване на софтуера, който е този по извършване на настройки на системата, възложителят следва да подава данни, необходими на изпълнителя за изграждане на база данни, въз основа на която ще работи софтуерния продукт /л. 2690-2691 от делото/, включително данни за стоки, цени, ценообразуване, промоции, условия за плащане, причини за връщане на стоката в склада, като това е необходимо, за да може изпълнителят да извърши необходимите настройки на програмата и действията по импорт на данни. В разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание от 10.03.2021 г., вещото лице е уточнило, че не всички посочени данни са необходими на разработчика, за да финализира процеса по разработване на мобилното приложение, но данните за вида на прилаганите промо офертите и начина на тяхното комбиниране са абсолютно необходими, защото без тях ответникът не би могъл да разработи пълно и да настрои програмния продукт. В заключението на основната СТЕ е посочено, че продуктът на „Д.п.” ООД е предварително програмиран с определена ценова политика, но за да може тази функционалност да влезе в действие трябва да се опишат като логика и примери всички варианти на промоционалните оферти, както и комбинациите между тях, тъй като дадено ценово уравнение самостоятелно може да даде един резултат, а в комбинация с друго – различен резултат /л. 2712 от делото/. Предоставянето на други данни съгласно изводите на експерта не е необходимо в процеса на настройване и доработка на софтуера, като в частта, където липсват данни разработчикът въвежда измислени стойности и въвеждането на реалните такива става след предоставянето им и отнема кратко време. В тази насока са изводите на вещото лице И.Д. в заключението на основната СТЕ на л. 2702 от делото, както и в разпита му в съдебно заседание от 10.03.2021 г. на л. 2739 от делото и в съдебно заседание от 06.10.2021 г. на л. 2791 от делото. Следователно единствено неизпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на данни за промоционалните оферти е такова, което има отношение към възможността на ответника да извърши действията по доработване и настройки на програмния продукт, които са част от цялата работа по неговото внедряване.

От изводите на вещото лице се установява, че възложителят е длъжен да предостави на изпълнителя пълна информация за реалните данни относно описаните факти в шести етап от внедряването, който е този по стартиране, за да могат да бъдат осъществени надлежно всички действия, които са част от този етап /л. 2691 от делото/.

От заключението на основната СТЕ се установява, че третото действие, което ищецът трябва да извърши, за да бъде изпълнено от ответника задължението му за внедряване на софтуера, е това по осигуряване на техника за работа със системата. Това задължение е предвидено да възниква за възложителя и с чл. 3, ал. 3 от договора, като вещото лице е заключило, че неговото изпълнение е необходимо, за да може програмата да бъде инсталирана и стартирана, както и да работи съгласно нормите за производителност и надеждност на разработчика /л. 2691 от делото/.

Следователно изпълнението на задължението на „Д.п.” ООД за внедряване на създадения от него програмен продукт е поставено в зависимост от описаното поведение на възложителя „В.А.” АД, с което той предоставя необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни точно. За да се приеме, че в този случай е налице забава на кредитора съгласно чл. 95 ЗЗД, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействия, следва да се установи, че възложителят не е предприел описаните в предходните три абзаца действия, както и че това негово бездействие е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, която би била налице в случай, че се установи, че изпълнителят е бил в готовност да извърши уговорените действия по внедряване на софтуерния продукт, но тяхното изпълнение не е започнало само защото възложителят не е изложил своите изисквания към софтуера, не е съгласувал изготвения от изпълнителя блупринт, не е предоставил на изпълнителя достъп до необходимите данни за разработване на компютърната програма и не е представил необходимата техника за стартиране на системата. Съдът ще разгледа поотделно въпроса дали тези предпоставки са налице за всяко едно от описаните три действия, които възложителят се задължава да извърши и от които зависи изпълнението от ответника на задължението за внедряване на програмния продукт.

Задълженията на двете страни по договора да извършат действия по уточняване на конкретен план за изпълнение на проекта, който е т.нар. блупринт, са срочни. С клаузата на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 3 от договора е уговорено, че целият процес по изготвяне на този документ следва да бъде завършен в срок до 30 календарни дни след подписване на договора, т.е. до 18.06.2018 г., при съобразяване, че 17.06.2018 г. е неработен ден. За да е налице забава на кредитора, която освобождава длъжника от отговорността му за неизпълнение на едно срочно задължение, каквото е описаното, трябва да се докаже, че всички предпоставки по чл. 95 ЗЗД са настъпили преди изтичане на срока за изпълнение, т.е. че преди изтичане на този срок длъжникът е бил в готовност да изпълни, както и че кредиторът не е извършил действията, които е задължен да предприеме, които са в пряка причинна връзка с възможността на длъжника да изпълни точно.

