Р Е Ш Е Н И Е № 260273
08.09.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юни хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4757/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Теленор
България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6,
против Г.И.Б., ЕГН **********,***, с искове да се установят вземания на ищеца
за равностойност на доставени по договори
телекомуникационни услуги, както
и договори за лизинг на вещи, и за начислена за прекратяване неустойка.
Според изложените в молбата факти, между страните имало подписани три договора,
като по тях, на ответника били предоставени телекомуникационни услуги и крайни
устройства, уговорена била цена, начин на плащане и неустойка при предсрочно
прекратяване. Договорите са: договор за мобилни услуги с № ********* и договор
за лизинг към него от 06.01.2016 год.; договор за мобилни услуги №******** , договор за лизинг към него от 04.02.2016 год.,
договор за мобилни услуги № *********** и договор за лизинг от 12.05.2016 год.,
по силата на които, на ответика са
предадени в лизинг три броя крайни устройства (два броя Alcatel и един брой Huawei) и са му оказани
телекомуникационни услуги. Стойността на доставеното и лизинговите вноски обаче останала неплатена. Предвид неплащането,
договорите били прекратени и в тежест на
ответника била начислена и неустойка, като всички вземания станали предсрочно
изискуеми. За вземанията си оператора издал следните фактури с №********** от
15.12.2016 год.; № ********** от 15.01.2017 год.; №********** от 15.02.2019
год., като във всяка от тях се посочвали дължимите по всеки договор поотделно суми.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.
гр. дело №428/2019 год., против която ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Иска се вземането да бъде установено в размерите и при условията, за които
е издадена заповедта: общо 1008.08 лв., дължими по трите договора, за които са
издадени процесните фактури, включително и крайна фактура с №72554546767 от
15.04.2017 год, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.01.2019г до окончателното изплащане на вземането .
Претендира и разноските по двете дела.
Ответникът
оспорва иска в свовременно подаден отговор. Възразено е, че вземанията са
погасени по давност. Искът се оспорва и
по размер, а по отношение на претендираната неустойка се прави възражение, че
клаузите, с които тя е уговорена, са нищожни и неравноправни по смисъла на
Закона за защита на потребителите. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се
присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че издадените за изпълнението по договорите фактури
са осчетоводени при ищеца; общия размер на начислените по трите договора
неустойки е 590.05 лева; неплатените вноски по лизинговите договори са 179.77
лева, а общата стойност на фактурираните месечни такси за предоставени
далекосъобщителни услуги е 239.03 лева. Общото задължение на ответника по тях е
1008.85 лева.
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 79 във връзка чл. 92 от ЗЗД. Исковете са допустими. Има
идентичност между вземането , така , както е описано в заявлението за издаване
на заповед по частното дело 428 по описа на ПРС ( където има отделни посочвания
на стойностите на всяко вземане) и исковата молба , от друга страна. Спазени са
и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество:
Копия от шестте договора , от които
ищцовия оператор черпи права, са представени по делото; доказателствената им
годност не е оспорена. По реалната доставка на телекомуникационните услуги не
се спори; предаването на лизинговите вещи на ответника също е удостоверено с
подписи на последния. Следователно, договорите са годен източник на
облигационно задължение в тежест на ответника да плати стойността на услугите и лизинговите вещи, доколкото
задълженията на оператора по договорите са изпълнени, включително чрез издаване на
нарочните предвидени там фактури.
Съдът обаче не намира по делото
волеиязвление на ищеца да е развалил договорите поради неплащане. Правото на
обявяване на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите, като предпоставка за
упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Никъде по делото не фигурират
нарочни уведомления до ответника за прекратяването на договорите поради
неизпълнение, няма други представени годни доказателства подписаните от
ответника договори за телекомуникационни услуги или лизинг да са прекратени
поради неизпълнение от страна на последния, доведено до знанието на ответника
волеизявление от страна на ищеца за прекратяване не бе представено като
документ или доказано с останалите способи, при което липсва основание да се
начислят в тежест на Б. претендираните
неустойки. Последните са договорени само за предсрочно прекратяване, но не и за
неизпълнението.
Възражението за погасителна давност :
За вземането на ищеца за равностойност на доставени
телекомуникационни услуги , е приложима кратката, тригодишна погасителна давност,
тъй като предвид месечния им характер, плащанията за тях са периодични по
смисъла на чл. 111 буква „в„ от ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3 /2011 , ОСГТК на ВКС. Плащанията на сумите за
лизингови вноски не са обаче такива плащания, като вместо това , кредиторът е
приел разсрочено плащане ( в глава 23 от
Търговския закон няма предвидено отклонение от общото правило на чл. 66 от ЗЗД). Частното гражданско дело под номер 428/2019
год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с. е образувано на дата 10.01.2019г., тоест, биха били погасени всички възникнали преди 10.01.2016г. вземания
на оператора за доставени телекомуникационни услуги. Такива обаче няма, първият
във времево отношение договор между страните е сключен на дата 06.01.2016г.
Съответно, по отношение на вземанията за вещите, предмет на лизинг, и за
стойността на абонаментните такси, възражение за давност не може да бъде
уважено; по отношение на вземанията за неустойка , възражение за давност няма
да бъде изобщо коментирано, тъй като неустоечно задължение изобщо не е
възникнало.
Посочени са в експертизата и отделните суми за дължими по всеки
договор неустойки, абонаментни такси и
потребени услуги и лизингови вноски.
Тоест, исковете за
реално изпълнение на задължението за лизингови вноски и телекомуникационни
услуги , вкл. абонаментни такси , са
основателни и следва да се уважат , а тези за съществуването на задължение за
неустойка – да се отхвърлят, след като са неоснователни.
Разноските се понасят от страните
пропорционално , предвид изхода на спора.
Общия размер на направените от ищеца разноски
, включително тези по частното дело за издаване на заповед за плащане, е 1090
лева ; дължат се от ответника пропорционално 452.48 лева. Направените от ответника разноски за защита са
300 лева; дължат се пропоционално на отхвърлената част 175.46 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.И.Б.,
ЕГН **********,*** отношенията между страните , дължи на „Теленор
България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащането на следните суми ,за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело №428/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр.с: общо 418.80 лева ( от
които: неплатени вноски по лизинговите договори - 179.77 лева, и фактурирани месечни такси за
предоставени далекосъобщителни услуги -
239.03 лева), ведно със законната
лихва върху тази суми от дата 10.01.2019г.
до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА над
размер от 418.80 лева до пълния предявен размер от 1008.85 лева ( тоест в частта от 590.05 лева
неустойки за прекратяване на договорите) , като неоснователен.
Осъжда Г.И.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 452.48 лева разноски по двете
дела.
Осъжда „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, да заплати на Г.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 175.46 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