От заключението на основната СТЕ, която съдържа пълен анализ на водената от страните електронна комуникация и съставените електронни документи за проведени между тях срещи, се установява, че първата среща за уточняване на въпроси по интервюто за създаване на блупринта, е проведена на 08.06.2018 г., като след това ответникът е изпратил на ищеца файл с въпросите и отговорите от интервюто едва на 23.07.2018 г., което като време вече е след изтичане на уговорения в договора срок за изпълнение на това задължение. Вещото лице е заключило, че ответникът е изпратил на ищеца първата версия на съставения от него блупринт едва на 26.11.2018 г., което е повече от пет месеца след уговорения в сделката срок за изготвяне на този документ и четири месеца след уточняване на въпросите и отговорите от интервюто. По делото не се установява на какво се дължи това забавяне, като не са събрани и доказателства, че то е в резултат на поведение на ищцовото дружество по бездействие да окаже необходимото съдействие на ответника за получаване на пълна информация за изготвяне на конкретен план за действията и обхвата на процеса по внедряване на софтуера. Ето защо съдът приема, че това забавяне е в резултат от поведението на самия ответник, който е бил длъжен да изготви искания документ, а не го е направил своевременно. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, които се установяват от представените в производството имейли, които съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕС и следователно представляват електронен документ съгласно чл. 3 ЗЕДЕС и могат да служат за доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК - всички имейли са възпроизведени на хартиен носител и са заверени от страната, която ги представя. От тези имейли е видно, че в дълъг период от време от подписване на договора, който е от месец май 2018 г. до 23.07.2018 г. липсват данни за проведена комуникация между възложителя и изпълнителя по процесния договор. За този период от време е провеждана комуникация единствено между „В.А.” АД и „ФТС Б.“ ООД, на което дружество е възложено внедряването на софтуерния продукта „Microsoft Dynamics 365”, който трябва да бъде синхронизиран с продукта на ответника „Д.п.” ООД, но няма изпращани каквито и да е имейли от последното дружество до ищеца, с които да се изпълняват някакви действия, които са част от възложената с процесния договор работа по етап първи или да се отправят искания към ищеца за оказване на съдействие, за да може да бъде изготвен плана за изпълнение на проекта, т.нар. блупринт. Това означава, че по делото не се доказва до изтичане на предвидения в чл. 4, ал. 2 от договора срок изпълнителят да е бил готов да изготви план за изпълнение на възложения му проект, а напротив, доказва се друго – че той е имал такава готовност в много по-късен момент, като това се дължи изцяло на неговото бездействие да предприеме дължимите действия за това в продължение на около два месеца от момента на сключване на договора, както и на още четири месеца след това за периода от 23.07.2018 г. до 26.11.2018 г. Следователно точно това поведение на ответника е причината за допусната забава при изпълнение на възложените му действия, които се включват в първи етап от процеса по внедряване на софтуера „Търговец Мобилен А Pro”. След като длъжникът вече е изпаднал в забава по отношение на изготвянето на блупринта, което е в резултат единствено от неговото деяние, то е без значение какво е било поведението на ищеца във връзка с изпълнението на това задължение, което е осъществено след изтичане на уговорения в договора срок за изготвяне на блупринта, т.е. след 08.06.2018 г., защото дори и той да не е оказал своевременно необходимото съдействие, това му бездействие не е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника и не може да доведе до освобождаване на последния от отговорност за допуснатата от него забава. За пълнота трябва да се посочи, че по делото се установява и това, че в периода от 23.07.2018 г. до датата, на която ответникът е съставил изискуемия блупринт - 26.11.2018 г., са провеждани редица срещи между представители на двете страни по сделката, както и е водена комуникация между тях за уточняване на много параметри на възложената работа, като ищецът е проявявал постоянна активност да отговаря на поставени от разработчика въпроси, поради което няма как да се приеме, че той изобщо е имал такова поведение, което да се квалифицира като неоказване на съдействие за изготвяне от ответника на план за изпълнение на проекта по внедряване на процесния софтуер.

По принцип така, както е уговорено в договора, неизпълнението в срок на задължението на ответника да състави план за изпълнение на проекта, би следвало да доведе до забава в изпълнение на цялостното задължение за внедряване на софтуера за мобилни търговци, защото страните са постигнали съгласие, че останалите действия, които трябва да бъдат извършени следват по време изготвянето на блупринта и одобряването му от възложителя, а процесът по одобряване на този документ е започнал едва в края на месец ноември 2018 г. – на 26.11.2018 г., когато е изготвен от ответника. Съгласно уговореното в сключения договор след завършване на първия етап от процеса по внедряване на софтуера, който е този по съставяне и съгласуване на плана за изпълнение на проекта, ответникът е следвало да изпълни и останалите шест етапа, за извършване на работата по които е предвиден срок от общо 56 календарни дни. Наред с това в сключената сделка страните са се съгласили да уредят процедура по приемане на работата по всеки един конкретен етап от възложителя, която също отнема определен период от време, доколкото в договора е предвидено, че възложителят има правото в срок от 7 работни дни да предостави писмени бележки по предадената работа по отделните етапи и ако има такива, за изпълнителя е уговорена възможност да ги отстрани чрез доработка на софтуера в срок от 5 работни дни, след което трябва отново да бъде отчетена работата за конкретния етап, при което започва да тече нов 10-дневен срок за възложителя да я приеме. Следователно извършването на действията, които трябва да бъдат осъществени след одобряване на блупринта, изисква период от време от минимум 77 дни, който е изчислен при съобразяване на необходимостта от извършване на действия по приемане на поне три отделни етапа – на изготвяне на блупринта, на работата по синхронизация и настройване и на стартиране на компютърната програма, и при положение, че няма възражения по качеството на изготвеното. Очевидно е, че когато обсъждането на разработения от ответника блупринт е започнало едва на 26.11.2018 г., няма как да бъдат извършени всички описани действия по завършване на работата, които следват изготвянето на блупринта, защото за периода от 26.11.2018 г. до 01.01.2019 г. има само 35 календарни дни, от които 13 са почивни дни, включващи и официалните почивни дни покрай коледните празници през месец декември. Освен това при одобряване на блупринта е възможно в него да бъде включено изпълнението на допълнителни доработки, тъй като чрез този документ се уточнява пълния обхват на дейности, които трябва да се извършат, както е и станало в случая, което налага и допълнително време за тяхното осъществяване. С оглед на изложеното трябва да се заключи, че бездействието на ответника да извърши конкретни действия по изпълнение на поетите от него задължения в първия от предвидените в чл. 4, ал. 2 от договора етапи от работата по внедряване на софтуер, към което се включва и бездействието да поиска своевременно от кредитора да му окаже нужното съдействие, за да може да престира, е това, което е довело до неточното във времево отношение изпълнение на цялото задължение по извършване на възложената работа. Ответното дружество само се е поставило в невъзможност да извърши работата в срок като е започнало късно да извършва конкретни действия, като дори се констатира, че е налице пълно бездействие от него през месец май, целия юни и почти целия август месец, през който е изпратен само един имейл до ищеца с документ от проведена среща. Ето защо дори ищецът да е реагирал незабавно на поставените от ответника въпроси и отправени искания за провеждане на срещи, което не би следвало да се изисква от тази страна, с оглед на това, че за определени въпроси е нужно технологично време за подготовка, то това пак не би могло да спомогне за изпълнение на задълженията на ответника в уговорения в договора краен срок за завършване на цялата възложена работа.

Въпреки посоченото, трябва да се отбележи, че от събраните в производството доказателства се установява, че в периода от месец юли 2018 г. до изготвяне и предаване на блупринта през месец ноември 2018 г. ответното дружество е извършвало и определени други действия по изпълнение на възложената му работа, които са свързани главно с изграждане на процеса по синхронизация между системата „Microsoft Dynamics 365”, разработвана от „ФТС Б.“ ООД и създадената от него такава, които са част от втория етап от изпълнение на работата, възложена със сключения договор. Ето защо има вероятност забавата в изготвянето на блупринта да не е станала причина за неизпълнението в уговорения срок на цялата възложена с договора работа и затова съдът ще разгледа и въпроса дали ищецът е допуснал бездействие да извърши останалите действия, от които зависи изпълнението в срок на задължението на „Д.п.“ ООД за  внедряване на процесния програмен продукт, както и дали е налице причинна връзка между това бездействие и допуснатото неточно във времево отношение изпълнение.

Както беше посочено второто действие, което ищецът, в качеството му на възложител, е длъжен да извърши, за да може ответникът да разработи софтуера, е това по предоставяне на данни относно вида на прилаганите промо оферти и начинът на тяхното комбиниране, които данни са определени от вещото лице, изготвило допуснатите СТЕ, като абсолютно необходими при изпълнение на възложените действия в етапа настройки на системата, защото касаят алгоритъма за комбиниране и изпълнение на офертите, който трябва да се заложи в програмния продукт на ответника, за да може той да изпълни целта, с оглед на която се иска да бъде внедрен и използван.

В чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор от 18.05.2018 г. е уговорен срок, в който разработчикът на софтуера „Търговец Мобилен А Pro” трябва да изпълни задълженията си по настройване на продукта за работа. Този срок е от пет календарни дни. От обективираната в цитираната клауза воля на страните не е ясно от кой момент започва да тече този срок, но при съобразяване на това, че описаните в нея отделни фази, на които трябва да бъде изпълнена работата по внедряване на проекта, имат определена последователност, съгласно която всички останали следват по време първата фаза, която е тази по анализ, управление и планиране на проекта, при която се създава детайлен план за неговото изпълнение в останалите етапи, трябва да се приеме, че този срок от пет календарни дни започва да тече след изтичане на уговорения срок за приключване на първата фаза, който е от 30 календарни дни от подписване на договора. Броен по описания начин срокът за извършване от ответника на всички действия по настройване на системата изтича на 25.06.2018 г., при съобразяване, че 23.06.2018 г. е неработен ден. В договора липсва уговорка, която да поставя в зависимост етапа по настройка на системата от посочения преди него етап по изграждане на процеса по синхронизация на тази система със системата, която е разработвана от дружеството „ФТС Б.“ ООД. Освен това вещото лице, изготвило допуснатите по делото СТЕ, с оглед на своите експертни знания в областта на разработката и внедряването на софтуерни продукти и при съобразяване характера на действията, които се извършват в отделните етапи от този процес, е направило извод, че работата по посочените два етапа може да върви паралелно – всеки разработчик може самостоятелно да извършва действия по настройване на своята програма и паралелно с това да извършва действия по изграждане на процеса по обмен на данни, заедно с разработчика на другата програма. Ето защо съдът счита, че уговореният в договора срок за изпълнение на действията по настройка на системата от ответника не е обвързан от изтичане на срока за извършване на синхронизация на двете системи, който е от 45 календарни дни и следователно не започва да тече едва след изтичане на тези 45 дни.  

След като в договора е предвиден срок, до изтичане на който ответникът трябва да изпълни задължението си по извършване на действията по настройване на системата за работа, който е до 25.06.2018 г., за да се приеме, че е налице забава на ищеца, в качеството му на кредитор, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие за изпълнение на това задължение чрез предоставяне на данни, необходими за създаване на настройките на системата, следва да бъде доказано, че ответникът е имал готовност да изпълни това свое задължение преди изтичане на този срок, т.е. преди 25.06.2018 г. и че до тази дата е отправил искане до кредитора да му предостави необходимите данни. Тези факти обаче не се доказват по делото. В производството няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че за времето от сключване на процесния договор до 25.06.2018 г. „Д.п.“ ООД е започнал работата по настройване на разработения от него софтуер, нито пък такива, от които да е видно, че към тази дата той е отправил искане до ищеца да му предостави конкретни данни относно прилаганите от него в дейността му промоционални офери, тъй като е готов да ги въведе в изгражданата база данни. При съвкупния анализ на всички събрани в производството доказателства се установява, че от датата на сключване на договора до 23.07.2018 г. се е осъществявала комуникация основно между ищеца и разработчика на настолната му програма „ФТС Б.“ ООД, като в този период ответникът е изпратил до възложителя само два имейла от 13.06.2018 г. и от 23.07.2018 г., които са свързани с провеждането на срещи за уточняване на въпроси, касаещи изработването на блупринта. В периода от 23.07.2018 г. до 03.10.2018 г. е провеждана комуникация между „В.А.” АД, „ФТС Б.“ ООД и „Д.п.” ООД, в която обаче са обсъждани само въпроси, свързани с изпълнението на работата по синхронизация на двете разработвани системи, които трябва да бъдат свързани и да обменят данни по между си, но не и такива, касаещи въвеждане от ответника на данни за прилаганите от ищеца промоции и отстъпки. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че за този период от време ответникът е уведомявал чрез имейли, който е обичайният начин за комуникация между страните по сделката, възложителят „В.А.” АД, че е готов да изпълни задължението си за настройване на процесния софтуер чрез въвеждане на база данни относно приложимите промоционални оферти или че вече е извършил конкретни действия по изпълнение на това задължение. Липсват доказателства и за това, че през този период  отвтеникът е отправил конкретно искане до ищеца да му предостави някакви данни, свързани с промоционалните оферти и логиката на тяхното изпълнение, които следва да бъдат въведени в разработваната компютърна програма. С оглед на това и съдът приема за установен факта, че за времето от 18.05.2018 г. до 03.10.2018 г. „Д.п.” ООД е нямал готовност да изпълни задължението си по извършване на действия за настройване на процесния софтуерен продукт.

 От събраните в производството доказателства се установява, че едва на 04.10.2018 г. ответникът е поставил пред ищеца въпроса за необходимостта да му бъдат предоставени конкретни данни относно промо офертите, които трябва да се въведат в разработвания от него продукт, за да може да бъде внедрен според условията на ищеца. Това е направено с имейл от 04.10.2018 г. Това, че разговорите за уточняване на въпроси, свързани с необходимите на ответника данни относно прилаганите от ищеца промоционални оферти, са започнали едва към края на 2018 г., се установява и от фактите, изнесени пред съда от свидетеля Н.И. в разпита му в съдебно заседание, проведено на 17.11.2021 г., който е единственият свидетел, който дава информация за времето на провеждане на тази комуникация, като той дори сочи, че тя е започнала чак през месец декември 2018 г., а не още през месец октомври 2018 г. След като ответникът е поискал от ищеца информация за прилаганите от него промоционални оферти за първи път на 04.10.2018 г., то трябва да се приеме, че именно това е най-ранната дата, към която той е бил готов да изпълни задъжението си за извършване на действия по настройване на системата, за което тези данни са необходими. Това обаче като време е много след изтичане на уговорения в договора срок, до който ответникът се е съгласил да изпълни посоченото задължение, който изтича на 25.06.2018 г., което означава, че неговото бездействие е причина за допуснатата забава, а не действия на кредитора „В.А.” АД по неоказване на съдействие, което е поискано дълго време след като вече е била допусната забавата. Този извод не би се променил и ако се приеме, че уговореният в договора срок за извършване на действия по настройване на системата от пет работни дни започва да тече след изтичане както на срока за завършване на етапа по анализ и планиране на проекта от 30 календарни дни, но така също и на срока за изграждане на процеса по синхронизация от 45 календарни дни. В този случай срокът от 5 календарни дни за изпълнение на действията по настройване на програмата би започнал да тече от 02.08.2018 г. и би изтекъл на 07.08.2018 г., която дата също е много преди датата, на която се доказа, че ответникът е бил готов да изпълни задължението си по този етап, която е 04.10.2018 г.

Освен горното трябва да се посочи и това, че от събраните в производството доказателства се установява, че ищецът „В.А.” АД е предоставил поисканата от ответника с имейла от 04.10.2018 г. информация относно прилаганите промоции на 08.10.2018 г. с имейл от тази дата. Действията на ищеца по предоставяне на поисканите данни са предприети своевременно след отправянето на искането за това – само след 4 календарни дни, два от които, а именно 06.10 и 07.10.208 г., са почивни, а и при съобразяване на това, че е необходимо време за събиране и систематизиране на нужните на разработчика данни. От приетите като доказателства по делото имейли е видно, че след получения отговор от „Д.п.” ООД на 08.10.2018 г. са поставени нови въпроси към възложителя във връзка с прилаганите промоции, като е отправена молба представителите на страните да се „чуят“ за тяхното изясняване. В производството няма събрани доказателства дали такъв разговор е проведен, кога е станало това, както и дали на него от „В.А.” АД е предоставена някаква информация на „Д.п.” ООД и дали тя е била достатъчна, но доколкото въпросът за данните, свързани с промоциите, не е поставян отново от представител на ответника в периода от 08.10.2018 г. до 20.11.2018 г., съдът намира, че той е получил нужната му към този момент информация от ищеца и следователно трябва да се приеме, че последният е оказал поисканото от него съдействие, за да може да бъдат направени настройките на процесния софтуер с въвеждане на необходимата база данни за това.

От събраните в производството доказателства се установява, че след това на 19.11.2018 г. е проведена и първа среща между „В.А.” АД и „Д.п.” ООД, която е имала за предмет обсъждане на информацията, касаеща конкретно промоциите и отстъпките. Тази среща е последвана от разменена в периода от 20.11.2018 г. до 21.11.2018 г. кореспонденция между двете дружества за уточняване на данни относно промо офертите по зададени от ответника конкретни въпроси, както и от нова среща със същия предмет, която е проведена на 29.11.2018 г. /документите от л. 389 до л. 398 от делото/. По делото липсват доказателства, от които да може да се установи какви точно въпроси са обсъждани на проведената на 29.11.2018 г. среща, дали от ответника са поставени допълнителни въпроси и искания за предоставяне на нови данни относно промоциите и отстъпки, както и дали ищецът е предоставил на ответника цялата поискана до тази среща и на нея информация. В производството обаче няма представени доказателства в периода от 30.11.2018 г. до уговорения с процесния договор краен срок за завършване на работата по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro”, т.е. до 01.01.2019 г., ответникът да е отправял до ищеца нови искания за предоставяне на данните, свързани с прилаганите от него промоции, поради което съдът счита, че на срещата, проведена на 29.11.2018 г., той е получил цялата информация, която е поискал като необходима, за да изпълни задължението си по попълване на базата данни и настройване на компютърната програма за работа. Това означава, че по делото не се доказва, че ищецът не е оставил своевременно след поискване съдействие за подаване към ответника на данни, които са му необходими за извършване на действия по доработка и настройване на процесния софтуер в частта относно прилаганите промооферти. Напротив, установява се точно обратното – че той е предоставял на ответника своевременно информацията, която последният е счел, че му е необходима и е изискал. Без значение е дали ищецът е предоставил или не някакви данни относно промоционалните оферти, които не са му поискани от разработчика към този момент. Това е така, тъй като в сключения между страните договор не е постигнато съгласие за това каква информация трябва да бъде представена от възложителя на изпълнителя, за да може последният да попълни базата данни и да направи настройките на разработения от него софтуер, поради което тази информация е трябвало да бъде уточнена в процеса на изпълнение на договора, като искане за това какви данни са необходими трябва да бъде направено от разработчика, който е този, който настройва системата по занятие и знае какво и как трябва да бъде въведено, за да се постигне търсения от възложителя резултат.

Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че в производството не се доказа кредиторът да е имал такова поведение, което да е препятствало ответника да изпълни задължението си за настройване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” с въвеждане на данни относно прилаганите промоции и отстъпки, което е част от процеса по неговото внедряване в работната среда на „В.А.” АД. Следователно не е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която да освобождава неизправната страна „Д.п.” ООД от последиците на допуснатото от това дружество неточно във времево отношение изпълнение на договора.

Ответникът твърди, че ищецът не му е предоставил реални данни, което поведение също му е попречило да изпълни задължението си по договора. От изводите на вещото лице, направени в основното заключение на изготвената СТЕ и в разпита му в съдебно заседание, проведено на 10.03.2021 г. /л. 2691, л. 2719, л. 2734 и л. 2738  от делото/, се установява, че при внедряване на един софтуер възложителят е длъжен да предостави на изпълнителя достъп до пълните си реални данни чак в етапа по стартиране на системата в т.нар. продукционна среда, която е средата, в която крайният потребител работи и до която се предоставя достъп при стартиране на софтуерния продукт, което е последното от всички действия в процеса и следва другите етапи, които са тези по доработка, настройване и синхронизация, по тестване на програмата и по обучение на персонала. От изводите на експерта, които са направени на база всички събрани по делото писмени доказателства и проверените от него електронни документи, съдът приема за доказан факта, че до уговорения в договора краен срок за внедряване на процесния софтуер, който е 01.01.2019 г., ответникът не е изпълнил задълженията си по извършване на действията по нито един от етапите, предшестващи този по стартиране – нито е бил изготвен и одобрен блупринта, нито са приключени процесите по синхронизация на системите, нито са извършени всички дейности по доработка и настройване на изработения от него софтуер, нито е проведен етапа по тестване на продукта, нито пък е проведено обучение на персонала. Това означава, че до 01.01.2019 г. за ищеца изобщо не е възниквало задължение да предостави на ответника достъп до реални данни в продукционна среда, поради което и бездействието да направи това не може да се квалифицира като забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД и да доведе до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава.

В процеса ответникът се позовава и на неизпълнение от ищеца на задължението му да осигури уговорената в чл. 3, ал. 3 от договора техника за работа със системата. С чл. 3, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че „Д.п.” ООД се задължава да осигури пълна техническа обезпеченост за функциониране на програмните продукти, предмет на договора, според изискванията, посочени в  приложение 5, които изисквания видно от съдържанието на това приложение се отнасят не до виртуален сървър, а до физически сървър с определени параметри. В договора е уговорен срок, до който това задължение трябва да бъде изпълнено и той е не по-късно от 30 календарни дни преди датата, определена за стартиране на работата с програмните продукти. При тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза, се налага извода, че изпълнението на това задължение от възложителя на работата цели да обезпечи само процеса по стартиране на софтуера в последния етап от работата по внедряването му от изпълнителя и съответно неговото изпълнение няма отношение към възможността на последния да извърши всички онези действия, които са част от предходните етапи. Както беше посочено, по делото не се доказа до изтичане на уговорения в договора краен срок за внедряване на процесния програмен продукт, т.е. до 01.01.2019 г., ответникът да е имал готовност да започне действия по стартиране на системата, нито пък да е посочил дата, на която ще започне този процес. Това означава, че към 01.01.2019 г. за ищеца изобщо не е започнал да тече срока по чл. 3, ал. 3 от договора за изпълнение на задължението за предоставяне на уговорения с тази клауза технически ресурс и следователно той не е бил в неизпълнение на това задължение и неговите действия в тази връзка не са причина, която да е довела до неизпълнението от ответника на задължението му за внедряване на процесния софтуер. Извод в тази насока е направен и от вещото лице И.Д. в т. 6 от основното заключение на извършената СТЕ, където той с оглед на своите специални знания е посочил, че липсата на предоставен физически сървър не е попречило на ответника да изпълни възложената му работа на етап разработка и интеграция на софтуера /л. 2702 от делото/.

Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил и задължението, което е възникнало в негова тежест да осигури връзката и общата работа между ответника и третото за договора лице „ФТС Б.“ ООД, което е разработчик на системата „Microsoft Dynamics 365”, с която е трябвало да бъде синхронизиран процесният програмен продукт. Безспорно е, че доколкото с договора от 18.05.2018 г. на „Д.п.” ООД е възложено извършването на действия по синхронизация на разработения от него софтуер с този, който се внедрява в дейността на ищеца от „ФТС Б.“ ООД, то изпълнението на цялата работа е обусловено и от своевременното предприемане на действия от това юридическо лице. „ФТС Б.“ ООД не е страна по договора, сключен с ответника и следователно не е поело конкретни задължения към него. Това дружество е обвързано от сключен с ищеца договор с предмет внедряването на софтуера „Microsoft Dynamics 365”, поради което и ищецът е този правен субект, който трябва да осигури възможността за обща работа между „ФТС Б.“ ООД и ответника в процеса по синхронизация на двете програми, които иска да бъдат внедрени, защото е обвързан от договорни правоотношения и с двете дружества. По делото няма представени доказателства, от които да се установява, че е съществувало някакво затруднение за извършване на обща работа между „ФТС Б.“ ООД и „Д.п.” ООД. Не са ангажирани и доказателства, от които да е видно, че „Д.п.” ООД, въпреки положените от него усилия, не е успявало да се свързва с представители на „ФТС Б.“ ООД и да обсъжда с тях въпроси, касаещи процеса на синхронизация между двете системи, който зависи от общите им действия в тази насока. Напротив от представените по делото имейли се установява точно обратното – че между „Д.п.” ООД и „ФТС Б.“ ООД през целия период на изпълнение на договора е водена постоянна комуникация, в която представители на последното дружество са участвали активно. Доказва се и това, че ищецът е организирал редица срещи между представителите на двете юридически лица, в които са обсъждани различни въпроси по изграждане на процеса по синхронизация на настолната и мобилната системи, които е следвало да бъдат внедрени. Това е видно както от представените по делото на хартиен носител електронни документи, така и от показанията на всички разпитани в производството свидетели. В производството не се установява от ответника да е отправяно до ищеца и искане да му бъде оказано съдействие при комуникацията с представители на „ФТС Б.“ ООД. Не се доказва и в периода от сключване на договора до изтичане на крайния срок за неговото изпълнение ответникът да е уведомявал ищеца, че дружеството „ФТС Б.“ ООД не е изпълнило своите задължения, като това за изготвяне на ендпойнти, които представляват програми, чрез които се осъществява обмена на информация между двете системи и които е трябвало да бъдат разработени от това лице, като без осъщестяване на тази дейност е невъзможно да бъде приключена работата по синхронизация на системите. По делото не е доказано ответникът да е отправил и искане към ищеца да му окаже съдействие чрез отправяне до „ФТС Б.“ ООД на искане да изпълни своевременно свое задължение, от което зависи изпълнението на някое от задълженията на ответника. След като „В.А.” АД не е уведомено от ответника за съществуващи проблеми в общата работа между двете дружества-разработчици и не е поискано неговото съдействие за тяхното отстраняване, то за него не е възникнало задължение за предприемане на активно поведение спрямо лицето, на което е възложено внедряването на  системата „Microsoft Dynamics 365”, с което да изиска от него осъществяването на конкретно действие в изпълнение на сключения между тях договор за изработка, което да позволи на ответника да изпълни своите задължения. Ето защо трябва да се приеме, че не е установено възложителят „В.А.” АД да е бездействал и с това да е допуснал неизпълнение на задължението си да осигури възможността за извършване на общата работа по синхронизация на двата софтуерни продукта между ответника и третото за договора лице „ФТС Б.“ ООД.

В обобщение на всичко изложено следва да се посочи, че в производството не се доказа да е налице забава на кредитора „В.А.” АД, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие, без което длъжникът „Д.п.” ООД не би могъл да изпълни своите задължения, поети със сключения договор. Това означава, че ответникът, който се установи, че е неизправна страна, не се освобождава от отговорността, която носи за допуснатото от него забавено изпълнение, форма на която отговорност е и възникване за изправната страна на потестативното право по чл. 87 ЗЗД да развали сключения договор.

За да възникне правото на кредитора да развали един договор по чл. 87, ал. 1 ЗЗД в закона има поставено едно допълнително условие за това, което се извежда по аргумент за обратното от нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, в която е предвидено, че разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Това условие е, че неизпълнената от длъжника част от задължението трябва да е значителна  с оглед на интереса на кредитора. Установеното с чл. 87, ал. 4 ЗЗД правило е проявление на основния принцип, на който е изградена системата от норми в облигационното право на Република Б., който е да се даде приоритет на изпълнението на поетите по договора задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договор. С оглед на това и при допуснато неизпълнение на договорно задължение законодателят постановява да се търсят първо възможностите за реално изпълнение на договора и да се допуска неговото разваляне само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договорения резултат. Преценката за това дали частичното неизпълнение е значително с оглед интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а въз основа на обективните факти като се извърши сравнение между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. В тази насока са указанията, дадени с Постановление № 3 от 29.03.1973 г., постановено по гр.д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС.

            От събраните по делото доказателства се установява, че след изтичане на уговорения в процесния договор краен срок за изпълнение от ответника на задължението му да внедри и въведе в експлоатация разработения от него софтуер, т.е. след 01.01.2019 г., за един продължителен период от време това дружество е продължило да извършва действия в изпълнение на това свое задължение. Това е станало със съгласието на ищеца, който освен, че е участвал активно в проведената след 01.01.2019 г. комуникация с ответника относно извършването на възложената работа, също така е приемал изпълнението на конкретни части от тази работа. Ето защо и преценката за това каква е неизпълнената част от задължението на ответника и дали тя се явява значителна или незначителна с оглед на интереса на кредитора трябва да се извърши не към момента на изпадане на длъжника в забава, което е към 02.01.2019 г., а към момента, когато кредиторът е упражнил правото си да развали сключения между страните договор, което е станало с направено от него на 17.04.2019 г. изявление, обективирано в нотариална покана с рег. № 1417/2019 г. на нотариус Р.В.с район на действие гр. Пловдив.

От заключението на вещото лице по допуснатата основна СТЕ се установява, че на 12.04.2019 г. ответникът е инсталирал на предоставения от ищеца сървър за работа нова версия на разработеното от него мобилно приложение, която включва всички уговорени между страните доработки и е уведомил за това ищеца, както и че на 18.04.2019 г. на същия този сървър е инсталирана нова доработена версия на настолната система, част от разработения от него софтуер, която е подготвена с всичко разработено и импортирано до момента, за което също е уведомен ищецът /л. 2704, л. 2722 и л. 2723 от делото/. При анализ на всички направени от вещото лице Д. изводи, съдържащи се както в двете заключения, така и в разпитите му, проведени в две съдебни заседания, съдът намира, че към посочените две дати в програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro”, който е предмет на сключения договор са били разработени всички функционалности, които е прието, че той трябва да има съгласно съгласувания между страните подробен план за изпълнение на проекта по пускане в експлоатация на софтуера, т.нар. блупринт, с изключение на функционалностите свързани с цените, ценовите групи и прилаганите промоционални оферти, включително не е изградена синхронизацията между разработената от ответника система и другата ползвана от ищеца система „Microsoft Dynamics 365” също само в частта относно предаване на данни свързани с посочените модули /изводите на вещото лице на л. 2738 от делото/. Установява се, че към момента на инсталиране на разработените от ответника продукти на предоставения от ищеца сървър те притежават функционалностите, уговорени в блупринта, касаещи складове и складови наличности, контрагенти/маршрути, задължения клиенти, посещения и GPS координати, работа с артикули/ продуктови листи/ „история на продажбите“, справки и отчети, работа с подаване на заявки и връщания, включително е разработена и синхронизацията със системата „Microsoft Dynamics 365” по тези групи. Към този момент от ответника са извършени и всички доработки, описани в блупринта /изводите на вещото лице на л. 2705 – л. 2707/, както и са разработени функционалности, които е уговорено да бъдат направени едва след одобряване на блупринта, което е и след изтичане на крайния срок за изпълнение, уговорен в договора, които функционалности са свързани с предвиденото ново направление „Рекламни материали“, което е наложило извършване от ответника на допълнителни действия по програмиране / изводите на вещото лице на л. 2701, л. 2737, л. 2738, л. 2772, л. 2774 – л. 2776/. В тази насока са и фактите, които се установяват от разпита на доведените от ответника свидетели Ж.М.и Л.П.– свидетелката М.сочи в показанията си пред съда, че към месец април 2019 г. „Д.п.” ООД са изпълнили всички доработки, посочени в блупринта, включително и допълнителни такива, които страните са се разбрали да бъдат извършени след утвърждаване на блупринта, както и са изпълнили почти всичко по импорта на данни от система „Microsoft Dynamics 365” с изключение на данните, свързани с ценовата политика, които са тези относно промоционалните оферти /л. 2647 от делото/; свидетелката Николова заявява, че това, което „Д.п.” ООД е трябвало да довърши по възложената работа към датата на получаване на нотариалната покана за разваляне на договора е единствено пълната ценова политика /л. 2655/. Съдът кредитира показанията на тези две свидетелки в посочената част, тъй като са логични, възпроизвеждат техни лични впечатления, а и изнесените от тях факти кореспондират напълно с тези, които вещото лице И.Д. е констатирал с оглед неговите специални знания. Това, че към датата на упражняване от ищеца на правото му да развали договора в разработения от ответника софтуер не са изпълнени единствено функционалностите, касаещи ценовата политика, се установява и от изявлението, направено от представител на „В.А.” АД в имейл от 03.05.2019 г., намиращ се на л. 1517 от делото. В този имейл е посочено, че към 02.05.2019 г. от дружеството е констатирано неизпълнение от ответника само на едни конкретно посочени функционалности, на които е уговорено, че трябва да отговаря процесния софтуер, които са тези по т. 1.9. от одобрения блупринт, т.е. функционалностите относно ценовата политика. В имейла няма други конкретни възражения от възложителя на работата относно неизпълнената част от нея, поради което и съдът намира, че като я е прегледал, той е констатирал неизпълнение само в частта, касаеща функционалностите, свързани с пълната ценова политика, което отговаря напълно на изводите, направени от вещото лице И.Д., както и на фактите, изнесени от свидетелите Ж.М.и Л.П.в показанията им пред съда.

Между страните по делото не е спорно, че към 17.04.2019 г. ответникът не е извършил и възложените му с договора действие по обучение на служители на ищеца за работа със софтуера, както и действията по стартиране на програмата, които са част от последния етап, договорен в чл. 4, ал. 2 от процесния договор.

В обобщение съдът намира, че към 17.04.2019 г. от ответника са изпълнени всички възложени му действия, които се включват в етапа „Анализ, управление и планиране на проекта“, както и действията, които са част от етапите „Изграждане на процеса по синхронизация ERP – търговец Мобилен А Pro” и „Настройки на системата“, които са свързани с функционалностите, уговорени в блупринта, касаещи складове и складови наличности, контрагенти/маршрути, задължения клиенти, посещения и GPS координати, работа с артикули/продуктови листи/ „история на продажбите“, справки и отчети, работа с подаване на заявки и връщания. Към 17.04.2019 г. са изпълнени и всички доработки на внедрявания софтуер, които ищецът е възложил на ответника допълнително след одобряване на изготвения съгласно договора блупринт, т.е. след изтичане на крайния срок за изпълнение, уговорен в сключения договор. Към 17.04.2019 г. не са изпълнени тази част от дейностите по етапите „Изграждане на процеса по синхронизация ERP – търговец Мобилен А Pro” и „Настройки на системата“, които касаят функционалностите, уговорени в блупринта, свързани с плащанията и промо офертите, които са част от ценовата политика, както и етапите „Обучение на потребителите“ и „Стартиране“. При съпоставки на изпълнената и неизпълнената част от възложената работа е видно, че изпълнената такава е много по-голяма от неизпълнената. Изцяло изпълнен е един етап от работата по внедряване на софтуера, който е предвидено да отнема 30 дни за завършването му, като изцяло неизпълнени са два етапа, които обаче е предвидено да бъдат завършени за общо 11 дни, поради което трябва да се приеме, че работата по тях е много по-малка по обем от тази по напълно приключилия първи етап. От останалите етапи е завършена работата, касаеща 8 отделни модула, а не са изпълнени действията, които са относими само към един от всички описани в блупринта модули. Следователно изпълнената към 17.04.2019 г. от ответника работа представлява значителна част от всички действия, които той е поел задължение да извърши съгласно постигнатите между страните договорки в тази насока.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД в случай на сключен договор за изработка от значение при извършване на преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението са и факта на приемане на изработената част от работата, както и причината, довела до незавършване на изработката, както и ползата за възложителя от вече изработеното. В тази насока е произнасянето в Решение № 306 от 14.10.2015 г., постановено по гр.д. № 60/2015 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. Ето защо в случая от значение е това, че по делото се доказва, че възложителят „В.А.” АД е приел тази част от възложената работа, която се доказа, че е изпълнена, без възражения. По отношение на част от изпълненото е налице изрично изявление за одобрение – това се отнася до работата, уговорена да се извършва в първи етап „Анализ, управление и планиране на проекта“, за която от „В.А.” АД е направено изявление за приемането й чрез одобряване на изготвения блупринт. Другата част от работата се счита за приета в хипотезата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, доколкото се установява, че след като ищецът е уведомен за това, че ответникът е инсталирал на подготвения от него сървър процесния софтуер, по отношение на който са направени уговорените доработки и настройки, което е станало с имейли от 12.04.2019 г. и от 18.04.2019 г., той не е направил възражения, че изработеното не отговаря на уговореното в договора или че страда от недостатъци. Такива възражения няма направени нито в нотариалната покана, с която се разваля договора, нито в имейла от 03.05.2019 г., изпратен от пълномощник на „В.А.” АД – Н.И., до представители на „Д.п.” ООД, намиращ се на л. 1517 от делото, в който това лице е направило възражения само за това, че не цялата част от възложената работа е извършена от изпълнителя, тъй като инсталирания софтуер няма функционалности, свързани с ценовата политика, но няма възражения, че изпълнената част от работата страда от недостатъци – не е посочено, че в предадения софтуер има липса на други уговорени функционалности, нито пък е възразено, че извършените доработки по него не могат да бъдат използвани или че не са направени според уговореното. Следователно съдът намира, че изпълнената от ответника част от работата, която се установи, че е и много по-голяма по обем от неизпълнената такава, е приета от ищеца без възражения.

На следващо място съдът съобразява, че причина за неизпълнението на описаната част от възложената работа, която е свързана с разработване на функционалностите на процесния софтуер, свързани с плащането и с прилаганите промоции и отстъпки, които се включват в пълната ценова политика, са действията както на самия възложител, така и на трето за сделката лице, което е „ФТС Б.“ ООД, за чиито действия, както вече беше посочено, отговорност пред ответника носи също възложителят „В.А.” АД. От изводите на вещото лице И.Д., направени в разпита му пред съда, проведен в съдебно заседание от 10.03.2021 г., както и при отговора на въпрос 2 от заключението на допълнителната СТЕ, съдът намира за установен факта, че към 10.04.2019 г. дружеството „ФТС Б.“ ООД все още не е разработило ендпойнт „Плащания“, която програма е абсолютно необходима, за да може да бъде извършен процеса по синхронизация на разработената от ответника система и системата „Microsoft Dynamics 365” в частта относно функционалността, свързана с ценовата политика, част от която е и модула плащания и липсата на тази програма прави невъзможно извършването на работата по синхронизация на данните относно плащанията / л. 2740, л. 2774, л. 2791 от делото/. От изводите на вещото лице Д., направени в заключението на основната СТЕ, се установява и това, че до 22.04.2019 г. между ищеца, ответника и „ФТС Б.“ ООД не са отстранени всички проблеми, свързани с попълване на данните, касаещи прилаганите от ищеца промоции в програмата „Търговец Мобилен А Pro”, както и със синхронизацията на двете системи, за да могат те да обменят тези данни по между си /л. 2715 и отговора на въпрос 19 на л. 2725 от делото/. Това се дължи както от действия на самия ответник, но така също и на поведението на ищеца, който е лицето, което е длъжно да предостави на изпълнителя цялата логика за прилагането на промоционалните оферти, което не се установява да е направено. В заключението на допълнителната СТЕ вещото лице след анализ на съдържанието на всички представени по делото на хартиен носител имейли е констатирало, че в тях се съдържа информация за проведена на 02.04.2019 г. среща, на която между ищеца и ответника са обсъждани въпроси свързани с промо офертите и търговските условия, които ищецът ще прилага и които към този момент все още не са били изяснени, тъй като на ответника не са предоставени всички данни в тази връзка. Факти в тази насока изнася в показанията си пред съда и разпитаната в производството свидетелка Ж. М.. Това означава, че към 02.04.2019 г. „В.А.” АД все още не е представило на ответника всички данни за прилаганите от него промоции и отстъпки, които са необходими за разработване на процесния софтуер. От изводите на вещото лице, направени в изгответните две заключения се установява, че на 05.04.2019 г. от ищеца е изпратен имейл до ответника, с който последният е уведомен, че към тази дата има заредени и конфигурирани пълни данни за 118 броя промоции, търг. съглашения, отстъпки, промо пакети, микс и мач и подаръци в тестовата среда на „Microsoft Dynamics 365” и се изпраща файл с описание на 90 от тях /л. 2714, л. 2779, л. 2780/. Така предоставената от „В.А.” АД информация обаче отново не е била пълна – вещото лице И.Д. е заключило, че в изпратения от тази страна файл липсва информация за заложена приоритетност на промоциите, поради което не може да се определи какъв би следвало да е резултатът при положение, че даден продукт участва в няколко промо оферти и как този резултат се комбинира с клиентски отстъпки и/ или отстъпки за плащания /л. 2783 от делото/. Тези недостатъци са констатирани и от ответника, който е изпратил нови имейли с искане да се уточнят неяснотите, последните от които са от 22.04.2019 г. и 24.04.2019 г. /л. 1488, л. 1499 от делото/. С оглед на това експертът е направил извод, че към месец 04.2019 г. между страните все още не са уточнени ключови понятия, касаещи промоофертите, тъй като ответникът не е получил информация относно това какъв асортимент включва и при какви условия работи дадена оферта, както и какъв е алгоритъмът й и с какви отстъпки може да се комбинира, който извод съдът кредитира като логичен и мотивиран /л. 2697, л. 2714, л. 2715, л. 2717 от делото/. Следователно именно описаното поведение на възложителя „В.А.” АД по непредоставяне на пълна информация относно данните, касещи промоционалните оферти, е довело до невъзможността за ответника да изпълни цялата работа по внедряване на софтуера към релевантната дата – 17.04.2019 г.

След като неизпълнената от „Д.п.” ООД част от възложената му работа е много по-малка от изпълнената част от това задължение, която е и приета от възложителя без възражения, а и предвид това, че неизпълнението на част от възложеното се дължи и на поведението на самия ищец, в качеството му на възложител, трябва да се приеме, че допуснатото към 17.04.2019 г. неизпълнение не отговаря на критерия за същественост и не прави невъзможно постигането на договорения резултат, което означава, че развалянето на сключения договор, не следва да се допуска на основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД, въпреки неточното му във времево отношение изпълнение от ответника. Забавеното изпълнение от ответника да завърши в уговорения в договора срок възложената му работа е основание за ангажиране на договорната му отговорност за неизпълнение, но ищецът може да упражни само онези свои права, които са съвместими със запазване действието на договора, които са правата му по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, както и правото му да получи обезщетение за претърпените вреди от забавеното изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, каквито права обаче не се упражнени с предявените в процеса искове.

Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че за „В.А.” АД не е възникнало потестативното право едностранно да развали договора от 18.05.2018 г. на основание чл. 87 ЗЗД и следователно не е възникнало правото да получи обратно това, което е престирало в изпълнение на тази сделка. Това прави предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

 

По исковете с правна квалификация чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД:

След като по делото се доказа, че за „В.А.” АД не е възникнало потестативното право да развали сключения с „Д.п.” ООД на 18.05.2018 г. договор, то трябва да се приеме, че за това дружество не е възникнало и притезателното право по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД да получи обезщетение за претърпените вреди, които са в пряка причинна връзка с развалянето на договора, тъй като предпоставка за възникване на последното е настъпването на факта на разваляне на договора, който не е осъществен в случая. Това прави предявените осъдителни искове с правна квалификация чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД неоснователни и те също трябва да бъдат отхвърлени с настоящото съдебно решение.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 6 090 лв., от които сумата от 450 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и сумата от 5 640 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което като размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото, която съдът намира за много висока.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.п.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на „Д.п.” ООД да заплати на „В.А.” АД сума в размер на 51 633, 91 лв. /петдесет и една хиляди шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сума, която е заплатена на четири плащания, извършени на 05.06.2018 г., на 06.07.2018 г., на 07.09.2018 г. и на 25.09.2018 г., в изпълнение на договор, сключен на 18.05.2018 г., между „В.А.” АД и „Д.п.” ООД, който е развален поради неизпълнение от „Д.п.” ООД и която сума с оглед на това подлежи на връщане; 2) иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане на „Д.п.” ООД да заплати на „В.А.” АД сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 90 536, 02 лв. – обезщетение за вреди от развалянето на договора, сключен на 18.05.2018 г., между „В.А.” АД и „Д.п.” ООД, изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на цена за предоставени абонаментни права за използване на програмен продукт с наименование „Мicrosoft Dynamics 365”; 3) иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане на „Д.п.” ООД да заплати на „В.А.” АД сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 8 160 евро – обезщетение за вреди от развалянето на договора, сключен на 18.05.2018 г., между „В.А.” АД и „Д.п.” ООД, изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на възнаграждение за изграждане и поддръжка на уеб услуги за осъществяване на двупосочна комуникация между ERP системата „Мicrosoft Dynamics 365” и софтуера „Търговец Мобилен А Pro”.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „В.А.” АД да заплати на „Д.п.” ООД сума в размер на 6 090 лв. /шест хиляди и деветдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни